Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Разград,
17. 04. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен съд в публично
заседание на двадесет
и шести март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: АнЕ.я Йорданова
при секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от
съдия Ан. Йорданова гр. д. № 327 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от Н.Х.А. и С.Х.А. *** чрез
пълномощник против ЗК „Уника АД гр. София и „МИГ-МАРКЕТ” ООД гр. Варна. С
влязло в сила Определение № 177/ 26. 02. 2015 г. производството против
„МИГ-МАРКЕТ” ООД гр. Варна като ответник по иска е прекратено.
В обстоятелствената част на исковата молба
ищците са изложили твърдения, че са родитЕ. и законни наследници на Н. Н.Х.,
който въз основа на трудов договор от 24. 08. 09 г. е заемал длъжността „Общ строителен работник”
в „Комар Инвестмънт” ООД. На 10. 12. 2009 г. Н. Х. е починал при трудова злополука.
За трудовата злополука са съставени Декларация за трудова злополука № 1/ 04.
01. 2010 г. , Протокол № 1/ 18. 01. 2010 г.
на РУ „Социално осигуряване” гр. Варна за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, Разпореждане на РУ”СО”. Пред Варненския окръжен
съд е образувано нохд № 508/ 2014
г. и според приложения по делото
обвинителен акт е повдигнато обвинение на Я.С.Ж.за това, че на 07. 12. 2009 г.
в гр. Варна при условията на независимо съпричиняване с В.К.В€ по
непредпазливост е причинил смъртта на Н. Х., настъпила на 10. 12. 09 г. , като
в качеството си на строителен техник към „Комар Инвестмънт” ООД Варна, поради
немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност – товаро-разтоварна
дейност, представляваща източник на повишена опасност , нарушил разпоредбите на
Наредба № 2/ 22. 03. 2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при строително-
монтажни работи, подробно изброени-престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Със
същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и на В.К.В€ за това, че на 07. 12.
2009 г. в гр. Варна при условията на независимо съпричиняване с Я.С.Ж.по
непредпазливост е причинил смъртта на Н. Х., настъпила на 10. 12. 09 г. , като
в качеството си на шофьор на товарен автомобил към „Миг-Маркет” ООД, поради
немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност – товаро-разтоварна
дейност с бетон помпа „Mercedess Benz” 3235,
представляваща източник на повишена опасност, нарушил разпоредбите на Наредба №
2/ 22. 03. 2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при строително- монтажни
работи, подробно изброени - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Тъй като
работодателят на В.В.е сключил задължителна застраховка „Професионална
отговорност на лицата по чл. 171 от ЗУТ” с „Уника” АД, обхващаща времето на
трудовата злополука, считат, че следва да бъде ангажирана гражданската
отговорност и предявяват иск срещу
„Уника” АД да им бъде заплатено обезщетение за причинените им неимуществени
вреди от смъртта на техния син Н. Х. в размер на по 100 000 лв. за всеки
един от тях, ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие.
Ищците твърдят, че действията на В.В.и Я.Ж., описани в обвинителния акт, са
противоправни и че те са в пряка и непосредствена причинна връзка със смъртта
на Н. Х..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове, като недопустими и алтернативно, неоснователни и
недоказани. ЗК „Уника” АД прави следните възражения по същество на иска: Ищците са получили
обезщетяване на неимуществените си вреди по заведено от тях гражданско дело по
реда на чл. 200 от КТ, поради което е изключена отговорността на застрахователя.
Възразява, че давностния срок за упражняване на правото на иск е изтекъл с
изтичане на петгодишен давностен срок от датата на настъпване на събитието по
отношение на главницата и в тригодишен срок по отношение на лихвата. Оспорва
исковете по размер. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице, тъй като в момента на злополуката е било без
предпазна каска. Оспорва застрахователното правоотношение по полица №
09053Р10028, поради липса на подписан от страните по нея документ. Моли да бъде
конституирано като трето лице – помагач „Комар
Инвестмънт” ООД гр. Варна, тъй
като е възложител на работата във връзка с която е настъпила смъртта на Н. Х. и
евентуално за ангажиране отговорността му в това качество или на неговия
застраховател.
НА осн. чл.
219, ал. 1 ГПК като трето лице – помагач на ответника е конституирано „Комар Инвестмънт” ООД гр. Варна.
НА осн. чл.
219, ал. 1 ГПК като трето лице – помагач на ищците е конституирано „МИГ-МАРКЕТ”
ООД гр. Варна.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С влязла в сила Присъда № 38/ 06.
06. 2017 г. по нохд № 389/ 2016 г. по описа на Варненския окръжен съд Я.С.Ж.е
признат за виновен в това, че на 07.12.2009 в гр. Варна, на
строителен обект в местност „Траката", ул.2, парцел № 264-270, като
технически ръководител, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, при условията на
независимо съпричиняване с В.К.В€, причинил смъртта на Н. Н.Х., на 28 г.,
настъпила на 10.12.2009 г., като нарушил разпоредбите на: чл. 26, т.1 от
Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително
монтажни работи, с която се възлага: „Техническият ръководител изпълнява и
контролира спазването на изискванията за ЗБУТ";чл. 26, т. 5 от Наредба №
2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни
работи, като: „Техническият ръководител забранява работа със строителни машини,
съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията за ЗБУТ";чл.
48 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при
строително монтажни работи, като: "Строителни и монтажни работи в близост
до откоси на изкопи се извършват след проверка от техническия ръководител за
сигурността и обезопасяването им"; чл. 77, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004
г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи:
"Товаренето, разтоварването, монтажът и демонтажът на строителни машини се
извършват под ръководството на определено от строителя лице при взети мерки за
безопасност", поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено с определяне на изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда В.К.В€ е
признат за виновен в това, че на 07.12.2009 г. в гр. Варна, на строителен обект в
местност „Траката", ул. 2, парцел № 264-270, в
качеството си на шофьор на товарен автомобил към „Миг - Маркет" ООД,
поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност - товарно - разтоварна дейност с бетон помпа
"Mercedes Benz" 3235 с регистрационен номер В 4077 КН, при условията
на независимо съпричиняване с Я. С. Ж., причинил смъртта на Н. Н.Х., на 28 г., настъпила на
10.12.2009 г., като нарушил разпоредбите на:чл.
78 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при
строително монтажни работи, като: "Продуктите, машините, съоръженията и
другите елементи, които посредством движението си могат да застрашат
безопасността на работещите, при транспортиране и складиране, се разполагат и
стабилизират по подходящ и сигурен начин така, че да не могат да се приплъзват
и преобръщат"; чл.
69 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ на работните
места и при използване на работно оборудване, като: "Работно оборудване,
инсталации, работни места, пътни маршрути или други места на открито, където
работят работещи или които се използват във връзка с работата на открито, се
устройват по начин, осигуряващ безопасността и опазване здравето на работещите
и се организира така, че пешеходците и превозните средства да оперират
безопасно"; чл.
194, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ на
работните места и при използване на работно оборудване, като: "Всички
операции, извършвани с работното оборудване или с негови части и елементи във
връзка с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж, се изпълняват при
спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и
технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа"; чл. 4, ал. З, т. 1 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за
осигуряване на ЗБУТ при товаро - разтоварните работи, като: "Всеки работещ
при извършване на товаро - разтоварни работи е длъжен да изпълнява точно
дадените инструкции за защита на здравето и за безопасност при извършване на
товаро - разтоварни работи и съдейства на работодателя за изпълнение на
съответните мерки"; чл.
10, ал. 1 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на ЗБУТ при товаро -
разтоварните работи, като: "Работното оборудване за извършване на товаро -
разтоварни работи се избира, разполага, инсталира, пуска в експлоатация,
преустройва, обслужва, поддържа и извежда от експлоатация така, че да осигури
безопасността и здравето на работещите"; чл. 58 от Наредба за Съществените изисквания и
оценяване съответствието на машините, приета с ПМС № 140/19.06.2008 г., обн. в
ДВ бр. 61/2008 г.: "Машината, нейните съставни части и оборудването й
трябва да са достатъчно устойчиви, за да се избегне рискът от преобръщане,
падане или възникване на неконтролирани движения по време на транспортиране,
монтиране или всяко друго действие"; чл. 9 от Наредба № 12/27.12.2004 г. за осигуряване
на ЗБУТ при работа с автомобили не е спазил указанията: "При използване на
работно оборудване, лични предпазни средства, продукти и вещества, се спазват
указанията и/или инструкциите на производителя за безопасна експлоатация"; Използвал несъответно на т. 8 от Допълнителни
разпоредби, параграф 1 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд
оборудване: "Защитно приспособление /елемент, оборудване, предпазно
устройство/ е съставна част на работното оборудване, която изпълнява предпазна
/защитна/ функция при използването му, както и при повреда, отказ или
неправилно действие, които създават заплаха за здравето, безопасността или
живота на хора, които могат да бъдат увредени. Това може да бъде и отделно
произведено оборудване, което е предвидено да изпълни същите задачи"; нарушил т. З от "Инструкция за безопасност и
здраве” при машинно полагане на бетон с бетон помпа от 18.03.2004 г. на
"М. М. ООД – Варна: Раздел "Полагане бетон механизирано, според която
"Машинистът стабилизира бетонпомпата и проверява състоянието на
пневматичната система. Избягвайте хлъзгави и наклонени терени и стабилизиране
на бетон помпата в опасна близост до естествения откос на изкопи", както и нарушил правилата, посочени в Ръководство за
Експлоатация и поддръжка на автобетон помпа "Putzmeister", Раздел
„Правила за безопасност": "Без кухини или други неравности по почвата
под подпорните крака на стабилизаторите"; "Позиционирайте
стабилизаторите далеч от дупки, места с наклон и т. н.": Раздел
В "Начин на действие на машината и инструкции за експлоатация" -
"Закарайте машината до работното място и се уверете дали земната
повърхност е стабилна и равна"; и правилата, посочени в
Наръчник по Техника на безопасност за Транспортни и разпредЕ.телни машини за
бетон: "Машинистът на бетон помпата носи отговорност
за сигурния монтаж на машината. Той трябва да провери предвиденото за монтажа
място и да откаже да потвърди мястото за монтажа, ако има съмнения относно
техническата безопасност"; Да провери носещата способност на терена. ВЕ.чината
на допустимия натиск върху земята може да се научи от строителния контрол; Да се увери относно повърхността на терена, която
трябва да е хоризонтална и равна. Под опорните крака не бива да има празни
пространства или други неравномерности на повърхността на терена; - Ако е необходимо, следва да увЕ.чи опорната
повърхност, като за увЕ.чаване на опорната повърхност могат да послужат опорни
плочи и дървени трупчета, които трябва да бъдат поставени под опорните чинии по
такъв начин, че товара да бъде разпределен равномерно и да бъде избегнато
странично приплъзване, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
определяне на изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Видно от приложения по
досъдебното производство и по настоящото дело трудов договор от 24. 08. 09 г., Н. Н.Х. към
момента на деянието е заемал
длъжността „Общ строителен работник” в „Комар Инвестмънт”
ООД, за което страните не спорят. Видно от
мотивите на присъдата, от
месец октомври 2008 година „Комар Инвестмънт”ООД изпълнявало обект -
вилна сграда в УПИ V-264,265,266,270 кв.61, с.о.”Ваялар”,
гр.Варна. Във връзка с инвестиционното задание,
на 26.09.2009 година между „Комар Инвестмънт”ООД и „Миг Маркет”ООД бил сключен
договор за производство и доставка на бетон. Към месец декември 2009 година
подс.Я.Ж.бил в трудово правоотношение с „Комар Инвестмънт”ООД на длъжност
”строителен техник”. Той изпълнявал задълженията си целодневно на обекта в
с.о.”Ваялар”, ръководейки строителните работи, съобразно цялата техническа документация. Вторият подсъдим В.В.бил
назначен на длъжност „шофьор” в „Миг Маркет” ООД, считано от 24.11.2004 година. На 07.12.2009 година подс.Върбанов управлявал автобетонпомпа (АБП) „Putzmeister” марка
”Mercedes Benz” 3235 с №В 4077 КН, собственост на „Миг Маркет” ООД. Първият етаж от изпълняваната
вилна сграда бил изграден. Били подготвени кофражите за колоните на плочата за
втория етаж и предстояло изливането на бетон. На обекта се намирали подс.Ж.,
двама общи работници и пострадалият Х.. Около
14.30 часа пристигнал подс.Върбанов. Той управлявал АБП с ДК№ В 4077 КН. Подс.Върбанов навлязъл с АБП на строителната площадка. Паркирал машината
успоредно на строежа и започнал стабилизиращи действия върху терена, в близост
да изкопа. АБП била позиционирана върху терен под наклон, закалян от
дълбоки следи на товарни машини и от падналите дъждове в предните дни. Подсъдимият Върбанов бил подпомогнат в стабилизационните си действия от Сали. Последният донесъл обикновени дървени гредички с различна
дължина, с профил 15х15см или 10х10 см, налични на строителния обект.
Подсъдимият Върбанов сам редил гредичките под „петите"
на стабилизаторите на АБП. Отворил
стабилизаторите на АБП и разпънал стрелата. Предният десен стабилизатор бил
поставен върху кръстосани изрезки от кофражни платна. Двата десни стабилизатори
били много близо до строителния изкоп. Подс. Върбанов не използвал задължителните и фабрично придружаващи
машината пластмасови оригинални стабилизатори за управлявания от него модел АБП
с размери 60х60 см. Не се проучил терена за товароносимост, нито пък се
извършила проверка за наличие на кухини или отвори. Машината не била стабилизирана
според изискванията на правилата от ръководство за експлоатация и поддръжка на
АБП " Putzmeister" и правилата в Наръчник по техника на
безопасност за транспортни и разпредЕ.телни машини за бетон, както и на общите
правила при използване на работно оборудване.
Подс .Ж. наблюдавал действията на водача на АБП, като бездействал
относно проверка по здравословни и безопасни условия за труд на работниците на
работната площадка. Не проверил мястото,
на което се позиционирала АБП, не контролирал ползването на личните и
задължителни предпазни средства от работниците на площадката, не извършил
проверка за сигурността и обезопасяването на откоса на изкопа и на терена като
цяло.
Подс.Върбанов счел машината за нивЕ.рана и при разпъната стрела се качил
на плочата. Започнал управление на АБП с джойстици. Подс.Ж. също се
намирал на плочата.
В това време пострадалият Х. бил качен
на строително магаре до една от колоните на плочата, където предстояло леенето
на бетон. Маркучът бил поставен в кофража на колоната. Пострадалият го
придържал известно време, после вдигнал ръката, за да подаде сигнал на подс.Върбанов да преустанови изливането на бетона.
Поради нестабилизирането на машината,
под нейната тежест гредите и почвата под преден десен стабилизатор поддали и
стабилизаторът пропаднал. Това довело до наклоняване на цялата АБП, като
стрелата й паднала надолу и ударила Н. Х.. Той бил без предпазна каска. Ударът
се съсредоточил в лявата тилна област и предизвикал падане на пострадалия по
лице върху плочата. Работата била преустановена незабавно. На место пристигнал
медицински екип, който транспортирал изпадналият в кома Н. Х. в МБАЛ ”Св.А.”. Въпреки лечението,
пострадалият починал на 10.12.2009г.
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа и
медицинска експертиза. Заключението, направено въз основа на
съдебно-медицинската аутопсия на трупа е, че причина за смъртта на Н. Х. е
тежка контузия на мозъка – контузионно огнище в мозъчния ствол. Травматичните
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани
в областта на главата – лявата тилна област с последващо падане, удар на
главата – лицевата област, десния горен крайник и дясната гръдна половина в
подлежащата настилка. Удара по главата
на пострадалия със стрелата на бетон-помпата е със сила, която е причинила само
кожна рана, но е довела до загуба на равновесие и последващо падане. Носенето
на предпазна каска в случая е без
значение, според вещите лица, тъй като само би предотвратило получаването на
разкъсно-контузната рана в лява теменнотилна област на главата, но не и другите
увреждания, които са довЕ. до леталния изход. Контактът с бетон помпата е довел до загуба на
равновесие, а контузията на мозъчния ствол е получена от сътресение на тялото
при падането му на терена и е водещата причина за настъпилата смърт.
Разпитани са като свидетЕ. Н.А., Ф. СЕ.м , Я.Ж., Б.В. и И.И..
Първите двамата свидетЕ. твърдят, че ищците много трудно преживЕ. смъртта на
своя син, ищцата и досега плачела и всяка седмица ходела на гробището. Тогава
той бил на 28-годишна възраст. ЖивеЕ. заедно в едно домакинство. Ищците са
инвалиди и пострадалият Н. много им помагал. Грижел се за градината, за
животните, които отглеждали, вършел цялата домакинска работа. Ищците разчитали
на него да ги гледа, били много привързани един към друг.
Свидетелят Я.Ж.е бивш работник на „Комар Инвестмънт“.
Твърди, че всяка сутрин работниците се подписвали в инструктажната книга и
свидетелят им обеснявал, че трябва да носят лични предпазни средства и да
слагат каски, които са стандартни. Същият ден не бил възлагал конкретна работа
на Н. във връзка с леенето на бетона. Когато паднала стрелата на бетон - помпата,
видял Н. да лежи на земята. Около него и на главата му нямало предпазна каска.
Св. И.И. дава показания, че през 2009 г. е бил консултант
към „Велмар брокер“ , която фирма била застрахователен брокер, работеща с
всички компании на застрахователния пазар. През този период е работил с „Миг
Маркет“ ООД, като им е предлагал и са сключвали различни по вид застрахователни
договори – за автомобили, за професионална отговорност и други. Свидетелят
твърди, че му е позната, предявената от съда застрахователна полица, приложена
л. 366-367 от делото. Твърди, че той ги
е консултирал и предал полицата, съответно парите е отчел на „Велмар брокер“.
Електронната полица, каквато е предявената му по делото, не може да се издаде
от брокера, а се издава само от служител на застрахователната компанията,
каквато е „Уника“ АД.
Св. Б.В. заявява, че подписът в предявената му от съда
застрахователна сметка към полица, приложена л. 366-367 от делото не е негов.
Работил е в „Уника“ АД от 2004 г. до 2011 г. Дейността му е включвала и сключване на
застрахователни договори и полици за риска професионална отговорност по ЗУТ.
Работил е с фирмата „Велмар брокер“. Не си спомня клиент „Миг Маркет“ ООД. Били са трима или четирима експерти и е
възможно полицата да е била издадена от друг експерт от „Уника“ АД. Самата
сметка представлява уведомление за дължима сума, когато е платена сумата,
трябвало да се издаде разписка. Подписът на сметката не му е познат, възможно
било друг колега да се е подписал на сметката.
По делото е назначена съдебно-графологична експертиза,
чието заключение е, че саморъчният подпис от името на Б.В. в Сметка за
еднократна застрахователна премия от ЗК „Уника“ АД / на л. 366 от делото/ не е
изпълнен от същото лице.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза със задача да
извърши проверка в счетоводството на „Миг Маркет“ ООД и ЗК „Уника“ АД и да отговори
дали е заплатена премия по застрахователна полица № 09053Р10028. ЗК „Уника“ АД
е предоставила за нуждите на експертизата на вещото лице само екрА. електронна
справка от счетоводен регистър. Заключението на вещото лице е, че „Миг Маркет“
ООД е заплатил еднократна застрахователна премия по сметка № 053Р1090031/ 28.
09. 2009 г. като неразделна част от полица № 09053Р10028/ 28. 09. 2009 г. в
размер на 400 лева. Към заключението е приложена електронната справка от
счетоводния регистър.
Към делото са
представени като доказателства: Договор от 29. 06. 2009 г. , сключен между
„Комар инвестмънт“ ООД и „Миг Маркет“ ООД, Анекс към него от 23. 09. 2009
г. и Анекс от 27. 10. 2009 г. ,
Декларация за трудова злополука от 04. 01. 2010 г. Протокол № 1/ 18. 01. 2010
г. за извършено разследване на злополуката, станала на 07. 12. 2009 г.,
Разпореждане № 339/ 08. 02. 2010 г. на
НОИ, с което злополуката е приета като трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от
КСО, Епикриза от 23. 12. 2009 г.,
Заверен от пълномощника на ищците препис от Решение № 41/ 13. 01. 2014 г. по в.
гр. д. № 3171/ 2013 г. , с което е отменено Решение № 2771/ 07. 06. 2013 г. на
ВРС по гр. д. № 16858/ 2011 г. в частта
му, с която са отхвърлени за разликата над 25 000 лв. до 40 000 лв. ,
предявените от ищците искове против „Комар Инвестмънт“ ООД на осн. чл. 200 от
КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
смъртта на Н. Х., като вместо него е постановено друго решение, с което за
разликата до 40 000 лв. исковете са уважени, а в частта, с която са
отхвърлени исковете за разликата от 40 000 лв. до 100 000 лв. е
потвърдено първоинстанционното решение.
Приложена е искова молба, предявена от ищците пред
Окръжен съд Варна вх. № 20810/ 17. 07. 2014 г. против Я. С. Ж., В.К.В€, „Миг Маркет“ ООД на
осн. чл. 45 и чл. 49 ЗЗД с цена на исковете по 100 000 лв. солидарно срещу всички ответници за
обезщетение на неимуществени вреди, по която е образувано по гр. д. № 1688/
2014 г. С Определение от 26. 07. 2018 г.
спряното производство по делото е било възобновено и е допуснато
привличането на ЗК „Уника“ на осн. чл. 219 ГПК. Постановено е да се връчат на
ЗК „Уника“ АД преписи от исковата молба, с която е предявен обратния иск и от
приложенията. Приложен е отговор на исковата молба и обратен иск от „Миг
Маркет“ ООД срещу ЗК „Уника“ АД /вх. №
27001/ 25. 09. 14 г. , писмо изх. № 17. 04. 2014 г. от ЗК „Уника“ АД до „Миг
Маркет“ ООД /л. 284/, с което е потвърден предходен отказ от застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Приложимото в отношенията между
страните материално право е регламентирано с нормата на чл. 249, т.3 от КЗ
/отм./, съобразно която задължителни застраховки са други застраховки,
установени със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и
влязъл в сила за Република България във връзка с чл. 171-172 ЗУТ, където е
установено задължителна застраховка "Професионална отговорност" за
строителя. Съдът приема, че професионалната отговорност на строителя „Миг
Маркет“ ООД е застрахована при ответника ЗК „Уника“ АД по чл. 171 от ЗУТ.
Действително, както се установява от показанията на св. В. и заключението на
съдебно-графологичната експертиза,
застрахователната полица не е издадена от Б.В. – представител на
ответника към 28. 09. 2009 г. , когато е сключен застрахователния договор, а
сметката за заплатена еднократна
застрахователна премия в размер на 400 лв. към полицата не е подписана
от Б.В.. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и приложената към нея електронна справка от
счетоводния регистър на ответника е безспорно установено, че на 28. 09. 2009 г.
„Миг Маркет“ ООД е заплатил еднократната застрахователна премия в размер на 400
лв. Сделката между ответника и „Миг Маркет“ ООД е търговска по правилото на чл.
286, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал.1, т. 6
от ТЗ. Предвид приемането и осчетоводяването от ответника на заплатената от
„Миг Маркет“ ООД застрахователна премия без възражение, без противопоставяне,
намира приложение необоримата презумпция на чл. 301 от ТЗ, че конклудентно е прието
изпълнението на задължението на застрахования и е налице сключен
застрахователен договор. Застраховката регламентираната с чл. 171, ал. 1 ЗУТ
и издадената на основание чл. 171, ал. 2 ЗУТ
Наредба, покрива вредите, настъпили в резултат на дЕ.кт - сбъдване на рисковете
от изграждането на строителния обект. Ответникът не представя заведената
преписка по щета № 09Р1053006. От представеното от „Миг Маркет“ ООД писмо изх.
№ 17. 04. 2014 г. от ЗК „Уника“ АД до „Миг Маркет“ ООД /л. 284/, с което е
потвърден предходен отказ от застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение и предвид процесуалното поведение на ответника, на осн. чл. 161
ГПК, може да се направи извод за отправена претенция според изискванията на чл.
172, ал. 1 от ЗУТ.
Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция доказателства, че смъртта на Н. Х. – работник в „Комар Инвестмънт” ООД е причинена от Я. С. Ж., служител на „Комар Инвестмънт“ ООД, като технически ръководител, при условията на независимо съпричиняване с В.К.В€ – шофьор на товарен автомобил, служител на „Миг Маркет“ ООД, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, за което са признати за виновни с влязла в сила Присъда № 38/ 06. 06. 2017 г. по нохд № 389/ 2016 г. по описа на Варненския окръжен съд. Според чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че третото лице помагач „Миг Маркет“ ООД, застрахован при ответника, е осъществил дЕ.кт по смисъла на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД. За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността му е безвиновна - гаранционно- обезпечителна.
Съгласно чл. 238, ал.
2 и 7 от КЗ (отм.);
задължението на застрахователя за плащане на застрахователната сума, дължима за
съответното застрахователно събитие, възниква наред и независимо от
задълженията на трети лица за обезщетяване на вредите на застрахования от
злополуката. Изпълнението на задълженията на третите лица за обезщетяване на
вредите от злополуката не изключва задължението на застрахователя за плащане на
застрахователна сума. С оглед на това, е неоснователно възражението на ответника,
че не дължи застрахователна сума, тъй като ищците са получили обезщетяване
на неимуществените си вреди по заведено от тях гражданско дело по реда на чл.
200 от КТ.
При
претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо
обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето
и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увреденото лице. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищците
са живЕ. с пострадалия - тяхно дете в едно домакинство към момента на
злополуката. Били много привързани един към друг, имали силна емоционална
връзка. Ищците са инвалиди и синът им помагал много в домакинството, те
разчитали изцяло на неговата помощ. Тъй
като смъртта на Н. Х. – на 28–годишна възраст е настъпила неочаквано и
внезапно, ищците като негови родитЕ., преживЕ. много силен психологически
стрес. Загубата му им се отразила негативно, както на физическото им
здравословно състояние, така и психически. Отразила им се толкова тежко, че не
могат да я преодолеят и към настоящия момент. Тези обстоятелства се установяват
от показанията на разпитаните св. Н.А., Ф. СЕ.м, които са последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с другите събрани доказателства, поради което
съдът ги кредитира изцяло.
Съобразявайки интензитетът на търпените болки
и страдания от тежката и непрежалима загуба на техния син, предвид изложените
обстоятелства, съдът намира, че предявените искове са частично основателни. Справедливото по размер
обезщетение за търпените неимуществени вреди за всеки от ищците възлиза на 40
000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Неоснователен
е изложеният довод от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй
като в момента на злополуката е било без предпазна каска.От заключението на комплексната
съдебно-техническа и медицинска експертиза се установява, че контактът
с бетон помпата е довел до загуба на равновесие, а контузията на мозъчния ствол
е получена от сътресение на тялото при падането му на терена и е водещата
причина за настъпилата смърт. Носенето на предпазна каска в случая е без значение, според вещите лица,
тъй като само би предотвратило получаването на разкъсно-контузната рана в лява
теменнотилна област на главата, но не и до другите увреждания, които са довЕ.
до леталния изход.
Неоснователно е възражението на ответника, че исковете са погасени по давност. В съдебната практика има единство по разрешаване на въпроса и е прието становището, че права по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ се погасяват с петгодишна давност, началото на която е денят на настъпване на застрахователното събитие. В случая, смъртта на Н. Х. е настъпила на 10. 12. 09 г., а исковете са предявени на 04. 12. 2014 г. , т. е. в петгодишния давностен срок. Главницата се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането. Според чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок, поради което за периода от 10. 12. 2009 г. до 10. 12. 2012 г. вкл. , вземането за лихви е погасено по давност. Когато искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Вземането за лихви за период от три години преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност. Ето защо, лихва се дължи от 11. 12. 2012 г. до окончателно плащане на главницата.
Ищците са били освободени от
заплащане на такси и разноски по производството. На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна
такса в размер на 4 000 лв. и за
разноски, изплатени от бюджета на съда сума в размер на 424, 49 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД гр. София, ул. „Уйлям Гладстон“ № 5,
ЕИК 040451865 да заплати на Н.Х.А., ЕГН **********
и С.Х.А., ЕГН **********,*** сумата по 40 000 лева на всеки един от тях,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
техния син Н. Х., причинени от В.В.- служител на „Миг Маркет“ ООД- застрахован по сключен застрахователен договор
на осн. чл. 171 от ЗУТ между „Миг Маркет“ ООД и ЗК „Уника“ АД на основание
Застрахователна полица № 09053Р10028/ 28. 09. 2009 г. ,
ведно със законната лихва от 11. 12. 2012 г.
до окончателното изплащане на сумите,
като отхвърля предявените искове за разликата над 40 000 лева до
първоначално предявения размер от 100 000 лв. за всеки от ищците, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД гр. София, ул. „Уйлям Гладстон“ № 5,
ЕИК 040451865 да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата
4 424, 49 лева държавна такса и разноски.
Решението е постановено с
участието на трето лице –
помагач на ответника „Комар Инвестмънт” ООД гр. Варна
и трето лице –
помагач на ищците „МИГ-МАРКЕТ”
ООД гр. Варна.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
ДГ СЪДИЯ: