Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

гр. Разград, 13.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на 18.07.2018 г. в състав:

председател: Атанас Христов,

при секретаря Дияна Георгиева, като разгледа гр.д. № 30/2018 г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание  чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД

Производството е образувано по искова молба на З.К.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, против Прокуратурата на Република България, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в периода 13.12.2011г. – 27.12.2016г. в извършване на престъпление по 323, ал.1 от НК, за което лицето е оправдано с влязла в сила на 27.12.2016г. присъда по НОХД№ 241/2016г. на РС-Разград, ведно със законната лихва от датата на деликта 13.12.2011г., както и сумата от 3 550 лв. – претърпени имуществени вреди – заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по проведеното наказателно производство, ведно със законната лихва начиная от датата на депозиране на исковата молба - 01.02.2018г. до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ-ИХ-344/2011г. по описа на РУП – Исперих, вх. № 441/2011г. по описа на РП- гр. Исперих за извършено престъпление самоуправство по чл.323, ал.1 от НК, за което е бил предаден на съд по образувано НОХД№ 34/2014г. по описа на РС-Кубрат. Поддържа, че присъдата по НОХД№ 34/2014г. по описа на РС-Кубрат е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на РС–Исперих за отстраняване на допуснати отстрани съществени процесуални нарушения с решение на ОС-Шумен, след което РП-Исперих отново е повдигнала обвинение спрямо ищеца и внесла обвинителен акт в РС-Разград. Ищецът е бил оправдан от РС-Разград с присъда по НОХД№241/2016г., протестирана от РП –Разград пред ОС-Разград. Посочва, че РОС е прекратил наказателното производство с определение от 12.12.2016г. по ВНОХД№312/2016г. след оттегляне на протеста, влязло в законна сила на 27.12.2016г., когато наказателното производство е приключило спрямо него и е влязла в сила оправдателната присъда на РРС. Твърди, че по продължилите четири години досъдебно и съдебни производства са му налагани в различни интервали мерки за неотклонение, призоваване пред съд, обявяване на присъди, които са му причинили перманентен стрес, психическо травмиране, достигащо до депресия, хипохондрия с риск от инсулти и инфаркти, високо кръвно налягане, ограничено е било правото му да упражнява професия, нормалният обществен живот нарушен и личните и семейни отношения усложнени. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът се явява лично и с пълномощника си адв. Венцислав Великов от АК- Русе. Поддържат исковата молба и излагат допълнителни съображения.

Ответната прокуратура е подала отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Възразява срещу наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и дейността на прокуратурата, както и за влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие на повдигнатото и поддържане обвинение. Счита искът за неимуществени вреди за завишен по размер. Възразява, че не е доказано заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца в хода на водените срещу него наказателните производства. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника се явява прокурор в РОП, който поддържа отговора на исковата молба и излага допълнителни съображения. Представя и подробна писмена защита.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При предявен иск с правно основание  чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, като в частта за имуществените вреди следва да докаже че имуществото му е намаляло с определена сума, чрез действителното извършване на разхода.

Въз основа на Жалба от „Агро – Кай“ ООД, ЕИК ***, с вх. № 441/2011 от 21.07.2011г. до РП - Исперих, била образувана преписка с вх. № 441/2011г. по описа на РП - Исперих /л.7 от том 1 ДП/. В хода на проверката от ищеца били снети обяснения на 13.09.2011г. /л. 17 том 1 ДП/. След изпращането на преписката в РП-Исперих на 18.10.2011г. /л.2-17 том 1 ДП/, с Постановление от 24.10.2011г. на РРП било образувано досъдебно производство срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 НК. /л.1 том 1 ДП/. На 13.12.2011г. ищецът бил разпитан в качеството му на свидетел по образуваното наказателно производство /л.59-62 том 1 ДП/. На 20.12.2011г. била извършена очна ставка между ищеца, в качеството му на свидетел и друг свидетел /л.69-75 том1 ДП/.

С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 24.01.2012г. на РП- Исперих, наказателното производство е прекратено, на осн. чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК, поради липса на извършено престъпление от общ характер /л. 150а-150б том 1 ДП/. Това постановление е било отменено с Определение от 22.02.2012г. по ч.н.д. № 40/2012г. по описа на РС – Исперих, потвърдено с Определение № 70 от 16.03.2012г. по ВЧНД № 85/2012г. по описа на Окръжен – съд Разград /л.152-157 том 1 ДП/.

На 18.06.2012г. разследването е предявено на настоящия ищец /л. 199-200 том 1 ДП/.

С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 25.06.2012г. на РП - Исперих, наказателното производство отново е било прекратено, на осн. чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК, поради липса на извършено престъпление от общ характер /л. 7-9 том 2 ДП/. Това постановление отново е било отменено с Определение от 10.08.2012г. по ч.н.д. № 208/2012г. по описа на РС – Исперих, потвърдено с Определение № 271 от 19.10.2012г. по ВЧНД № 206/2012г. по описа на Окръжен – съд Разград /л.2-6 том 2 ДП/.

На 15.12.2012г. на ищеца е било предявено постановление от 13.12.2012г. за привличане в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 НК /л.11 от том 2 на ДП/. На същата дата е разпитан в качеството на обвиняем /л.12 от том 2 ДП/ и разследването му е било предявено /л.38 том 2 ДП/.

С Постановление за прекратяване на ДП от 27.12.2012г. на РП – Исперих наказателното производство е било прекратено поради липса на извършено престъпление, на осн. чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК /л.42-43 том 2 ДП/. Това Постановление е отменено с Определение от 22.07.2013г. по ЧНД № 14/2013г. по описа на РС – Исперих, потвърдено с Определение № 250 от 08.10.2013г. по в.ч.н.д. № 276/2013г. по описа на Окръжен съд – Разград /л.44-51 том 2 ДП/.

На 19.12.2013г. на ищеца е било отново предявено постановление за привличане в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 НК, с прецизиран диспозитив и бил извършен разпит в качеството му на обвиняем /л.53-54 том 2 ДП/.

На 19.12.2013г. разследването било предявено на ищеца /л. 66 том 2 ДП/.

На 16.01.2014г. РП Исперих внесла в РС - Исперих обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 НК, като било образувано НОХД № 11/2014г. по описа на РС - Исперих.

Поради последвал отвод на всички съдии от РС Исперих, с Определение № 23 от 21.02.2014г. по ч.н.д. № 184/2014г. на ВКС, III н.о., НК, делото било изпратено за разглеждане в РС Кубрат, на осн. чл. 43,т.3 НК.

Така в РС – Кубрат било образувано НОХД № 35/2014г., където ищецът се явявал в качеството си на подсъдим в открити съдебни заседания общо 8 пъти – от които 5 редовно проведени о.с.з., а на 3 ход не бил даван, като отлаганията не са били по вина на обвиняемия. С присъда № 31 от 18.06.2015 по НОХД № 35/2014г. по описа на РС Кубрат подсъдимият бил признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 323, ал.1 НК , за което на осн. чл. 54, ал.1 НК му било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено с 3 годишен изпитател срок, на осн. чл. 66, ал.1 НК, както и му било наложено наказание глоба в размер на 500 лв. С присъдата бил уважен граждански иск срещу подсъдимия в размер на 4 695.36 лв., както и бил осъден да заплати разноските по делото.

Въз основа на въззивна жалба на защитника, в Окръжен съд – Разград било образувано ВНОХД № 239/2015г. Поради отвод на съдии от РОС и последвалата го невъзможност за сформиране на състав, с Определение № 96 от 18.08.2015г. по ч.н.д. № 1130/2015г. на ВКС, II н.о., НК, делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от Окръжен съд – Шумен, където било образувано ВНОХД № 368/2015г. По делото в ШОС се провело само едно открито съдебно заседание. Подсъдимият се е явил в същото. С окончателно Решение № 68 от 07.10.2015г. по ВНОХД № 368/2015г., ШОС отменил присъда № 31 от 18.06.2015 по НОХД № 35/2014г. по описа на РС Кубрат и върнал делото на РП – Исперих за отстраняване на процесуални нарушения.

На 29.01.2016г. на ищеца било предявено постановление от 21.01.2016г. за привличане в качеството на обвиняем с коригиран диспозитив за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 НК, като на същата дата бил разпитан в качеството му на обвиняем /л. 76-79 том 2 ДП/.

На 12.02.2016г. РП Исперих внесла в РС - Исперих нов обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 НК, като било образувано НОХД № 52/2016г. по описа на РС - Исперих.

Поради последвал нов отвод на всички съдии от РС Исперих, с Определение № 32 от 07.03.2016г. по ч.н.д. № 214/2016г. на ВКС, I н.о., НК, делото било изпратено за разглеждане в РС Разград, на осн. чл. 43,т.3 НК.

Така в РС – Разград било образувано НОХД № 241/2016г. В първото открито съдебно заседание насрочено за 21.04.2016г. при редовност в призоваването подсъдимият не се е явил /л. 24-25 от НОХД № 241/16г. на РРС/, поради което заседанието било отложено и постановено принудителното му довеждане за следващото о.с.з. След явяването на подсъдимия в три съдебни заседания, с Присъда № 363 от 23.06.2016г. по НОХД № 241/2016г. по описа на РС - Разград, подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение /л. 60-68 от НОХД № 241/16г. на РРС/.

По протест на РП-Разград срещу присъдата, в Окръжен съд – Разград било образувано ВНОХД № 261/2016г. С Определение № 295 от 19.09.2016г. по ВНОХД № 261/2016г. по описа на Окръжен съд – Разград, съдебното производство било прекратено и делото върнато на РС – Разград, тъй като РОС приел че неправилно РС е администрирал постъпилия протест, без да уведоми страните за изготвените мотиви и без да укаже на прокурора да изложи конкретни съображения относно основанията по същество, обосноваващи искането за отмяна на присъдата.

След изпълнението на дадените указания с Определение № 295 от 19.09.2016г. по ВНОХД № 261/2016г. по описа на Окръжен съд – Разград, РС – Разград изпратил отново делото, ведно с протеста, в ОС - Разград, където било образувано ВНОХД № 312/2016г. В първото и единствено открито съдебно заседание, в присъствието на ищеца, представителя на Окръжна прокуратура – Разград оттеглил протеста. Ето защо, с протоколно определение от 12.12.2016г. по ВНОХД № 312/2016г. по описа на Окръжен съд – Разград, на осн. чл. 324, ал.1 НПК наказателното производство е прекратено. Прекратителното определение не е обжалвано, поради и което е влязло в сила на 28.12.2016г., на която дата респективно влязла в сила и оправдателното присъда.

Видно от материалите по наказателното производство, е че в досъдебната, а и в съдебната фаза на процеса спрямо обвиняемия, понастоящем ищец, не е вземана мярка за неотклонение /противно на твърдението му в исковата молба/.

Съгласно  чл. 2, ал.1, т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавната отговаря за вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което обвиняемият е оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 5/2013 г., съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е Прокуратурата на РБ. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай – Прокуратурата на РБ.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по  чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в случая безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди - в този смисъл т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3//2004 г. на ОСГК на ВКС.

По иска за неимуществени вреди.

Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на критерия за справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Последното следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са: продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. От правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението. /В този смисъл Постановления № 4/1964 г. и № 18/1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 344/24.11.2014 г. по гр.д. № 2378/2014 г. на ІV ГО на ВКС; Решение № 18/20.02.2014 г. по гр.д. № 2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение № 26/04.03.2009 г. по гр.д. № 4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 23/03.02.2009 г. по гр.д. № 816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение № 1199/11.02.2009 г. по гр.д. № 4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.

Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото производство, че ищецът, в следствие на образуваното срещу него наказателно производство, е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и безпокойство относно неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има свойството да създаде силни негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната възможност да понесе предвидената в закона наказателна репресия, а и относно възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му с неговите роднини, приятели и въобще с всички, с които има социалния контакти.

В показанията си свид. Ф.К.М. /съпруга на ищеца/ сочи, че след повдигането на процесното обвинение ищецът е бил разстроен, не е могъл да спи, отслабнал, станал разсеян, забравял да се храни, заболял от хипертония, започнал да пие лекарства за нерви, посещавал невролог.

В показанията си свид. К.З.К. /син на ищеца/ сочи, че в резултат от наказателното производство ищецът се стресирал, станал нервен, раздразнителен, агресивен, отчаял се че няма да се пребори в наказателното производство, особено след постановената осъдителна присъда на КРС. Станал разсеян, загубил концентрация, станал безразличен към бизнеса си. Дори и след приключване на наказателното производство не се е възвърнал съня.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги цени при условията на чл. 172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото, като има предвид възможната заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото. Личните впечатления на тези свидетели са логични и последователни, изнесените с тях факти относно личните терзания и преживявания на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирала към този момент. Впечатленията им са трайни и регулярни, продължили не само през целия период на воденото наказателно преследване, а и преди него. Доколкото претендираните неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да свидетелстват близки до ищеца хора. Същевременно, обаче, съдът не кредитира показанията на тези свидетели по отношение на твърденията им за нарушаване на здравословното състояние на ищеца, тъй като същите не са годни доказателствени средства да установят причинно–следствената връзка между влошеното здраве и повдигнатото и поддържано обвинение.

Видно от амбулаторен лист № 001362 от 13.12.2016г., ищецът е посетил за консултация психиатър д-р Владимир Иванов Заимов /л.14/. Видно от амбулаторен лист № 002348 от 21.12.2017г., ищецът е посетил за консултация невролог д-р Емилия Димитрова Енева /л.15/. И при двете посещения се оплаквал от неспокойствие.

По делото е изслушано заключение на съдебно психиатрична експертиза. В същото се сочи, че при ищеца има анамнестични данни и такива в исковата молба за преживяно Смесено тревожно-депресивно разстройство, водещо до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се приравнява на лека телесна повреда с разстройство на здравето. Тъй като вещото лице в о.с.з. изрично сочи, че експертизата се основава на твърдения на ищеца, както и на амбулаторни листи, издадени въз основа на твърдения на ищеца, съдът не приема че е налице соченото разстройство.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установи безспорно наличието на оправдателна присъда спрямо ищеца, като до момента на влизането и в сила същият е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания. Съдът констатира, че наказателното производство срещу ищеца е надвишило рамките на "разумния срок" по смисъла на 6 ЕКЗПЧОС и 22 НПК, като това нарушение не се дължи на поведението на ищеца.

Ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 323, ал.1 НК, което не е „тежко“ по см. на чл. 93, т.7 НК, тъй като за него е предвиденото наказание лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева. Не му е била налагана мярка за неотклонение.

При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази както събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на повдигнато обвинение сред близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за справедливост, чест и достойнство, че е изпитвал стрес във връзка с образуваното наказателно преследване.

Следва да се изтъкне и обстоятелството, че осъждането да се заплати обезщетение само по себе си също има ефект на репарация. Такава е и константната практика на ВКС намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 113 от 2.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3483/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 359 от 25.09.2012г. на гр.дело № 1224/2011 г. на ВКС, ІV г.о., ГК.

Следва още да се има предвид, че оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания. Така и Решение № 87 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5379/2007 г., IV г. о., ГК.

Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК.

Ето защо, следва да се посочат приетите в следните решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК:

- Решение № 66 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2785/2017 г., IV г. о., ГК – по обвинение в извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като наказателното преследване е продължило около две години, постановената мярка за процесуалната принуда и с първоначалното задържане за 24 часа – прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 000 лева;

- Решение № 135 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 158/2016 г., III г. о., ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, наказателното производство е продължило почти седем години, с мярка за неотклонение за "подписка" изменена в "задържане под стража" за периода 9.06.-12.07.12 г. - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 7 000 лева;

- Решение № 172 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2016 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК - опит за убийство /чрез поставяне на самоделно взривно устройство под лек автомобил/ като лицето е задържано по взета с определение от 29.03.2005 г. по д. ч. н. д. № 94/2005 г. на Бургаския окръжен съд мярка за неотклонение "задържане под стража". С определение от 28.05.2005 г. по д. ч. н. д. № 156/2005 г. на БОС мярката е заменена с по-лека - парична гаранция в размер на 10 000 лв., в хода на досъдебното производство обвинението е преквалифицирано в по-лек състав на престъпление - по чл. 117, ал. 1, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6 НК и чл. 339, ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 23, ал. 1, предл. 2 НК, като наказателното производство е продължило 7 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 500 лева;

- Решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване на две престъпления – по чл. 309, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 313, ал. 3, предл. 1, вр. с ал. 1 от НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното производство е продължило 2 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 000 лева;

- Решение № 422 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2015 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило около 3 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3000 лв.;

- Решение № 66 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2785/2017 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, задържан за 24 часа, като му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ като наказателното преследване е продължило около 2 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 000 лв.;

- Решение № 41 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2017 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 пр. 1 НК, с наложена като му е наложена мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило около 5 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 5 000 лв.;

- Решение № 183 от 2.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2016 г., III г. о., ГК - по обвинение в извършване на две престъпления - по чл. 212, ал. 4 НК вр. ал. 1, вр чл. 18, чл. 26 НК и по чл. 316 във вр чл. 309, ал. 1 НК, вр чл. 26, ал. 1 НК, със задържане от 72 часа, с постоянна мярката за неотклонение "задържане под стража" от 27.03.2009 г., като мярката е изменена в "домашен арест" на 5.06.2009 г., която пък е заменена на 1.09.2009 г., с определяне на парична гаранция от 10 000 лева. - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 5 000 лв.;

- Решение № 253 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 457/2016 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 214, ал. 1, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, със задържане за срок от 24 часа, като от 17.12.2007 г., е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", която от 19.05.2008 г. е променена в "подписка", като наказателното преследване е продължило около 5 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 500 лв.;

- Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4754/2015 г., IV г. о., ГК - за обвинение по чл. 215, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК, с наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" за периода 8 ноември 2011 г. - 18 юни 2013 г., заменена с "подписка" на 18 юни 2013 г. - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 4 000 лв.;

- Решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване престъпления по чл. 248а, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 309, ал. 2, вр. с ал. 1, предл. 1, чл. 309, ал. 1, предл. 1 и чл. 313, ал. 3, предл. 1, вр. с ал. 1 от НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило 2 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 500 лв.;

- Решение № 163 от 1.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 411/2016 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило 10 месеца - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 000 лв.;

- Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване престъпление по 290, ал.1 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило около 3 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 1 500 лв.;

- Решение № 176 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2016 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване престъпление по 323, ал. 1 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило около 2 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 2 000 лв.;

- Решение № 202 от 20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 403/2016 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване престъпление по чл. 348, б. "а", пр. 3 от НК, във вр. с чл. 64 и чл. 79 от ЗЕС, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило 2 години, 6 месеца и 7 дни - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 4 000 лв.;

- Решение № 25 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2167/2017 г., III г. о., ГК - по обвинение в извършване престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", както и „задържане под стража“ за срок от 19 дни, като наказателното преследване е продължило 1 година и 5 месеца - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 6 000 лв.

Съдът взе предвид, че ищеца не е бил задържан под стража /въобще не му е вземана мярка за неотклонение/, престъплението за което е бил обвинен не е тежко, поради което ищецът не е бил изведен от обичайната си семейна и социална среда, и спрямо него не е била реална угрозата от осъждане на ефективно лишаване от свобода. Вж и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 28 от 2.02.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1639/2017 г.

С оглед на изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 3 000 лв. и искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер, като неоснователен и недоказан.

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи по  чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 28.12.2016 г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и прието в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поради това съдът приема, че акцесорната претенция за лихва се явява частично основателна и ответникът дължи такава върху определеното от съда обезщетение за причинените неимуществени вреди от 28.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. Ето защо, искането за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 13.12.2011г. до 27.12.2016г. включително, следва да се отхвърли като неоснователно.

По иска за имуществени вреди от 3 550 лв., представляваща разноски в наказателното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Несъмнено разноските, извършени в наказателното производство, представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането /незаконното наказателно преследване/. Адвокатското възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези разноски, поради което при предявен иск по чл. 2 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски хонорар, но само до разумния и обичайния размер. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 255 от 2.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2015 г., III г. о., ГК.

По досъдебното производство е приложен Договор за правна защита и съдействие от 14.12.2012г. между ищеца и адв. Мирослав Веселинов Василев по горецитираното досъдебно производство, с който е уговорено възнаграждение от 300 лв., със срок за плащане до 15.12.2012г., но няма доказателства същото да е било заплатено /л.10 том 2 ДП/.

По НОХД № 35/2014г. по описа на Районен съд – Кубрат е приложен Договор за правна защита и съдействие № 0000052964 от 29.05.2014г. сключен за защита по цитираното дело между ищеца и от друга страна адвокати Радостин Георгиев и Марин Маринов от АК – Разград /л.39 от НОХД № 35/2014г. на РС - Кубрат/. В същия е посочено, че е уговорено възнаграждение от 500 лв., като е отразено че е платена само сумата от 300 лв. На л. 72 от същото дело е приложен Договор за правна защита и съдействие № 0125009 от 15.09.2014г. сключен между ищеца и адвокат Венцислав Великов от АК – Русе. В същия е посочено, че е уговорено възнаграждение от 900 лв., като е отразено че е платена само 500 лв.

По НОХД № 241/2016г. по описа на Районен съд – Разград е приложен Договор за правна защита и съдействие № 0144754 от 20.04.2016г. сключен между ищеца и адвокат Венцислав Великов от АК – Русе /л.29/. В същия е посочено, че е уговорено възнаграждение от 600 лв., като е отразено че същото е изплатена сумата от 600 лв.

По ВНОХД № 312/2016г. по описа на Окръжен съд – Разград е приложен Договор за правна защита и съдействие № 0144721 от 12.12.2016г. сключен между ищеца и адвокат Венцислав Великов от АК – Русе /л.38/. В същия е посочено, че е уговорено възнаграждение от 500 лв., като е отразено че същото е изплатена сумата от 500 лв.

Следва да се присъди само сумата за която има доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение – 1 900 лв. В този смисъл вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.12.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от предявяването на исковата молба - 01.02.2018г., каквото е исканото на ищеца. В останалата част – за разликата над 1 900 лв. до пълния претендиран размер от 3 550 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските.

Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Предвид крайния изход на делото (исковете са предявяни за сумата 43 550 лв. и се уважават за сумата 4 900 лв.), на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца, претендираните и направени от него разноски за заплащане на държавна такса -10 лв. и на възнаграждение на вещото лице - 200 лв., както и за заплащане на възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете – в размер 236.28 лв., като искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата до пълния му размер от 2 100 лв. следва да се отхвърли като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.236 ГПК съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. Витоша № 2, представлявана от Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ на З.К.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** на основание  чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД, следните суми:

- 3 000.00 лева /три хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от 28.12.2016г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени му от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 НК, по което е бил оправдан с влязла в сила на 28.12.2016г. Присъда № 363 от 23.06.2016г. по НОХД № 241/2016г. по описа на РС – Разград, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода от 13.12.2011г. до 27.12.2016г. включително, като неоснователен и недоказан.

- 1 900.00 лева /хиляда и деветстотин лева/, ведно със законната лихва считано от 01.02.2018г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното производство, по което е бил оправдан с влязла в сила на 28.12.2016г. Присъда № 363 от 23.06.2016г. по НОХД № 241/2016г. по описа на РС – Разград, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 3 550 лв., като неоснователен и недокозан.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. Витоша № 2, представлявана от Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ на З.К.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, следните суми:

- 10.00 лева /десет лева/ - за разноски за заплатена държавна такса за завеждане на делото, на осн. чл. 9 а, ал.1, във вр. с чл.10, ал.3, изр.1 ЗОДОВ,

- 200.00 лева /двеста лева/ - за разноски за заплатено възнаглаждение на вещо лице, на осн. чл.10, ал.3, изр.1 ЗОДОВ,

- 236.28 лева /двеста тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ - за разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разликата до претендирания размер от 2 100 лв., като неоснователно, на осн. чл.10, ал.3, изр.2 ЗОДОВ.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

съдия: