РАЗПОРЕЖДАНЕ №

 

29.05.2018 г.

 

РАЗГРАДСКИ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май   през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Диляна Николова

като разгледа докладваното от съдия Николова ч.т. дело № 55 по описа за 2018 година на РОС, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по молбата на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист въз основа на Арбитражно решение, изх.№2-4594 от 31.03.2015г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“-гр. София срещу Р.С.Н.. В молбата се твърди че решението е съобщено на длъжницка, както и че вземането на молителя произтича от договор за потребителски кредит между него и длъжника. Твърди се също така, че арбитражната клауза е била част от договора за кредит.

            Молбата е допустима и от компетентността на РОС на основание чл. 405 ал.3 от ГПК, като видно от служебно извършената справка в НБД постоянният адрес на длъжника е в село Беловец, община Кубрат.

            Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. За да постанови издаването на изпълнителен лист въз снова на арбитражно решение на местен арбитраж, съдът следва да  провери от външна страна дали е налице компетентност на арбитражен съд - надлежно учредена правораздавателна власт на арбитражния съд и дали е постановено валидно арбитражно решение, както и в случай на неговата валидност това решение да е било надлежно връчено на ответника и да е влязло в сила.

            При извършването на тази проверка, съдът намира че не е налице първата от описаните предпоставки.

В случая са приложими разпоредбите на § 5 от ЗИДГПК ДВ бр. 105/24.01.2017 г. в сила от 28.01.2017 г., действащи към момента на постановяване на настоящото резпореждане. Нормата на § 5 от ЗИДГПК е процесуална и се прилага към заварените процесуални правоотношения, каквото е искането издаване на изпълнителен лист на основание решение на арбитражен съд. Съгласно чл. 405, ал. 5 от ГПК, въведен с посочения § 5 от ЗИДГПК, съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА решения. Съгласно изменението на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, въведено с § 8 от ПЗР на ЗИДГПК, обнародван в ДВ от 24.1.2017 г. арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Съгласно § 1 от ЗИДГПК и въведеното изменение на чл. 19 от ГПК, не подлежи на разрешаване пред арбитражен съд спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 11 от ДР на Закона за защита на потребителите.

Видно е от приложеното арбитражно решение към молбата на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист, че същото е постановено по спор между „Профи кредит България“ ЕООД  и Р.С.Н., като в случая от самите мотиви  и от твърденията в молбата се установява, че решението е постановено по спор относно неизпълнения на задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит между страните. Следователно спорът не подлежи на арбитриране съгласно чл. 19 от ГПК, така както е предвидено в нормата с изменението на чл. 19 съгласно ЗИДГПК ДВ бр. 8 24.01.2017 г., а решението по този спор следва да се приеме, за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА. Макар и решението да е постановено преди изменението на цитираните норми, то същите като приложими към завареното процесуално правоотношение следва да се приложат и към това решение. Следователно по силата на закона решението на арбитражния съд е нищожно и въз основа на него не може да бъде издаден изпълнителен лист съгласно чл. 405, ал.5 от ГПК, като молбата следва да бъде оставена без уважение / в посочения смисъл Решение №32/07.03.2017 по дело №1416/2016 на ВКС, ТК, I т.о. , Определение № 436/07.02.2017г. по в.т.д.№ 446/2017 на САС).

            Така мотивиран, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на изпълнителен лист въз основа на Арбитражно решение, изх.№2-4594 от 31.03.2015г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“-гр. София срещу Р.С.Н.

Разпореждането на съда подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на молителя пред Апелативен съд – гр. Варна.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: