Р
Е Ш Е Н И Е №
Гр.
Разград 31. 01. 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия:
Анелия Йорданова
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова гр.
дело № 138 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247
от ГПК.
Постъпила е молба от Д.Р.С. чрез пълномощник, в която моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото Решение № 51/ 12. 12. 2018 г.
Ответникът не заявява становище по
молбата.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и след проверка, констатира следното:
С Решение № 51/ 12. 12. 2018 г. по гр.
д. № 138/ 2018 г.
Разградският окръжен съд е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на Д.Р.С. на осн. чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 15 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със
законната лихва от 11.02.2017
г. до окончателното й заплащане, както и
сумата 4 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 06.06.2018
г. до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконно обвинение в
извършване на престъпление по нохд № 73/2014 г. по
описа на Разградският окръжен съд, както и сумата 774, 63 лева разноски по делото за настоящата инстанция.
Със същото решение е отхвърлен
предявения иск от Д.Р.С. против Прокуратурата на
Република България за обезщетение на
неимуществени вреди в останалата част за разликата над уважения размер от 15 000 лева до първоначално
предявения размер от 50 000 лева на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ,
като неоснователен и недоказан.
В молбата се твърди, че е допусната ОФГ в диспозитива на решението, тъй
като не били посочени номер на досъдебното производство, орган, който го е
провел, състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение,
предвидените наказания за него, съдебните актове, с които ищецът бил оправдан
Въз основа на така изложеното, съдът
намира, че молбата е допустима, но е неоснователна. Предмет на преценка при
постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа е налице ли е несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения
текст на решението. Въпросите, по които молителят твърди, че съдът следва
да се произнесе с диспозитива са правнорелевантните факти, които са обсъдени в
мотивите на решението. Очевидно е, че произнасяйки решението си, съдът е
формирал воля, изразена в диспозитива, формиращ сила на пресъдено нещо за уважаване
на предявените искове от ищеца за сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 11.02.2017 г. до окончателното й заплащане, както и за
сумата 4 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 06.06.2018
г. до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на незаконно обвинение в
извършване на престъпление по нохд № 73/2014 г. по
описа на Разградският окръжен съд.
Налице е в достатъчна степен индивидуализацията на обективните и субективни
предели на силата на пресъдено нещо. По изложените съображения молбата следва да се остави
без уважение.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Д.Р.С. за поправка на очевидна
фактическа на Решение № 51/ 12. 12. 2018 г. по гр.
д. № 138/ 2018 г. по
описа на Разградския окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
Съдия:
ГО/ЛС