Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

15.02.2018 г. гр.Варна

В И МЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Секретар ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА

Прокурор ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ

Разгледа докладваното от съдия Денева

ВНОХД №300 по описа на АС-Варна за 2017 г.

Производството по делото е образувано по жалба и допълнение към същата от адв.Н.А., защитник на подс.Ф.Ф.Х. против присъда №27 от 17.05.2017 г. по НОХД №282/2016 г. по описа на ОС-Разград, с която подс.Ф.Х. е бил признат за виновен в това, че на 25.08.2011г. в гр.Исперих, като собственик, управител и представляващ Стандарт Грон ЕООД, ЕИК 200538922, с.Китанчево, е извършил финансови операции на обща стойност 6 827.58 евро /13 313.78лв./, като: на 25.08.2011г. изтеглил в брой 12 781лв. от левовата разплащателна сметка в Райфайзенбанк ЕАД, клон гр.Исперих с IBAN ***, открита на името на Стандарт Грон ЕООД; на 25.08.2011г. е закупил валута с 430.98лв.- 220 евро; на 25.11.2011г. заплатил банкови такси с 34.78лв.; на 25.08.2011г. заплатил на ЗК Уника задължение за месец 09.2011г. с 19.66лв.; на 25.08.2011г. заплатил комунални услуги с 0.25лв., като финансовата операция е извършена с парични средства, за които е предполагал, че са придобити от извършител с неустановена самоличност чрез престъпление /компютърна измама, извършена за времето от началото на месец август 2011г. до 25.08.2011г. в гр.Бамберг, Федерална Република Германия, от извършител с неустановена самоличност, който с цел да набави за Стандарт Грон ЕООД и за Ф.Ф.Х. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А.Д., роден на ***г., гражданин на Федерална Република Германия, с адрес Бамберг/ Германия, 96110 Шеслиц, Щтрасгих, Дрозендорфер щтрасе 2а, като внесъл, изменил, изтрил или зА.чил компютърни данни, вследствие на което А.Д., чрез личния си компютър извършил две банкови операции с използване на услугата „онлайн банкиране” на банка Фолкс-унд Райфайзен банк -Бамберг, и с това си действие този извършител е узнал конфиденциалните данни за опериране със сметка IBAN ***ас Дьоп, и с тези данни е извършил транзакция от сметка IBAN *** BG 37RZBB91551000870044 с титуляр Стандарт Грон ЕООД, на сумата от 6 827.58 евро /13 313.78лева /, като с това е причинил на А.Д., вреда в размер на 6 827.58 евро/шест хиляди осемстотин двадесет и седем евро и петдесет и осем евроцента/ – престъпление по чл.253, ал.1 НК, поради което на основание по чл.253, ал.1 НК и чл.54 НК бил осъден и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и на глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

На основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Съдът е признал подсъдимият Хамди за невинен, в това да е извършил описаното деяние, като предполагал, че паричните средства са придобити чрез тежко умишлено престъпление и го оправдал по обвинението по ал.4 на чл.253 от НК.

На основание чл.253, ал.6 НК е осъдил подсъдимия да заплати в полза на Държавата, сумата от 13313.78 лева-6 827.58 евро.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Недоволен от така постановеното присъда е останал подсъдимия, като в подадената жалба сочи, че присъдата е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и наложеното с нея наказание явно несправедливо. Моли да се отмени същата и вместо нея да се постанови нова, с която да бъде оправдан подс.Ф.Х..

В с.з. при разглеждане на делото защитата на подсъдимия подържа жалбата и моли да бъде уважена.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че подадената жалба е неоснователна и моли съдът да потвърди постановения съдебен акт от РОС, като законосъобразен и обоснован.

Съдът, след като се запозна с материА.те по делото прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ф.Ф.Х. ***. Същият е собственик и управител на СТАНДАРТ ГРОН ЕООД, ЕИК 200538922, със седА.ще и адрес на управление с.Китанчево, ул.Йорданка Николова № 9. Основният предмет на дейност на дружеството развивал чрез стопанисване на търговски обект- заведение за бързо хранене, находящо се в гр.Исперих, в което се предлагА. дюнери и хамбургери. Дружеството имало открити банкови сметки в Райфайзенбанк ЕАД, клон гр.Исперих, едната от които разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита на 30.03.2011г. и закрита на 01.09.2011г., другата сметка била отново разплащателна, но в евро, открита на 29.03.2011г. и активна към 31.12.2012г., свързана с тегления кредит. Счетоводното обслужване на дружеството се изпълнявало от св.А. К. и св.Н.К., като св.К. разполагал с пълномощно, съгласно което подс.Х. го упълномощавал да внася/получава суми в брой и да депозира/получава документи, свързани с банкови операции по сметката на дружеството в Райфайзенбанк ЕАД.

Към м.08.2011г. подс.Ф.Х. имал активни и лични банкови сметки както следва: разплащателна сметка в ОББ, открита на 18.06.2008г. и закрита на 06.08.2013г.; разплащателна сметка в ЦКБ, открита на 21.04.2003г.; ДК на ФЛ в Уникредит Булбанк, открита на 05.05.2010г. и закрита на 09.12.2013г.

На 25.08.2011г. по разплащателната сметка в лева на Стандарт Грон ЕООД с IBAN ***к ЕАД, клон гр.Исперих, постъпила сума в размер на 6 827.58 евро, с левова равностойност 13 313.78лв. Парите постъпили от сметката на св.А.Д.от гр.Бамберг, Германия от банка-наредител DZBank, GRENODEFF, чрез банка ACREDOBANK EG. Като получател било посочено лицето А.АК.. На същия ден, 25.08.2011г., подс.Х. посетил офиса на банка Райфайзенбанк ЕАД, находящ се в гр.Исперих. Изтеглил в брой сумата от 12 750.00 лв. с 31лв. комисионна за банката /общо 12 781лв./, за която предишния ден, на 24.08.2011г., бил подал заявка за теглене на суми в брой от цитираната сметка на Стандарт Грон ЕООД на стойност 13 000лв. В разписката за касово теглене попълнил декларация, че сумата е с произход „реА.зация”. С останалата сума била обменена валута за 430.98лв. /220 евро/- за погасяване на месечната вноска по кредита в евровата сметка, платени такси на комунални услуги за 0.25лв., банкови такси за 34.78лв. и задължени към ЗК Уника за 19.66лв.

На 29.08.2011г. в банката е било получено SWIFT съобщение от банката- наредител- DZBank, GRENODEFF, с искане за връщане на сумата по превода, тъй като същият е извършен чрез измама. По този повод св.Д. П.- мениджър на офиса на банка Райфайзенбанк ЕАД в гр.Исперих се срещнала с подс.Х., в присъствието на св.В. П., също служител на банката. Свидетелката помолила подсъдимия да върне получените пари, но той категорично отказал, с мотива, че парите получил от негов познат, който му дължал пари. Отказал да впише и произхода на парите в съответните документи, което е изискване на банката.

Гореописаната фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

В с.з. при разглеждане на делото, както и в депозираната жалба и допълнението към нея са направени възражения от защитата на подсъдимия, които са неоснователни по следните съображения:

На първо место се сочи, че не е нА.це, доказано предикатно престъпление, което да обуславя съставомерността на престъпление по чл.253 от НК.

По делото е извършена съдебна поръчка от която е видно, че във Федерална Република Германие била образувана преписка за извършено престъпление „компютърна измама“. От сметката на гражданин на ФРГ-А.Д.е наредена сума в размер на 6 827.58 евро, равностойността на 13 313.78 лева, същата е приведена по сметка посочена по горе, на дружество-„Стандарт Грон“ ЕООД, собственост на подс.Ф.Х.. В преписката изпратена от ФРГ е видно, че св.Дьоп е посочил името на получателя на процесната сума-св.А. К., като получател на преведената сума. От показанията на свидетеля е видно, че той заявява, че не е извършвал такава финансова операция и не познава такова лице в РБългария.

Защитата твърди, че получените документи от ФРГ не доказват по никакъв начин, че там е извършено престъпление. Свидетелстват само, че полицията в Германия е получила достатъчно данни, за да образува досъдебно производство.

Горните възражения са неотносими към доказателствата по делото. НА.це е извършено престъпление и то е видно от приложената преписка по делото, изпратена от ФРГ. Не е необходимо съставомерността на извършено престъпление по чл.253 от НК да е поставена в зависимост от реА.зиране на наказателното правоотношение във връзка с първоначалната престъпна дейност. Достатъчно е от него да са извлечени облаги, които са станА. предмет на изпиране на пари. От решаващо значение за индивидуА.зиране на престъпната дейност по чл.253 от НК е да се дефинира причинността между имуществения предмет на престъплението изпиране на пари и предикатната дейност без да е необходимо последната да се индивидуА.зира с всички детайли на конкретен престъпен състав като време, място и начин на извършване.

Факта, че образуваното ДП, срещу неизвестен извършител и прекратено в последствие от властите на ФРГ не е обстоятелство, от което следва извод, че не е нА.це извършено престъпление. Това, че извършителя на престъплението „компютърна измама“ не е бил разкрит и е довело до прекратяване на ДП, незначи че не е нА.це извършено престъпление.

Защитата сочи, че дори и да бъдат приети показанията на св.Дьоп за достоверни, без съда да ги е подложил на проверка, те не са достатъчни, за да бъде направен обоснован извод за извършено престъпление, посочено в приложената съдебна поръчка, изпълнена от оторизираните органи на ФБР. В съдебната практика на ВКС на РБ, цитирана по горе –Решение №195 от 12.05.2015 г. по н.д. №171/2015 г., ІІ-ро н.о. е посочено, че не е необходимо да бъде детайлно конкретизирана престъпната дейност, относима към предикатното престъпление.

Защитата на подсъдимия сечи съдебна практика в противовес на горното твърдение-Решение56/28.03.2014 г. на ВКС, ІІІ-то н.о., постановено по н.д. №2416/2013 г., което е неотносимо към настоящия казус. В соченото решение се касае за несъответствие между имуществото на престъплението по чл.253 от НК и облагата от извършеното предикатно престъпление.

За знанието на подсъдимия, относимо към произхода на получените средства, следва да се съди по неговите действия и поведение. Първо-той отказва да върне парите, след като заявява, че са дължащи от негов приятел. Отказва да впише произхода на същите в съответните документи, изискуеми от банката- показанията на св.Д. П.-/т.2 л.95 от ДП/ и св.В. П.-/т.2 л.133 от ДП/. В последствие заявява, че е сума от извършена от него работа в РФранция, поради което му се дължи.

В разпита си даден на ДП, посочен по горе, св.Д. П. заявява, че подсъдимия е следвал да попълни формуляр, който предвижда преводи над 100 000 лева, но изрично указанието на централата било, че той трябва да попълни тази форма, поради което възражението на защитата относно това обстоятелство е неоснователно.

За да увери в това съда, подсъдимият е посочил св.А.А., който свидетелства пред първата инстанция, че подсъдимия е споделил с него, че е получил сума, която му се дължи в следствие на негова работа в чужбина. Разликата обаче е, че сумата не се получава от РФранция, а от ФРГермания. Освен това свид.А.А. не е бил посочен на етап ДП, а вече при разглеждане на НОХД №282/2016 г. на ОС-Разград.

Възражението, че средствата получени от подс.Х., че той никога не бил посочвал, че са получени от банкова сметка, ***егова сметка в наша банка, тъй като той не притежава такива не отговаря на доказателствата по делото. В мотивите на съда и в обвинителния акт са посочени точно колко и в които клонове на Банки, той е притежавал открити лични сметки. Факта, че по тези сметки не са били получавани средства е обстоятелство, което не опровергава вината му за извършеното от него деяние. Напротив парите получени по сметката на притежаваното от него дружество е факт от който съдът прави извод, че именно така, то се е опитал да прикрие произхода на средствата.

От показанията на свидетелите А. К. и Ф. К. е видно, че първия от тях в показанията си в ДП е заявил, че е съобщил на подсъдимия, че по фирмена сметка не може да бъдат получавани лични средства. В последствие, той заявява, че е дал утвърдителен отговор, но това следва да се приеме, че той не би искал да злепостави подсъдимия Х., тъй като е негов работодател. Св.Ф. К. заявява в разпита си от ДП, поради това, че сумата е получена по фирмена сметка, то същата е следвало да бъде осчетоводена. За да бъдат освободени тези средства от фирмата, това следва да се реши от Общото събрание на същата.

Възражението, че за част от сумата от размер на 12 781 лв до размер от 13 313, 78 лева, подс.Х. не следва да носи наказателна отговорност и поради тази причина, според защитата на подсъдимия следвало да се изключи от инкриминирания размер на извършеното деяние е неоснователно. По сметката на фирмата е получена сума в размер на 6 827,58 евро, което представлява равностойността на 13 313,78 лева. Подсъдимият се е разпоредил за част от сумата, като е наредил да бъдат приведени съответни суми по различни негови задължения, поради и което е изтеглил от банковата сметка останалата част от сумата в размер на 12 781 лева. Сумата за разплащане на негови други задължения е част от инкриминираната такава, поради което неследва да бъде изключена от размера, предмет на престъплението.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че подс.Ф.Х. е осъществил състава на престъпление по чл.253 ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, за което е и бил осъден. Правилно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия за извършено престъпление по ал.4 на чл.253 от НК. От доказателствата по делото не може да се направи обоснован и категоричен извод, че подс.Х. е предполагал, че средствата са придобити в резултат на престъпление, което се явява тежко умишлено.

Възраженията на защитата на подсъдимия, че е нА.це липса на мотиви към първоинстанционния съдебен акт е изцяло неоснователно, тъй като същите към присъдата са изключително подробни и обосновани, съдът е обсъдил всички възражения на защитата, като е подкрепил доводите си с относимата съдебна практика.

Наложеното наказание е изцяло съобразено със степента на обществена опасност, както на извършеното деяние, така и с тази на дееца, след като са взети предвид всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. По същите съображения, съдът счита че и наложеното наказание глоба в размер на 3000 лева е определено в справедлив размер.

Наложеното наказание по вид и размер е съобразено с тежестта на извършеното деяние и вината на дееца, поради което присъдата на ОС-Разград следва да бъде потвърдена, като законосъобразна, обоснована и правилна, а подадената жалба, оставена без уважение.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна съдебния акт.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда №27 от 17.05.2017 г. по НОХД №282 по описа на ОС-Разград за 2016 г.

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: