Р Е Ш Е Н И Е

                   № 140

18.07.2018 година, гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Д.

Ангелина Лазарова

секретар Г. Ненчева

прокурора Миглена Гамозова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №192 по описа за 2018 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Разградски окръжен прокурор против присъдата на Разградския окръжен съд от 12.04.2018г., постановена по нохд №218/17г., с която подсъдимият С.И.С. е бил признат за невиновен за деяние по чл.220 ал.1 НК и по чл.202ал.1 т.1 вр.чл.26 НК и е бил оправдан по тези обвинения. В протеста се излагат съображения за нарушение на материалния закон,  необоснованост и неправилност. Прави се искане за отмяна на така постановената присъда и постановяване на нова осъдителна такава, като на подсъдимия се наложат наказания, така както е поискано пред първата инстанция.

Представителят на апелативната прокуратура в с.з. поддържа протеста само по отношение деянието по чл.202  като счита , че е налице деяние по чл.204 НК –маловажен случай. Изразява становище присъдата да бъде изменена в тази й част, като подсъдимият бъде признат за виновен да е извършил престъпление по чл.204 НК като му се определи съответно наказание, а в останалата част присъдата да бъде потвърдена.

Протестът е подаден  в срок и е допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста и моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 12.04.18г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия С.И. С. за невиновен в това,  на 18.03.2015г. в гр.Разград, в качеството си на длъжностно лице – председател на ПК „П.“ с.Г., съзнателно сключил неизгодна сделка- Договор за правна помощ с адв. М.Й. за извършване на ликвидация на кооперацията и от това произлязла значителна вреда за ПК „П.“ с.Г. в размер на 12 000лв., като го е оправдал по обвинението по чл.220 ал.1 НК.

Признал е същия подсъдим за невиновен и в това, че за времето от 18.03.2015г. до края на 2015г. в гр.Разград, при условията на продължавано престъпление,  в качеството си на длъжностно лице – председател на ПК „П.“ с.Г., присвоил чужди пари – сумата от 3715,71лв., собственост на ПК „П.“ с.Г., поверени му в това му качество да пази и управлява, като за улесняването на присвояването да е извършил и друго престъпление – сключване неизгодна сделка за несъществуваща правна сделка за правна помощ, на стойност 2200лв., за което деяние по закон не се предвижда по-тежко наказание като го е оправдал по обвинението му по чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.26 ал.1 НК.

Отхвърлил е предявеният граждански иск в размер на 15 715,71лв. от ПК „П.“ Г. за причинени имуществени вреди.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.С. бил вписан като председател на Потребителна кооперация “П.“ с. Г., обл. Разград с Решение № 99 / 12.10.2000 г. През есента на 2006 г. кооперацията фактически преустановила своята икономическа дейност, но продължила да съществува юридически, с председател подсъдимият С.. След 2006 г. известно време подсъдимият пребивавал в чужбина, като в началото на 2015 г. се върнал в страната. 

 След завръщането си, в средата на м. март 2015 г., подсъдимият С. получил съобщение от НАП за дължими от кооперацията суми. Той знаел, че през времето на неговото отсъствие за председател на кооперацията бил избран свидетелят Х.К., но това обстоятелство не било регистрирано по надлежния ред. Подс.С. решил, че следва да се предприемат действия по ликвидация на кооперацията и така тя да престане да съществува и юридически. Тъй като не бил запознат с процедурата и не знаел какви средства ще бъдат необходими за ликвидацията решил да потърси правна помощ. 

 Подсъдимият С. се познавал визуално със свид. Й. от години.  Знаел, че св. Й. упражнява адвокатска професия и споделил с него, че след завръщането му от Англия получил съобщения за дължими от кооперацията суми, както и че не иска това положение да продължава. В хода на разговорите се оказало, че кооперацията разполага с някакво имущество, включително сгради и земеделска земя, но няма документи за тях. След проведените разговори свидетелят Й. се съгласил да се заеме с ликвидацията на кооперацията, като се ангажирал с организацията, свързана с провеждането на събрание, на което да бъде взето официално решение за ликвидация на кооперацията. В изпълнение на тези намерения, на 18.03.2015г. в гр. Разград, подсъдимият С., като председател на ПК“П.“ с. Г. и като Възложител от една страна, и св. Й., като консултант, сключили Договор за консултантски услуги. С чл. 1 от Договора консултанта се задължил да подготви всички необходими документи, свързани с ликвидацията на кооперацията, в това число провеждане на събрание, извършване на действия по вписване и др. юридически услуги, провеждане на търгове и изготвяне на нотариални актове. Със същата клауза е предвидено, че изискванията за количество и качество на извършеното работа са отразени в работна програма, явяваща се неразделна част от договора, но такава програма липсва.  С клаузите на чл. 2 и чл. 3 от Договора страните се договорили, че възнаграждението на консултанта ще бъде в размер на 12 000 лв., платими в брой или с платежно нареждане, а с клаузата на чл. 5 от Договора страните се договорили, че срока за извършване на действията по чл. 1 от Договора е до 30.11.2015 г. 

 В изпълнение на задълженията си по договора, св. Й. се заел с организацията, свързана с провеждането на общо събрание на кооперацията, като подготвил всички необходими за това документи по Закона за кооперациите. 

 В резултат, на 17.04.2015 г., в читалището на с. Г. било проведено общо събрание, на което присъствали подсъдимият С.-председател, В. Р. Д.-счетоводител/впоследствие починала/ и членовете Х.М.К., И.С.У. и С. А. К.. На събранието присъствал и св. Й., като подсъдимият обяснил на останалите кооператори, че той е адвокат и ще подпомага ликвидацията на кооперацията.  С единодушие събранието взело следните решения: Да се извършат разпоредителни сделки с дълготрайните активи на кооперацията, като с получените средства да се погасят задълженията към държавата и да бъдат изплатени дялови вноски на член-кооператорите. Да са прекрати съществуването на кооперацията след ликвидация; Активите на кооперацията да бъдат продадени по пазарна цена, дадена от лицензиран оценител. За ликвидатор събранието избрало подсъдимия С..  

В деня на провеждане на събранието между подсъдимия С., като председател на ПК“П.“ и св. Й. бил сключен и Договор за правна помощ и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по дела и ликвидация, с възнаграждение в размер на 2200 лв.

 Свидетелят Й. изготвил Заявление и придружаващи го документи до Агенция по вписванията (АВ), за вписване на промени - откриване на процедура по ликвидация и вписване на С.С. за ликвидатор със срок от 6 месеца, което било подписано от подсъдимият С.. Заявлението било входирано под № 20150514123247/14.05.2015 г. на АВ. Длъжностното лице от АВ постановило отказ на 15.05.2015г. Свидетелят Й. изготвил жалба срещу отказа, подписана от подсъдимия С.. По жалбата било образувано т. дело № 28/2015г. по описа на ОС-Разград. С решение № 425/01.06.2015 г. съдът отменил отказа на АВ - гр. Разград и дал указания на длъжностното лице. След влизане в сила на това решението, на 01.07.2015 г. били вписани исканите промени.

Междувременно, в изпълнение на взетите от Общото събрание решения,  св. Й. и подсъдимият С. предприели действия по снабдяване с документи и подготовка провеждането на търг за продажба на активи на кооперацията, включително и изготвяне на оценки на недвижими имоти от лицензиран оценител-Н. В. И.. На 17.06.2015 г., след възлагане на оценката, последния извършил оглед на место. На 20.06.2015 г. представил доклад за оценка с пазарна адекватност до 18.12.2015 г. за следните обекти: Магазин със застроена площ от 80 кв.м., находящ се в с. Г.; Магазин със застроена площ 31 кв. м., Навес с оградни стени /съборен/ със застроена площ 13 кв.м., Склад със застроена площ 102 кв.м. и Гараж със застроена площ от 36 кв.м., находящи се в с. Г. и Фурна със застроена площ от 100 кв.м., находяща се в с. Г..

За имота, представляващ фурна, кооперацията не разполагала с документ за собственост, поради което адв. Й. предприел действия по снабдяването й с такъв документ. Така на 30.07.2015 г. бил издаден от Р. К.-Нотариус с район на действие РС-Разград, рег. № 380 на НК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, за имота представляващ сграда с предназначение –Фурна. За останалите имоти кооперацията разполагала с документ за собственост от 2003 г.

Била разгласена обява за насрочен на 14.07.2015 г. търг за продажба на  имущество с посочена начална цена, както следва:

1.Едноетажна производствена масивна сграда-Фурна със ЗП 100 кв.м. и подобрения, при начална тръжна цена – 2000 лв.

2.Едноетажна търговска масивна сграда-Магазин със ЗП 80 кв.м. и подобрения при начална тръжна цена – 2100 лв.

3.Земеделска земя-25 дка с първоначална тръжна цена – 1400 лв.

4.Казан за ракия -250 л. с първоначална тръжна цена -1500 лв.

5.Метална каса/сейф/ с първоначална тръжна цена -600лв.

На 14.07.2015 г. в читалището на с. Г., в присъствието на председателя на кооперацията – С. С. и адв. М.Й. се провел търг относно продажба на обявеното за продажба имущество, собственост на кооперацията. В 11:00 ч. били отворени постъпилите оферти, при което се установило, че за обект № 1-магазин- е постъпила една оферта от лицето Г. Г. Ш.; За обект № 2-павилион- е постъпила една оферта от лицето М.Г.А.; За обект № 3-фурна е постъпила една оферта от лицето Н.В.В.; За земеделска земя е постъпила оферта от “А.“-ООД, но не се явил купувача; За ракиения казан не е постъпила оферта. 

След отваряне на офертите на лицето Г.Ш. е продаден обект Магазин № 1 за сумата 1530 лв. На М. Г. А. е продаден Магазин № 2 за сумата 2150 лв. Земеделската земя от 25 дка е продадена по договаряне за сумата 20 701.66 лв.; Обект Фурна е продаден на Н.В. за сумата 2150 лв.. За ракиения казан не постъпила оферта и той бил оставен на отговорно пазена и съхранение.

За проведения търг е съставен Протокол от 14.07.2015 г., подписан от подсъдимия С. и св. Й..

Адв. Й. изготвил предварителни договори с лицата, обявени за купувачи.

След проведения търг са изготвени и съответните  нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описани в мотивите на окръжния съд.

Допълнително бил продаден на св. Р.К. *** Казан за варене на ракия за сумата от 600 лева, платена в брой на ръка на подсъдимия С. от купувача.

Към момента на приемане на решението за откриване на процедура по ликвидацията кооперацията на разполагала с никакви средства. Всички първоначални разноски, свързани с тази процедура, включително и снабдяване с необходими документи, подсъдимият С. заплащал със собствени средства.

Разпитаните по делото като свидетели член-кооператори не знаят в други случаи кооперацията да е ползвала услугите на адвокат и нямат представа за цената на адвокатските услуги.

В изпълнение на сключения Договор за консултантски услуги, на 04.08.2015 г. сумата от 10 000 лева била платена от подсъдимия С. по банков път на св. Й., а остатъкът от 2000 лева - в брой на ръка. Впоследствие, на 06.08.2015 г., сметката под № *** в „Експресбанк“АД - гр. Разград била закрита.

Подсъдимият С. изплатил по списък на 16 член-кооператори по 250 лв. дялов капитал, или  общо 4000 лв. В изплащането на дяловият капитал взел участие и св. Й..

За периода от 01.05-31.10.2015г.  подсъдимия С. изплатил заплати и осигуровки за себе си общо в размер на 4535,04 лева, от които 3840лв. заплати и 695,04 за осигурителни вноски.

Част от кооператорите останали недоволни от ликвидацията и депозирали жалба в ОП-Разград, заведена под вх. № 694/16 от. 26.02.2016 г. В жалбата си недоволните от начина на извършване на ликвидацията посочили, че на проведеното общо събрание председателят С.С. поканил адв. Й., който обяснил как ще бъде извършена ликвидацията. На събранието било поставено условие към председателя и адв. Й., след приключване на ликвидацията, да бъде направен пълен отчет за всички приходи и разходи пред всички член-кооператори от всички продажби на имоти, упоменати в обявата за търг от 14.07.2015 г. Председателят С. и адв. Й. ходили при всички членове на кооперацията и срещу подпис платили по 250 лв., а на въпроса какво става с останалите средства им било заявено, че в края на октомври 2015 г.ще бъде даден отчет за всички приходи и разходи и какво още ще бъде  раздадено на член-кооператорите. Това обаче не било сторено. Председателят С. отказвал да се срещне с член-кооператорите, както и да даде обяснение къде са парите от продажбата на 25 дка ниви и казан за ракия. Жалбоподателите посочили, че са излъгани и ощетени от действията на председателя С.С. и адв. Й..

По досъдебното производство е изготвена съдебно икономическа експертиза с вещо лице Г.Д., а по време на съдебното следствие са изготвени две повторни такава. Според повторното заключение на вещото лице, на основание материалите по делото и направените изчисления общият размер на извършените от ПК “П.”  с. Г. разходи, без да се ограничава времето, през което са извършвани тези разходи, е 25 183.79 лв. Разходи извършени от друго лице, извън кооперацията - адв. Й. -12.60 лв. – такси за платежни нареждания и кредитни преводи.

  Общият размер на сумите, получени в резултат на продажбата на имуществото на кооперацията възлиза на 27 130.66 лв.

   Вещото лице сочи, че разликата между получените суми и направените разходи по ликвидацията възлиза на 1934.27 лв., от които 600.00 лв. са внесени на 12.05.2016 г. по депозитна сметка на кооперацията. Остатъка от 1 334.27 лв. следва да е у председателя на кооперацията С.С.. Разходите по извършените сделки с нотариален акт са платени от купувачите.

Горната фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин и по нея на практика няма спор. Спора е по приложението на материалния закон.

Правилно и обосновано окръжният съд е приел, че обвинението по чл.220 ал.1 НК не е доказано по безспорен и категоричен начин. От обективна страна е установено безспорно, че на 18.03.15г.между подс. С., в качеството му на Председател на ПК „П.“ с.Г. и адв. Й. е сключен договор за консултантски услуги във връзка с ликвидацията на кооперацията, с цена на услугата 12 000лв. и срок до 30.11.15г.За да се прецени изгодността или неизгодността на една сделка следва да се има предвид освен стойността й също и количеството, качеството, сроковете и начина на извършване, както и други договорености касаещи спецификата на услугата. Сключеният договор е да поръчка – двустранен и възмезден. За положеният от изпълнителя, в случая адвокат Й., труд му се следва възнаграждение. В договора са описани и част от задълженията, които същият е поел да извърши, както и срока на договора – повече от осем месеца. По безспорен начин е установено, че адвоката е изпълнил задълженията си по договора. Участвал е в процедурата на ликвидация от моментна на свикване на общото събрание на кооператорите до представяне съответните документи за започване процедурата по ликвидация. Освен това е изготвял всички предварителни договори и участвал в снабдяването с необходимите документи по отношение притежаваното от кооперацията имущество. Участвал е в подготовката и провеждането на търга за това имущество, изготвянето на проекти за нот. актове и пр. без за това да му е било заплащано предварително. Безспорно е, че цената на правната помощ не може да бъде определена по „средна пазарна стойност“. При този договор страните разполагат със свобода на договаряне.

Не може да се приеме изложеното в протеста, че договора бил ненужен, защото подс. С. бил вписан като ликвидатор. Няма пречки, след като той сам не може, не знае, а и не е длъжен да знае, какви точно действия следва да предприеме за финализиране на процедурата, да наеме консултант за тази цел. Както се установява кооперацията не е притежавала документи за своите активи. За снабдяването с нови такива е следвало да се посещават редица държавни институции, да се отправят искания, да се получават документи, да се заплащат съответни такси. След това за да се ликвидира същото това имущество е следвало то да бъде оценено от лицензиран оценител, да се обяви търг, същия да се проведе и отново да се изготвят редица необходими съпътстващи документи. Финално да се изготвят и проекти за нотариални актове за недвижимата собственост. Всичко това е продължило във времето с месеци. Извършените действия са имали своите положителни резултати и не са били безпредметни.

От друга страна, не е налице и субективната страна на деянието – дееца да съзнава неизгодността на сделката и въпреки това да я сключва в ущърб на представляваната от него организация. Безспорен факт е, че кооперацията не е разполагала с никакви парични средства. Имала е имущество, което е следвало да бъде ликвидирано – осребрено. Всички действия по договора са били насочени именно към тази крайна цел и тя е била постигната. След проведения търг са били изплатени всички задължения на кооперацията, платени са били консултантските услуги, начислена заплатата на подс.С., в качеството му на ликвидатор и останалата част е била разпределена на член-кооператорите. През цялото време подс. С. е действал с мисълта именно за правилното и законосъобразно протичане на цялостната процедура. До получаване на равностойността на имуществото, навсякъде се е разплащал със собствени средства и не може да се твърди, че е действал в ущърб на кооперацията. /особено след като се има предвид и факта, че по време на неговото отсъствие, изпълняващият неговите функции е обработвал същата тази земя, притежавана от кооперацията, без да прати нито лев наем или да раздаде рента/

По тези съображения правилно окръжният съд е приел, че не е налице осъществено престъпление по чл.220 ал.1 НК от подс. С..

По отношение второто обвинение по чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.26 ал.1 НК, въззивната инстанция също приема, че то не е доказано но безспорен и несъмнен начин.

На първо място не е налице другото престъпление по смисъла на чл.202 ал.1 т.1 НК. Обвинението е за сключена неизгодна сделка по смисъла на чл.220 ал.1 НК по отношение на сключен договор за правна помощ от 17.04.2015г. /представителство по дела/ с цена 2200лв. Такова представителство е било осъществено. Процесуалният представител – адв. Й. на първо място е изготвил необходимите книжа за пред Агенцията по вписванията за започване процедура по вписване промяна на обстоятелства, подлежащи на вписване. Последвал е отказ на АВ, която е бил обжалван пред съда. Резултатът е бил положителен като съдът е отменил отказа и е постановил да се впишат исканите промени. Не е налице и субективният елемент като не е установено подс. С. да е действал с умисъл да навреди на кооперацията. Напротив, тези действия са били в унисон с взетите решения на общо събрание на кооперацията за започване процедура по ликвидация.

Няма никакви доказателства сумата от 2200лв. да е била присвоена от подс.С.. Напротив, свид. Й. е заявил, че е получил въпросната сума и то точно във връзка с това представителство. Съдът е изложил съображения защо кредитира показанията на свид. Й. дадени в с.з., които се споделят и от тази инстанция. По отношение тази сума не са налице и елементи на основния състав по чл.201 НК

По отношение останалата сума от 1934.27лв. по последното заключение на вещото лице следва да се приспадне сумата от 600лв. внесени по сметка на кооперацията. За остатъка от 1334,27лв. вещото лице е посочило в заключението си, че тази сума следва да е у председателя С.. Само този факт е дал основание на прокурора да поддържа обвинение по чл.201/респ.чл.202/НК.

Пред настоящата инстанция представителят на АП поддържа протеста в насока за наличие на престъпление по чл.204  б.“а“ НК.

Въззивната инстанция приема, че не е налице присвояване по смисъла на чл.201 НК, съответно маловажен случай по чл.204 НК за тази сума. Само наличието на липса като факт не е достатъчно доказателство за присвояване. Изпълнителното деяние при присвояването се изразява до външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на определена обществена организация, предприятие и пр., изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ в свой личен интерес или в интерес на другиго. Известно е, че за наличието или липсата на вина и по - специално на умисъл решаващо значение имат не обясненията на дееца, а обективно реализираното от него поведение. В конкретния случай няма никакви доказателства подс. С. да е отклонил неправомерно въпросната сума в свой или чужд интерес.

По тези съображения протестът се явява неоснователен и в тази му част.

В този смисъл присъдата следва да бъде потвърдена изцяло. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 12.04.2018г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд №218/2017г. по отношение на подсъдимия С.И.С. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  

 

 

                                                                                   2.