Решение по Гражданско дело 222/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№101

Разград

29.ХІ.2017

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

30. Х.

публично

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар: Д.Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Членове:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

       в. гр.

2017

    №222

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение №№183/18.VІ.2017г. по гр.д.№762 по описа му за 2016г., състав на ИРС е отхвърлил като неоснователни и неоказани исковете , предявени в условията на обективно и субективно съединяване от С.Ш. против Р.А., А.Г., Е.Й. и Б.М.за установяване правото му на изключителна собственост върху четири недвижими имота със зем. предназначение и за ревандикирането им, както следва:

1/Срещу Р.А. за предаване владението и отстъпване собствеността на Поземлен недвижим имот № 11449.26.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от8266 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.8; 11449.26.23; 11449.26.19; 11449.26.11 и 11449.26.7;

2/Срещу А.Г. за предаване владението и отстъпване собствеността на Поземлен недвижим имот № 11449.26.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от7000 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.24; 11449.26.19; 11449.26.22 и 11449.26.8 ;

3/ Срещу Е.Й. за предаване владението и отстъпване собствеността на Поземлен недвижим имот № 11449.26.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от7000 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.25; 11449.26.19; 11449.26.23 и 11449.26.8 и

4/ Срещу Б.М.за предаване владението и отстъпване собствеността на Поземлен недвижим имот Поземлен недвижим имот № 11449.26.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от 4668 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.9; 11449.26.19; 11449.26.24 и 11449.26.8;

В диспозитив на решението, по повод инициираното от въззивника оспорване истинността на приложеното като доказателство Удостоверение изх.№РД-06-01-04-С13/24.І.2017г. на ОСЗ-гр. Исперих, РРС е приел същото за недоказано, в частта, отричаща заявяването на процесните имоти по реда на чл.69 и чл.70 ППЗСПЗЗ от въззивника Ш. за периода 1995 до 2014г. и е обявил същото за неистински документ в частта, с която е удостоверено, че за същия период процесният имот не е бил заявяван от други лица-ползватели.

Недоволен, ищецът С.Ш.С. обжалва решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В с.з., лично и чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв. Косев, въззивникът С. Ш. заявява че поддържа релевираните с жалбата отменителни основания. Моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което съдът по същество да уважи предявените от него искове като признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на поцесните имоти по силата на изтекла в негова полза придобивна давност и ги осъди с връщането им в патримониума му. Претендира присъждане на доказано направени пред две инстанции разноски.

В законоустановения и предоставен им за това срок, от правото си на отговор са се възползвали насрещни по жалбата страни - Р.А., А.Г. и Е.Й..

В с.з., чрез процесуално представляващата ги по пълномощие –адв. Н.Василева, въззиваемите оспорват основателността на жалбата и молят за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендират присъждане на сторени във въззивното производство разноски.

Въззиваемият Б.М.не се е възползвал от правото си на отговор. При редовност в призоваването, не се явява в с.з. и не ангажира становище по допустимост, и редовност на жалбата.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима. При служебно дължимата се по реда на чл.269 ГПК преценка, съдът констатира, че решението на първоинстанционният съд е валидно, а в обжалваните си части и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по същество на надлежно предявени по реда на чл.108ЗС искове.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с исковете защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка, подлежащите на доказване от нея факти. При иначе правилно установената по делото фактическа обстановка, която се споделя и от настоящи съдебен състав, от правна страна първоинстанционният съд е обективирал незаконосъобразен извод за неоснователността на предявените му на производство искове по чл.108 ЗС.

За да отхвърли същите, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не следва извод за придобиването на процесните имоти от въззивника поради изтекла в негова полза придобивна давност. Изводът на ИРС за недоказаност на твърдяното от ищеца явно, непрекъснато и необезпокоявано владение на имотите за срок, предпоставящ придобиването им в негова изключителна собственост на оригинерно основание, не кореспондират на данните по делото и са необосновани. По отношение на тези елементи от фактическия състав на придобивната давност, на която ищецът е позовал правото си на изключителна собственост върху имотите, в мотивите към обжалваното решение се установява противоречие между доклада на съда по фактите и проведеният им от него анализ.

Въз основа на съвкупно проведения доказателствен анализ, в този си състав съдът намира за установено следното:

С приложено като доказателство на л.49 Решение № 157/11.І.1995г по преписка № 599-В от 4.VІІІ.1992г. на Поземлена комисия–с.Самуил по делото се следва за безспорно установено, че наследниците на починалия на 30.Х.1970г Х.О.М.са провели успешно, производство по реституиране на приживе отчуждени от патримониума му зем. имоти, индивидуализирани като : Нива с площ от 15.069дка-чевърта категория, находяща се в местност „Кьолджек“, за която с плана за земеразделяне на с.Владимировци е отреден имот №05020 и Нива с площ от 26.931 дка, трета категория, находяща се в местността “Коджа Кьоше”, представляваща имот № 026010 . Между страните по делото не се спори, а и от доказателствата се следва за установено, че въззиваемите са в кръга на лицата, призовани към наследяване на останалото след смъртта на Х.М.имущество, вкл. и на реституираните по реда на ЗСПЗЗ ниви. Същите са внуци на Х.М., съответно негови наследници от втора степен по права линия.

В това си качество, видно от приложената като доказателство преписка по грд №459/2014г. по опис на ИРС, въззиваемите са водили дело за делба на описаните по горе наследствени имоти. В същото като съделител е участвал и М.М., в качеството му на преживял съпруг на починалата на 7.VІ.2003г. Ф.А.И., дъщеря на общия на въззиваемите наследодател и майка на въззиваемия Б.М..

Делбеното производство е било образувано на 17.VІ.2014г. С вл. в сила на 6.Х.2014г. Решение №105/31.ІІІ.2015г. земеделските имоти са били допуснати до делба между наследниците на Хасан М.при съответните им, произтичащи от ЗН права.

Във фаза по извършване на делбата, при експертно установена възможност за реалната им подялба по начин, позволяващ удовлетворяването на всеки от съделителите с дял в натура, по отношение на двете допуснати до делба ниви са одобрени скици-проект с №15-1612/5.І.2016г. и №15-1408/5.І.2016г. на СГКК-Разград. Според които, от процесната нива с площ от 26.931 дка в местността “Коджа Кьоше”, представляваща имот № 026010 са образувани нови четири поземлени имота, които са индивидуализирани в предмет на заявената в настоящото производство защита, както следва:

1/Поземлен недвижим имот № 11449.26.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от8266 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.8; 11449.26.23; 11449.26.19; 11449.26.11 и 11449.26.7;

2/ Поземлен недвижим имот № 11449.26.23 по кадастралната карта и кадастралните

регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от7000 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.24; 11449.26.19; 11449.26.22 и 11449.26.8;

3/Поземлен недвижим имот № 11449.26.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от7000 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.25; 11449.26.19; 11449.26.23 и 11449.26.8 и

4/Поземлен недвижим имот № 11449.26.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от4668 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.9; 11449.26.19; 11449.26.24 и 11449.26.8.

С влязло в сила на 22.ІІІ.2016г. Решение №63/29.ІІ.2016г. по грд №459/2014 на ИРС, делбата на допуснатия до такава процесен имот е извършена, чрез възлагане на новообразуваните от него ПИ в реален дял, както следва: имота под №1 в дял на въззиваемата Р.А.; имот №2 – в дял на въззиваемия А.Г.; имот №3 –в дял на въззиваемата Е.Й. и имот №4 в дял на въззиваемия Б.М.Приложени са доказателства, от които се следва за установено, че след влизане в сила на решението за извършването на делбата, въззиваемите са предприели действия по отдаването им под наем –вж. приложен на 113 от делото на ИРС Договор №89, сключен на 6.І.2016г. от въззиваемата Р.А. ***, както и приложено на л.6 от делото Постановление на РП-Исперих от 26.VІІІ.2016 по преписка №275002-89/2016 на РУМВР- Исперих..

От доказателствата се установява, към м.VІІ.2016г., имотът, съществуващ преди подялбата му като нива от 26.931 дка, представляваща имот № 026010 в местност “Коджа Кьоше“ на землището на с.Владимировци, за стопанската 2015/2016г. е бил засят с пшеница от св.Севгин Салимов, внук на въззивника. Който, с предявяване на иска по чл.108 ЗС, позовава пред сезирания с разглеждането му по същество съд, твърдение за придобиване на този имот в изключителна собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

По делото е безспорно, че като чужд на останалото след смъртта на Х.М.наследство, въззивникът С.Ш. не е участвал в делбата на процесната нива. Поради което и по аргумент на чл.298 ГПК, влезлите в сила решения за допускане и извършване на делбата, не го обвързват със силата на присъдено нещо относно разрешените с тях въпроси по чл.341 и сл.ГПК. Вкл. и относно приетия от делбения съд извод за принадлежността на имота в съсобственост на въззиваемите.

За това, че процесната нива е била предмет на делба и че от нея са били образувани нови четири имота, по отношение на които въззиваемите претендират качеството си на собственици, ищецът твърди да е узнал през м.VІІ.2016г., когато при посещение на имота, неговият внук установил, че засятата за стопанската 2015/2016г. пшеничената реколта, е ожъната без тяхно знание от лицето В. А..

Като факти, на които позовава придобиването на собствеността върху имота по давност, ищецът въвежда: качеството си на страна по предварителен договор, сключен на 29.ІІІ.1996г. между него и починалата на 7.VІ.2003г Ф.А.И., за покупко-продажба на процесния имот, придобит от последната в съсобственост по наследство, след реституирането му по реда на ЗСПЗЗ в патримониума на общия й с въззиваемите наследодател Х.М.; Установена към дата на иска, в продължение на повече от 20 години фактическа власт върху процесния имот - считано от 29.ІІІ.1996г., когато бил допуснат от прехвърлителката по предварителния договор в негово владение до м.VІІ. на 2016г., когато по отношение на имота били предприети, оспорващи правата му фактически действия.; През всичките тези години твърди, че е обработвал земята –лично и чрез своите син, и внук; прибирал е реколтата. В селото се знаело, че нивата е негова.

В подкрепа на тези си твърдения ищецът ангажира доказателства, които в хронология сочат на следното: От отразеното в реквизит на Решение №157/11.І.1995г. на ПК Самуил се следва за установено, че действията по реституиране на процесната нива в имуществото, останало след смъртта на общия за въззиваемите наследодател Х.М., са били предприети от Ф.А.И. с подадено от нея през м.VІІІ.1992г. заявление по чл.11 ЗСППЗ. Като съответно на съдържимото се в нот.удостовереното на 11.ІІ.1992г. пълномощно, приложено на л.52 в превод от турски , следва да се приеме, че за тези си действия Ф.И. е била и изрично упълномощена от своя чичо Мехмет Г.. По делото е безспорно, че Ф. А. и Мехмет Г. са наследници на поч. на 30.Х.1970 г Х.М.. Първата е внучка на Х.М., дъщеря на починалата на 18.ІІ.1954г. негова низходяща –Р. Х Ф. МГ. е син на Х.М., който умира на 16.V.1998г, оставяйки децата си - въззиваемите А.Г. и Е. Ийтгин за свои единствени законни наследници.

В рамките на предоставените й пълномощия и въз основа на постановеното от ПК решение, на 31.Х.1995г. Ф.И. снабдява себе си и своя чичо Мехмет Г. с констативен акт за собственост на процесната нива , обективиран в приложения като доказателство на л.7 Нот. акт №198 по нот.д.№816 по опис на нотариус при ИРС за 1995г. В настоящото производство, въпросният констативен акт не е оспорван.

На 29.ІІІ.1995г. Ф.И., в качеството си на продавач, сключва с въззивника С.Ш., в качеството му на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на процесната нива. Срещу „обещаната“ му собственост върху нивата, купувачът е заплатил 80 000,00лв.(неденоминирани) В съдържание на договора изрично е отразено, че сумата е получена от продавача и че с негово съгласие, считано от дата на договора, купувачът влиза във на владение на имота.

На л.9 от делото се установи приложено и пълномощно, с издаването на което Ф.И. делегира на въззивника правата си по стопанисване, управление и разпореждане с имота, включително и с правото да договаря сам със себе си. Пълномощното е нот.удостоверено под №335 като в този си състав, за разлика от приетото в мотиви на обжалваното решение, съдът приема, че нот.удостоверяване на пълномощното е сторено на 2.ІV.1996г. За да приеме, че пълномощното е издадено, респ. удостоверено последващо на сключения с въззивника предварителен договор, съдът съобрази и обективираното в съдържанието му волеизявление на упълномощителя, че пълномощникът не му дължи отчет по едностранната сделка, тъй като паричните им взаимоотношения във връзка с имота са уредени. Изявление, което сочи на относимост към обективираното в предварителния договор изявление за получаване на договорената за продажбата на имота цена.

По делото е установено, че въззиваемите А.Г. и Е. И. от деца са с установено местоживеене в Р Турция, където до 2010г. е живяла и въззиваемата Р.А..

С отговора си по чл.131 ГПК, оспорвайки предявения срещу тях иск, въззиваемите Р.А., А.Г. и Е.Й. са противопоставили на ищеца правото си на собственост върху процесния имот, позовано на решението по извършване на делбата. Като в обстоятелствена част на отговора си са заявили, че приживе, починалата на 7.VІ.2003г. Ф.И. не ги е уведомявала за извършено към ищеца разпореждане с наследствения имот. Заявяват също, че имали уговорката, тя да получава полагащата се за имота рента. Доказателства, от които да следва за безспорно установено, че във връзка с тази „уговорка“ Исмаилова е отдавала земята било под наем, било под аренда, както и за това, същата да е получавала рента, ответниците не ангажират.

Освен недоказано, това им твърдение се явява и категорично опровергано от събраните по делото доказателства. Като такова, опровергаващо това им твърдение доказателство, съдът съобразява приложеното на л.78 писмо изх.№РД-06-02-4-С13/24.І.2017, в което ОСЗГ,гр.Исперих удостоверява, че процесната земя не е била заявявана по реда на чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗ. Тук следва да се отбележи, че по инцидентно направеното от страна на ищеца оспорване истинността на този документа, ИРС неправилно и недопустимо е открил производство по чл.194 ГПК. Следвало е да съобрази, че оспорването на удостоверените с документа данни касае спора по същество, а не автентичността му. Съдържанието на документа не се нуждае от оспорване, тъй като съответствието на данните в него с обективната действителност се преценяват от съда свободно и съобразно всички доказателства по делото. По друг начин биха стояли нещата, ако с оспорването му се твърди, че съдържанието на текста е било подправено след изготвянето на документа или когато е положен подпис върху бял лист, който впоследствие е попълнен с текст, който не съответства на волята на лицето. В тези случаи би била налице неистинност на документа в степен, оборваща формалната му доказателствена сила, защото изявлението не принадлежи на лицето, сочено за негов автор. Налице е неавтентичен документ, доколкото автентичността зависи не само от авторството на подписа, но и от авторството на подписаното изявление(вж. Р. № 74/13.V. 2015 г. на ВКС по гр. д. № 4426/2014 г., III г. о., ГК).

Доколкото оспорването по чл.193 и сл.ГПК има характер на инцидентно установителен иск(вж.т.1 от ТР № 5/14.ХІ.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК), то изискването за интерес от въвеждането му в спор по делото е въпрос по допустимостта, а не по основателността му. Поради което в тази си част, като въведено в спор за законосъобразност с жалбата, решението с характер на определение по чл.194 ГПК следва да бъде обезсилено, а документът - ценен като доказателство в относимост с останалия док. материал. По повод удостовереното с него обстоятелства, следва да се посочи, че изискването за заявяването на имота по реда на 69 и чл.70 ПЗСПЗЗ е в сила от 2008г. Откогато, с назначената ССЕ(вж.л.91 и сл.) по делото се следва за безспорно установено, че нивата е била декларирана пред съответната СЗГ от Исмет Ш. и св.Севгин Салимов като ползватели, на основание наемни договори, сключени с въззивника С.Ш., който е баща на първия и дядо на втория.

Относимо на установеното с писмените доказателства, в показанията си свидетелите, включително и ангажираните такива от ответниците, последователно и независимо един от друг заявяват, че от 1996г до 2008г. процесната нива е била ежегодно обработвана от въззивника лично, а след 2008 до 2016 чрез своите син и внук. Земята е засявана с многогодишни фуражни култури, прибирана е реколта, получавани са субсидии. В селото се знаело, че откакто го е „купил“ от Ф.И., той е собственика на имота.

За първи път, интереса си към процесната нива, въззиваемите обективирали през 2010г. Когато, при завръщането си в България, въззиваемите Р.А. и А.Г. узнали от св. З. С., че тя се обработва от въззивника. Когато посетили въззивника, той ги „изгонил“, казал им, че неи познава, че има документ за земята и че тя е негова.

В обобщение, в този си състав съдът намира, че събраните по делото доказателства сочат на явни действия, с които, в годините от 1996 насам, възивникът е манифестирал, че владее имота като свой. Като през 2010г. той е заявил изрично анимуса си за своенето на имота и пред въззиваемите, продължавайки необезпокоявано да го обработва и в следващите години, както и да усвоява получаваните от него плодове.

Изводът на първоинстанционния съд, че с така установената от него фактическа власт, ищецът не е обективирал пред въззиваемите явно анимуса си за своенето на имота, са неправилни и и не следващ се от установените по делото факти. С допустими по см. на ГПК доказателствени средства ищецът установява, че от 1996г., в продължение на повече от двадесет години владее имота като свой. Което владение, като установено на осн. сключения от него предварителен договор, предпоставя придобиването на имота в собственост с изтичане на дългата десет годишна давност. Ще рече, че към 2006г., когато е изтекъл предвидения от закона десет годишен срок, е завършен фактическия състав на придобивната давност, на която към дата на настоящото производство ищецът и е позовал качеството си на изключителен собственик на процесния имот.

Обстоятелството, че имотът е владян от ищеца като чуждо за наследството на взиваемите лице, предпоставя дължимо от последните оборване на презумпцията по чл.69ЗС. Предявеният от въззивника иск по чл.108 ЗС е проявление на процесуалното средство за защита на материалноправните последици на давността, съгласно приетото в т. 2 на ТР № 4 от 17.ХІІ.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Давностното владение като придобивен способ е правен въпрос, разрешаван в правната теория и в константната съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава, като относима към настоящия спор е разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, предвиждаща "Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години". В чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, а така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно , което според теорията означава то да не е установено или поддържано с насилие .

По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещия собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика (напр. Р 262/ 29.ХІ.2011 г. по гр. д. № 342/2011 II г. о.) е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на съсобственост - когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му. Когато обаче се касае за владение върху чужд имот, при липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота като свой няма и по отношение на кой да демонстрира това свое намерение да свои имота за себе. В този смисъл, при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт (вж. Р №144/ 2.ХІІ.2014 г. по гр. д. № 1650/14 г. II г. о.). С оглед на това е ирелевантно дали владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е установено наличието на елементите на фактическия състав на владението, съгласно чл. 68 ЗС, и приложението на презумцията по чл. 69 ЗС.

При горната задължителна съдебна практика, , която настоящият състав споделя, първоинстанционното решение се явява неправилно и като такова следва да се отмени. Предявеният от въззивника иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По изложените мотиви и съгл. чл.271 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №183/18.VІ.2017г. по гр.д.№762/2016 по опис на ИРС, в частта с характер на определение, с което по реда на чл.194 ГПК съдът се е произнесъл о истинността на приложено като доказателство писмо изх.№РД-06-02-4-С13/24.І.2017 на ОСЗГ,гр.Исперих.

ОТМЕНЯ Решение №183/18.VІ.2017г. по гр.д.№762/2016 по опис на ИРС, с което са отхвърлени предявените от С.Ш. против Р.А., А.Г., Е.Й. и Б.М.искове и вместо това ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. Х.А.,ЕГН**********, А.Г., под. на 8.ІІ.1960 турски гражданин, Е.Й., род. на 4.І.1964г. турски гражданин и Б.М.,ЕГН**********, че С.Ш.С., ЕГН ********** е собственик на

2/Поземлен недвижим имот № 11449.26.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от7000 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.24; 11449.26.19; 11449.26.22 и 11449.26.8 ;

3/ Поземлен недвижим имот № 11449.26.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от7000 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.25; 11449.26.19; 11449.26.23 и 11449.26.8

4/Поземлен недвижим имот Поземлен недвижим имот № 11449.26.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от 4668 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.9; 11449.26.19; 11449.26.24 и 11449.26.8 и на осн. чл.10ЗС

ОСЪЖДА Р. Х.А.,ЕГН********** да предаде на С.Ш.С., ЕГН ********** владението на Поземлен недвижим имот № 11449.26.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от8266 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.8; 11449.26.23; 11449.26.19; 11449.26.11 и 11449.26.7;

ОСЪЖДА А.Г., под. на 8.ІІ.1960 турски гражданин да предаде на С.Ш.С., ЕГН ********** владението на Поземлен недвижим имот № 11449.26.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от7000 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.24; 11449.26.19; 11449.26.22 и 11449.26.8 ;

ОСЪЖДА Е.Й., род. на 4.І.1964г. турски гражданин,да предаде на С.Ш.С., ЕГН ********** владението на Поземлен недвижим имот № 11449.26.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от7000 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.25; 11449.26.19; 11449.26.23 и 11449.26.8;

ОСЪЖДА Б.М.,ЕГН********** да предаде на С.Ш.С., ЕГН ********** владението на Поземлен недвижим имот Поземлен недвижим имот № 11449.26.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с площ от 4668 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.9; 11449.26.19; 11449.26.24 и 11449.26.8

На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА Р. Х.А.,ЕГН**********, А.Г., под. на 8.ІІ.1960 турски гражданин, Е.Й., род. на 4.І.1964г. турски гражданин и Б.М.,ЕГН********** да заплатят С.Ш.С., ЕГН ********** разноски в размер на 1 248,21лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.

ДГ