РЕШЕНИЕ

№ 98 / 17.11.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и трети октомври, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Св.Лазарова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 226 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Интеко индустриал“ООД, представляван от управителя С.М., подадена чрез пълномощник, против решение № 178 / 16.06.2017г. по гр.д. № 2307 / 2016г. по описа на РС Разград, с която е осъден да заплати на Н.И.А. сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на настъпила трудова злополука, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане, като над тази сума до първоначално предявения размер от 80 000лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, като се позовава на съпричиняване от страна на работника на вредоносния резултат вследствие на проявена груба небрежност, както и на обстоятелството, че не всички вредни последици се дължат на трудовата злополука. Моли съда да отмени решението на РРС и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск или да намали размера на присъденото обезщетение. В съдебно заседание възраженията се поддържат от явилия се процесуален представител.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Н.И.А., подадена чрез пълномощник, срещу решението на РРС в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен над размера 60 000лв. до първоначално предявения такъв от 80 000лв. В жалбата излага оплакване за необоснованост на съдебния акт в обжалваната част, като моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и вместо него постанови ново, с което уважи предявения иск в цялост. В насрещната въззивна жалба е изложено и становище за неоснователност на предявената от „Интеко индустриал“ООД жалба. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа въззивната жалба.

Постъпил е писмен отговор на насрещната въззивна жалба от „Интеко индустриал“ООД, подаден чрез пълномощник, в който излага становище за нейната неоснователност и моли въззивния съд да потвърди решението на РРС в отхвърлителната част. В съдебно заседание становището се поддържа от пълномощника на въззиваемото дружество.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, идентична с установената такава от районния съд: ищецът работел в „Интеко индустриал“ООД по трудово правоотношение, считано от 24.01.2013г., на длъжност оператор преса в Производствен цех в гр.Разград. Със заповед № 3 / 18.02.2016г. трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие.

На 12.06.2015г. Н.А. бил на работа и извършвал дейност на абкант преса в производствения цех на дружеството. Към 16 часа извършил настройка за първа заготовка за осветителни тела за скрит монтаж. След обработването на партидата, към 16,45 часа започнал настройка за втора операция, избор на програма и настройка на упорите. Работата с абкант пресата се извършвала посредством допълнително монтиран крачен педал, различен от фабричния и необезопасен от неволен контакт. Оригиналният фабричен педал бил изключен от системата. При извършване на настройка на упорите на машината, работникът приклекнал, като се подпрял с лявата си ръка на работната зона на машината. В същото време неволно натиснал допълнително монтирания педал за старт на работния цикъл. Двигателят на машината не бил изключен и докато пръстите на лявата му ръка се намирали в работната зона, машината се задействала, горният супорт с инструмента паднал върху пръстите на дясната ръка на работника и последният получил травматични увреждания от ІІ до V пръст на лявата ръка.

С разпореждане № 22 / 10.07.2015г. злополуката е приета за трудова. Няма спор между страните, че разпореждането е влязло в сила.

По отношение на механизма на трудовата злополука, както и по отношение на техническото обследване на пресата, е извършена съдебно-техническа експертиза, която е изготвена от лице в кръга на неговите професионални компетенции, след запознаване с материалите по делото, пълната документация във връзка с техническите характеристики и инструкциите за безопасност при работа с абкант пресата. Експертизата е подробно обоснована с оглед научните понятия и норми в областта на машиностроителната техника, не е оспорена от страните, поради което заключението се приема и от въззивния съдебен състав. Въз основа на същото се установява, че оригиналното фабрично устройство за контрол при управление работата на абкант пресата – „крачен педал“, е конструктивно изменено чрез монтаж на втори крачен педал, разположен в непосредствена близост до оригиналния. От показанията на работещите в ответното дружество свидетели се изяснява, че изменението в конструкцията датира преди 2012г. Така св.Е-Х.– технически организатор производство, заявява, че е заварил машината в този й вид при постъпването си на работа в „Интеко индустриал“ през 2012г. Св.Д.Д., която е работила в дружеството в периода м.октомври, 2013г. – м.февруари, 2014г., също твърди, че е заварила машината при постъпването си на работа с преработен крачен педал и на тази машина е работила както тя, така и други работници. По този начин се опровергава твърдението на ответника в изложените пред въззивния съд допълнителни съображения, че преработването на устройството е направено от ищеца на негова отговорност – същият е встъпил в трудови правоотношения на 24.01.2013г. и не е бил единственият оператор на машината. По-нататък, вещото лице установява, че от момента на извършване на измененията на оригиналното устройство до момента на възникване на злополуката, е съществувала потенциална опасност от непреднамерен натиск на допълнително монтирания крачен педал, поради липса на П-образен предпазен капак, с какъвто е бил снабден оригиналният педал.

Механизмът на настъпилата злополука е описан от експерта и се приема от настоящия въззивен състав по следния начин: Към момента на злополуката пресата е била с технически неизправно оригинално устройство за контрол на управлението й, към което електрически е свързано второ устройство от тип „крачен педал“, което е технически необезопасено срещу непреднамерен натиск; Операциите по настройване на машината са били в противоречие с изискванията за безопасност на труда – поставяне на горните крайници в опасната зона; Движение на тялото на оператора надолу към пода с протягане и няколкосекундно задържане на дясна ръка в опасната зона на машината и косо опиране на пръстите на лявата ръка в опасната зона, с палец извън нея, както и свиване на дясната колянна става с допълнително движение на крайника надолу; Неволно моментно натисково въздействие върху необезопасения втори крачен педал, изтегляне на дясната ръка от опасната зона и същевременно оставане на опиращите се четири пръсти на лявата ръка в опасната зона; Еднократно движение на работния инструмент надолу; Тавматично увреждане на ІІ, ІІІ, ІV и V пръст на лявата ръка в различни участъци по дължина на пръстите; Връщане на инструмента в изходно положение.

Изводът на вещото лице е, че ако на 12.06.2012г. са били спазени изискванията за безопасност на експлоатация на машината, както от работодателя, така и от работника, процесната злополука не би възникнала. В заключението пояснява, че ако е спазено поне едно от двете изисквания: ръце извън опасната зона или обезопасен „крачен педал“, не би се стигнало до тежкото увреждане на левия горен крайник на работника. Въз основа на изводите на вещото лице, съдът приема, че причините за възникване на злополуката са необезопасеният допълнително монтиран крачен педал и поставянето на четирите пръста на лявата ръка на работника в опасната зона на работа на пресата. При изслушване на експерта в съдебно заседание, същият е посочил, че в инструкциите за безопасност и здраве на процесната машина има само осем точки и те не посочват редица детайли при работа с машината, като има и разминаване между две отделни недатирани инструкции за същата машина, поради което не може да направи оценка дали те съответстват на необходимите инструкции за безопасна работа с пресата. Конкретно за указанието, съдържащо се в т.3 от представените по делото инструкции за безопасна работа – настройката на машината да се прави само при спрял двигател, вещото лице пояснява, че настройката обхваща редица действия, включвайки работа върху пулта за управление или около машината и тези действия са извършвани от работниците. Някои операции могат да бъдат извършени при спрян двигател, но настройката на движението на упорите не може да бъде при спрян двигател. Експертът е установил, че в инструкциите за безопасност не са разписани в детайли технологичните последователности на изпълнение на подобни настройки.

Горните две причини за настъпване на трудовата злополука – необезопасен допълнително монтиран крачен педал на абкант пресата и поставяне от работника на пръстите на лявата ръка в опасната зона на машината, са констатирани и в протокол № 6 / 2.07.2015г., съставен от комисия, включваща като членове служители на ТП на НОИ, Д“Инспекция по труда“ и на работодателя. От същия се установява още, че ищецът е бил инструктиран за безопасна работа – проведени са начален и периодичен инструктаж, като за тези действия по делото са приложени и книги за инструктаж. Отделно от горните две причини за настъпване на злополуката, комисията е установила следните обстоятелства: експлоатацията на машината е осъществена при ограничено място за обслужване и недостатъчна осветеност, настройване на машината при работещ двигател, намалената концентрация при разговор с друг работник и умората в края на работната седмица. Тези обстоятелства обаче, не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, както се установява от механизма на злополуката, посочен в съдебно-техническата експертиза, поради което и съдът не възприема твърденията на ответника в този смисъл.

С НП № 17-0000199 / 20.07.2015г. на Д“ИТ“ гр.Разград, на „Интеко индустриал“ООД е наложено административно наказание имуществена санкция заради констатирано адм.нарушение – експлоатация на абкант пресата с устройство за управление – крачен педал, който е допълнително монтиран, различен от фабричния и не е обезопасен срещу риск от неволен контакт. Няма спор между страните, че постановлението е влязло в сила. С акт от 16.06.2015 г. Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Разград е спряла абкант преса СТМ-АР30 с мотив, че се излагат на риск живота и здравето на работещите и на ищеца.

Непосредствено след получаване на травматичните увреждания, Н.А. бил отведен в МБАЛ“Св.Иван Рилски“ за оказване на медицинска помощ. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е изпитвал много силна болка поради тежкото увреждане на мекотъканната и костна цялост на засегнатите пръсти. Същия ден е извършена операция, при която е изрязано кожно увреждане, извършен е шев на сухожилие и е поставена метална остеосинтеза, възстановени са флексори и екстензори на ІІ, ІІІ, ІV и V пръст на лявата ръка, изрязани са размачканите тъкани. Операцията е извършена с локална анестезия. Изрязването на меки тъкани и налагането на К-игли, обхващащи и анатомични зони в незасегнати места, е свързано с изключителна болка, която е търпял ищецът, защото локалната анестезия е обезчувствила само мястото на травмата. След операцията ищецът е престоял в болничното заведение до 17.06.2017г. и е издаден болничен лист за 36 дни следоперативно възстановяване. На 6.07.2017г. Н.А. е претърпял втора операция в УБ МБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна поради настъпила некроза, обезчувстване и невъзможност за движение на четирите травмирани пръста. Под обща анестезия пръстите са ампутирани. Вещото лице заключава, че в резултат на трудовата злополука А. е получил травматична ампутация на втори и трети пръст на лява ръка на ниво основна фаланга; травматична ампутация на четвърти пръст на лява ръка на ниво близка междуфалангеална става и травматична ампутация на пети пръст на лява ръка на ниво далечна междуфалангеална става. Оздравителният процес само по отношение на първичното зарастване на постоперативните рани е продължило около два месеца. Травмите са довели до трайна и необратима загуба на пръстите, което е довело и до трайна и необратима загуба на основната функция на ръката – хватателната. Във връзка с този извод районният съд е провел експеримент в с.з., при който се установява горния извод. Ответникът оспорва факта на загуба на хватателната функция на ръката, като се позовава на три наложени административни наказания на ищеца по реда на ЗДвП след извършените операции. Съдът не приема направеното оспорване и счита, че заключението по СМЕ не е оборено, тъй като от приложената справка за нарушения не могат да бъдат установени конкретните обстоятелства във връзка с наложените административни наказания, които са от значение за установяване на хватателната функция на лявата ръка на ищеца.

Освен загуба на основната функция на ръката, травмата е довела и до тежка промяна във формата и симетричността на откритите части на горните крайници, предвид оформянето на ампутационни чуканчета на ниво основна интерфалангеална става, което дава неприятно отражение при възприемането от други лица и предизвиква неприятни психически преживявания у увредения.

От назначената пред районния съд съдебно-психологическа експертиза се установява наличието на адаптационно разстройство при пострадалия работник, изразяващо се в субективен дистрес и емоционално разстройство, депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на справянето със ситуацията, нарушаване на извършването на рутинните ежедневни дейности. Състоянието на нарушена адаптация е довело до затваряне и социална изолация, което възпрепятства намирането на нова работа.

Във връзка с преживените болки и страдания от ищеца е разпитан неговият брат Д.А.. От неговите показания се установява, че пострадалият е изпитвал постоянна болка, след първата операция е бил притеснен, че ще загуби пръстите си. Той, съпругата на ищеца и синът му са му помагали при възстановяването. След извършената втора операция Н.А. държи постоянно лявата си ръка скрита в джоба. Двамата братя имали намерение да открият телевизионен сервиз, но намеренията им не се осъществили. Образованието на ищеца включвало работа с електроника и работа с ръцете, която вече не може да върши. Свидетелят заявява, че ищецът ходи при свой братовчед на автомивка, за да му минава по-бързо денят, а не да работи, тъй като това не може да стане с една ръка. Свидетелят говори за случай след операцията, когато неговият брат се опитал да шофира автомобил, но не успял. Според него, като малък Н.А. бил левичар, а сега се подписвал с дясната си ръка.

 При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: двете въззивни жалби са неоснователни. Искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е частично основателен и доказан до размера, до който е присъден от районния съд. Нормата на чл.200 КТ изисква доказване на наличието на следните предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя: възникване на трудова злополука, настъпили травматични увреждания, довели до болки и страдания за  пострадалия и причинна връзка между злополуката и причинените болки и страдания. От приетото писмено доказателство разпореждане № 22 / 10.07.2015г. на ТП на НОИ гр.Разград се установява, че настъпилата на 12.06.2015г. злополука с Н.А. е трудова и че уврежданията на работника – ампутирани четири пръста, са причинени от злополуката. Последното обстоятелство се установява и от приетата по делото съдебномедицинска експертиза. В резултат на травматичните увреждания, А. е изпитвал болки непосредствено след причиняване на травмата и е загубил трайно и необратимо ІІ, ІІІ, ІV и V пръст на лявата ръка. Следователно, между получените увреждания и причинените от тях болки и страдания от една страна и от друга настъпилата злополука, съществува пряка причинно-следствена връзка. След като са налице предпоставките на чл.200 от КТ, работодателят дължи обезщетение на работника  за причинените неимуществени вреди.

Основното оплакване, което се повдига с въззивната жалба на ответното дружество, е за наличието на груба небрежност от страна на работника при настъпване на злополуката, при наличие на която отговорността на работодателя следва да се намали, съгласно чл.201 ал.2 КТ. Въззивният съд не споделя това възражение.

На първо място, в съдебната практика се приема, че грубата небрежност не може да се прилага при настъпила трудова злополука в случай, че работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и че не осигурява всичко необходимо за нея. Тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява (вж. решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г., IV г. о.). Тази съдебна практика е приложима в настоящия случай. За да я приложи, въззивният съд приема, че при настъпване на трудовата злополука работникът е извършвал дейност в интерес на работата, за което между страните няма спор. Абкант пресата е била в експлоатация с конструктивно изменено фабрично устройство за контрол при управление на работата – крачен педал, чрез монтаж на втори такъв, най-рано от 2012г. Допълнително монтираният педал е бил без П-образен предпазен капак, който да го предпазва от непреднамерен натиск. Горните факти са установени от изготвеното и прието по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и взетите предвид писмени доказателства от вещото лице, както и от събраните показания на работещите в производствения цех свидетели. Следователно, ищецът (както и други работници) е работил в продължителен период от време на необезобасена от страна на работодателя машина, представляваща източник на опасност за здравето. Отделно от това, установява се от поясненията на вещото лице в съдебно заседание, че изготвените от работодателя инструкции за безопасна работа на абкант пресата са непълни – липсват указания относно технологичните последователности, които работниците трябва да следват при настройката й (между впрочем, това се установява и от обикновен прочит на приложените по делото инструкции). Следователно, работодателят е допуснал постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа с машината и не е осигурил всичко необходимо за нея. При това положение, същият не може да се позове на съпричиняване от страна на ищеца поради наличие на груба небрежност от негова страна.

На второ място, от установената фактическа обстановка не може да се изведе извод за осъществена груба небрежност от работника при работа с машината. Установява се по несъмнен начин от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза и изградения от експерта механизъм на настъпване на злополуката, че причините за настъпването й са две: необезопасеният допълнително монтиран крачен педал и поставянето на четирите пръста на лявата ръка на работника в опасната зона на работа на пресата. Виновното поведение на ищеца следва да бъде обвързано с неспазване на т.1 от инструкциите за безопасна работа с абкант пресата – при работа с машината ръцете да са далеч от зоната за огъване. Възражението на ответника е, че работникът не е спазил нито една от осемте точки на инструкциите. По-конкретно твърди, че в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат е неспазване на инструкцията за безопасна работа настройките да се извършват при спрял двигател – т.3 от инструкциите. Посочено бе по-горе във връзка с възприетите изводи на вещото лице, че на първо място, действията по настройка на упорите не могат да бъдат извършени при спрян двигател и на второ място, че издадените от работодателя инструкции са непълни, защото не са разписани в детайли технологичните последователности на изпълнение при подобни настройки. По-нататък, работодателят твърди, че работникът е имал на разположение авариен бутон и Esc бутон, с които е можел да спре работата на двигателя преди извършване на настройките на упорите. В т.8 от инструкциите за безопасна работа обаче е посочено, че аварийните стоп бутони на машината се използват при възникване на авария, т.е. за тях няма указание да бъдат използвани преди започване на настройка на машината. Що се отнася до Esc бутон, работата с него въобще не е описана в инструкциите, поради което не може да се направи извод кога се използва той, от гледна точка на безопасните условия на труд. Останалите точки от инструкциите са неотносими към настъпилата злополука. Предвид горното, съдът не приема направените от ответника възражения за причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и неспазването на други правила за безопасна работа, освен правилото, че при работа с машината ръцете трябва да са далеч от зоната за огъване.

В закона няма дефиниция на грубата небрежност по чл.201 ал.2 КТ. В съдебната практика съществуват два подхода при нейното определяне, изразени в постановени по реда на чл.290 ГПК решения. От една страна се приема, че по аналогия следва да се приложи текстът на чл.11 ал.3 НК, според който непредпазливостта бива съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Този подход се съдържа в цитираното по-горе решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г., IV г. о., решение № 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2008 г., I г. о., решение № 194 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2010 г., III г. о. Не е допуснато касационно обжалване при позоваване на горната практика и в най-новата съдебна практика – вж. със съответните изменения определение № 586 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 363/2017 г., IV г. о.

От друга страна се приема, че съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността, а не форма на субективното отношение към увреждането. В този смисъл са постановени решение № 348 / 11.10.2011г. по гр.д. № 387 / 2010г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о.

Настоящият въззивен състав приема първия подход и въз основа на него прави извод за липса на груба небрежност. Анализът на събраните доказателства сочи, че в разглеждания случай работникът е поставил пръстите на лявата ръка в опасната зона на работа на машината не защото е съзнавал, че може да пострада от работния ход на пресата, но е мислел да избегне опасността. Видно е от описания механизъм на настъпване на трудовата злополука, че А. се е опрял с четирите пръста на лявата си ръка при приклякането, докато е извършвал настройка на упорите с другата ръка. Опирането с пръстите на лявата ръка в опасната зона е проява на небрежност, но обикновена, а не груба, защото работникът не е съзнавал и предвиждал настъпването на травматичните увреждания на лявата ръка, но е бил длъжен, съгласно инструкциите, да предвиди настъпилия резултат.

Предвид изложеното, съдът приема, че дори и работодателят да би могъл да се позовава на груба небрежност от страна на ищеца, проявената небрежност е обикновена, а не груба. Ето защо, не са налице предпоставки за намаляване на имуществената отговорност на работодателя по реда на чл.201 ал.2 ГПК.

Размерът на дължимото обезщетение се определя по правилата на чл.52 ЗЗД, като се съизмери с обществения критерий за справедливост и следва да възмезди увредения за всички неимуществени вреди. Понятието за справедливост е свързано с преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. В случая ищецът е търпял изключително интензивни физически болки непосредствено след злополуката и през време на хирургическите интервенции. Твърдението на ответника във въззивното производство, че част от болките и страданията на ответника са причинени от неправилно лечение, е несвоевременно предявено. Подобно възражение е заявено за първи път пред районния съд след приключване на съдебното дирене, при представянето на писмена защита, и първостепенният съд е направил законосъобразен извод, че не следва да се разглежда, тъй като за неговото установяване не са събирани доказателства. От значение е обстоятелството, че претърпените от ищеца хирургични интервенции са две. Възстановителният период е два месеца, считано от приключване на втората операция, но само по отношение на първичното зарастване на постоперативните рани. Налице е трайна и необратима загуба на четири от пръстите на лявата ръка, което е довело до пълна загуба на хватателната функция на ръката. Тежката промяна във формата и симетричността на откритите части на ръцете са довели до неприятни психически преживявания у увредения, както и до неприятно отражение при възприемането от други лица. Пострадалият е в състояние на адаптационно разстройство, довело до затваряне и социална изолация. Същият не работи, противно на твърдението на ответника. Липсват данни за сключен трудов договор, доказването на което е в тежест на ответника. От показанията на св.Дж.А. е видно, че неговият брат престоява на автомивка не за да работи, а за да му минава времето през деня. В обобщение, претърпените травматични увреждания са променили завинаги живота на ищеца, като са влошили значително качеството му. Св.Дж.А. свидетелства и за това, че като дете ищецът е бил левичар, но сега се подписва с дясната ръка. От тези показания обаче не може да се направи категоричен извод, че преди злополуката водеща при работника е била пострадалата ръка, защото свидетелят не дава обяснения дали ищецът е започнал да си служи преимуществено с дясната ръка преди или след злополуката. Предвид изложеното, справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди е в размер на 60 000лв. Над този размер до първоначално претендирания такъв от 80 000лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Страните претендират присъждане на направените деловонди разноски във въззивното производство. Предвид неоснователността на двете жалби такива не им се следват.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 178 / 16.06.2017г. по гр.д. № 2307 / 2016г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.