РЕШЕНИЕ № 7

Гр. Разград 19.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

Секретар: М. Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

гр. дело № 160 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № 2775 / 22.06.2016 г., подадена от И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, против А. Й. Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М. С. Б. и Й.А. Б., и двамата с постоянен адрес ***, като родители на първия ответник А. Й. Б., и против А.И.К. и И.С.М., и двамата с постоянен адрес *** 2, като родители на втория ответник – С.И.С..

Предявен e иск с правно основание чл. 45 вр. с чл. 45 и чл. 51 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца И.А.К. сумата от 6 943.15 лева, представляваща обезщетение за претърпени от К. имуществени вреди, причинени му на в резултат на извършено от първите четирима ответници престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. с чл.20, ал. 2 от НК, на 27.04.2013 г., включващо дължима разлика между изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност и дължимото му се трудово възнаграждение за длъжността “ Експерт“ в ДФ“Земеделие“, за периода 27.04.2013 г. – 04.04.2016 г. и дължими суми, заплатени за лечение /такси за медицински услуги, лекарства и консумативи/, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 27.04.2013 г. до окончателно плащане, както и сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на извършеното на 27.04.2013 г. от първите четирима ответници, престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на деликта-27.04.2013 г. до окончателно плащане. Ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В исковата си молба ищеца сочи, че с влязла в сила на 09.02.2015 г. Присъда № 457/24.10.2014 г., постановена по нохд № 538/2014 г. по описа на РС-Разград първите четирима ответници са признати за виновни в това, че на 27.04.2013 г. в с. Е.. Обл. Разград, в съучастие като съизвършители, му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в контузия па главата и гръдния кош, мозъчно сътресение без загуба на съзнание, с краткотрайно замъгление-степенно помрачение на съзнанието, малък откършек от долностраничната част на коронката на първи горен зъб в дясно, постоянно тилно главоболие, виене па свят, загуба па равновесие, слабост в крайниците, причерняване пред очите, понякога придружени от гадене и повръщане и неврологична симптоматика характерна за посттравматична церебрастения/следтравмена болест/, които са довели до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл.129, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като съда наложил съответни наказания за всеки от четиримата подсъдими.

В мотивите си съда приел, че извършителите му причинили описаните увреждания чрез нанасяне на удари и ритници. Непосредствено след побоя бил настанен за лечение в Отделение по хирургия при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД гр. Разград, където престоял от 27.04.2013 г. до 01.05.2013 г. След изписването му на 11.06.2013г. постъпил по спешност в същото отделение на същата болница, поради силно главоболие и световъртеж. На 13.06.2013 г. бил изписан и му била издадена Епикриза изх. № 8609/926 от 2013 г. След изписването му, на 24.06.2013 г. постъпил за лечение в Отделение по нервни болести, също при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД гр. Разград с оплаквания от постоянно тилно главоболие, виене па свят, загуба на равновесие, слабост в крайниците, причерняване пред очите, като често тези оплаквания били придружени от гадене и повръщане. След проведено лечение на 28.06.2013г. бил изписан и му била издадена Епикриза изх. № 9215/1543 от 2013 г. На 12.07.2013г. постъпил за лечение в Отделение “Неврохирургия“ при МБАЛ „Русе" АД с оплаквания от главоболие и световъртеж. Престоял в отделението до 14.07.2013 г., за което му била издадена Епикриза изх. № 17489. След побоя бил в отпуск по болест, за което му били издавани болнични листи. На 01.11.2013 г. бил освидетелстван от ТЕЛК при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД, като му била определена оценка на трудоспособност “временно неработоспособен“, с водеща диагноза “последици от травма на главата“ и общо състояние: “състояние след ЧМТ и комоцио церебри. Посттравматична енцефалопатия. Дискоординационен синдром“. Издадено му било е Експертно решение № 1880/188 от 01.11.2013 г. При последващи освидетелствания от ТЕЛК му били издадени Експертни решения № 0025/003 от 06.01.2014 г., № 0445/040 от 26.02.2014 г. и, №2772/217 от 13.12.2014 г. В процеса па лечението била поставена и диагноза - пеинсулннозависим захарен диабет. На 07.05.2015 г. постъпил по спешност в Отделение но хирургия при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД с болки в двата долни крайника с изтръпване на пръстите па двете ходила, което водело до затруднение на движението ми. В отделението останал до 12.05.2015 г., за което му била издадена Епикриза с изх. №6080/794 от 2015 г. На 19.06.2015 г. бил приет в Отделение по нервни болести при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД с оплаквания за постоянно тилно главоболие, виене на свят, загуба па равновесие, слабост в крайниците и причерняване пред очите. Проведено било медикаментозно лечение, след което, на 23.06.2015 г., бях изписан, за което му била издадена Епикриза с изх №8063/1479 от 2015г. На 23.12.2015г. отново постъпил за лечение с посочените по-горе оплаквания, в Отделение но нервни болести при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД град Разград, където останал до 28.12.2015 г., за което му била издадена Епикриза с изх №16488/3158 от 2015 г. На 22.02.2016 г. постъпих със същите оплаквания в Отделение по нервни болести при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД град Разград. В отделението останал за лечение до 26.02.2016 г., за което му била издадена Епикриза с изх. №2651/530 от 2016 г. Временната му нетрудоспособност продължила и впоследствие, като по повод па подадена жалба против представен болничен лист бил освидетелстван от ТЕЛК по общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД град Разград, за което му била издадено Експертно решение №0393/032 от 16.02.20106 г., с което било потвърдено състоянието му на неработоспособност. Към момента на подаване на исковата молба отново бил неработоспособен. Ищеца твърди, че получените травми и увреждания в резултат от извършеното престъпление от първите четирима ответници са невъзвратими и ще останат за цял живот. Не може да живее пълноценно. На 29.02.2016 г. бил освидетелстван от ЛКК при Неврологично отделение с Протокол от медицинска комисия №Н6/29.02.2016г., видно от който му е поставена диагноза: “Посттравматична церебрастения. Чести пристъпи на ЦОНС. Захарен диабет тип 2. Диабетна полиневропатия“. Всички посочени заболявания и увреждания са констатирани и след проведени медицински изследвания във връзка с проведеното му медицинско изследване от ТЕЛК при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД град Разград и издаденото Експертно решение №1172/097/20.05.2016г.

Ищеца сочи още, че преди побоя работел на експертна длъжност в ДФ „Земеделие-Разплащателна агенция град Разград, където получавал нетно месечно трудово възнаграждение от 850.00 лева. Към момента на подаване на молбата получавал обезщетение за временна нетрудоспособност, което е значително но-ниско от трудовия му доход. За периода от 27.04.2013г. до датата на завеждане па исковата молба пропуснал да реализира доход от трудово правоотношение в размер на 3000.00 лева, които счита, че съставляват имуществена вреда от престъплението и се намират в пряка причинно-следствена връзка с него. Докато ходил на работа, всяка година му били изплащани по 300.00 лева за облекло. Така за период от 3 години не му били изплащани такива средства в общ размер па 900.00 лева, тъй като в резултат на престъплението престанал да ходя на работа. Счита, че неполучените от него пари за дрехи също съставляват имуществени вреди от престъплението на първите четирима ответници.

При болничните му престои заплащал дължими такси за медицински услуги, както и потребителски такси и разходи за медикаменти, чиито размер възлиза на 200.00 лева, които също счита, че съставляват имуществени вреди от престъплението.

Общият размер на претендираните имуществени вреди е в размер на 4100.00 лева.

В исковата молба се сочи също, че първите четирима ответници причинили на ищеца множество болки и страдания в резултат па нанесения му побой. В резултат на това нямал социален живот, не ходел на работа, не се срещал с колеги и приятели. Като последица от силния стрес от побоя получил неинсулипозависим захарен диабет. Преживяното по време на побоя оставило силен отпечатък в съзнанието му, като и към настоящия момент се страхувал да остава сам на открито. Към момента на побоя бил общински съветник в Общински съвет гр. Ц. К., какъвто бил и към момента. Множеството травми, които му били причинени, силата и интензитета на болките от тях, продължителността на оздравителния процес, както и наличието на страдания които няма да отшумят приживе, формират за него правен интерес от предявяване па иск за присъждане па обезщетение за неимуществени вреди в размер па 50 000.00 лева, в съответствие и с правилата на справедливостта по чл.52 от ЗЗД.

Ответниците от №5 до №8 са родители на непълнолетните дейци -А. Й. Б. и С.И.С., поради което спрямо тях се претендира солидарна отговорност с преките причинители на вредите, при условията па чл. 48 от ЗЗД, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на искове и срещу тях.

В предоставения му за това срок ответника И.С.М. – баща на ответника С.И.С., депозира отговор на исковата молба, чрез повереник адв. Р.П., в който излага, че предявеният против него иск е недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация. Излага се още, че ответника С.И.С. е син на И.С.М. от брака му с ответницата А.И.К., който брак е прекратен с влязла в сила решение № 30/09.03.2009 г., постановено по гр. дело № 162/2008 г.С бракоразводното решение, упражняването на родителските права по отношение на детето С., е предоставено на майката А.И.К., а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща ежемесечна издръжка. Ответника твърди в отговора си, че след раздялата, връзката родител-дете е прекъсната, тъй като детето С. не искало да се вижда с него. Считано от 24.07.2000 г. ответника бил с постоянен адрес ***. В заключение, в условията на алтернативност се иска отхвърляне на предявения срещу И.С.М. иск, тъй като не следва да носи пряка и непосредствена отговорност за неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание, поради това, че не упражнява родителски права и не живее с непълнолетния деец. Претендират се разноски по делото.

В предоставения за това срок е депозиран отговор от ответниците Й.А.Б.-баща на ответника А. Й. Б. и А.И.К.-майка на ответника С.И.С., чрез особен представител адв. С.Б.. В отговора се излага, че предявените искове са процесуално допустими, не се оспорват исковете за имуществени и неимуществени вреди по размер, като недоказани и завишени. Твърди се, че представената от ищеца медицинска документация не удостоверява с категоричност твърденията, изложени в исковата молба, за причинени увреждания, които да са в причинна връзка с инцидента, за който е постановена присъда. Твърди се съща така, че не е вярно, че в резултат ан инцидента начина на живот на ищеца бил променен, както и че нямал социален живот. Към момента на инцидента и към момента на подаване на отговора ищеца е общински съветник при ОбС-Ц. К.. В тази връзка е участвал в пленарни заседания и в работата на постоянни комисии-изразявал е становище. Изразява се недоумение как е проведена кампания по време на местните избори през 2015 г., ако положението на ищеца е било толкова лошо. На следващо място се твърди съпричиняване от страна на пострадалия, сега ищец. В хода на проведеното наказателно производство се установило, че пострадалия първи предприел действия по нападение спрямо ответника И.С. и при ответните действия на ответниците М., С., Б. и С. се стигнало до съставомерното увреждане. Ответника И.С. също пострадал при инцидента, за което по наказателното дело е приложена СМЕ. По отношение на претенцията за лихва в периода преди 2013 г.се прави възражение за изтекла погасителна давност.

Останалите ответници не депозират отговори на исковата молба.

Разградският окръжен съд, след като се запозна доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение изх. № 24130/10.11.2016 г. на ОДМВР-Разград е видно, че от 24.07.2000 г. постоянният адрес на ответника И.С.М. ***. Същият е и настоящият адрес на това лице. Видно от представеното по делото удостоверение изх. № 28114/19.12.2016 г. на ОДМВР-Разград е видно, че от 13.04.2000 г. постоянният адрес на ответника Й.А.Б. ***. Същият е и настоящият адрес на това лице. Видно от представеното по делото удостоверение изх. № 578/10.01.2017 г. на ОДМВР-Разград е видно, че от 03.07.2009 г. постоянният адрес на ответника А.И.К. ***. Същият е и настоящият адрес на това лице

По делото не е спорно, че постоянният адрес на ответника А. Й. Б. ***, а постоянният адрес на ответника С.И.С. ***. Не е спорно също така, че ответниците М.С.Б. и Й.А.Б. са родители на ответника А. Й. Б., както и че ответниците А.И.К. и И.С.М. са родители на ответника С.И.С..

С влязла в сила на 09.02.2015 г. Присъда № 457/24.10.2014 г., постановена по нохд № 538/2014 г. по описа на РС-Разград, подсъдимите М.А.М., ЕГН **********, А. Й. Б., ЕГН **********, С.И.С., ЕГН ********** и И.С.С., ЕГН **********,***, са признати за виновни в това, че на 27.04.2013 г. в с. Е.. Обл. Разград, в съучастие като съизвършители, са причинили на И.А. *** средна телесна повреда, изразяваща се в контузия па главата и гръдния кош, мозъчно сътресение без загуба на съзнание, с краткотрайно замъгление-степенно помрачение на съзнанието, малък откършек от долностраничната част на коронката на първи горен зъб в дясно, постоянно тилно главоболие, виене па свят, загуба па равновесие, слабост в крайниците, причерняване пред очите, понякога придружени от гадене и повръщане и неврологична симптоматика характерна за посттравматична церебрастения/следтравмена болест/, които са довели до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл.129, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като съда наложил съответни наказания за всеки от четиримата подсъдими.

Видно от приложените мотиви към присъдата, наказателният съд приел, че през 2013 г. пострадалият И.К. бил представител на определена политическа сила по време на изборна кампания в Област Разград. На 27.04.2013 г. той изпратил в с. Е., обл. Разград, няколко момчета, които да разлепят агитационни материали-плакати.. Малко след обяд се получило обаждане от неизвестен мъж, който съобщил на св. Д., че в с. Е., някакви лица, движещи се с черен лек автомобил “Пежо“ смъквали плакатите. Свидетелят Д. предал това на пострадалия К. и те заедно отишли в полицейският участък в гр. Ц. К. за да съобщят за това, но там не намерили служител, поради което се отправили към с. Е.. Когато отишли в селото, видели пред пощата паркиран лек автомобил “Пежо“с рег. № ***, който отговарял на описанието. Автомобилът бил собственост на подсъдимият И.С.. Същият ден, последният, заедно със своите приятели – подсъдимите А.Б., М.М. и С. С. били на футболен мач, като четиримата били футболисти от местния футболен отбор. След мача те отишли с автомобила на подсъдимия С. до партиен клуб в селото, където пиели кафе. Свидетелят Д. видял свидетелят К. и го попитал кой е собственика на “Пежото“ и поискал да го извика.Свидетелят К. извикал подсъдимият С. и той излезнал пред барчето. Пострадалият К. тръгнал към него и започнал на висок тон да му се кара, тъй като мислел, че е от групата лица, които сваляли плакатите. Привлечени от скандала от барчето излезли и останалите подсъдими, в момент, в който пострадалия К. посегнал да удари подсъдимия С.. Последният от своя страна успял да блъсне К., който паднал на земята, след което подсъдимият С. и останалите подсъдими започнали да му нанасят удари с ритници по тялото и най-вече по главата. Действията им били наблюдавани от свидетелят Д., който бил на около 10 м. от мястото, а недалеч оттам бил и свидетелят Н., който в същото време, като водач на цистерна пълнел същата от противопожарен кран и също видял как подсъдимите ритат пострадалия К. След намесата на свидетелят Д. боят над К. бил прекратен, а лицето на последния било обляно в кръв. Впоследствие пострадалия бил отведен в МБАЛ-Разград. В мотивите си наказателният съд приел, че подсъдимите Б. и С., макари непълнолетни, са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Всички подсъдими са действали при форма на вината – пряк внезапен умисъл и при общност на умисъл.

По делото е изслушано и прието заключение по назначена СМЕ с вещо лице д-р Д.В., което, след анализ на находящата се по делото медицинска документация дава следното заключение

В резултат на побоя на 27.04.2013 г. на пострадалия И.К. са причинени:

А. Травма на главата и гръдния кош с

-хематоми в областта на двете вежди;

-кръвонасядания в областта на дясната раменна става и

-в областта на 7-8-мо ребро вдясно;

-охлузвания в лицевата област на черепа

-сътресение на мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика.

Б.Травма на първи горен зъб в дясно с

-откършек от първи горен зъб в дясно, косо разположен в долновътрешната му част, болезнен при допир и натиск.

Описаните видими травматични увреждания с характер на кръвонасядания и охлузвания търпят пълно обратно развитие за срок от около две седмици.

Постконтузионният синдром/следтравмена болест или посттравматична церебрастения/ протича с характерни оплаквания и е последица от усложнение на претърпяното мозъчно сътресение. След проведено амбулаторно и стационарно лечение тези оплаквания са отзвучали, тъй като при освидетелстването от ТЕЛК при МБАЛ-Разград, ЕР от 13.12.2014 г., от мотивите за определена 30% нетрудоспособност е видно, че “отзвучалият лек постконтузионен синдром не обуславя процент нетрудоспособност.

В конкретният случай не се установяват лабораторни данни след инцидента за новопоявил се посттравматичен захарен диабет. Поставената след около две години по-късно диагноза за такова заболяване няма причинно следствена връзка с травмата от 27.04.2013 г.

От снета анамнеза и локално оглеждане при преглед на пострадалия К. на 12.05.2017 г. е установено, че причина за хоспитализацията му е била врастване на нокътя на палеца на десния крак. Не е намерен белег от извършена оперативна интервенция.

През м. май 2016 г. е диагностицирано намаляване на слуховата функция в границите на средно-силна степен, но не е налице причинно-следствена връзка между намаляването на слуха и получената на 27.04.2013 г. травма.

От представените от ищеца разходни документи нямат връзка с получените от побоя увреждания документи за платени 16.50 лв. за изследване на глюкоза на 14.04.2015 г., 10 лв. за консулт от 16.03.2016 г. и 15 лв. за консулт с офталмолог от 16.03.2016 г.

По делото е изготвена и Комисионна съдебномедицинска експертиза с вещи лица д-р Д.В., -съдебен лекар, д-р С.М.-специалист УНГ и д-р Л.П. – ендокринолог. В общи линии заключението на тази експертиза възпроизвежда изготвената от съдебният лекар единичната експертиза

По искане на ищеца е назначена нова Комплексна съдебномедицинска експертиза с вещи лица д-р И.П. – специалист по нервни болести, д-р Р.С. – специалист УНГ и д-р Н.Т. – психиатър.Относно генезисът на заболяването ЦОНС вещите лица сочат, че при ищеца реално няма такова заболяване. Субективните му оплаквания са интерпретирани неточно. Няма обективни и прецизно документирани данни за увреда на мозъчни структури в контекста на този синдром.Добрата медицинска практика използва това описание/ЦОНС/, за да диференцира друг вид невропаталогични прояви при друг вид заболявания, каквито при ищеца няма. При прегледа на медицинската документация и след извършени прегледи вещите лица стигнали до извода, че оплакванията на ищеца следва да се класифицират като т.нар. несистемен световъртеж, т.е. несвързан с увреда на периферни вестибуларни и централни мозъчни структури. Такъв несистемен световъртеж е често срещана проява, чест симптом при постконтузионен синдром.

Във връзка с въпроса дали е излекуван постконтузионният синдром вещите лица сочат, че към датата на изготвяне на заключението продължават във времето оплаквания , изпълващи диагностичните критерии за постконтузионен синдром/ главоболие, нестабилност и замаяност, описвани като световъргеж, афективна неустойчивост, набелязана хипобулия/. Състоянието подлежи на терапия при психиатър. При извършени прегледи от невролог и отоневролог не се установяват прояви на ЦОНС. Към заключението са приложени медицински документи от извършени изследвания при прегледи на ищеца, за нуждите на експертизата.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза с вещо лица К.А.. В заключението си вещото лице сочи, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца за периода 27.04.2013 г. – 04.04.2016 г., в случай, че е бил на работа би било в размер 39 786.56 лв. Размера на изплатеното му трудово възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност и др.социално-осигурителни плащания за същият период е в размер 33 040.70 лв. Разликата между двете суми е в размер на 6 745.86 лв. Представените от ищеца по делото разходно оправдателни документи, свързани с лечението му през периода са в общ размер 197.42 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства:

В показанията си свидетелят Н. Д. Н. сочи, че се познава с ищеца и са колеги от 2006 г. Продължават да подържат отношения. Знае за инцидента от 2013 г. Преди инцидента се справял отлично с работата си, а след инцидента се забелязвала разсеяност в поведението му, забавял срокове, имало монотонност в работата му. Преди инцидента ходел на професионални срещи и банкети, а след това престанал да идва. Променил се доста след инцидента, както в професионален план, така и лични взаимоотношения с колеги. Често отсъствал от работа по здравословни причини. Около година отсъствал от работа.

В показанията си св. Ф. Т. К. сочи, че е съпруга на ищеца. Двамата заживели заедно, след като през 2002 г. завършили висшето си образование. Ищеца бил контактен и весел човек, често излизали с приятели на кафе, по събирания. Станал и общински съветник в гр. Ц. К.. Не поел и не пушел. След инцидента се променил. Появили се много болести. Вече не бил същия човек. Оплаквал се от главоболие. Не помнел, забравял елементарни неща. Непрекъснато имал безсънни нощи. Разболял се от диабет, хипертония. Покрай него и семейството му престанало да излиза. Дълго време след инцидента не ходел на работа. Често постъпвал на лечение Самата тя работела в с. Е.. Голямото им дете учело в г. Разград. Преди това баща му го карал с автомобила понякога, но след това не. Веднъж преди инцидента и веднъж след инцидента, ищеца се кандидатирал на местни избори за кмет на Община Ц. К.. При първата кампания бил много активен, а при втората само фиктивен кандидат. Кандидатирал се от различни партии.Преди инцидента не се оплаквал от нищо, дори не ходел на лекар. След инцидента започнал да приема лекарства. След инцидента им се родило дете, което към 31.05.2017 г. било на четири месеца. Във връзка с раждането на детето правили празненство. Имало промяна в теглото му, доста напълнял. Бил опора на семейството си преди това, а след това се налагало да търсят хора да го водят на лекар.Имало дни когато се чувства добре, но и такива, когато не се чувства добре.Нямало промяна в съпружеските им отношения, само дето станал по необщителен, не споделял.

В показанията си свидетелят Б. К. – майка на ищеца- сочи, че след инцидента синът й буквално си загубил здравето. Нощем не спял, някой път се разхождал от болки. Отключили се много болести, все бил по доктори. Не споделял с родителите си за да не ги тревожи, но не бил добре.Откакто започнал да се лекува-от четири години- напълнял. Все бил на лекарства и системи. Като работел физическа работа се задъхвал. Проблемите били свързани с изборите, в които участвал. При вторите избори, когато се кандидатирал за кмет не взел дейно участие. Не е имал наследствена обремененост откъм захарен диабет. Преди инцидента не оплаквал от високо кръвни. Бил здрав и усмихнат. След това станал затворен, умислен, не споделял. След инцидента им се родило внуче. Те със съпруга й настоявали за трето дете- момче и такова се родило.

В показанията си св. И. Ю. Т. сочи, че живее в с. Е. и лично не познава ищеца, но виждал лика му върху изборни плакати. Първите четирима ответници му били приятели. Знаел за инцидента. Тогава пиели кафе. В един момент дошъл ищеца и извикал ответника И.С. навън. Последният излезнал и се чули викове. Останалите, включително и той излезли навън и видели ищеца да нанася удари върху С.. След това ищеца и ответника С. паднали на земята. След това останалите отишли да ги разтърват. Ищеца започнал да ги псува и заплашва. След това си взел телефона и започнал да говори по него. След около 15-30 минути дошла кола, в който той се качил и заминал. При инцидента бил на около 50-7-0 метра от биещите се След този инцидент виждал ищеца да кара с автомобил съпругата си до с. Е., където тя работела. Не е давал показания по наказателното производство.

В показанията си св. Н. А. сочи, че живее в с. Е. и е Кмет на Община Ц. К. от 2014 г. и познава страните по делото.Знае за инцидента от 2013 г.. Било през уикенда, имало футболен мач в с. Е.. Четиримата ответници били футболисти и играли в същия мач. След мача, четиримата ответници, заедно с други момчета се нахранили и слезнали в селото, а той с други лица останали до стадиона. В един момент ответника С. се обадил по телефона и поискал да отидат при тях, защото при тях дошъл човек с автомобил с десен вола и започнал да се разправя с тях.. Този мъж не го познавали. Той се качил автомобила и също слезнал в селото. Тогава видял ищеца със С. Д. пред пощата. В пощата имало клуб на политическа пария, където били момчетата. Той влезнал там. Момчетата му казали, че тръгнали да ги възпитават. След това дошла полицията. Момчетата не казали да е имало бой и К. не поискал медицинска помощ. Бил там когато полицаят предложил на ищеца да се обадят за медицинска помощ. К. бил прав отвън и говорел по телефон. След това дошъл автомобил. К. се качил в него и заминал. . След това от медиите разбрал, че идвала спешна помощ. К. бил общински съветник втори мандат. След инцидента К. продължил да изпълнява задълженията си като общински съветник.Участвал активно редовно в заседанията на постоянните комисии и на Общинският съвет. Внасял предложения. Задавал въпроси. Преди две години също бил номиниран за общински кмет и бил водач на лист. От инцидента до сега участвал във всяка предизборна кампания. К. ***, но работел в гр. Разград . често се засичали по пътищата. Карал редовно с автомобила дъщеря си до гр. Разград. Скоро му се родил син и по този повод било организирано празненство. Нямало разлика в дейността му преди и след инцидента. С четиримата ответници не били политически съмишленици.

В показанията си свидетелката Ф. З. И. сочи, че живее в с. Е.. Не работи. Познава ищеца от плакати. Познава и четиримата ответници, с които е в приятелски отношения. Знае за инцидента. Работела в щаба на партия в с. Е. като сервитьорка. Пиели кафе, когато влезнал един мъж и извикал ответника И.С.. Чули се викове и те излезли навън. Видели как ищеца удря И.С.. После не знаела какво станало. Паднали на земята. След това излезнали останалите момчета, които ги разтървали. Те били на около 50 метра. След това К. започнал да говори по телефона. Говорил около 10-15 минути. Бил в адекватно състояние. Не били близо, но не висяла наранявания по К.. Познава съпругата на К., която работела в детската градина в с. Е. и често виждала К. да я вози с автомобил до работа.

В показанията си св. Г.П.Н. *** и не познава ищеца К.. С един камион пълнел вода в центъра на с.Е. и видял, че има бой, говорели на турски и не разбрал какво говорят. Не познава биещите се.

В показанията си св. С.Т.С. - общопрактикуващ лекар в гр. Ц. К. сочи, че ищеца К. е негов пациент от началото на практиката му - 2000 г.Знае за инцидента от 2013 г., след което той вече имал досие за хронични болести. До тогава имал инцидентни посещения, но без хронични заболявания.. Предписано ме у лечение след консулт от специалисти, а той само изписвал лекарствата. От 2013 г. идвал всеки месец с рецептурна книжка за изписване на рецепти. Около 2-3 месеца след инцидента от 2013 г., след консулт с д-р А. - ендокринолог, била поставена диагноза “неинсулинозависим захарен диабет“ и за това заболяване били изписвани ежемесечно медикаменти по рецептурната книжка. Допълнително свидетелят завява, че не е много сигурен за година, когато е диагностицирано това заболяване.. Няма спомен да е изписвал лекарства по здравна каса за хипертония.

В показанията си св. П.Я.Т. – Началник неврологично отделение при МБАЛ-Разград сочи, че познава ищеца К. във връзка със заболяванията му. За първи път пролежал в отделението на 24.06.2013 г. с клинична пътека-ЦОНС. След това идвал на прегледи седем пъти до 2015 г. за изписване на лекарства за поддържащо лечение. Свидетелят сочи, че няма клинична пътека за постконтузионен синдром, поради което част от заболяванията ги вмествали в ЦОНС/централен отоневрологичен синдром/, където е виенето на свят. Направил електроенцефалография /ЕЕГ/, където установил данни за посттравматична церебрастения. Второ ЕЕГ не е правил.От проведеното лечение имал облекчение, но не се е излекувал напълно, тъй като излекуването е резултат на дълга терапия, но по принцип е възможно окончателно излекуване. Направените на скенер изследвания били нормални. Направени са снимки на шийни прешлени, при което еднократно било отразено, че пациента има ошипяване на Ц5 шиен прешлен- начална спондилоза. Отхвърля се съдова генеза и той като оплакванията и пролежаванията са след инцидента, се предполага връзка на травмата с инцидента. Свидетелят сочи, че няма връзка между ЦОНС и спондилозата на 5-ти шиен прешлен. Не му е правен преглед за загуба на слух. Свидетелят сочи, че основният симптом на диагнозата ЦОНС е световъртеж. Диагнозата за постконтузионен синдром се поставя с ЕЕГ, а не само с клиничен преглед и от психиатър. Основните проявления на заболяването са психологически. Постконтузионният синдром се дели на две – травматична церебрастения и травматична енцефалопатия. Послединят е по тежкият вариант и се характеризира с епилептични припадъци, с остатъчни парализи, за каквито нямало данни в случая. От ошипяването не може да се получи световъртеж, могат да се получат болки във врата. Диагнозата ЦОНС е обща диагноза и в нея се крият много причини. В случая нямало нещо, което да доказва съдова генеза. Имало данни за синдрома, но не и за причината. За самият синдром свидетелят счита, че може да има много причини. След като се отхвърлят останалите, най – вероятната остава травмата. Възможно е да е имало нещо и преди, но не е документирано.

В показанията си св. Д.А.М. – ендокринолог – сочи, че познава ищеца К.. Явявал се няколко пъти на преглед при нея . През 2015 г. и приз 2016 г. по два пъти и приз 2017 г. също два пъти.. Консултиран е и при хоспитализация в МБАЛ-Разград. Прегледите в нейният кабинет били във връзка със затлъстяване, метаболитен синдром и наличие на инсулинова резистентност, като на 09.05.2016 г. вече е диагностициран със заболяване захарен диабет. Като генезис на диабета са посочени затлъстяването, фамилна обремененост, не придържане към указания хранителен и двигателен режим и задържане на високостепенното затлъстяване. Свидетелят сочи, че е възможно на практика да се развие диабетна гангрена за около седмица, ако има някаква тромбоза. При извършената консултация, за каквато била повикана, пациента не го намерила в отделението на МБАЛ-Разград, въпреки, че се водело, че е в отделението през това време. Не е имал оплаквания за диабетна гангрена, не е съобщавал да е имал болки при ходене, не е имал студени крайници, имал само някакво тръпнене в ходилата, сухота в устата и често уриниране.

Наведените за спора обстоятелства са установени по несъмнен начин, а преценката им налага следните правни изводи:

В настоящото производство ищецът цели да ангажира имуществената отговорност на ответниците, основана на института на непозволеното увреждане, като е насочил претенциите си, както към преките причинители на твърдените вреди - ответниците А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., и М.А.М., така и към родителите на непълнолетните към момента на извършване на деянието А.Б. и С.С., съответно М. С.Б. и Й.А.Б., като родители на първия ответник А. Й. Б., както и А.И.К., и И.С.М., като родители на втория ответник – С.И.С., които съгласно чл. 48 от ЗЗД, биха могли да отговарят за вредите, причинени от тяхното ненавършило пълнолетие дете. Отговорността по тази разпоредба е лична и виновна отговорност, произтичаща от неизпълнение на задълженията на родителя да възпитава и упражнява надзор върху действията на детето.

Съдебната практика позволява да се търси солидарната отговорност на всички задължени лица, с предявяването на иск, съответен на процесния.

По основанието на иска:

За да бъде налице непозволено увреждане в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД, кумулативно следва да са изпълнени следните предпоставки: 1. да има деяние (действие или бездействие); 2. деянието да е противоправно; 3. да е налице вреда; 4. да е налице причинна връзка между деянието и вредата и 5. деянието да е извършено виновно.

Основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага доказване в съдебното производство наличието на изброените предпоставки, съотнесени към конкретно твърдяната фактическа обстановка. Тежестта на доказване е на твърдящата страна, в съответствие с правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК. В случая тази тежест е възложена на ищеца. Изключението е едно: според чл. 45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай съдът намира, че се доказа наличието на всички предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на ответниците А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., и М.А.М. за причинени от тях на ищеца Е. А.К. вреди, в следствие на деликт. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото няма спор, че с влязла в сила на 09.02.2015 г. Присъда № 457/24.10.2014 г., постановена по нохд № 538/2014 г. по описа на РС-Разград първите четирима ответници А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., и М.А.М. са признати за виновни в това, че на 27.04.2013 г. в с. Е.. Обл. Разград, в съучастие като съизвършители, причинили на И.А.К. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия па главата и гръдния кош, мозъчно сътресение без загуба на съзнание, с краткотрайно замъгление-степенно помрачение на съзнанието, малък откършек от долностраничната част на коронката на първи горен зъб в дясно, постоянно тилно главоболие, виене па свят, загуба па равновесие, слабост в крайниците, причерняване пред очите, понякога придружени от гадене и повръщане и неврологична симптоматика характерна за посттравматична церебрастения/следтравмена болест/, които са довели до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл.129, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Така постановената присъда, на основание чл. 300 от ГПК се явява задължителна за гражданския съд, поради което съдът е длъжен да приеме, че на посочените в присъдата време и място А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., и М.А.М. са причинили на И.А.К. описаното увреждане; деянието им е противоправно и е извършено виновно. В този смисъл настоящият съд, съгласно горепосочената норма, приема за доказано извършването от страна на посочените четирима ответници на противоправно виновно деяние.

Вън от деянието, за което има влязла в сила присъда, съдът намира за не доказани твърденията на ищеца, че страда от чести пристъпи на ЦОНС, Захарен диабет тип 2 и диабетна полиневропатия, така, както се твърди в исковата молба. Тези твърдения на ищеца не бяха подкрепени от събраните по делото доказателства и от заключенията на назначените по делото СМЕ. Съгласно последното заключение на вещите лица от извършените прегледи от невролог и отоневролог, не се установяват прояви на ЦОНС. Не се доказва категорично диагноза “неинсулинозависим захарен диабет“, нито наличието на причинно-следствена връзка.

Съдът намира, че по делото е доказано по несъмнен и категоричен начин наличието на неимуществени вреди, претърпени от ищеца, които се изразяват, както в претърпените от него болки и страдания - за продължителен период от време-около три години. През този период ищеца многократно се явявал на прегледи при различни специалисти и на няколко пъти пролежавал за лечение в лечебно заведение. Наред с чисто здравословните проблеми в резултат на деянието ищеца изпитвал и чувство на неудобство и срам.

Съдът намира, че по делото не се доказва наличие на съпричиняване от страна на ищеца. Не може са се приеме наличие на съпричиняване от това, че ищеца поискал да разбере истината за това кой сваля предизборните плакати на политическата партия, чийто интереси защитавал той.

Съдът намира, че от доказателствата по делото не се установяват с категоричност твърденията на ищеца, че в резултат на побоя нямал социален живот. От доказателствата по делото се установява, че той и след инцидента продължил да участва активно в обществено-политическият живот, като общински съветник и кандидат за кмет на община.

Съдът намира, че предявеният от ищеца иск за имуществени вреди се явява основателен и доказан в пълен размер. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода през който ищеца е бил в отпуск, поради нетрудоспособност, същият е получавал трудово възнаграждение в по-малък размер, отколкото, ако през този период е бил на работа. Отсъствието му от работа е в пряка причинно-следствена връзка с деянието, за което първите четирима ответници са признати за виновни.

Въобще от събраните по делото доказателства е установена причинна връзка между противоправното деяние на първите четирима ответници и търпените от ищеца вреди.

Що се отнася до отговорността на родителите, съдът намира следното:

Фактическият състав по чл. 48 от ЗЗД предполага кумулативното установяване на следните предпоставки: 1) ответниците да са родители на непълнолетния извършител; 2) непълнолетното дете да е живяло при родителите си; 3) детето да е извършило противоправно деяние; 4) ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди; 5) да е налице причинно-следствена връзка между деянието на непълнолетния и настъпилите вреди и 6) да е налице виновно поведение у родителите, изразяващо се в неупражняване на надзор и неизпълнение на родителските задължения за възпитание на детето.

Съгласно съдебната практика, отговорността на родителя би могла да се ангажира и при случаи на несъвместно живеене с детето, но само ако увреждането е било резултат на умишлено деяние, непристойно поведение или хулиганска проява, сочеща на лошо възпитание от страна на родителите при полагането на родителските грижи за изграждането на детето като личност. И в тези случаи обаче, както и в общата хипотеза, родителят не отговаря, ако не е бил в състояние да предотврати настъпването на вредите. Последното следва да се докаже от родителя, чиято отговорност се цели да бъде ангажирана, а всички останали предпоставки /изложените по-горе/ подлежат на доказване от претендиращата обезщетението страна - ищцовата.

По делото няма спор, че М. и Й. Б. са родители на непълнолетния към извършване не деянието ответника А.Б.. По същият начин А.И.К. и И.С.М. са родители на непълнолетния към извършване на деянието ответник С.И.С.. По делото няма спор, че непълнолетният към момента на деянието А.Б. е живял на адреса, на който са живеели и неговите родители - М. и Й. Б.. Не по същият начин стоят нещата по отношение на другият непълнолетен към момента на извършване на деянието - С.С.. По отношение на него, от доказателствата по делото се установява, че родителите му са разведени с влязло в сила решение от 09.03.2009 г. Упражняването на родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношение. От данните по делото по несъмнен и безспорен начин се установява, че бащата на С. – И.М. от години живее в друго населено място – гр. Кубрат. Няма доказателства от които да се установява наличието на някаква емоционална връзка между детето и родителя и в този смисъл той не е бил в състояние да повлияе на възпитанието на С. и израстването му като личност. По тези съображения отговорност за наказуемото поведение на А.Б. следва носят и двамата му родители, при които той е живял и са били длъжни да упражняват надзор на детето си, като го възпитават по начин, недопускащ извършването на подобни прояви. По същите съображения отговорност за наказуемото поведение на С.С. следва да носи майка му – А.К., но не и баща му И.С..

В обобщение следва, че отговорността за причинените на И.К. вреди следва да се понесе солидарно от преките причинители, така и от родителите на първия и втория ответник, съответно М. и Й. Б. и А.К..

По размера на предявените искове:

За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на ищеца неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането, причинените болки и страдания, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/. Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

Настоящият състав, като взе предвид естеството на причинените, вследствие на нанесената телесна повреда, неимуществени вреди на ищеца - болки в областта на главата, постоянно тилно главоболие, причерняване пред очите, понякога придружени от гадене и повръщане и неврологична симптоматика, характерна за посттравматична церебрастения, продължителността на периода-около три години, дискомфорт, чувство за страх и срам, както и като отчете конкретните обстоятелства на причиняване на увреждането, по свое вътрешно убеждение счита, че справедлив еквивалент на претърпените болки и страдания би била сумата от 20 000 лева. Същата ще бъде достатъчна да възмезди ищеца за претърпените от него вреди.

Искът ще бъде уважен частично за горната сума, върху която се дължи заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането – 27.04.2013 г. до окончателното изплащане.

За разликата над тази сума до претендираните 50 000 лева и за иска за обезщетяване на болки и страдания, изразяващи се в чести пристъпи на ЦОНС, Захарен диабет тип 2 и диабетна полиневропатия, както и за това, че нямал социален живот, искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на предявеният иск за имуществени вреди същият следва да бъде уважен изяло в пълен размер – 6 943.15 лв.

Ищецът е направил разноски по делото в общ размер 5 169.56 лв. Предвид частичното уважаване на предявените искове, ответниците в хипотезата на чл. 78, ал.1 от ГПК следва да му заплатят сумата от 2 446.02 лв.

С оглед изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника М.А.М. сумата 250.77 лв., представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел, съразмерно на уважената и отхвърлената част от предявените искове.

Предвид изхода на делото по отношение на ответника И.С.М., ишеца следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

С изключение на ответника И.С.М., по отношение на който исковете се отхвърлят, с оглед изхода на делото, останалите ответници следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Разград сумата 1077.73 лв., представляваща дължима държавна такса, върху уваженият размер на предявените искове.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Й. Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, С.И.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, И.С.С., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, М. С.Б., Й.А. Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и А.И.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** 2, да заплатят солидарно на И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата: 26 943.15 лв., от които 20 000 лв. ( двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от И.А.К. неимуществени вреди, причинени му на 27.04.2013 г. в с. Е., обл. Разград, в следствие на нанесен побой от А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., и М.А.М., първият от които – А. Й. Б. - като непълнолетен към момента на извършване на деянието и живущ при своите родители М. С.Б. и Й.А.Б., а вторият – С.И.С., също като непълнолетен към момента на извършване на деянието и живущ при своя родител - А.И.К., изразяващи се в претърпени болки и страдания - болки в областта на главата, постоянно тилно главоболие, причерняване пред очите, понякога придружено от гадене и повръщане и неврологична симптоматика, характерна за посттравматична церебрастения, и 6 943.15 лв.(шест хиляди деветстотин четиридесет и три лева и петнадесет стотинки), представляващи имуществени вреди в резултат на деянието, от които 6 745.73 лв., явяващи се разлика в изплатеното трудово възнаграждение за временна нетрудоспособност и обичайното трудово възнаграждение и други социално осигурителни плащания за периода от 27.04.2013 г. – 04.04.2016 г., и 197.42 лв. представляващи доказани плащания за заплатени такси, медикаменти и др. свързани с лечението на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 27.04.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 446.02 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и две стотинки), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до претендираните 50 000 лева и за обезщетяване на вреди, изразяващи се в чести пристъпи на ЦОНС, Захарен диабет тип 2 и диабетна полиневропатия, както и за това, че нямал социален живот, както и предявените искове, за солидарно осъждане, за неимуществени и имуществени вреди, против И.С.М., като родител на ответника С.И.С., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** да заплати на И.С.М. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** сумата от 300/триста лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА И.А.К., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** да заплати на М.А.М., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** сумата от 250.77 (двеста и петдесет лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел.

ОСЪЖДА А. Й. Б., ЕГН **********, С.И.С., ЕГН **********, И.С.С., ЕГН **********, М.А.М., ЕГН **********, М. С. Б., Й.А. Б., ЕГН ********** и А.И.К., ЕГН **********, да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Разград сумата 1077.73 лв. (хиляда и седемдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляваща дължима държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му.

Съдия:

MH