Р Е Ш Е Н И Е
Номер 310/19.12.
Година 2017 Град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен
съд Наказателно отделение
На двадесети октомври
Година две хиляди и седемнадесета
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова
Росица Тончева
съдебен секретар Петранка
Паскалева
прокурор Стефка
Якимова
като разгледа
докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 256 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 28/18.05.2017 г. по
НОХД № 226/16 г. на Окръжен съд Разград, с която подсъдимият Е.П.В. е бил:
- признат за виновен
и осъден за данъчно престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1,
т.2, т.6, пр.2 и т.7, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК на три години лишаване от свобода, изпълнението
на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от пет години,
- осъден по чл.45
ЗЗД за заплати на Държавата обезщетение за имуществени вреди в размер на
366 215.70 лева, а производството в частта на претендираната
законна лихва е прекратено с позоваване на чл.88, ал.2 от НПК.
За да вземе осъдителното
решение в наказателната част, първоинстанционният съд
е приел в съответствие с внесеното обвинение, че за периода 11.01.-14.09.2012 г.
в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, сам и като представител
на „Иноватор - 2“ ЕООД, подсъдимият е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 366 215.70 лева,
като потвърдил неистина в подадени пред НАП Варна, офис Разград, девет
справки-декларации по ЗДДС, използвал неистински фактури и приспаднал 133 514.40
лева неследващ се данъчен кредит.
За да вземе
решението в гражданската част, съдът е приел, в съответствие с реализираната наказателна
отговорност, че подсъдимият дължи обезвреда за пълния
размер на щетата, резултат от деянието, така, както е посочен в обвинителния
акт и равняващ се на дължимите от юридическото лице данъци, но че претендираните, считано от 14.09.2012 г., лихви, не са
конкретизирани по периоди, а отстраняването на този недостатък би затруднило
недопустимо наказателния процес.
Въззивното производство е по:
- протест на
прокурора, с искане за увеличаване на наказанието, респ. отмяна приложението на
чл.66, ал.1 от НК,
- жалба от
гражданския ищец, с искане за присъждане и на претендираната
законна лихва, и
- жалба с допълнение
от адвокат С.С.,***, с искане за връщане на делото за
ново разглеждане в първата инстанция, или за произнасяне на нова, оправдателна
присъда, съответно отхвърляне на гражданския иск.
В съдебно заседание
представителят на въззивната прокуратура поддържа
протеста и предлага наказанието лишаване от свобода да бъде увеличено на четири
години; представител на гражданския ищец не се явява - постъпило е писмено
становище, с което се поддържа жалбата; въззивната
жалба за подсъдимия се поддържа от автора, както и от втория защитник, участвал
пред окръжния съд – адвокат Н.П.,***, с твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения и доказателствен дефицит.
При въззивната проверка се констатира, че наличните по делото
доказателства са събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК, както и че
са в обем, позволяващ правилното изясняване на обстоятелствата по делото и
разкриване на обективната истина. Относимите по
предмета на делото фактически обстоятелства накратко са:
Свидетелят П.П. живеел като бездомник по
улиците на гр.Русе и нямал доходи. През 2011 г., срещу предложено му от подсъдимия
Е.В. възнаграждение и след подписване на редица неразбрани от него книжа, свидетелят
станал собственик на дружество „Иноватор-2“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС, чието управление
и представителство възложил на подсъдимия с изготвено по-късно пълномощно.
Подсъдимият го насочил към свидетелката С.С., предоставяща
счетоводни услуги, която първоначално се ангажирала с обслужването, включително
оформила договор за наем, който П. подписал, за помещение на ул. „Марица“ № 50
в Разград – адрес, вписан при регистрацията като такъв по чл.8 от ДОПК, но без
да съществува там офис на фирмата.
Свидетелят П.П., макар и формален собственик
на дружеството, нямал необходимите познания и не извършвал никаква търговска
дейност като сключване на сделки, разплащания, търговски преговори, съставяне,
подписване и получаване на счетоводни документи. Той не получавал приходи,
печалба, заплата или каквато и да било облага от дейността на дружеството и не
знаел дали то развива дейност, респ. каква е тя. Дейност извършвал подсъдимия В.,
като за периода до 29.03.2012 г. липсва документ, установяващ представителната
му власт, а на тази дата било заверено нотариално пълномощното от свидетеля П.П. като собственик.
Единствените работници във фирмата били свидетелите В.Ц. и П.П. - шофьори на хладилни фургони с товароносимост
1.5-2 тона. Те не познавали свидетеля П.П., а били
назначени и ръководени от подсъдимия В. – от него получавали както задачите,
така и възнагражденията си.
Още през 2011 г. подсъдимият Е.В. и свидетелят Л.Н., който живеел в
Румъния, били регистрирали търговско дружество „Крисалекс
Трейд“ ООД, със седалище в Гюргево. Дружеството се обслужвало счетоводно в
Румъния, нямало наети работници. Свидетелят Н. имал друг бизнес и не извършвал дейност
чрез това дружество. Той познавал шофьорите на В. и периодично се срещал с тях
в Румъния, за да му предадат документи и пари, които превеждал по банков път на
кланици, от където те товарели хладилните камиони с пилешки продукти и ги
карали в България.
Подсъдимият накарал шофьора П. да разкрие на свое име банкова сметка, ***дствата по нея.
Съобразно поетия ангажимент, свидетелката С.С.,
която разполагала с телефон само на свидетеля П., му се обадила непосредствено
преди изтичане на срока за деклариране и поискала да й представи нужната
документация, на което той отговорил, че може да стане след няколко дни. За
свидетелката това било несериозно отношение и липса на заинтересованост към
дейността, поради което отказала по-нататъшното обслужване на фирмата, а за изминалия
месец ноември подала нулева справка-декларация, свидетелстваща за липса на
търговска дейност. Тогава лично подсъдимият В. наел нов счетоводител -
свидетелката С.Д., която била упълномощена за действия пред НАП във връзка с
отчетите на „Иноватор-2“ ЕООД. Тя изготвяла справките-декларации по ЗДДС въз
основа на представени й от него документи и ги подавала с електронен подпис в
продължение на три месеца – относно данъчните периоди месец декември 2011 г. и
месеците януари-февруари 2012 г. След това подсъдимият, отново лично, наел нов счетоводител
– свидетелят П.Й., който също подавал съответните справки за следващите периоди
– относно месеците март-август 2012 г., след като обработел предоставяните му
от подсъдимия книжа.
Счетоводителите С.Д. и П.Й., подали всяка една от декларациите през
инкриминирания период, не познавали, респ. не контактували със свидетеля П.П., а единствено с подсъдимия. В. им предал множество документи
за фиктивни сделки с юридическите лица
„Елинор“ АД, „Мега Груп Ин“ ЕООД, „Денис и Крис“ ЕООД, „Тенда“
ООД и „Крисалекс Трейд“ ООД – сделки, които не били
осъществени реално, но въз основа на представените фактури свидетелите ги
вписали в съответните регистри, дневници и в следните справки-декларации по
ЗДДС:
Такъв резултат бил възможен чрез включването в дневника
за покупки на четири фактури с доставчик
„Крисалекс Трейд“ ООД, по които отразеното във фактурите тегло на стоката надвишавало товароносимостта на автомобилите, липсвали транспортни документи,
склад, а вписаният във фактурите свидетел Л.Н. не е извършвал такава доставка.
2. Данъчен период м. януари 2012 г. – отчетен чрез справка декларация по
ЗДДС, подадена на 13.02.2012 г. от свидетелката С.Д., в която бил посочен 3 826.86
лева данък за възстановяване.
Такъв резултат бил възможен чрез включването:
- в дневника за покупки на единадесет фактури с доставчик „Денис и Крис“ ЕООД за покупка на
пилешки продукти с тегло над 3 000 кг и отбелязан начин на плащане „в
брой“, с оправдателни документи касови бонове, за които не било установено
действително плащане, представляващите дружеството „Денис и Крис“ ЕООД посочили
друг предмет на дейност и липсвала техническа обезпеченост за извършване на
такава доставка, шофьорите на „Иноватор-2“ не били извършвали такъв транспорт,
- в дневника за продажби на единадесет фактури с „Крисалекс Трейд“
ООД за продажба на пилешки продукти с тегло, надвишаващо товароносимостта
на автомобилите на „Иноватор-2“, при липса на транспортни документи и склад в
Гюргево към датите на доставки, и при свидетелските показания на Л.Н., който,
макар и вписан по фактурите, не е упражнявал такава дейност.
Такъв резултат бил възможен чрез включването:
- в дневника за покупки на седем фактури с доставчик „Денис и Крис“ ЕООД за покупка на
пилешки продукти с тегло над 4 000 кг и отбелязан начин на плащане „в
брой“, без представени касови бонове, за които не било установено действително
плащане, представляващите дружеството „Денис и Крис“ ЕООД посочили друг предмет
на дейност и липсвала техническа обезпеченост за извършване на такава доставка,
шофьорите на „Иноватор-2“ не били извършвали такъв транспорт,
- в дневника за продажби на пет фактури с „Крисалекс Трейд“
ООД за продажба на пилешки продукти с тегло, надвишаващо товароносимостта
на автомобилите на „Иноватор-2“, при липса на транспортни документи и склад в
Гюргево към датите на доставки, и при свидетелските показания на Л.Н., който,
макар и вписан по фактурите, не е упражнявал такава дейност.
4. Данъчен период м. март 2012 г. – отчетен чрез справка-декларация по ЗДДС, подадена на 16.04.2012 г. от
свидетеля П.Й., в която бил посочен 5 020.94 лева данък за внасяне
/погрешно отбелязано в обвинителния акт и присъдата, че е за възстановяване/.
Такъв резултат бил възможен чрез включването:
- в дневника за покупки на тринадесет фактури с доставчик „Денис и Крис“ ЕООД, повечето от
които за покупка на пилешки продукти с тегло над 3 000 кг, отбелязан начин
на плащане „в брой“ и налични касови бонове, но без да е установено
действително плащане, представляващите дружеството „Денис и Крис“ ЕООД посочили
друг предмет на дейност и липсвала техническа обезпеченост за извършване на
такава доставка, шофьорите на „Иноватор-2“ не били извършвали такъв транспорт,
- в дневника за продажби на пет фактури с „Крисалекс Трейд“
ООД за продажба на пилешки продукти с тегло, надвишаващо товароносимостта
на автомобилите на „Иноватор-2“, при липса на транспортни документи и склад в
Гюргево към датите на доставки, и при свидетелските показания на Л.Н., който,
макар и вписан по фактурите, не е упражнявал такава дейност.
5. Данъчен период м. април 2012 г. – отчетен чрез справка декларация по ЗДДС, подадена на 14.05.2012 г. от
свидетеля П.Й., в която бил посочен 836.14 лева данък за възстановяване.
Такъв резултат бил възможен чрез включването в дневника за покупки на
пет фактури с доставчик „Мега Груп Ин“
ЕООД, за покупка на пилешки продукти с тегло над 4 000 кг, отбелязан начин
на плащане „в брой“, без касови бонове и без да е установено действително
плащане, при липсващо отразяване на фактурите в счетоводството на доставчика, чиито
представляващи посочили, че не са търгували с такива
продукти, за което липсвала и техническа обезпеченост, съответно шофьорите на
„Иноватор-2“ не били извършвали такъв транспорт.
6. Данъчен период м. май 2012 г. – отчетен чрез изготвената от свидетеля П.Й. справка декларация по ЗДДС,
подадена на 14.06.2012 г., в която той посочил 785.42 лева данък за
възстановяване, отново посредством пет фактури от горния доставчик /„Мега Груп
Ин“ ЕООД/, при същите очертаващи фиктивността белези.
7. Данъчен период м. юни 2012 г. - отчетен чрез изготвената от свидетеля П.Й. справка декларация по ЗДДС,
подадена на 16.07.2012 г., в която той посочил 305.54 лева данък за
възстановяване, посредством три фактури отново от горния доставчик „Мега Груп
Ин“ ЕООД, при същите очертаващи фиктивността белези,
вкл. тегло на стоката над 9 000 кг.
8. Данъчен период м. юли 2012 г. - отчетен чрез изготвената от свидетеля П.Й. справка
декларация по ЗДДС, подадена на 11.08.2012 г., в която той посочил 267.10 лева данък
за възстановяване, отново посредством три фактури от „Мега Груп Ин“ ЕООД, при
същите очертаващи фиктивността белези, вкл. несъответствие с посочения начин
на плащане „пл. нареждане“, както и с посочено тегло на стоката над 10 000
кг.
9. Данъчен период м. август 2012 г. - отчетен чрез изготвената от свидетеля П.Й. справка декларация по ЗДДС,
подадена на 14.09.2012 г., в която бил посочен 149.88 лева данък за
възстановяване.
Такъв резултат бил възможен чрез включването в дневника за покупки на:
- четири фактури с доставчик „Тенда“ ООД, за покупка на пилешки продукти, по три от тях с
тегло над 4 000 кг, отбелязан начин на плащане „в брой“ с приложено касови
бонове и „платежно нареждане“, но без да е установено действително плащане, при
изявление на представляващия доставчика, че изобщо не е развивал дейност, нямал
и техническа обезпеченост за търговия с такива продукти, съответно шофьорите на
„Иноватор-2“ не били извършвали такъв транспорт и
- на две фактури от „Елинор“ АД, чийто представител е заявил, че дружеството
притежавало единствено хотел и офиси и не е извършвало друга дейност, вкл. не е
търгувало с пилешки продукти, не е установено реално извършено плащане и
шофьорите на „Иноватор-2“ не са свидетелствали за такъв транспорт.
Междувременно,
след двукратни посещения от страна на данъчен орган на адреса за
кореспонденция, посочен при регистрацията на „Иноватор-2“ ЕООД, там не бил
открит представител на дружеството, което послужило като основание за служебно
прекратяване на регистрацията по ЗДДС съгласно чл.176, т.1 от ЗДДС, и на
09.08.2012 г. бил издаден акт за дерегистрация. При
действия по този ред за дата на дерегистрацията се
счита датата на връчване на акта, а тъй като връчването не е било възможно –
датата на сваляне на съобщението по чл.32 от ДОПК, която в случая е била
28.08.2012 г.
Никоя от инкриминираните фактури не била осчетоводена от посочените
дружества, т.е. не била вписана в съответните регистри и дневници, респ. отразена
в съответните справки декларации по ЗДДС на лицата, сочени за контрагенти. Фактурите
не били съставени, нито подписани, от орган на тези дружества. Представляващите
ги не знаели за такива сделки и фактури, не познавали подсъдимия или свидетеля П.П., нито им било известно дружеството „Иноватор-2“.
Едноличен собственик на капитала и управител на „Мега Груп Ин“ ЕООД,
гр.София, бил свидетелят В.П., който се занимавал със строителни материали.
„Тенда“
ООД, гр.София, с единствен управител свидетелят Ю.Й., не е имало дейност от
създаването си, в частност не е сключвало сделки, респ. не е получавало или
издавало фактури, а печатът на показаните му при разследването не бил на
фирмата.
„Елинор“ АД, представлявано от свидетеля Г.И., нямало складове и
търговски площи и не се занимавало с търговия.
„Денис и Крис“ ЕООД, гр.Пловдив, със собственик и управител свидетелката
С.Н., развивало дейност във връзка със строителството.
В хода на извършена данъчна проверка, приключила с Ревизионен акт №
171301957/17.09.2013 г., след анализ на наличните документи и насрещни проверки
при дружествата доставчици, и проверяващите достигнали до извода, че липсват
реални сделки. Установено било, че приложените към някои фактури касови бонове
не са издадени от фискални устройства на съответните дружества. Относно
стоките, осчетоводени като вътреобщностни доставки –
за Румъния, било възприето, че такива не са осъществени, поради което не е
следвало освобождаване от ДДС.
Така изложените
факти се установяват безпротиворечиво от достатъчен
по обем доказателствен материал, описан подробно в
мотивите на първоинстанционния съд. В иначе
пространното допълнение на въззивната жалба от
адвокат С. не се взема изрично становище, поради което и се приема, че защитата
не оспорва възприетата с първоинстанционния съдебен
акт фиктивност на инкриминираните сделки, и това е
обяснимо предвид наличните безспорни доказателства в тази част. С твърденията
във въззивната жалба не се оспорва пряко извършеното
престъпление, а само вменяването му във вина на подсъдимия, доколкото всички
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения – чрез избирателно
събиране на доказателства, липса на източници за установяване на съществени
обстоятелства от предмета на доказване, и едностранчиво и тенденциозно
обсъждане на наличните, както и за нарушение на материалния закон поради
субективна несъставомерност, са свързани с
установяването и обосноваването на авторството. Тези оплаквания са
неоснователни.
Неправилно се
твърди, че относно положението на свидетеля П.П. са
налице само неговите показания, без други писмени и гласни доказателства. Така
нареченото положение на същия свидетел не е съвкупност от самоцелни факти, а
част от веригата косвени доказателства, водещи до извода, че не той, а
подсъдимият В. е инициирал и осъществил действията, позволили и довели до
невярното деклариране, в резултат на което фискът е
ощетен със значителната обща сума от 366 215.70 лева. При това неговите
показания – за това, че не имал нищо общо с инкриминираната деятелност, съвсем
не са изолирани, а са съответстващи на показанията от множество други свидетели
– шофьорите Ц. и П., назначени и ръководени от подсъдимия, счетоводителите Д. и
Й. – наети и снабдявани с документи единствено от подсъдимия, отново шофьора П.П., конкретно във връзка с факта, че е бил накаран от В. да
разкрие банкова сметка ***, която уж е нещо като фирмена, и за това се следи и
ръководи единствено от подсъдимия с пълномощно. В тази поредица от факти,
социалното положение на свидетеля П.П. е само едно
поредно доказателство, установяващо в допълнение и неговата невъзможност поради
липса на достатъчно знания, умения и финанси, да осъществи инкриминираната
дейност.
Разказаното от
свидетеля П.П. за безпризорния му начин на живот се
потвърждава и от писмените доказателства, събрани в хода на продължителното му
издирване от съда – установено е, че последните официални данни в ГРАО за негов
адрес са от 2001 г., но той не живее там, тъй като жилището е продадено отдавна,
че на другите известни по делото адреси живеят съответно сестра му – която не
го е виждала от години, но в няколкото призовки със
сведения от нея е уточнила, че той се живее в Русе, и майка му - която не
поддържа връзка с него и не знае къде се намира. Сведение, че свидетелят П.П. е бездомник, който живее по улиците, се съдържа и в
последната справка от органа по издирването на л.441 в делото.
Казаното от
свидетелката С.С., че лицето П.П.,
което я е потърсило за счетоводно обслужване на фирма „Иноватор-2“, не й е
направило впечатление да изглежда като клошар и да
мирише лошо, не е достатъчно, за да опровергае възприетото в горния смисъл.
Тази свидетелка е заявила също така, че няма спомен дали той е бил ориентиран,
но че най-вероятно това не би й направило впечатление, тъй като има всякакви
клиенти, както и че не си спомня дали е умеел да се изразява добре. При разпита
на същата свидетелка в съдебно заседание на 27.04.2017 г. прокурорът е направил
искане за приемане на снимка на мъж – приложена на л.314, която съдът й е предявил,
и тя е потвърдила, че това е посетилият я П.П..
Възражението на защитата, че разпознаването е извършено в нарушение на НПК, не
може да се приеме, тъй като и не е било извършвано процесуалното действие
разпознаване, уредено в чл.171, ал.4 от НПК.
В първоинстанционното производство не е съществувал спор
относно идентичността на свидетеля П.П.. Споменатата
снимка в същото съдебно заседание е била предявена и на подсъдимия, след
неговия разпит, при което и той е потвърдил, че това е лицето П.П.. На следващото съдебно заседание – 18.05.2017 г., се е
явил и е бил разпитан като свидетел П.Г.П.. Нито подсъдимият, нито защитата, са
поставили тогава въпроса, че това не е лицето, посочено в обвинителния акт,
нито са се противопоставили на неговия разпит, основавайки се на процесуални
пречки, свързани с начина на издирването му. Подобно съмнение не възниква и при
анализа на неговия разпит, който е бил с оглед много конкретни факти от
конкретната инкриминирана обстановка. Направеното едва във въззивната
инстанция възражение, че свидетелят не е доведен от издирващата служба и по
съответния ред, не отговаря на действителното, а допълнително формираното
мнение на защитата, че разпитаното лице се различава от образа на снимката, не
влияе на достоверността на неговите показания. Видно от справката от ОД МВР
Разград, изготвена в деня на същото заседание - 18.05.2017 г., с приложени към
нея призовка и саморъчно сведение, лицето П.Г.П. с посочен ЕГН, издирвано по
делото, е установено на 04.05.2017 г. от служители на ОД МВР Русе и е уведомено
за датата на разглеждане на делото. И пред полицейските служители лицето е
посочило, че е бездомник, който живее по улиците.
Свидетелските
показания от счетоводителката С.С., че явилият се при
нея П.П. е бил сам, както и че тя не познава
подсъдимия, не опровергават обвинителната теза, че подсъдимият е организирал
регистрацията на фирмата, тъй като с тях се установяват факти, свързани не
пряко с организацията, а с техническото изпълнение на тази регистрация. Съдът
правилно и в съответствие с всички доказателства по делото е дал вяра на
показанията на свидетеля П.П., като не е вярно
твърдението във въззивната жалба, че той отрича да е
ходил в Разград. Петков е заявил именно обратното, както и че при това отиване
са ходили там, където подсъдимият е казвал, а самият той единствено е подписвал
документи, без да ги чете. В тази смисъл е съвсем обясним и отговора „…не
познавам С.Т.С.“, защото очевидно тези три имена не са му напомняли нищо, и
такъв отговор следва да се приеме за добросъвестен, а фактът на подписаните
както в нейна полза, така и в полза
на трето лице, документи, който е безспорно установен чрез извършената графологическа експертиза, е именно в съответствие с
твърдението му, че не се е запознавал с текста на подписваните документи. Добросъвестността
му е явна и предвид изричния му отговор на конкретен въпрос, след предявяване
на трите пълномощни, че подписите са негови и е възможно да е забравил.
В жалбата неправилно
се твърди, че първоинстанционният съд основава
изводите си, че свидетелят П.П. не е сключвал сделки,
не е извършвал разплащания и не е подписвал и получавал счетоводни документи,
единствено на липсата на доказателства за противното. Тези изводи се подкрепят
както от неговите показания, така и от показанията на всички собственици или
представители на дружествата, сочени като контрахенти,
от показанията на свидетеля Л.Н., както и от показанията на шофьорите. И не е
вярно възражението, че същото се отнася в еднаква степен за подсъдимия, тъй
като чрез казаното от последните се установява, че именно подсъдимия В. е
плащал както техните заплати, така им е давал пари и за всички разходи, които
действително са правени от фирма „Иноватор-2“ във връзка с вноса на пилешко
месо от Румъния.
За това не може да
бъде споделено разбирането, че подсъдимият не е данъчно задължено лице, а за
периода 11.01-13.03.2012 г . – и пълномощник без представителна власт, на чиито
действия собственикът П.П. се е противопоставил, и
това изключва възможността В. да бъде субект на престъпление по чл.255 от НК.
Отговорността на пълномощника е била предмет на разглеждане в множество решения
на касационната инстанция, с които по сходни казуси е даден еднозначен
положителен отговор.
Съобразно тази
практика, установеното по делото и в съответствие със задължителната такава - ТР 4/16 г. ОСНК, ВКС, първоинстанционният
съд правилно е приел, че подсъдимият В. фактически е осъществявал дейност и
функции на данъчно задълженото лице – търговец, като считано от 29.03.2012 г. е
налице и легитимна представителна власт по пълномощно. Той е наел всеки от
двамата счетоводители, на които последователно е възложил счетоводното
обслужване на търговското дружество „Иноватор-2“. Той е наел шофьорите, на
които, доколкото фирмата е осъществявала и реална дейност /необходимо условие
за да се осъществи този вид данъчно престъпление/, е поставял конкретна работа,
предоставил им е личните си бусове, плащал им е
възнаграждение, както и всички пътни разходи, предоставял им е суми в брой,
които да бъдат внасяни по сметки в Румъния, следял е и е контролирал изцяло
движението по разкритата умишлено на името на шофьора П.П.
банкова сметка, ***в връзка с дейността на фирмата. Той единствен е предоставял
ежемесечно необходимите документи на счетоводителите Д. и Й., включително и
всички фактури, отразяващи фиктивните сделки, за да се изпълняват формалните
задължения към НАП. На тези безспорни факти са непротивопоставими
показанията на свидетеля Л.Н., на които се позовава защитника в допълнението
към въззивната жалба.
Несъстоятелни са и възраженията във връзка с
действията на счетоводителите при подаване на справките декларации. Чрез
показанията на свидетелката С.Д. е установено, че тя не е имала писмен договор
с подсъдимия, който й се е представил за собственик на фирмата, и обяснил, че
препродава пилешко месо. Свидетелят П.Й.
е потвърдил, че на всичките му въпроси относно дейността на дружеството, е
отговарял подсъдимият, както и е свидетелствал за това, че е била налице
„някаква оскъдица на документи за продажби“, обяснена от подсъдимия с това, че не
е длъжен да издава фактури, защото има склад, и може да си продава продукцията
когато си иска. Липсата на писмен договор, според точния израз на свидетелката Д.,
не означава, че е била устно упълномощена и за подаване на справките-декларации,
каквато интерпретация на показанията й се прави от въззивника.
Бланките за упълномощаване са достъпни в Интернет. Практиките на НАП във връзка
с тази дейност са изяснени по делото, вкл. необходимостта от пълномощно, без
което съответното лице-подател не може
да се снабди с техническото устройство – носител на електронния подпис, чрез
което само е възможно подаването на справка по електронен път. От НАП е
представено, официално заверено, копие на уведомление за упълномощаване на С.Д.
във връзка с декларации и документи по ЗДДС, при режим „частичен достъп“, за
който не се изисква нотариална заверка. От този документ – на л.156 в съдебното
производство, е видно, както че датата му 10.01.2012 г. предхожда подаването на
първата декларация от свидетелката Д., така и че е бил занесен в данъчния офис
на следващия ден лично от подсъдимия В..
Същите отговори са относими и по възраженията във връзка с представителната
власт на свидетеля П.Й. – основани за два от данъчните периоди /м. март и
април/ единствено на обстоятелството, че издиреното и налично по делото
нотариално заверено пълномощно в негова полза е с дата 31.05.2012 г. Същевременно
обаче в хода на първоинстанционното съдебно следствие
съдът е изискал и приобщил всички копия на упълномощаващи документи от
данъчното досие на подсъдимия, и е видно на л.150-151, че има попълнен и
подписан стандартен формуляр още от 28.03.2012 г., въз основа на който, с
вписаното в него удостоверение за КЕП, свидетелят е можел да изпълни
възложената му работа по подаването на изготвените безспорно от него, по
поръчение на подсъдимия, справки-декларации. Възражението относно последния
данъчен период – м.август, основано на твърдения във връзка с извършената
служебна дерегистрация по ЗДДС, също е несъстоятелно,
тъй като, както беше посочено по-горе в изложението, съобразно правилата в ДОПК
правните последици от същата са настъпили след 28.08.2012 г., при което и за
този месец е следвало подаването на справка-декларация.
С допълнението към въззивната жалба се твърди и неяснота относно начина, по
който е формирана сумата от 366 215.70 лева дължим данък ДДС.
Инкриминираният размер, възприет с присъдата, е установен чрез приобщената по
делото комплексна съдебно-счетоводна и икономическа експертиза, където е
посочен в колона 11 на справката от л.160-161 – том.III,
папка 2, д.п. Начинът, по който той се изчислява, включително и по това дело, е
безспорно правилният – чрез съпоставянето на величините на ДДС на покупките и
ДДС на продажбите и установяване на разликата между тях, представляваща
величината на ДДС за внасяне, което е и инкриминираният дължим данък, чието
установяване и плащане подсъдимият е избегнал посредством престъпните деяния,
формиращи продължаваното данъчно престъпление, вменено му във вина. Вещото
лице, изготвило заключението по въпросната експертиза, е било изслушано в
съдебно заседание пред окръжния съд на 26.01.2017 г., в присъствието и на
двамата защитници, които не са го оспорили и не са поставили въпроси както по
начина на формиране на сумата от 366 215.70 лева дължим ДДС, така и във
връзка със сумата 133 514.40 лева, явяваща се приспаднатия неследващ се
данъчен кредит /посочен в колона 10 на споменатата по-горе таблица/.
В комплексното
заключение крайните резултати, послужили за основа на повдигнатото обвинение,
възприето с присъдата, са получени след констатиране и обосноваване на
разликите между декларираното от подсъдимия и констатираното с ревизионния акт.
При разглеждане и анализ на цялата систематизирана със заключението информация,
нейното съпоставяне и извършени въз основа на нея пресмятания е видно, че общата
сума на недекларирания и невнесен ДДС от продажби съвсем не възлиза на
24 825.55 лева, както се твърди с допълнението към въззивната
жалба, а е много по-голям – отделните размери могат да се видят помесечно в колона 9 на таблицата, която поради липса на
необходимост не е била сборувана. Цитираните 24 825.55 лева са само част
от начисления данък за продажби /по ВОП/, която обаче далеч не изчерпва цялото
обвинение, формирано, съгласно възприетото със заключението „…не само от
приложените по делото фактури за продажби, но и по протоколите по ДДС, както и
от обстоятелствата по продажби на стоки, които са декларирани като продажби
извън територията на страната, които не са носители на данък за внасяне.“
Не може да бъде
споделено и твърдението за невъзможност деянията да бъдат осъществени от
субективна страна поради психическото състояние на подсъдимия. Това възражение
е било направено и пред окръжния съд, който правилно го е отхвърлил.
Поставената диагноза е последваща инкриминирания
период, обвързана е с конкретно и неотносимо
травматично преживяване от личен характер /събитие, осъществено две години
по-късно/, и не обосновава психично разстройство. Разказаното от свидетеля Л.Н.
за някои наблюдавани от него настроения у подсъдимия, не е достатъчно за изводи
в обратен смисъл, същевременно такива данни не се сочат от никой друг от
разпитаните свидетели, контактували с В. по повод инкриминираната деятелност.
Не е налице и
допуснато нарушение във връзка със законността на състава поради факта, че
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е била назначена от
предходен състав. Поначало такова възражение е несъстоятелно, доколкото
оплакването, развито в пледоариите пред въззивния
съд, е относимо не към въпроса за законността на
състава, а за процесуалната годност и допустимост на експертизата. Настоящият
състав счита, че отсъствието на нарочно определение за назначаване на
експертизата от страна на новия състав, започнал разглеждането на делото
отначало, не е съществено нарушение, довело до ограничаване на права на
страните. Тъй като към момента на смяната на съдебния състав, експертизата,
възложена от предходния, само на д-р Д., все още не е била готова, новият
състав, решил в последствие делото, е този, който е разгледал нейното искане за
разширяването й и включване на още едно вещо лице, като го е намерил за
основателно и с определението си при отлагане на съдебното заседание от
26.01.2017 г. го е уважил, и е добавил като участник психолога Г.М.. На 21.04.2017 г. съдът е прочел изготвеното
от тях двете заключение, и се е пристъпило към разпита им, при който
защитниците са получили отговор на редица свои въпроси, след което, с нарочно
определение съдът е приел заключението и е разпоредил изплащането на
възнаграждения. При тези факти, единствено само поради липсата на определение,
с което съдът сам формулира въпросите, на които е отговаряла експертизата, не
се налага извод да е нарушен съществен процесуален ред, нито да са накърнени
нечии права на участници в процеса.
Наложеното наказание
не е несправедливо занижено. Действително, обществената опасност на конкретно
инкриминираната дейност, е по-висока, предвид факта, че се касае за
продължавано престъпление, осъществено чрез девет отделни деяния, както и
предвид значителния размер на общия престъпен резултат в рамките на утежняващия
квалифициращ признак „особено големи размери“. Но данните за личността на
подсъдимия, който е реабилитиран по съдебен ред по отношение на предходни
осъждания, страда от рецидивиращо депресивно разстройство, а моментът, в който
реално ще понесе наказателната отговорност за стореното, е отдалечен от времето
на извършване на престъплението с над пет години, обуславят извод, че наложено
дори в минималния размер, който предвид въведения специален минимум е три
години, наказанието е справедливо и съответно на извършеното, и ще способства
за постигане на целите в чл.36, ал.1 от НК, поради което не се налага да бъде
завишавано, нито търпяно ефективно.
Въззивната жалба, съобразно
отправените с нея искания, не съдържа конкретни оплаквания във връзка с
присъденото обезщетение, извън разбирането, че при постигане на претендираната оправдателна присъда, то също следва да бъде
отменено. При служебната проверка се установява, че съставът на окръжния съд е
приел за съвместно разглеждане граждански иск за причинени на държавата
имуществени вреди в размера, инкриминиран с обвинителния акт – 366 215.70 лева,
и законната лихва, считано от 14.09.2012 г. С присъдата искът в частта на
главницата е уважен изцяло, което, с оглед признаването на подсъдимия за
виновен в извършване на данъчното престъпление, от което, като пряка и
непосредствена последица, са произтекли конкретните имуществени вреди за фиска, е правилно и не се констатират основания за промяна
на присъдата в тази част.
По отношение на
претенцията за лихви, съдът е прекратил производството, като в мотивите се е
позовал на чл.88, ал.2 от НПК, след като е изложил виждането си, че лихвата
неправилно се претендира от 14.09.2012 г., защото се касае за данъчни
задължения, изискуеми в различни периоди, които не са конкретизирани. Това
виждане не се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно задължителната
съдебна практика – ТР 4/2016 г., ОСНК, ВКС, престъпното
деяние по чл.255
от НК, с което се причиняват вреди на държавата, осъществява фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД.
Правно основание за гражданския иск на пострадалия в наказателното производство
е престъпното деяние, предмет на
обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени вреди, затова същността
му не е на иск относно данъчното вземане на държавата към юридическото лице,
данъчен длъжник, а иск за обезщетение за вреди от деликт
по чл.45 от ЗЗД,
който се явява и престъпление по съответния текст от Наказателния кодекс. В
този смисъл причинената вреда в конкретния случай е общият престъпен резултат
от продължаваното престъпление, което се счита за довършено именно на
14.09.2012 г., дата, явяваща се и моментът на настъпване на увреждането, престъплението
не може да се разглежда извън правната фигура по чл.26, ал.1 от НК, респ.
противно на твърдението в мотивите, конкретното задължение от непозволеното
увреждане не възниква в различни периоди.
При предявяване на
гражданския иск в съдебното производство, както пред първия състав, започнал
разглеждането на делото, така и пред втория състав, който го е решил, от страна
на защитата е било направено възражение за изтекла давност по отношение на
лихвата, с позоваване на тригодишния срок, предвиден в нормата на чл.111, б.“в“
от ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД, за
вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на
дееца, като с практиката на факт с такова значение е приравнен моментът на
привличане на дееца като обвиняем. По настоящото дело подсъдимият Е.В. е
привлечен като обвиняем на 07.07.2016 г., при което
възражението за изтекла давност в частта на претенцията за лихва се явява
неоснователно, и същата следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
По всички изложени
до тук съображения и на основание чл.337, ал.3 и чл.338 от НПК, настоящият състав
на Апелативен съд Варна
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ ЧАСТИЧНО
присъда № 28/18.05.2017 г. по НОХД № 226/16 г. на Окръжен съд Разград, като
- я отменя в частта
на прекратяване на производството по предявения граждански иск за законната
лихва
- ОСЪЖДА подсъдимия Е.П.В. да заплати в
полза на Държавата, чрез Министъра на финансите, законна лихва върху
присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 366 215.70 лева,
считано от 14.09.2012 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението може да
бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република
България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: