Р Е Ш Е Н И Е  № 33

Гр. Разград, 27. 04. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1. Рая Йончева

                                                                               2. Диляна Николова

при секретаря Д. Георгиева разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 75 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ТП Държавна ловно стопанство „Воден – ИРИ ХИСАР, „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП Габрово против Решение № 25/ 29. 01. 2018  г. по гр. д. № 663/ 2017 г. по описа на РС Кубрат, с което са уважени предявените от Й.И.Л. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи противоречат на събраните по делото доказателства и на закона. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Въззиваемата страна Й.И.Л. чрез повереника си е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно, че въззиваемата е работила в ответното дружество според Трудов договор № 87/ 23.12.1993 год.  първоначално на длъжност „Домакин на работнически стол”, а впоследствие, според Допълнително споразумение от 25.05.1995 г., на длъжност „Домакин на дом(сграда)”. Според длъжностната характеристика, за заемане на тази длъжност се изисква средно образование. Основните функции и задължения за длъжността са: Да ръководи и организира цялостната дейност по посрещане, настаняване и обслужване на гостите в ловния дом и свързаната с това дейност на персонала; да контролира качеството на предлаганите услуги на гостите съвместно с главния готвач да разработва план-менютата; Да осъществява общ контрол върху качеството и количеството на използваните продукти и точното прилагане на рецептурите и спазване на технологията на приготвяне на ястията; Да ръководи и организира своевременното и в необходимото количество снабдяване с необходимия постелъчен инвентар, хавлиени, козметични изделия и хигиенни препарати; Да контролира  заявките за доставки на продукти и напитки, изпълнението и качеството им и правилното съхранение; Да извършва ревизии на наличните продукти и да съставя съответните документи; Да следи за спазването на санитарно-хигиенните изисквания при обработка на хранителните продукти и при използването, поддържането и почистването на машините, съоръженията и приборите, при поддържането на помещенията на дома в нормативно изискуем вид; Периодично да осъществява контрол върху спазването  на санитарно-хигиенните норми от камериера на дома; Да контролира изправността на използвана техника; Да осигурява и контролира спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и пожарна и аварийна безопасност на територията на ловния дом; Да организира, ръководи и отговаря за воденето на цялата документация в дома, цялата финансова отчетност, както и да изпълнява други възложени задачи.

Със Заповед № ЛС – 120/ 07.07.2017 г., на директора на държавното предприятие, на основание Решение на УС от 03.07.2017 по т.15 от протокол № СЦДП-УС-11/ 03.07.2017 г., на основание чл. 170, ал. 1, т. 4  от Закона за горите е намалена щатната численост на персонала на ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар” с една щатна бройка от 4 за длъжността „Домакин сграда”, считано от 07.07.2017 г., и в съответствие с това е утвърдено длъжностно щатно разписание на териториалното подразделение, съгласно което за изпълнение на длъжността „домакин сграда” е предвидено 3 щатни бройки.

            Със Заповед № РД – 05-215/ 17.07.2017 г. Директора на ДП е разпоредил да се пристъпи към процедура за извършване на подбор на служителите, заемащи длъжността „Домакин сграда”, поради  премахване на 1 щатна бройка.  Назначил е комисия за извършване на подбора и е определил показатели, критерии и начин за извършването му в 5 точки: 1. Образование; 2. Допълнителна квалификация; 3. Делови и професионални качества и умения, 4. Ниво на изпълнение на работата, 5. Наложени дисциплинарни наказания, като всяка от точките е с уточняващи показатели, при предвидена равна тежест – 3 на първите 4 от изброените показателите и 2 – за последния от тях.

Спорът е дали законосъобразно работодателят е упражнил правото си на подбор преди да издаде Заповед № РД – 06-14/ 31.07.2017 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратил трудовия договор с въззиваемата, поради съкращаване на щата.

Според ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК,  преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

От приложените по делото трудови досиета на служителите, заемащи длъжността „Домакин сграда” преди предприетото съкращаване на щата – Н Г, С Е, Н Ц и въззиваемата, се установява, че: Н Г има средно специално образование, като е завършила Техникум по биотехнология, С Е е със средно образование, завършила ЕСПУ „Людмила Живкова“ с проф. квалификация „кулинар – сервитьор“,  Н Ц  е със средно образование, завършила СПТУ по механизация на селското стопанство, въззиваемата Й.Л. е със средно образование, завършила СПТУ по селско стопанство. И четирите служителки имат завършено средно образование. По този критерий на Н. А, Н. Ц и въззиваемата са поставени  по 6 точки, а на С. Е 9 т. , като са й поставени 3 т. за средно образование в сферата на туризма. На въззиваемата не е зачетено придобитото средно образование с квалификация „счетоводител“, според приложеното свидетелство за професионална подготовка, издадено от Техникум по икономика, ДНТ гр. Разград. Придобитата от нея квалификация по счетоводство е относима към изискванията за заемане на длъжността „Домакин сграда“, предвид една от основните изпълнявани функции, според длъжностната характеристика - Да организира, ръководи и отговаря за воденето на цялата документация в дома, цялата финансова отчетност. Ето защо, вместо 2 т. е следвало да й се поставят 3 т. По другият критерий – „Допълнителна квалификация“ на Н. Ц и Н. А са определени  по 3 т. за доп. квалификация, свързана с длъжността , а на въззиваемата, /заради притежаван диплом за готвач/  и на С Е по 2 т. за доп. квалификация, непряко свързана с длъжността. Въззиваемата Л. е придобила допълнителна квалификация по специалност „Организация по хотелиерство“,  професия „Хотелиер“ , за което притежава диплома  от Национална агенция за професионално обучение и образование. Необосновани са доводите на въззивника, че  квалификацията, придобита от въззиваемата не следва да се зачита. Във връзса оспорването на диплома, е представила и издадено от Национална агенция за професионално обучение и образование Удостоверение за професионално обучение № 20/ 11. 06. 2016 г.  Придобитата от нея допълнителна квалификация, видно от изучаваните предмети, е необходима за изпълнение на заемана от нея длъжност и е следвало да бъде оценена с 3 точки.  Освен това, работодателят е зачел допълнителната квалификация  за „Управител на ресторант“, придобита от Н. А и за „Управител на хотел“ от Н. Ц, придобити в същата учебна форма и учебно заведение, както и от въззиваемата. Неоснователно е възражението на въззивника, че доказателствата за допълнителна професионална квалификация на въззиваемата  не се съдържали в трудовото й досие и не е могъл да ги съобрази. При откриване на процедурата по извършване на подбор по чл. 329 КТ във връзка с предприетото съкращаване на щата, работодателят е следвало да я обяви и да даде възможност на участниците в подбора да представят необходимите документи.

По отношение и на другите два критерия - „Делови и професионални качества и умения“ и „Ниво на изпълнение на работата“  въззиваемата също е оценена по-ниско от другите трима участници в подбора. От показанията на разпитаните по делото свидетели Е К, работил като лесничей и като гл. инженер при въззивника, А С, работила като гл. счетоводител, финансов контрольор, се установява, че въззиваемата е служител с най-голям опит от домакините.  Обучавала е всички други назначени впоследствие на тази длъжност, вкл. А, Ц и Е. По-важни гости, като министри, били посрещани от въззиваемата, тъй като притежавала най- големи умения за посрещане на гостите, за подреждане на ястията. Нейното работно място било в „Ири Хисар“, но когато имало групи във „Воден“ ходела да помага и без нея не посрещали гости. Работела в предприятието от 1993 г. и не е имала конфликти с никой от служителите.  През 2016 г., когато бил сменен директора на предприятието, започнали да я изолират. От показанията на тези свидетели, може да се направи  извод, че нивото на изпълнение на работата от въззиваемата и професионалните й качества и умения не само не са по-ниски, а са по-високи от  притежаваните такива от другите три служителки, включени в подбора.  Съдът не кредитира като доказателство по този критерий за лоша работа в екип, показанията на св. Г, която твърди, че другите домакини в дома отказвали да работят с въззиваемата, тъй като се скарали преди една година, отстъпвала на останалите по отношение на работа в екип, ловният дом, за който отговаряла, бил занемарен.  Св. Г не сочи конкретни факти, че причина за влошените отношения между домакините е поведението на въззиваемата. От показанията на св. Стоянова се установява, че отношенията между служителките се влошили след смяната на ръководството на предприятието. Освен това, влошените отношения между тях не са с голяма давност и не могат да бъдат показател за лоша работа в екип на въззиваемата, предвид нейния опит и продължителност на трудовия й стаж при въззивника в продължение на 24 години.  Не са посочени и конкретни факти за лошо изпълнение на трудовите задължения от въззиваемата.

Предвид изложеното, съдът приема, че при извършване на подбора, назначената от въззивника комисия не е съобразила правилно притежаваните от участниците в подбора образование, допълнителна квалификация, професионални качества и ниво на изпълнение на работата, тъй като оценките, поставени на въззиваемата не съответстват на обективната действителност.

Въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е довело районния съд до неправилен извод, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ са основателни, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд,  като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

            Воден от изложеното, Разградският окръжен съд  на осн. чл. 272 от ГПК

 

 

                                          Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение25/ 29. 01. 2018  г. по гр. д. № 663/ 2017 г. по описа на РС Кубрат.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба от 04. 05. 2018 г. пред Върховния касационен съд.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:   1.       

 

 

                                                                                 2.