Р Е Ш Е Н И Е

№17

Разград

1. ІV.2018

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

19. ІІ.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в състав:

Секретар:Светлана Лазарова ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

в. гр.

2018

№20

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №…І/13.ХІ.2017г. по грд №1585/2017 по описа на РРС между бившите съпрузи И. П.Б. /П./ и С.П.Т. е допуснато до делба при равни права следното, придобито по време на брака им имущество:

1/ Жилищен имот-апартамент №7, с идентификатор 617.10.504.17, находящ се в гр.Разград, ж.к.“Орел“, бл.3, вх.3, ет.ІІІ;

2/ Движими вещи, установени във владение на съделителя Т. –кухненски диван, разтегателен диван, два скрина, кухненска маса, телевизор „Тошиба“, холна секция, кухненска секция, секция в детска стая и щори.

Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалният си представител по пълномощие –адв.Кинов, съделителят Т. обжалва същото в частта, с която съдът е допуснал до делба процесния недвижим имот. Моли за отмяната му в тази част като незаконосъобразен, необоснован, неправилен и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила съдебен акт.

В с.з., лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие, въззивникът заявява, че поддържа жалбата. Идентично на въведения в срок за отговор спор, поддържа твърдение за изключителното си право на собственост по отношение на имота, като закупен с изцяло негови, дарени му от родителите парични средства. Позовавайки се на чл.23 СК, претендира доказано изключителен принос в придобиването на имота и моли за отхвърляне на иска за допускането му до делба. Претендира присъждане на разноски .

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност.

В с.з., чрез процесуално представляващият я по пълномощие –адв.Р.Ковалаков, въззиваемата оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

Като подадена в срок, от надлежно конституирана страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Решението на РРС е валидно, а в обжалваната си част и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен иск за делба на движимо и недвижимо имущество.

Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.

Пред тази инстанция не се правят допустими по см. на чл.266 ГПК доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи. Установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия състав.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Допускайки процесния имот до делба при равни за страните права, РРС е отговорил на всички, визирани в разпоредбата на чл.344 ГПК въпроси: за какво, между кого и при какви права се следва допускането на делбата.

Правилно и съответно на доказателствата, и закона първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението на въззивника за трансформация на негови лични средства в покупната стойност на имота, респ. за необорена презумпцията на чл.21 СК за придобиването му в СИО при съвместен принос на страните.

При анализа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, в този си състав съдът намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове за делба на съсобствени вещи - недвижим имот и движими вещи с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността, във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, като производството е във фазата по допускане на делбата.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 22.V.1983г. страните са сключили граждански брак, който е бил прекратен с развод с влязлото в сила на 15.ІІІ.2017 г. Решение № 14 от 22.ІІ.20017 г. по гр. д. № 1652 / 2017 г. на РРС (вж. л.6 на грд №1585/2017 на РРС).

От доказателствата се следва за безспорно установено и значимото за изхода на делото обстоятелство, че процесният имот е придобит от страните по време на брака им и възмездно, с договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №35/27.VІ.1990г. по нот.д.№835/1990 по опис на нотариус при РРС (вж. д/во на л.5, грд №15852/2017 на РРС) при участие на въззивника, в качеството му на купувач. Договорът е валидно сключен, в изискуемата се от нотариална форма. Удостоверяващият сделката нот. акт, доказва и конкретните условия, при които същата е била сключена от страните: възмездно, при дължима се срещу придобитото право на собственост цена в размер на 14 736,00лв., които при сключване на договора купувачът Т. е заплатил, изцяло и в брой, на продавачите Димитър Василев Кочланов и Лиляна П.. Договорът за покупко - продажба е консенсуален и поражда правни последици от момента на постигане на съгласие между страните по него. Т.е, от момента на подписването му на 27.VІ.1990г.

Съгласно разпоредбата на чл.21 от действащия СК, вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити. Съгласно ал. 3 на същия член, съвместният принос се предполага до доказване на противното. По правилото на чл. 28 от действащия СК , при прекратяване на имуществената общност, дяловете на съпрузите са равни.

Оспорвайки иска за делба на апартамента и противопоставяйки се на твърдението за съвместния принос при придобиването му, въззивникът е заявил, че е негов индивидуален собственик , тъй като макар и придобит по време на брака, вложените за закупуването му средства били лично негови. Това твърдение, както правилно е приел в мотивите си и първоинстанционния съд, обосновава извод за поддържано от ответника становище за наличие на трансформация на лични средства, придобити по дарение - чл. 22, ал.1 СК .

Съгласно предвиденото в чл.23СК, вещите и правата върху вещи , които са придобити през време на брака, но с лични на единия от съпрузите средства, са лична собственост на последния. Т.е., въвеждайки в срока за отговор твърдение за закупуването на имота с изцяло негови, дарени му от родителите средства, по правилото на чл. 154, ал. 2 ГПК въззивникът се поставя в качеството на страна, дължаща при пълно и главно доказване оборването на презумирания по см. на чл.21 СК съвместен принос за придобиването на имота в имуществената общност на семейството. Пълно е доказването, което създава сигурно убеждение в съзнанието на съда в истинността, респективно верността, или неистинността, респективно неверността на съответното фактическо твърдение и е насочено към сигурно установяване съществуването или несъществуването на даден факт, т. е. пълно е доказването на всички твърдения, обуславящи спорното право. Непълното доказване създава вероятностна представа, ненапълно сигурно убеждение на съда за съществуването или несъществуването на определен факт. Когато предмет на доказване са факти, за които доказващият носи доказателствена тежест, доказването е главно.

За да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на съпружеска имуществена общност, в тежест на претендиращия индивидуална собственост на целия недвижим имот или личен дял бивш съпруг, е доказването - пълно и пряко на правно релевантни факти: 1./ придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект), 2./ размера на вложените средства, които по см. на чл.22 СК имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот (изцяло или отчасти ) и 3./ влагането им към момента на придобиване на имуществото.

Съдът намира, че в съвкупността си доказателствата не само не установяват, но и опровергават твърдяната от ответника трансформация на лични негови средства в закупуването на процесния имот.

На този извод, на първо място сочи обективираната от въззивника колебание и непоследователност относно размера на „дарената“ му сума, респ. относно размера на заплатената за имота цена. Първоначално и в отговор на предявения срещу него иск, той е заявил трансформацията на вложените средства в размера на 14 750,00лв., идентично на сумата, която е посочена в приложения към исковата молба нотариален акт като заплатена от него цена.

В първото по делото с.з. и след получаване на въведеното с отговора възражение, ищцата е оспорила същото като е заявила, че действителната цена, на която е бил закупен процесния апартамент е в размер на 55 000,00лв., а не отразената такава в нот. акт. За оборване на този, съществен за процесния договор реквизит, в съответствие с изискванията на чл.164 ГПК ищцата е представила писмено доказателство - „декларация“ ”(вж.л.33), подписана от въззивника и от продавача по сделката-св.Л. Кочланова. В съдържание на декларацията се установява, че за продажбата на процесния апартамент е договорена цена в размер на 55 000,00лв., както и че, относимо към дата на подписването й са били изплатени, съответно получени от продавача 12 000,00лв. Относно тази, получена при издаване на декларацията сума, в показанията си св. Кочланова е посочила, че е получила като капаро. Свидетелката е категорична, че както капарото, така и останалата сума от 43 000,00лв. са били заплатени от страните в брой. При плащанията не са присъствали други лица.

Процесната декларацията не съдържа в реквизит дата на съставяне. Но относно това, че съставянето й предхожда обективирания в нот. акт договор за покупко-продажба и че има касателство към уговорката относно цената на апартамента, на първо място е налице признание на страните. Включително и изявление на въззивника, с което потвърждава авторството на подписа си, положен на позиция „2“ под текста на декларацията. Освен това, в съдържание на същата продавачите са поели задължението да освободят имота до 1.ІХ.1990г. Приложеният като доказателство нот.акт №35, обективира сключването на договора за покупко-продажба на 27.VІ.1990г. В тази връзка, отчитайки относимост на съдържимото се в декларацията с волеизявеното в договора, съдът приема за безспорно, че същата е съставена в периода до м.VІ.1990г.

Въззивникът потвърждава подписа си под декларацията, както и отразената в нея сума като действително заплатената за апартамента цена. Което дава основание на съда да приеме, че с подписа си същият е скрепил и изявлението за поетапното плащане на договорената цена. Касае се за частен диспозитивен документ, подписан от лицата, които са го издали и съответно на чл.180 ГПК, претендиращ да докаже , че съдържимите се в него изявления, са направени от издалите го лица.

Едва след представянето на декларацията, въззивникът заявява, че дарената му от родителите сума е в размера на 55 000,00лв. и че същата е заплатена еднократно. В случай, че това е била действително дарената му от родителите сума, то противно на житейската логика е да не заяви претенцията си в този размер още при получаване на исковата молба. Видно е, че позицията му, както и ангажираните доказателства са адаптирани пост фактум на предприетото от ищцата оспорване на твърдението му за изключителност в приноса по придобиването на имота.

Не съществува законова презумпция, че дареното от родителите на единия съпруг е само за него, а не за семейството, поради което обстоятелството, на кого е дарена парична сума или имот, подлежи на доказване на общо основание от страната, която твърди, че дарението е направено в нейна полза. В тази връзка ответникът е ангажирал гласни доказателства. След обстоен и задълбочен анализ на които, първоинстанционният съд е отчел противоречие в показанията на двете групи свидетели. Правилно, при отчетена и обективирана в показанията на ответниковите свидетели заинтересованост, РРС е кредитирал показанията на ангажираните от ищцата свидетели.

Обсъдени в съвкупността на писмените доказателства, показанията на незаинтересованата от изхода на делото св. Кочланова налагат от фактическа страна категоричност относно това, че дължимите за покупката на апартамента плащания са извършени от двамата съделители и на няколко пъти, като окончателното плащане е сторено при финализиране на сделката с подписването на процесния нот.акт. Показанията на тази свидетелка, както и показанията на двете дъщери, намиращи се в еднаква степен на родство с всяка от страните, относимо на удостовереното с писмените доказателства, компрометират заявеното в показанията на ответниковите свидетели твърдение за еднократно заплатена към дата на подписване на нот. акт сума от 55 000,00лв. Като следва да се посочи, че тази група свидетели твърди дарени от родителите на въззивника средства, като на поставени и в този смисъл въпроси, не отрича даването на средства за закупуване на имота и от страна на родителите на ищцата. Т.е., твърденията на въззивника относно времето и начинът на плащане, а от там и за произхода на заплатените от него средства за апартамента, се явяват недоказани Закупуването на апартамента е станало по време на брака на страните, много преди развода /34 години/. В тази насока са и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 41/1.ІІ.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4548 2008 г., Решение № 222/24.VІ.2011 г. на ВКС по гр. д. № 982/2010 г., I г. о., ГК и др. С тези решения е прието, че когато парите са дадени от родител на някой от съпрузите, следва да се докаже, че те са дарени само и единствено на единия съпруг, за да се приеме, че не са дарени на цялото семейство като без значение е, дали единият или двамата съпрузи са взели участие като страна по сделката. Съдът не може да решава кога, в какъв размер и в чия полза е било направено дарението на паричните средства само въз основа на обичайно съществуващото намерение на родителите да надаряват само собствените си деца, тоест само въз основа на една житейска, но не и законова презумпция. Това е така, тъй като съгласно чл. 154, ал. 2 от ГПК и чл. 156 от ГПК на доказване не подлежат само фактите, за които съществува установена от закона презумпция, общоизвестните и служебно известни на съда факти. А фактът, че родителите даряват парични средства за закупуване на семейно жилище само на собственото си дете, а не на семейството, не е нито общоизвестен, нито служебно известен на съда факт, нито факт, за който съществува установена от закона презумпция. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен.

В своята съвкупност и относимост, ангажираните от въззиваемата писмени и гласни доказателства установяват принадлежността на процесния имот в установената по време на брака й с въззивника имуществена общност.

По гореизложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че възражението за пълна трансформация на лични средства в придобиване на процесния недвижим имот е недоказано и имотът, като придобит при съвместен принос в СИО, следва да бъде допуснат до делба при равни за страните права. Съдът не дължи произнасяне по разноските, тъй като такива не са претендирани от въззиваемата в настоящото производство.

Мотивиран от горното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районният съд в атакуваното първоинстанционно решение, на основание чл. 272 от ГПК, РОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №…І/13.ХІ.2017г. по грд №1585/2017 по описа на РРС, В ЧАСТТА, с която между бившите съпрузи И.П. Б./, ЕГН********** и С.П.Т.,ЕГН********** е допуснат до делба, при равни права жилищен имот- апартамент №7, находящ се в гр.Разград, жк „Орел“№3, бл.3 и представляващ самостоятелен обект с идентификатор 6170.504.17.2.79 в сграда №2, разположена в ПИ с идентификатор 61710.505.17 по вл. в сила КККР на гр. Разград, при съседи: на същия етаж обекти с идентификатори 6170.504.17.2.80 и 6170.504.17.2.57; отдолу- обект с идентификатор 6170.504.17.2.76 и отгоре - обект с идентификатор 6170.504.17.2.82.

В останалата си част като необжалвано решението на РРС е влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.