Р Е Ш Е Н И Е № 107
Гр. Разград, 06. 12. 2018 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2.
Ангел Ташев
при секретаря Н. Реджебова разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 174 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от К.Х.М. чрез пълномощник адв. Чобанов против Решение № 153/ 14. 05. 2018 г. по гр. д. № 1042/ 2017 г. по описа на РС
Исперих, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против ответниците
М. И. С. и Н.К. С.,*** да бъдат осъдени
да му отстъпят собствеността и предадат владението върху коридор и една стая,
находящи се в югозападната част на собствената на ищеца жилищна сграда с
административен адрес гр. Исперих, ул. „Цар Симеон“ № 4, като неоснователен и
недоказан.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е
необосновано, незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото
доказателства в нарушение на закона и е достигнал до необосновани правни изводи.
Въззиваемата страна е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва
като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от
ГПК.
От
събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че с
Договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот от 11.01.1995 година при извършена доброволна делба на
имот, част от който е процесният, в дял на праводателя на въззиваемите- М.И.В. е била поставена : ½ ид.част от дворно място в чертите
на град Исперих цялото от 970 кв.м. с уредени регулационни отношения,
съставляващо парцел III-987 в кв.129 по плана на град Исперих, при съседи :
улица, И.С.и Х.М., както и изключителното право на собственост върху две стаи,
салон и антре от масивната жилищна сграда; Две стаи, кухня, баня и съблекалня,
пристройка към жилищната сграда откъм източната страна на парцела; Стопанска
сграда, тоалетна, както и изключителното право на собственост върху гаража също
в източната част на парцела откъм съседа Х.М. и улицата.
Другият съделител Б.И.П.– праводател на праводателите на въззивника
е получил : ½ ид.част от дворно място в чертите на град Исперих, област
Русенска, цялото от 970 кв.м., с уредени регулационни отношения, съставляващо
парцел III – 987 в кв.129 по плана на града при съседи : улица и Иван Спасов,
както и изключителното право на собственост върху стая, кухня и антре от масивната
жилищна сграда построена в същия парцел; Пристройка към същото жилище състоящо
се от две стаи и баня; Стопанска постройка и тоалетна, всичко в западната част
на парцела откъм улицата и съседа Иван Спасов.
Въз основа на нотариален акт № 84, том IV, рег.№ 4830, нот.дело № 571 от 2017 г. на нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на НК с район на
действие Районен съд – Исперих въззивникът К.Х.М. е придобил по силата на покупко-продажба правото на собственост върху
следния недвижим имот: Поземлен имот с начин на ползване – жилищно застрояване,
находящ се в чертите на град Исперих, ул. „Цар Симеон“ № 4, община Исперих,
област Разград, за който по Скица № 507/ 11.08.2017г. на Община
Исперих и дворищно-регулационния план на града, одобрен със Заповед № 25/
29.01.2001г. е отреден УПИ III в квартал 72, образуван от имот № 560, с площ на
УПИ III 317 кв.м., ведно с построените в имота: 1.Самостоятелен обект с начин
на ползване – жилище със застроена площ 50.00 кв.м.; 2. Самостоятелен обект с
начин на ползване – жилище със застроена площ от 24.00 кв.м., ведно с прилежащо
мазе със застроена площ 12.00 кв.м.; 3. Самостоятелен обект с начин на ползване
– навес с оградни стени със застроена площ 10.00 кв.м., при граници и съседи на
имота : УПИ
XVI,
УПИ IV, УПИ II от квартал 72 и УПИ LVIII от квартал 1 по плана на града .
По
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том V,
рег.№ 3377, нот.дело № 451 от 2005 година, сключен с М.И.В. като продавач, въззиваемият М. И.
С. е станал собственик на недвижим имот: Поземлен имот с начин на ползване
дворно място, находящо се в чертите на град Исперих, ул.“Цар Симеон“ № 4,
община Исперих, област Разградска, за което по Скица № 394/ 16.05.2005г. на
Община Исперих и дворищно-регулационния план на града, одобрен със Заповед №
25/ 29.01.2001г. е отреден парцел IV-561 от квартал 72 с площ 873.30 кв.м.
Регулачни и квадратурни данни: имот пл.№ 561 има 871.56 кв.м., от имота няма
отчуждения и предавания към парцел IV няма предавания, ведно със застроените в
имота самостоятелни обекти с начин на ползване жилищна сграда, лятна кухня,
гараж, стопански постройки и подобрения, при граници и съседи : улица, парцел
II-559, парцел V-562 и парцел XV-573 от квартал 72 по плана на града.
Според заключението на назначената и
изслушана пред районния съд СТЕ, по плана на град Исперих от 1979 година
процесните два имота са представлявали един парцел III-987 от кв.129 по плана
на град Исперих. Границите и съседите на имота са : северозапад – ПИ 986;
североизток – ПИ I-991; югоизток – улица и югозапад – ПИ IV-983. През 1995
година парцел III-987 от кв.129 е бил собственост на И.П.Н.. След извършената
доброволна делба от неговите наследници, имота е разделен на две части между Б.И.П.
и М.И.В.. По плана на град Исперих от 2001 година общият имот по стария план е
разделен на два поземлени имота : УПИ III-560 с площ 317 кв.м. и УПИ IV-561 с
площ 873 кв.м. от кв.72 по плана на град Исперих. Граници и съседи на УПИ
III-560 от кв.72 са : северозапад – УПИ XVI-573, североизток – УПИ II-559,
югоизток – улица и югозапад – УПИ IV-561. Граници и съседи на УПИ IV-561 от
кв.72 по плана на град Исперих са : северозапад - УПИ XV-572 и УПИ XVI-573,
североизток – УПИ III-560, югоизток – улица и югозапад – УПИ V – 562. В
договора за доброволна делба не са записани площи на помещенията и сградите, които
са били предмет на делбата. В дял на Б.И.П. са били поставени : 1/ масивна
жилищна сграда – стая, кухня и антре; 2/ пристройка към същото жилище – две
стаи и баня; 3/ стопанска постройка и тоалетна. Поставените в дял помещения
съществуват и към настоящият момент в УПИ III-560 от кв.72 по плана на града.
Настоящ собственик е К.Х.М.. В дял на М.И.В. са били поставени : 1/ в масивната
жилищна сграда – две стаи, салон и антре; 2/ пристройка към жилищната сграда –
две стаи, кухня, баня и съблекалня; 3/ стопанска сграда, тоалетна, гараж. Поставените
в дял помещения съществуват към настоящият момент в УПИ IV-561 от кв.72 по
плана на града. Настоящи собственици са ответниците М. И.
С. и Н.К. С.. Реално ползваните помещения
и сгради от К.Х.М. са : 1/ Жилищна сграда – стая № 3 със ЗП 18.35 кв.м.;
кухня № 1 със ЗП 8.46 кв.м. и антре № 2 със ЗП 2.94 кв.м.; 2/ Жилищна сграда №
2 – стая № 5 със ЗП 14.98 кв.м. и стая № 6 със ЗП 10.96 кв.м.; 3/ Навеси –
навес № 1 със ЗП 10.94 кв.м. и навес № 2 със ЗП 16.88 кв.м.
Реално ползваните помещения и сгради от М.
И. С. и Н.К. С. са : 1/ Жилищна сграда – стая
№ 1 със ЗП 17.83 кв.м.; стая № 2 със ЗП 16.81 кв.м.; салон със ЗП 17.76 кв.м. и
антре № 1 със ЗП 3.90 кв.м.; 2/ Пристройка – стая № 4 със ЗП 23.21 кв.м.; кухня
№ 2 със ЗП 13.56 кв.м.; баня със ЗП 5.43 кв.м.; килер със ЗП 4.97 кв.м. и склад
със ЗП 9.01 кв.м.; 3/ Навес пристройка – ЗП 10.34 кв.м.; 4/ Лятна кухня с гараж
– стая № 7 със ЗП 14.30 кв.м., стая № 8 със ЗП 17.20 кв.м.; антре № 3 със ЗП
4.71 кв.м. и гараж със ЗП 34.50 кв.м.; 5/ Стопанска постройка –дам със ЗП 8.25
кв.м. и навес № 3 със ЗП 21.31 кв.м. Разпределението на помещенията и сградите
по договора за доброволна делба отговаря на фактическото и реалното ползване в
момента. По плана от 2001 г. част от процесния Салон № 3 и Стая № 2 / скицата –
Приложение № 2/ по падат в УПИ III-560 от кв.72.
Според заключението на назначената от въззивната
инстанция допълнителна СТЕ, ползваните от въззивника К.М. помещения – кухня №
1, антре № 2, стая № 3, обозначени с №№№ 5, 6 и 7 и ползваните от въззиваемите
помещения – стая № 1, стая № 2, салон № 3 и антре № 4, обозначени с №№ 1, 2, 3
и 4 на скицата – Приложение № 2 към заключението, представено пред районния
съд, така, както са обособени не представляват самостоятелен обект на правото
на собственост, тъй като не отговарят на нормите за самостоятелно жилище,
определени в чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и чл. 110 от Наредба № 7/ 22. 12. 03 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните територии и устройствени зони.
Съвкупността от ползваните от въззивника помещения нямат баня-тоалетна, а тези на въззиваемите нямат
кухня и баня-тоалетна. Процесните помещения-салон № 3 и стая № 2 по скицата –
Приложение № 2 са свързани функционално с ползваната от въззиваемите част от
жилищната сграда.
За да
е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че
е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника,
както и че последния упражнява това владение без правно основание.
Ищецът с
исковата молба основава иска си за собственост върху процесните помещения - Салон № 3 и Стая № 2 по скицата – Приложение № 2, като
твърди, че ги е придобил въз основа на покупко-продажба с нотариален акт № 84,
том IV, рег.№ 4830, нот.дело № 571 от 2017 г. на нотариус
Радомир Александров, рег.№ 254 на НК.
В
представените от страните по делото нотариални актове за собственост не са
индивидиуализирани процесните помещения. В Договора за доброволна делба от 11. 01. 1995 г. също не са записани площи на помещенията и сградите, които са
били предмет на делбата. При съмнение, съгласно
чл.20 ЗЗД трябва да се търси действителната обща воля на страните по договора, отделните уговорки да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Безспорно е, че след сключване на Договора за доброволна
делба от 11. 01. 1995 г. страните по него са установили владение върху
части от имота, съобразно уговорката направена с договора. М.И.В. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том V,
рег.№ 3377, нот.дело № 451 от 2005 г. е прехвърлил на ответниците - въззиваеми правото на собственост в същия
притежаван от него обем върху дворното място и застроените сгради: жилищна
сграда, лятна кухня, гараж, стопански постройки и подобрения. От заключението
на СТЕ, прието от районния съд, след извършени измервания на сградите е
установено, че разпределението на помещенията и сградите по договора за
доброволна делба отговаря на фактическото и реалното ползване в момента от страните
по делото. Поставените в дял помещения на Б.И.П. съществуват към настоящия момент
в УПИ III – 560 от кв. 72 по плана гр. Исперих, собственост на
въззивника К.Х.М.. Помещенията, поставени в дял на М.И.В. съществуват в момента
в УПИ IV - 561 от кв. 72,
собственост на въззиваемите. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
част от процесния Салон № 3 и Стая № 2 /скицата – Приложение № 2/ попадат в УПИ III-560 от кв.72
след приемане на новия застроителен план на града през 2001 г. С оглед на това, следва да се приеме, че договора за покупко-продажба,
сключен между Ванев и въззиваемите, обективиран с нот. акт№ 108, том V, рег.№
3377, нот.дело № 451 от 2005 г. има вещно-прехвърлителен
ефект и по отношение на процесните сгради. Според заключението на допълнителната СТЕ, прието от
настоящата инстанция, съвкупността от помещения, ползвани от двете страни по
делото, находящи се в сградата, в която се помещават и процесните помещения,
така, както са обособени не представляват самостоятелен обект на правото на
собственост, тъй като не отговарят на нормите за самостоятелно жилище,
определени в чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и чл. 110 от Наредба № 7/ 22. 12. 03 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните територии и устройствени зони. Но според същото заключение, процесните
помещения-Салон № 3 и Стая № 2 по скицата – Приложение № 2 са свързани
функционално с ползваната от въззиваемите част от жилищната сграда. Тези
помещения са принадлежност към главната вещ, тъй като са функционално свързани с нея и по силата на
чл. 97 и чл. 98 ЗС стават
собственост на въззиваемите,
които са собственици на жилищната
сграда. Доколкото не се установява наличие на
самостоятелен, от гледна точка на действащия правен режим обект на правото на
собственост на ищеца - въззивник, към
който да принадлежи правно и функционално
процесните помещения, то по отношение на тези помещения не може да бъде уважен иск за
ревандикация. В устните състезания проведени пред районния съд ищецът
за пръв път е въвел довод, че процесните помещения са станали негова
собственост по силата на принципа на приращенията, заявявайки, че собственика
на земята е собственик на построеното. Преценката дали настъпилото по силата на
ЗРП от 2001 г. на гр. Исперих изменение в регулацията между двата имота
представлява юридически факт, влияещ върху правото на собственост на страните
върху процесните помещения не следва да се обсъжда в това производство, предвид
настъпилата преклузия на осн. чл. 147
ГПК. Ищецът не е въвел такова придобивно основание за собственост на
процесните помещения своевременно, не е било включено в предмета на делото и
респ. не са събирани доказателства във връзка с него, поради което и доводът не
следва да се разглежда по същество.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е
довело районния съд до неправилен извод, че предявения
иск е неоснователен, е необосновано, поради което в това
отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил
подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз
основа, на което е стигнал до законосъобразни
правни изводи. С оглед на
това, решението на районния съд, като
обосновано и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 153/ 14. 05. 2018 г. по гр. д. № 1042/ 2017 г. по описа на РС
Исперих.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.