Р Е Ш Е
Н И Е
Разград 17. VІ.2019г. №……
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 26. ІІІ. 2019
съд
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В
публично заседание в състав:
Секретар: Свeтлана Лазарова Председател:
2018 гражданско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
166
дело номер по описа на РОС за година
съобрази
следното:
Делото е образувано по молба вх.№2708/3.VІІ.2018г.,
с подаването на която С.Н.П., ЕГН**********
предявява срещу С. Х. Х. в условия на
евентуалното им съединяване, както следва:
1/иск за дължимо й се на осн.чл.79 ЗЗД
обезщетение в размер на 30 000,00лв. за вреди,
търпени в резултат от неизпълнение на сключен с ответника предварителен договор за продажба на недвижими имоти и движими
вещи; Като от изложеното в обстоятелствена част на този иск се следва, че
визираната от ищцата неизправност касае неизпълнение на поето по договора
задължение за връщане на процесните вещи.
2/в условия на евентуалност предявява иск за
дължимо й се на осн.чл.45 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди в размер на
30 000,00лв. причинени й в резултат на унищожаване на намиращите
се в държане на ответника вещи, с които същият се е разпоредил без знание
и съгласие на ищцата като техен собственик;
3/евентуален иск за дължимо й се на осн.чл.57ЗЗД
обезщетение в размер на 30 000,00лв. до размера, на които, с предприети действия на разпореждане с намиращите се в
негово държане и собствени на ищцата вещи, ответникът се обогатил без
основание за нейна сметка.
Т.е., в условия на евентуалност, сумата от 30 000,00лв. се претендира от
ищцата на договорно и извъндоговорно основание като дължима й се от ответника в обезщетение за неправомерно предприети действия на
разпореждане и унищожаване със следните, претендирани в нейна собственост вещи:
- метални
шкафове-Зброя големи, ведно е намиращи се в тях инструменти, оборудване и
движими вещи-големи електрожени, ьглошлайф, къртачи и други;
вентилатор-голям за промишлени помещения TOURUS;
-метален склад с размери 3.50 метра
на 15.00метра;
- метален гараж, ведно с намиращи се в него оборудване и вещи, при твърдение, че същият не е трайно прикрепен към терена и съставлява
движима вещ;
- домашно обзавеждане-офис-стол,
4 дървени стола-нови, легло-ново дървено единично, нови спални комплекти-чаршафи,
гардероби-2броя трикрилни с надстройки, пълни с дрехи; матрак-нов
единичен;
- находящи се в цех поцинковане-менгеме-голямо, ръчна гилотина, шмиргел
стационарен малък трифазен;
- находящи се в гаража при струга-компресор
малък монофазен еднобалонен, менгемета-2броя, комплект горелки за оксижен,
производство ГДР;
- находящи се в гаражи-зарядни
устройства за акумулатори-2броя;
-находящи се в среден
гараж-кислородна бутилка-1брой, бутилки за пропан-бутан-2броя, ъглошлайф
„Спарки" малък 10000 оборота-1 брой, ъглошлайф малък 10000 оборота
„Бош"-1брой, ъглошлайф голям „Спарки" 6600 оборота-1 брой, ъглова
дрелка чешка 1брой, шмиргел голям стационарен трифазен-1брой, дрелка голяма „Спарки"-1брой,
дрелка малка „Спарки"-2броя, пистолет бояджийски чешки-1 брой, пистолет
бояджийски бьлгарски-1брой, елементи за изчукване на коли-5/пет/ комплекта,
мекрометри-12 броя, индикатори за отчитане на цилиндър-18 броя, камъни за
шмиргел-36 броя, бергии-Зброя сандъка от 6мм до 200мм -200 броя, бургии 3 сандъка от 2мм до бмм-500
броя, ключове гаечни комплекти от 6мм-36мм-20 броя, ключове лули/звезди/ от
6мм-32мм комплекти-10 броя, динамометричен ключ-1брой,
макари-удьлжигели-50метра, голямо менгеме, контактори-26 броя, нови авточасти
за УАЗ и инструменти.
С депозиран в срока по чл.131 ГПК
отговор , чрез процесуално представляващият го по
пълномощие-адв.Ст. Димитров, ответникът Х. оспорва по основание и размер всеки от предявените в
евентуално съединяване искове. Оспорва
въведените в основание на исковите претенции факти и обстоятелства; Твърди
качеството си на изправна страна по сключените с ищцата договори. Твърди
плащане на цената, договорена за закупените имоти и движими вещи. Твърди
правомерност в действията си на разпореждане с въведените в спор вещи като възмездно
придобити в собственост.
В условия на
евентуалност, в зависимост от изхода на всеки от първоначално предявените искове, предявява насрещна искова
претенция за 35 000,00 лв. до размера, на които твърди обогатяване на ищцата за
негова сметка без основание. Сумата се претендира като недължимо заплатена за закупени по договор
вещи над
договорената за това цена..
Като ответна по насрещния иск страна –С.П.,
чрез процесуално представляващият я по пълномощие-адв.М.Кинов е депозирала
отговор, с който признава допустимост и оспорва основателността
на насрещно предявеният й иск. Въвежда
спор относно действителността на отразената в договорите за продажба цена на
недвижимите имоти и движимите вещи и на осн.чл.212ГПК предявява инцидентно иск за установяване
действителността на договорената по предварителния договор цена за продажба на
недвижими имоти и движими вещи в размер на 80 000,00лв.
В с.з., лично и чрез повереника си –адв.М., ищцата заявява, че поддържа иска си по основание и размер. Оспорва насрещно
предявения иск. Претендира разноски. В депозирани в срок писмени бележки, в
размера на дължимото й се обезщетение включва
за първи път и вещи, които не са посочени в исковата молба и не са
предявявани по реда и в срока на чл.214ГПК.
В с.з., лично и чрез
повереника си –адв.Димитров, ответникът поддържа въведените в срок за отговор
възражения по основателността на исковете и заявява, че поддържа в условия на
евентуалност насрещно предявения иск. Претендира разноски.
Обсъдени в съвкупност и
във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на
съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:
На 9.ХІІ.1975г. ищцата
сключва гр.брак с П. П.. По време на брака си
придобиват в собственост следните недвижими имоти: жилищен имот, състоящ се от
1 714кв.м. дворно място и построени в същото масивна двуетажна сграда с
гаражен етаж и стопанска сграда, за
който имот в кв.89 по действащия план на с.Ясеновец е отреден ПИ№809;ПИ№810 от кв.89 по плана на
с.Ясеновец, състоящ се от 1049кв.м. дворно място и нива, цялата от 0,639дка, за
която по земеразделителен план на селото е отреден имот №000918. От
представеното като доказателства у-ние изх.№6988/14.ХІ.2013г.(л.16) се
установява, че П. П. е починал на 13.ХІ.2013, оставяйки ищцата-преживяла го
съпруга, като своя единствена законна наследница.
Както от обясненията на страните,
така и от събраните по делото гласни доказателства, се следва за установено, че
приживе съпругът на ищцата е живял преимуществено в описания по горе жилищен
имот, където развивал и частната си дейност. Във връзка, с която в имота имало
приспособени помещения -работилници, галваничен цех, оборудвани със съответната
техника, съоръжения, работни плотове, машини, инструменти
и шкафове за съхраняването им. От обясненията на страните, гласните доказателства
и приложената на л.111-л.115 преписка се установява, че към
м.VІІ.2013г. в жилищния имот са
съществували, изградените от ищцата и
съпругът й -метален гараж и и метален
склад.
Независимо от позицията
на ангажиралата ги страна и двете групи
свидетели, последователно и независимо
един от друг сочат на това, че познават имота, тъй като приживе на бай П. са го
посещавали често, някои от тях са били и негови работници. П. бил майстор,
занимавал се с поцинковане, обичал да ремонтира автомобили. На приземния етаж на
къщата имало работилница, от която били обособени три помещения с излята
бетонна настилка. В първото имало
струг и шмиргел(дробилка), в средното-бормашина, ножовка и компресор.
Машините били големи и трайно закрепени
върху бетоновата настилка. В третото
помещение имало канал и разглобена УАЗ-ка. В средното и крайно помещения имало
общо три големи метални шкафа с инструменти - ел. инструменти, ъглошлайф, дрелка, бояджийски
пистолети, гаечни ключове, лули, бургии, електрожени, отвертки, телфер и много работи, свързани с металообработката. Поради
изминалото време свидетелите не могат да посочат всички артикули и бройки. Имало големи работни маси с метални плотове
за шлосерски операции с монтирани на тях менгемета.
Ищцовите
свидетели-Г., А., Д. и К. сочат, че зимата, след кончината на П. са ходили в имота със С. . Не са присъствали на
разговора й с ответника, но разбрали, че не била допусната вътре в имота. При
едно от посещенията, с л. автомобил на св.Г. С. изнесла 2-3
чувала с дрехи, а при последващо -в присъствие
на св.К. с нает
от нея микробус изнесла от имота покъщнина
- печка, хладилник, пералня, сандъче с инструменти(вж.обяснения на страните на л.187).
Съпругът на ищцата бил споделил със свидетелите намерението си да продаде
имота и машините. Сочат, че бил в много близки отношения с ответника. Продал
къщата на С., но продължавал да живее в нея със съгласието на последния. С. твърди, че по предварителна и неформално
постигната с П. уговорка, закупува имота
ведно с цялото му оборудване и всички, намиращи
се в него движими вещи, чиято стойност била включена в
договорената за продажбата цена. Тъй като вещите били много, по предложение на П. в договора били изрично описани само „големите“
и „скъпи“ вещи- струг, бормашина, телфер, електрожен. Опис на останалите вещи и
инструменти, относимо към дата на сключения между тях договора, не бил правен. Ищцата
присъствала единствено при подписването на договорите. Ответникът обяснява, че съществуващите
в жилищния имот-метален склад и гараж били включени в предмета и цената на
договора. Впоследствие, с влизането си в имота демонтирал гаража, чиято
конструкция била вградена в бетонна настилка. За целта разбил с хилти бетона и преместил
гаража на удобно за него място. В него сушал орехи.
На конкретни факти относно време, място,
предмет и условия на сключения с ответника договор за продажба, сочат
показанията на св.Х.А. (л.219). Които, поради родствената му връзка с ответника, съответно на
изискванията на чл.172ГПК съдът кредитира след преценка за тяхната обективност
и относимост към събраните по делото писмени доказателства. В съвкупност, същите
сочат на следното:
На 4.VІІ.2013г., в кантората на
повереника й - адв.М., ищцата, съпругът й П. П. и ответникът сключват приложения като док. на
л.10 Предварителен договор. Съгласно чл.1, т.1 от договора, първите двама като продавачи са се задължили в
срок до 5.VІІІ.2013г. да сключат с ответника окончателен договор за възмездно прехвърляне на собствеността върху подробно
описаните по горе недвижими имоти.
В ал.1,
т.2 на договора е инкорпорирана клауза за продажба на находящите се в недвижимите
имоти по т.1 „движими вещи, включващи
електроуреди, машини, съоръжения и инструменти, включващи: струг универсален с
междуцентрово разстояние 1100мм-марка ТОS; бормашина
висококолонна ф35мм-производсво на ЗММ Пазарджик, компресор бояджийски-двубалонен; наковалня
70кг; електротелфер 1т, електрожен 160А; маси работни 2 х 1 метра метални -2
броя; маса монтьорска -1 брой; инструменти“.
В чл.2, непосредствено след клаузите, определящи
предмета на договора, в качеството си купувач по същия ответникът се е задължил
да заплати на продавачите 80 000,00лв. като „обща цена а продаваните имоти и движими вещи“ . Плащането
на договорената цената е предвидено на вноски: първоначална, платима
при сключването на този договор на
4.VІІ.2013 в размер на 28 000,00лв., предвидена и като капаро по см. на
ЗЗД и окончателна ,платима в размер на 52 000,00лв. „в деня на
изповядване на окончателния договор за покупко–продажба“ на недвижимите имоти.
В т.3 на чл.2 от
Договора е направено изрично разграничение между визираните в предмет на същия
недвижими имоти и движими вещи като страните са приели, че последните, до
окончателното и пълно изплащане на
договорената продажна цена, се предават и остават в държане на купувача.
Съгласно предвиденото в чл.6 на договора, продавачите по сделката
са се задължили да предадат владението на недвижимите имоти „в срок ДО първи
юли 2014г“.
При
проведеното, съответно на изискванията на чл. 20 ЗЗД, логическо, телеологично, лексикално
и систематическо тълкуване на клаузите в
този договор, от
правна страна съдът приема, че същият смесва институтите на предварителния договор за продажба на недвижими имоти и на окончателен
такъв за продажба на движими вещи. В договора
страните ясно са разграничили волята си по „обещанието“ за продажба на имотите(вж.чл.1, т.1във вр. с чл.2 и
чл.6) от окончателно
формираната воля за продажба на намиращите се в тези имоти движими вещи(вж.чл.1, ал.2 във вр. с чл.2). Които вещи, по воля на страните и в условия на равнопоставеност, са индивидуализирани в предмет на договора
като родово и като индивидуално определени. След родовото им определяне, с израза „включително“, страните са подчертали,
че в общия им обем са включени и индивидуално определените вещи. Уточняването им
като намиращи се в процесните имоти, обуславя функционалната им обвързаност на
вещите с предназначението на имотите. Родовото им определяне като уреди, инструменти и съоръжения предпоставя връзката им с обособените в
имотите работни помещения и трайно инсталираните в тях машини, и работни
плотове,които са описани в договора като индивидуално определени вещи. По
делото се установява, че описаните в предмет на договора вещи са били ползвани
и експлоатирани в продължение на години от прехвърлителя П. П. във връзка, и по
повод осъществяваните от него дейност и
занятия-поцинковане, ремонт на автомобили.
За това, че в предмет на
договора са родово определени всички находящи се в имота движими вещи, а не
само индивидуално посочените такива, свидетелства и размера на общо
договорената за обектите цена от 80 000,00лв. В чл.2, ал.1 от договора
страните изрично са приели, че в тази си част договорът има характер на
разписка за платена от купувача и получена от продавачите сума от 28 000,00лв. като първоначално дължима вноска от общо
договорената в размер на 80 000,00лв. цена. От съдържанието на договора се
следва за безспорно, че продавачите са предали движимите вещи във фактическа
власт на купувача на 4.VІІ.2013г.По
делото не се твърди от имота, относимо към дата на договора за продажбата им,
да са изнасяни движими вещи.
Според съдържанието на
договора, предаването на владението на
имотите е договорено „в срок ДО 1.VІІ.2014г.“. Т.е., посочената
дата е крайната такава, до която, считано от 4.VІІ.2013г. продавачите са се задължили да предадат на
ответника владението на имотите. Така
договореният срок касае предаването на владението, а от там и изправността на
продавачите и спазването му не е вменено
в отговорност на ответника.. От доказателствата по делото се следва за установено, че същият е бил допуснат в имота със
съгласието на П.П.. Между двамата е имало уговорка П.
да продължи да живее и се ползва от имота, и след продажбата му.
В сключения на
4.VІІ.2013г. договор за продажба категорично липсва клауза, предвиждаща в
задължение на ответника връщане на вещи. Така
установеното от фактическа страна,
от правна обуславя извод за недоказаност на предпоставките за вменяваната му по
чл.79 ЗЗД отговорност за обезщетяване на ищцата за вреди, търпени в резултат от
неизпълнение на договорно поето в този смисъл задължение. По отношение на задълженията
за предаване на вещите и заплащане на цената, основно поети и определящи правната същност на договора в тази му част като договор за покупко-продажба, по делото не се твърди и не се доказва
неизправност на страните.
По воля на страните, още със
сключването на договора, родово и индивидуално определените вещи са индивидуализирани
по своето местонахождение в имотите, визирани в предмет на предварителния
договор. Постигната е изрична уговорка относно момента на индивидуализирането и
придобиването им в собственост от купувача на датата, на която същият заплати
изцяло догорената цена. От доказателствата се следва за безспорно установено че
това свое задължение ответникът е изпълнил окончателно с извършените на
1.Х.2013г. плащания. Т.е., по
аргумент на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, индивидуализацията на
родово определените в договора вещи, по
воля на страните е настъпила на 1.Х.2013 като
на 4.VІІ.2013г. същите са били фактически предадени от продавачите в държане на ответника. Или казано иначе,
считано от 4.VІІ.2013 ответникът е правомерно във фактическа власт на вещите, като от 1.Х.2013г. легитимира и качеството си на
техен собственик.
Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД "при договори
за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността
се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при
липса на такова, когато бъдат предадени". Разпоредбата на чл. 24, ал.
2 ЗЗД има предвид такова предаване, което обезпечава на купувача възможността
да придобие владението, ползването и разпореждането с вещите. И понеже
купувачът придобива тези права от момента на фактическото предаване на родово
определените вещи, то от този момент е
настъпило и тяхното индивидуализиране/отделяне.
Ищцата не представя съставени към
дата на договора приемо-предавателни протоколи или описи, документиращи фактически предадените на ответника вещи по начин
изключващ от обема им описаните по исковата молба такива.
В
изпълнение на облигационно поетото по предварителния договор задължение, на
1.Х.2013(а, не на
договорената като срок по предварителния договор дата 5.VІІІ.2013) ищцата и съпругът й П. П.
сключват с ответника окончателен договор за продажба на недвижимите имоти,
обективиран в приложения като доказателство на л.14 Нот.акт №42/1.Х.2013 по
нот.д.№501/1.Х.2013 по опис на нотариус В.Тодорова, с рег.№312НК и р-н на
действие при РРС.
В
нот. акт изрично е посочено, че имотите се продават общо на цена
30 000,00лв., от които 21 000,00лв. за застроения недвижим имот,
8 000,00лв. за незастроения имот в регулация и 1000,00лв. за
земеделския имот. Посочено е също, че
подавачите са получили изцяло и авансово договорената продажна цена. Като съществено условие на договора за покупко-продажба
на недв. имоти, удостоверената в нот. акт клауза за цената им, по аргумент на
чл.164 ГПК е оборима единствено с
писмени доказателства. Такива, в подкрепа на инцидентно предявения иск за
оспорване размера на цената, ищцата не ангажира.
При отчетена относимост в предмета и
цената по предварителния договор с окончателно сключения с нот.акт №42/1.Х.2013г.
договор за продажба на недвижимите имоти, съдът приема, че в сумата от
50 000,00лв., представляваща разлика до общо договорената на 4.VІІ.2013г. цена
от 80 000,00лв., страните са включили
и цената на продадените движими вещи. По делото не се спори, а и от доказателствата
се следва за установено, че същата е била заплатена от ответника на продавачите в
договорените за това срокове и размер -28 000,00лв. на 4.VІІ. 2013 и с
две, извършени по банков път на 1.Х.2013г. плащания, съответно в размер на 30 000,00л и 22 000,00лв.
В заключение(л.226-234), по спорните и релевантни за изхода на делото факти, назначената по делото КСОЕ установява
следното: Индивидуално описаните в предмет на договора движими вещи, относимо
към дата на сключването му 4.VІІ.2013г.
са с цена в размер на 3 465,00лв.
Пазарната цена на
описаните в исковата молба на ищцата вещи, съответно към дата на
договора-4.VІІ.2013 са с пазарна цена в размер на 7 894,00лв. От общо
претендираните по иска движими вещи, при оглед на място вещото лице установява
в наличност такива на стойност от 1 726,00лв.(вж. на л.229 последна колона на Таблица №2) . Между наличните ви имота вещи, експертът не установява претендираните до
обезщетяването им такива с характер на мебели-столове, трикрилен гардероб,
легла ,вентилатор, матрак, спално бельо. По отношение на тези вещи, изводимо от
показанията на свидетелите, съдът приема, че същите са били взети от ищцата
през м.ХІІ.2013г.
В отделна таблица на
заключението си, в.л. К. е оценила авточастите за л.а. УАЗ на 781,00лв. към
м.VІІ.2013г. От свидетелските показания се следва за установено, че УАЗ-ката и
закупените за нея части са били взети от
ищцата при посещението й в имота през м.ХІІ.2014 и продадени от нея, на което
сочат показанията й, снети на
24.ІV.2014г. пред съдия по ДП №РЗ-561/2014 на РП Разград(л.134). Протоколът за разпит на ищцата пред
орган на досъдебното производство има характеристики на частен свидетелстващ
документ, удостоверяващ неизгодни за нея
факти и представлява косвено
доказателство за подлежащите на доказване факти.
По повдигнатия между
страните спор относно характеристиките и принадлежността на процесните обекти -
метален гараж и метален склад, и двете назначени по делото СТЕ установяват
следното: Металният склад е с характер на трайно прикрепена към имота
постройка- изграден е при дадено строително разрешение и съответно на одобрен
архитектурен проект. Основите и подовете му са бетонни, а стените, носещата и
покривната му конструкция а метални. Според
КСОЕ, към дата на предварителния договор-4.VІІ.2013г., пазарната стойност на тази
сграда е в размер на 7 970,00лв., а според повторната СТЕ, относимо към
1.Х.2013- дата на окончателния договор, стойността му е в размера на 5 500,00лв.
Металният
гараж представлява метален преместваем контейнер. При посещение на място
експертите установяват, че към днешна дата същият е разположен в средната част
на дворното място на жилищния имот, в близост до дворищната му граница. Относимо
на депозираното в обясненията на ответника и в показанията на св.Х.А., вещите лица установяват, че на това място гаражът е
преместен след демонтирането му. На место(вж. снимки в приложение 1 към СТЕ на инж.К.) . Преди това контейнерът
е бил бетониран до югозападната фасада на стоп. постройка, за което
свидетелстват намерените на място следи от отрязани метални колони. Според КСОЕ
стойността на контейнера към 4.VІІ.2013 е в размер на 6 670,00л., а според
повторната СТЕ –към 1.Х.2013 пазарната му стойност е в размер на 1 700,00лв.
Дадените в стойностите различия са
обясними с различията на приложените от
експертите методи на оценяване.
В обобщение,
по отношение на металния склад съдът
приема, че се касае за трайно прикрепен към имота обект, който по силата на
приращението следва собствеността на дворното място. Съгласно възприетото в
практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК(напр. Решение по гр. д. № 1129/2009 г.
по описа на ВКС, I го и Решение по гр. д. № 88/2012 г. по описа на ВКС, II го и
др.), по аргумент на чл. 92 ЗС при прехвърлянето на правото на собственост върху
земята, приобретателят му става собственик на всички постройки и насаждения,
освен ако не е уговорено друго при сключване на договора. Т. е., ако изрично
постройките са изключени от предмета на разпореждането. Щом продавачът не е
изключил изрично от продажбата вещи/подобрения, които се намират в продаваемото
място, то в този случай купувачът
придобива всичко, което се намира в мястото, поради което запазването на
собствеността върху сградата отделно от мястото, трябва да бъде изрично
уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията на чл. 92 ЗС.
Щом изрично не е
уговорено запазването правото на собственост върху процесните навеси отделно от
мястото, презумпцията по чл. 92 ЗС не е оборена и ответникът се легитимира като
техен собственик.
По отношение на металния гараж съдът
приема: За да се окачествят изградените обекти като
недвижими вещи по смисъла на чл. 110 ЗС,
следва същите да са прикрепени трайно към земята или постройката и отделянето
им да е невъзможно без тяхното увреждане или унищожаване. Трайното прикрепване
към терена или към друга сграда е основен признак за разграничаване на
движимите от недвижимите вещи, а как е осъществено то е без значение.
Преценката дали е налице трайно прикрепване на постройка към земята или е
налице обект, чиято връзка с терена не е трайна и който може да бъде демонтиран
или премахнат без да се наруши целостта му, е конкретна и се основава на
установените по делото факти. От доказателствата по делото се следва за
безспорно установено, че относимо към дата на сключената между страните сделка
на разпореждане, металният гараж е бил с вкопани/бетонирани в земята колони.
Като безспорно се установява и факта, че същият е демонтиран с прерязване на
металните колони в основата им и преместването му на друго място, без това да е
променило конструкцията и предназначението му. Действията, предприети от
ответника по демонтиране и преместване на гаража определят характеристиката му
на преместваем обект. Преместваемите обекти, представляващи движими вещи, дори
и когато са трайно закрепени за земята, какъвто е настоящия случай, губят
самостоятелния си статут, тъй като стават приращение към земята. В съответствие
с изложеното по горе относно сключения на 4.VІІ.2013г. договор, в частта имаща
характер на договор за покупко-продажба на родово
определени движими вещи, от фактическа и правна страна съдът приема, че
въпросният гараж е включен в предмета на този договор като намиращо се в
продаваемия имот съоръжение.
Предвид изложеното, от
правна страна съдът намира всеки от евентуално съединените искове за
неоснователен и недоказан.
Предявеният на
осн.чл.79 ЗЗД иск предвижда обвързване отговорността на страната при доказано
неизпълнение на договорно поетите от нея
задължения. Т.е., отговорност за неизпълнение на възникнало от правна сделка
задължение . Въз основа на валидно сключен между тях договор за продажба на
движими вещи между страните е установена облигационна връзка, която не
предвижда в задължение на ответника-купувач връщане на намиращи се в закупените
имоти вещи. Този иск е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен.
Съгл. чл.45 ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ангажирането на отговорността за обезвреда при
непозволеното увреждане предпоставя доказаност на кумулативно изискуемите се за
съставомерността му предпоставки: вина, вреда, деяние(действие или
бездействие), противоправността на
деянието и причинна връзка между
търпените вреди и противоправното деяние. И, докато вината на деликвента се
презумира, то в тежест на ищеца е да докаже вредата, противоправността на
деянието и неговата причинна връзка с вредата.
За да е налице противоправност в поведението на ответника, ищцата
следваше да докаже, че същият неправомерно и в нарушение на императивна норма е
предприел унищожаване на собствените й вещи. От доказателствата по делото се следва за
безспорно установено, че вещите, чиято равностойност се претендира като
претърпяна на деликтно основание вреда, са валидно
придобити в собственост от ответника. Договорът
за продажба е консенсуален, за сключването му е достатъчно да се постигне
съгласие между страните, каквото в процесния договор е постигнато. Т.е. с
постигането на съгласие за продажба, задължението на продавача да прехвърли
собствеността е изпълнено, тъй като вещите, предмет на същата са
индивидуализирани с фактическото им предаване на ответника, който е придобил
правомощията на собственик в пълен обем-да владее, ползва и се разпорежда с
продадените му вещи. В този смисъл
поведението му, доколкото такова конкретно се установи по демонтирането на
процесния гараж, не е противоправно и не ангажира отговорността му като такава
по чл.45 ЗЗД. Ищцата не доказва притежание на вещите, от което да следва, че е
увредена в резултат на предприетите по отношение на тези вещи действия на разпореждане.
Поради което и на така предявеното основание, искът следва да се отхвърли като
недоказан.
Недоказана по основание е и предявената в условия на евентуалност
претенция за неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищцата. На
първо място по делото се следва за безспорно установено, че процесните вещи са
преминали в собственост на ответника на валидно правно основание-възмездно сключен
договор за покупко-продажба. По делото не се твърди и не се доказва
неизправност на ответника по този договор. Няма данни по отношение на този
договор, включително и в настоящото производство, да са предприемани действия
по развалянето му, от което да следва извод за отпадане на основанието, на
което процесните вещи са преминали в собственост на ответника. А оттам и
задължение за връщането им, респ. за заплащане на тяхната равностойност при
хипотеза на чл.57 ЗЗД. Воденето на такъв иск предполага фактическо
задържане на вещите от ответника при липса на основание за това, последващото
им погиване или отчуждаване. Предявеният на това основани иск е недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
На осн.чл.78 ГПК ищцата
следва да заплати на ответника доказано сторените по делото разноски.
По изложените мотиви,
Съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля като неоснователен и недоказан иска на С.Н.П.,
ЕГН********** *** срещу С.Х.Х., ЕГН**********,***,
Разградска община, ул.“Първи май“№4 за дължимо й се на осн.чл.79 ЗЗД обезщетение в размер на 30 за вреди, претърпени поради
неизпълнение на поето по предварителен договор от 4.VІІ.2013г. задължение за
предаване на следните движими вещи: - метални шкафове-Зброя ведно е намиращи се в тях инструменти,
оборудване и движими вещи-големи електрожени, ьглошлайф, къртачи и други;
вентилатор-голям за промишлени помещения TOURUS; метален склад е размери 3.50
метра на 15.00метра; метален гараж,
ведно е цялото оборудване и вещи, намиращи се в него; домашно обзавеждане-офис-стол, 4 дървени
стола-нови, легло-ново дървено единично, нови спални комплекти-чаршафи,
гардероби-2броя трикрилни с надстройки, пълни с дрехи; матрак-нов единичен; менгеме-голямо,
ръчна гилотина, шмиргел стационарен малък трифазен; компресор малък монофазен
еднобалонен, менгемета-2броя, комплект горелки за оксижен; зарядни устройства
за акумулатори-2броя; кислородна бутилка-1брой, бутилки за пропан-бутан-2броя,
ъглошлайф „Спарки" малък 10000 оборота-1 брой, ъглошлайф малък 10000
оборота „Бош"-1брой, ъглошлайф голям „Спарки" 6600 оборота-1 брой,
ъглова дрелка чешка 1брой, шмиргел голям стационарен трифазен-1брой, дрелка
голяма „Спарки"-1брой, дрелка малка „Спарки"-2броя, пистолет
бояджийски чешки-1 брой, пистолет бояджийски бьлгарски-1брой, елементи за
изчукване на коли-5/пет/ комплекта, мекрометри-12 броя, индикатори за отчитане
на цилиндър-18 броя, камъни за шмиргел-36 броя, бургии-З броя сандъка от 6мм до
200мм -200 броя, бургии 3 сандъка от 2мм
до бмм-500 броя, ключове гаечни комплекти от 6мм-36мм-20 броя, ключове
лули/звезди/ от 6мм-32мм комплекти-10 броя, динамометричен ключ-1брой,
макари-удьлжители-50метра, голямо менгеме, контактори-26 броя, нови авточасти
за УАЗ и инструменти.
Отхвърля като
неоснователен и недоказан иска на С.Н.П., ЕГН********** срещу
С.Х.Х.
за дължимо й се на осн.чл.45 ЗЗД обезщетение за имуществени
вреди в размер на 30 000,00лв. , причинени в
резултат противоправните действия на С.Х.Х. по
унищожаване и разпореждане с намиращи с в негово държане, собствени на С.Н.П. вещи: метални шкафове-Зброя ведно е намиращи се в тях инструменти,
оборудване и движими вещи-големи електрожени, ьглошлайф, къртачи и други;
вентилатор-голям за промишлени помещения TOURUS; метален склад е размери 3.50
метра на 15.00метра; метален гараж,
ведно е цялото оборудване и вещи, намиращи се в него; домашно обзавеждане-офис-стол, 4 дървени
стола-нови, легло-ново дървено единично, нови спални комплекти-чаршафи,
гардероби-2броя трикрилни с надстройки, пълни с дрехи; матрак-нов единичен;
менгеме-голямо, ръчна гилотина, шмиргел стационарен малък трифазен; компресор
малък монофазен еднобалонен, менгемета-2броя, комплект горелки за оксижен;
зарядни устройства за акумулатори-2броя; кислородна бутилка-1брой, бутилки за
пропан-бутан-2броя, ъглошлайф „Спарки" малък 10000 оборота-1 брой,
ъглошлайф малък 10000 оборота „Бош"-1брой, ъглошлайф голям „Спарки"
6600 оборота-1 брой, ъглова дрелка чешка 1брой, шмиргел голям стационарен
трифазен-1брой, дрелка голяма „Спарки"-1брой, дрелка малка
„Спарки"-2броя, пистолет бояджийски чешки-1 брой, пистолет бояджийски бьлгарски-1брой,
елементи за изчукване на коли-5/пет/ комплекта, мекрометри-12 броя, индикатори
за отчитане на цилиндър-18 броя, камъни за шмиргел-36 броя, бургии-З броя
сандъка от 6мм до 200мм -200 броя,
бургии 3 сандъка от 2мм до бмм-500 броя, ключове гаечни комплекти от
6мм-36мм-20 броя, ключове лули/звезди/ от 6мм-32мм комплекти-10 броя,
динамометричен ключ-1брой, макари-удьлжители-50метра, голямо менгеме,
контактори-26 броя, нови авточасти за УАЗ и инструменти.
Отхвърля като неоснователен и недоказан иска на С.Н.П.,
ЕГН**********
срещу С.Х.Х. за дължимо
й се на
осн.чл.57ЗЗД обезщетение в размер на 30 000,00лв. до
размера, на които, с предприети
действия на разпореждане с намиращите се в негово държане и собствени на
П. вещи, С.Х.Х. се е обогатил
без основание за нейна сметка.
Осъжда С.н.П. на осн. чл.78 ГПК да заплати на С.Х.Х.
разноски по делото в размер на 2 095,00лв.
Решението може да се
обжалва пред ВнАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: