Р Е Ш Е Н И Е

29.V.2019

Разград

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

9.ІV.

2019

съд

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в състав:

Секретар:ДГ Председател

2018

гражданско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

108

дело номер по описа на РОС за година

съобрази следното:

Производство по чл.140 ГПК.

Образувано е по обективно кумулативно съединени искове, предявени от г-н К.И.Б. ***, в качеството й на едноличен собственик на „Топлофикация София“ЕАД за дължими му се на осн.чл.49 ЗЗС обезщетения, съответно:

- в размер на 146,00лв. за имуществени вреди, твърдени като намаляване в имотното състояние на ищеца, настъпило в резултат на заплатена от него на 26.ІІІ.2017г. вноска по ИД №20177860402316 по опис на ЧСИ М.Миладинов, образувано срещу съпругата му Татяна Цветанова Божкова въз основа на изп.лист, издаден в полза на „Топлофикация София“ЕАД, чийто едноличен собственик на капитала е ответната Столична община.

- в размер на 7 000 000,00лв. за неимуществени вреди -емоционални и физически страдания, които в перифраза ищецът конкретизира по следния начин: “претърпяно емоционално увреждане“ в резултат на създадена от ответника „атмосфера на емоционален стрес“; “морално увреден, с нарушена чест и достойнство вследствие създадената за него обективна необходимост да понесе унижението и упреците на съпругата си, за причинените й от него огромни материални вреди, включително и нематериални -тъй като я компрометира пред ръководството на ведомството, в което работи на ръководна длъжност-като е реална възможността да преклудира бъдещото й израстване в служебно положение“; създадено в околните и в съпругата му съмнение в искреността на действията му, в добросъвестността му, в компетентността му; „тялото му отделяло продължително хормоните на стреса и хроничните му заболявания се обостряли - -периодично или постоянно повишаване на артериалното налягане и в стойностите на захарта при наличие на хронично диагностициран диабет; хроничен главобол, безпричинна смяна на настроенията, забавяне на съобразяването и изразяването, увеличаване на теглото, безсъние и др.“.

Претендираните до обезщетяването им имуществени и неимуществени вреди се твърдят като претърпени лично от ищеца в резултат от незаконосъобразно предприети действия и бездействия на служители на ответната община, а в частност и от кмета на СО , по повод образуваните срещу съпругата му заповедно и изпълнително производства в периода от 26.ІХ.2013г.(дата на администриране на постъпило в СРС заявление за издаване на ЗИ по чл.410ГПК) до 23.ІV.2018г.(дата на заплатена по изп.д. вноска).

Действията, в резултат на които ищецът твърди да е претърпял вредите, същият конкретизира по следния начин: оказан от служители, в частност от кмета на СО корупционен натиск върху магистрати и ЧСИ за издаване на „ официални документи с неистинско съдържание“, визирайки постановените по грд №15670/2013 на СРС Заповед за изпълнение №../26.ІХ.2013г. и изп.лист от 29.VІ.2017г.

- прикриване на виновните и престъпни действия, извършени от съдии от СРС по повод издадени по гр.д.№15670/2013г. по описа на СРС на „Топлофикация София”ЕАД Заповед за изпълнение №../26.ІХ.2013г. и изп.лист от 29.VІ.2017г.. В тази връзка, в обстоятелствена част на молбата си като факт, обосноваващ заявената по чл.49 ЗЗД защита, ищецът твърди да е доказал престъпното поведение на магистратите и връзката им с „Топлофикация София“ЕАД, както и с кмета на ответната СО.

- прикриване на виновните и престъпни действия, извършени от юрисконсултите на „Топлофикация София”ЕАД по повод образуване на заповедното производство и издадения по същото изп.лист, четири години след дата на постановената Заповед за изпълнение;

- съзнателно прикриване на виновните и престъпни действия, извършени от ЧСИ Миладин Миладинов, рег.№786 на КЧСИ по образуваното му на производство изп.д.№20177860402163 и изразяващи се конкретно в това, че същият: не е администрирал подадена срещу действията му жалба ; не е уведомил надлежно длъжника за образуваното срещу него изп. производство; предприел е принудително изпълнение преди да е изпълнена процедурата по доброволното изпълнение; проявил е категоричен стремеж по събиране на неполагащи се в полза на взискателя –„Топлофикация София“ЕАД блага, като последният се бил сдобил по престъпен начин с изпълнителен лист.

- от виновните действия по мълчаливия отказ на кмета на Столична община да разгледа и уважи изпратената до нея молба от 22.ХІ.2017г. Към молбата се следва прилагане на пощенска квитанция за изпращането й, но липсва индекс за входирането й, респ. получаването й от адресата.

Тези действия на Кмета и служителите на Столична община са въведени в обстоятелствена част на молбата като факти, обосноваващи заявената в петитум защита. На съда в този му състав е служебно известно, че на производство пред РОС са образувани и поредица от дела по искове на К.Б. ***, срещу „Топлофикация София“ЕАД, срещу юрисконсулта на Топлофикация София“ЕАД и др.

В законоустановения и предоставен й за това срок, ответната Столична община е депозирала отговор, с който:

- Оспорва допустимост на исковете като твърди, че разглеждането им се следва по реда на ЗОДОВ от съответен административен съд. Счита, че вменяваните му от ищеца действия и бездействия, предпоставят властнически взаимоотношения.

- Оспорва исковете по основание; Оспорва причинна връзка между заявени по иска вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение, респ. с воденото срещу него наказателно производство; оспорва наличие на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки за ангажиране на обективната му и безвиновна отговорност. Позовано на обстоятелството, че действията по образуване на водените срещу бившата съпруга на ищеца дела-заповедно и изпълнително, са предприети от „Топлофикация София“ ЕАД, която е самостоятелен субект на търговското право, различен от Столична община като едноличен собственик на капитала му, счита, че не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по така предявените искове.

- Оспорва исковете по размер. Твърди липса на доказателства относно вида и размера на претендираните от ищеца вреди, както и за ангажиращите обективно отговорността й неправомерни действия на нейни служители.

Не прави доказателствени искания и не прилага писмени такива;

При редовност в призоваването , ищецът не се явява в насроченото по същество на иска му с.з. Чрез адв.Йорданов, осъществяващ предоставената му по реда на чл.94 и сл.ГПК правна помощ, ищецът заявява, че поддържа исковете, както по основание, така и по размер.

При редовност в призоваването, ответната Столична община не се явява и не изпраща свой представител.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед наведените с исковата молба обстоятелства, на които ищецът в петитум позовава защитата си и в отговор на направеното с отговора на ответника възражение по допустимостта на производството, съдът намира, последното за неоснователно. Предявените в условия на обективно кумулативно съединяване искове по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД са процесуално допустими. Действията, вменявани в отговорност на служителите на ответната община не са свързани с осъществявана от тях административна дейност, а се твърдят като осъществени при и по повод водените срещу съпругата на ищеца дела - заповедно производство по грд №15670/2013 по на СРС и изпълнително дело №20177860402163 по опис на ЧСИ М. Миладинов, рег.№786СЧСИ и р-н на действие при СГС. Вредите се твърдят като понесени от ищеца в резултат намеса на ответникови служители в отношения от материалноправен и процесуален характер, в които участващите страни(по договор за доставка на топлинна енергия и предприетите процесуални способи за реализиране отговорността по договора) са равнопоставени. Дали деликта, вменяван в отговорност на ответниковите служители е осъществен и то при изпълнение на работа, възложена от ответната община по повод водените срещу съпругата на ищеца дела, е въпрос по същество, касаещ основателността на иска и подлежащ на доказване от ищеца.

Предявеният иск е за ангажиране имуществената отговорност на ответника за заплащане на обезщетение за вреди- имуществени и неимуществени , причинени от действия и бездействия на лица- служители на ответника, на които той е възложил извършването на работа и вредите са причинени при и по повод извършваната работа. Въпреки, че в исковата си молба ищецът поддържа,че ответникът отговаря като собственик на „топлофикация“ЕАД, правното основание на иска следва да се търси в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, доколкото ищецът твърди, че служители на ответника прикриват други лица, извършващи престъпления, с което на ищеца са причинени процесните вреди. От твърденията му по иска се следва, че служителите на ответната община са осъществили деликт чрез оказан корупционен натиск върху магистрата по грд №15670/2013 на СРС, ползвали са официални документи с невярно съдържание, визирайки издадените в заповедното производство заповед за изпълнение и изп.лист и с цел имущественото облагодетелстване на общината, са прикривали неправомерните действия на ЧСИ М.Миладинов.

С дължимото по реда на чл.140 ГПК разпределяне на докателствената тежест, съобразявайки, че по отношение на ответната Столична община не се твърди да е страна по договора за доставка на топлинна енергия и в образуваните срещу Т.Б. дела - гражданско и изпълнително, съдът указа на ищеца, че дължи доказване на касателството й към тези отношения, каква е пряката и непосредствена връзка между действията или бездействията на ответниковите служители, в частност кмета на общината, и какви са настъпилите за него вреди, като се посочи конкретно пряката и непосредствена връзка между всяко едно действие или бездействие и твърдяната вреда. Доколкото, в иска нееднократно се подчертава, че ответниковите служители са осъществили престъпления, указа на ищеца, че дължи доказване на тези си твърдения с прилагане на присъди и др. писмен доказателства за търсене, респ. реализиране на наказателната им отговорност. Във връзка с твърдените неимуществени вреди, съдът указа на ищеца, че дължи доказването им с представяне на изготвена му за процесния период медицинска документация или с поискана от него съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, която да освидетелства състоянието му за претендирания по иска период, да установи вида, произхода и тенденцията на заболяванията му. С определението си по чл.140 ГПК, съдът изрично разясни на ищеца, че исковата му молба не е подкрепена с относими към предмета на спора доказателства. Определението с така дадените му от съда указания е връчено лично на ищеца на 23.І.2019(вж.л.83).

Въпреки дадените му от съда указания, същият не ангажира доказателства, както за характера, вида и степента на претендираните до обезщетяването им вреди, така и за обусловеността им от водените срещу бившата му съпруга заповедно, респ. изп. производства.

По повод молба за освобождаването му от такси и разноски в настоящото производство, г-н К.Б. депозира медицинска документация и решения на ТЕЛК, които в съвкупността си установяват, че същият има следните заболявания: високостепенна аортна /клапна/ стеноза; МИ-І-ІІст.Тр.И-Іст; състояние след Ао клапно протезиране; ИБС; едноклонова коронарна болест. АХ-ІІІст; хипертонично сърце СН-ІІІФК; захарен диабет – ІІ тип; диабетна полиневропатия и макроангиопатия; варикозни вени на долните крайници с пигментация и дермолопосклероза по изразена вляво. Въз основа на тези заболявания му е призната инвалидност със степен на увреждане „ 96 % т.н.р. без чужда помощ“, считано от 15.01.2016 г. за три години.

Въпреки, че медицинската документация е депозирана от ищеца по повод инициираното от него производство по чл.94 ГПК, съдът обсъди същата и във връзка със заявените по иска обстоятелства. В съвкупността си, тази група доказателства дава основание да се приеме за безспорно установено от фактическа страна, че ищецът страда от няколко, хронични и трайни по характера си заболявания. Сами по себе си обаче, експертните решения за трудоустрояването и инвалидизирането на ищеца не дават отговор на значимите за изхода на делото и касаещи съставомерността на деликта по чл.49 ЗЗД въпроси- кога са получени търпените от ищеца заболявания, каква е първопричината за получаването им и обясними ли са те с водените, срещу вече бившата му съпруга производства. В случая не е доказано, че тези заболявания, както и наличието на стрес и други негативни преживявания на ищеца, са в пряка причинно-следствена връзка, с каквито и да било действия или бездействия на служители на ответника. Не се ангажират доказателства, установяващи такава връзка. Установява се тежко здравословно състояние на ищеца, но не се установява същото да е причинено от деликтно поведение на служители на СО, прикриващи противоправни и виновни действия на съдии, ЧСИ и други служители на СО.

Между страните не се спори, а и от приложените, и допуснати от съда доказателства се следва за установено, че производството по изп.дело №20177860402163 по описа на ЧСИ М.Миладинов с рег. №786 и р-н на действие при СГС е образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.VІ.2017 г., издаден по гр.д. №15670/2013 г. по описа на Софийски районен съд . Страни по заповедното и изпълнителното производство са „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:831609046, съответно кредитор и взискател и Татяна Цветкова Божкова, ЕГН**********, – длъжник по договор за доставка на топлинна енергия. По делото не се представиха, а и в приложената в цялост преписка по изп.д.№20177860402163 не установиха Доказателства, от които да следва за установено от фактическа страна, че ответната Община, респ. нейни служители имат касателство към образуваните срещу Т.Б. дела, както и към предприетите в хода им действия по насочване на действия на принудително изпълнение.

Относно практиката на ВКС за деликтната отговорност, трайно е тълкуването, че деликтът накърнява благо - предмет на абсолютно субективно право, а когато деликтът е причинен от бездействие, е необходимо задължението за действие да е уредено изрично от нормативен акт. При възлагане на работа в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е необходимо лицето, на което е възложена работата да не е самостоятелно при организацията и взимането на решения, за да възникне гаранционно- обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД.

Нормативната уредба, регламентираща контрола върху действията на съдии и частни съдебни изпълнители(вж.ЗСВ, ЗЧСИ), не предвижда в задължение на служителите от Столична община да контролират действията на съдии и частни съдебни изпълнители, за да реализира отговорност за бездействие по чл. 49 ЗЗД. Столична община е доказано едноличен собственик на "Топлофикация София" ЕАД, но работещите към търг. дружество служители не са на нейно подчинение и тя не е техен работодател, респ. възложител, тъй като дружеството е отделно юридическо лице, което самостоятелно организира работата си и встъпва в облигационни отношения по повод доставката на топлинна услуга. Трайна е практиката на ВКС, че собственикът на капитала не носи отговорност за действията на търговското дружество. В исковата молба се твърди накърняване на относително право, доколкото ищецът заявява да е собственик на имота, в който е доставена топлинната услуга . По аргумент от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, в случай, че се касае за неизпълнение на облигационно право по повод доставка на топлинна услуга, потребителят на услугата може да претендира, както имуществени, така и неимуществени вреди, но на договорно основание. А, принципът е, че договорната отговорност изключва деликтната.

Несъстоятелни и неподкрепени с доказателства са твърденията на ищеца, че служители на Столична Община са прикривали престъпни действия на съдии от Софийски районен съд и съответно незаконосъобразни действия на ЧСИ, пред който е висящо производството по изп.д. №20177860402163. На първо място, по делото не се установяват по надлежен ред - чрез присъда или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК да са извършени престъпления от посочените лица – съдии, ЧСИ и служители на СО, за които служители на ответника да са знаели, но със свои действия или бездействия да са прикривали. Издаването на ИЛ и започването на изпълнително производство въз основа на този ИЛ не съставлява правонарушение, а не се установява при издаването му, както и при проведеното изпълнително производство да са извършени престъпления, деликти или правонарушения. Освен това, срещу издадения изпълнителен лист законодателят е предвидил ред за защита, който изключва оспорването му като документ с невярно съдържание на основание чл. 193 ГПК или чл. 124, ал. 4 ГПК.

Съдът намира, че в случая не се доказва да е осъществен от страна на ответника фактическия състав, пораждащ отговорността му по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, включващ: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, и причиняване на вреда при или по повод изпълнение на възложената работа.

По делото не е доказана и изискуемата се за отговорността по чл.49 ЗЗД причинна връзка между твърдения от ищеца вредоносен резултат с противоправно осъществен от служители на Общината деликт. Ищецът твърди, че във връзка с незаконосъобразно предприетите по отношение на нея изпълнителни производства, в отношенията с бившата му съпруга настъпил разрив, обосноваващ настъпването на претендираните до обезщетение неимуществени вреди - неприятна атмосфера и създаден емоционален стрес. Явно е, че тези лични отношения между бивши съпрузи не са в причинно-следствена връзка с действията на частния съдебен изпълнител, а още по-малко, с каквито и да било действия или бездействия от страна на служители на Столична Община. А, съгласно константната и задължителна съдебна практика (Постановление № 7/30.ХІІ.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2 и Решение по гр.д. № 3026/2008г. на IV ГО ВКС и др.), за разлика от вината, причинно-следствената връзка при деликта не се предполага, а следва да се докаже, което по настоящото дело не е сторено.

По делото не е доказано и настъпването на имуществена вреда в размер на 146,10 лв., както се твърди от ищеца, а още повече тя да е във връзка с каквито и да било действия или бездействия на служители на Столична Община. Тази сума се твърди от ищеца като заплатена от него в изпълнение на вменените в отговорност на съпругата му вземания по изп.д. №20177860402163. Заплащането на тази сума, независимо дали е била действително дължима, е извършено с оглед личните им взаимоотношения и е въпрос на лично убеждение, и преценка на ищеца, а не е в резултат на някакви действия или бездействия на други лица. Служителите на Столична Община нямат законови правомощия, изпълнението на които да рефлектират върху задължение, по отношение на което е налице изпълнителен титул - нито то да възникне, нито да се погаси, нито нещо друго.

В гражданския процес, недоказаните факти се приемат за ненастъпили такива. Ето защо съдът приема, че като недоказани по основание и размер предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля като неоснователни и недоказани исковете, предявени от г-н К.И.Б.,ЕГН**********, с адрес: *** за дължими му се на осн.чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД обезщетения, съответно в размер на 146,10лв. за имуществени вреди и в размер на 7 000 000,00лв. за неимуществени вреди , търпени в периода от 26.ІХ.2013г. до 23.ІV.2018г. в резултат от действия на длъжностни лица на ответника, предприети във връзка с образуваните срещу бившата му съпруга- Т.Б. заповедно производство по гр.д.№15670/2013г. по описа на СРС и по ИД №20177860402163 по опис на ЧСИ М.Миладинов, рег.№786КЧСИ и р-н на действие при СГС.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решенето да се връчи и на адв.Ю.Василев от АК-Разград.

Съдия:

ДГ