Решение по Гражданско дело 228/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

Разград

29.І.2019г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

5. ХІ.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар:С.Л. ПРЕДСЕДАТЕЛ

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2018

№228

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №123/25.VІІ.2018г. по гр. д.№570 по описа му за 2017г., състав на КРС е уважил предявения от Х.А.И. иск като на осн.чл.124 ТПК във вр. с чл.77ЗС е признал за установено по отношение на ответниците А.М.А., А.М.А. и С.М. С., че същият е собственик на индивидуализираните в предмет на иска земеделски имоти, както следва:

1. НИВА(ЛОЗЕ) с площ от 2 (два) дка, в местността „Ямач”, трета категория, при граници: ПИ № 364100 – нива , ПИ 000292 – полски път на Община – Кубрат, останалата част с площ от 3.006 дка от ПИ № 364101, и ПИ № 000292 – полски път на Община – Кубрат, съставляваща реална част от ПИ № 364101, повдигната в розов цвят, заключена между т. 1,2,3 и 4, на Скица № к 02245/ 09.10.2017 г. , приподписана от съда, е приета за неразделна част от решението;

2. НИВА с площ от 6.00 (шест)дка, в местността „Юртлук”, трета категория, при граници: ПИ № 000246 – полски път на Община – Кубрат, ПИ № 306028 – нива и останалата част с площ от 6.076 дка от ПИ № 372002, съставляваща реална част от ПИ № 372002, повдигната в розов цвят, заключена между т. 1,2,3 и 4, на Скица № к 02246/ 09.10.2017 г. , приподписана от съда, е приета за неразделна част от решението и

3. НИВА с площ от 7.00 (седем) дка, в местността „Арпалък”, четвърта категория, при граници: ПИ № 000246 – полски път на Община – Кубрат, ПИ № 306028 – нива на Севдие М. Мустафа, ПИ № 000014 – полски път на Община – Кубрат, и останалата част с площ от 9.190 дка от ПИ № 306009, съставляваща реална част от ПИ № 306009, повдигната в розов цвят, заключена между т. 1,2,3 и 4, на Скица № к 02247/ 09.10.2017 г. – л. 49 от делото, която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението .

Недоволен от така постановеното решение, ответникът А.М.А. обжалва същото като недопустимо, неправилно и като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, визирайки нормата на чл.164, ал.1, т.1 и т.3 ГПК .

В предоставеният й по реда на чл.265 ГПК срок, конституираната с иска като другар в процеса - С.С. депозира писмена молба за присъединяването си към жалбата на въззивника А. Мехмед.

В с.з., чрез процесуално представляващият ги по пълномощие –адв. Керчев, въззивниците А. и С. заявяват, че поддържат жалбата. Оспорват твърдението на ищеца за придобита по давност собственост върху процесните реални части от наследствените им земеделски имоти. Оспорват доказност на въведеното от същия твърдение за приживе извършена между него и баща им-наследодателя М. У., неформална делба на нивите. Намират, че изготвените от самия ищец скици са съобразени и присъединени от първоинстанционния съд като неразделна част от решението в грубо нарушение на съдопроизводствените правила. На посочените в жалбата основания, молят за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения срещу тях иск като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.

В законоустановения и предоставен му за това срок, въззиваемият Х.А.И. се е възползвал от правото си на отговор, с подаването на който оспорва жалбата като неоснователна. В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Дечев, моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски.

С депозирано към дата на с.з. писмено становище, чрез назначеният му в производството особен представител- адв. П.Х., въззиваемият А.М.А. заявява, че жалбата е основателна.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е основателна. С подаването й се въвежда спор, както по фактите, така и по правото.

Атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено, по същество на предявен по чл.124 ГПК иск.

Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявения иск защита. Въз основа на допустимо събраните в производството доказателства, КРС е установил фактическа обстановка, която не се споделя от настоящата инстанция. Фактическите изводи на първостепенния съд не кореспондират с доказателствата и сочат на необоснованост на приетото от правна страна по основателността на иска. При дължимия анализ на доказателствата, КРС е кредитирал изцяло депозираното в показания на ищцовите свидетели при видимо противоречие на същите с приетите, и неоспорени като такива писмени доказателства. При коментар на депозираните от страните писмени доказателства е извел, неследващи се от съдържанието им факти. В мотиви на решението си е посочил, че не приема заключението на назначената по делото СТЕ, с което вещото лице е отговорило на поставените му от съда и страните въпроси. По въведен от ищеца, в срока на чл.193 ГПК спор относно автентичността на подписа, положен в депозираните, от трето за процеса лице РКО срещу рубрика “получател“, КРС не открил производство по чл.194ГПК и е анализирал същите като недостоверни, поради несъответствието им с изискванията на чл.181 ГПК. В нарушение на процесуалните правила , в степен да счете същите за неразделна част от решението си, е кредитирал скиците, изготвени от ищеца, не по установения за това ред, за претендираните от него граници на реално владени части от процесните имоти.

В резултат на самостоятелно и независимо проведеният анализ на доказателствата, като инстанция по същество, РОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от доказателствата се следва за установено(вж. на л.12 У-ние изх. № 070/30.V.2017 г. на Кметство – с. Мъдрево), че А. И. У.ов е починал на 25.ХІ.1955г., оставяйки за свои преки законни наследници, както следва:

-син Мехмед А. У., починал на 30.І.1993г.

-син А. Ибрам, известен с българо езичните имена-Иван Иванов, починал на 6.Х.1987г.

-дъщеря Айше Вели, поч. на 27.VІІІ.2014г.;

- син М. У., поч. на 3.V.2001г. и

- син Х. И., ищец по делото.

Последният, с подаване на исковата молба е въвел твърдение, че приживе баща му извършил между тримата си сина-неформално и по равно подялба на зем. имоти, притежавани от него в землището на с.Мъдрево. Твърди, че в периода 1956-1957г бил войник, поради което имотите, които той и брат му М. получили при делбата, били внесени от името на последния в ТКЗС след 1955г.

С подадена на 16.І.1992г. молба, позовано на извършено чрез колективизацията им отчуждаване, по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ М. У. е претендирал реституирането на процесните имоти в негова собственост.

С влязло в сила Решение №р0079/21.VІІІ.1993г., сезираната с производството по чл.11 ЗСПЗЗ ПК Кубрат, по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ и на основание влязъл в сила земеразделителен план на с.Мъдрево възстановява на М. У. правото на собственост върху: нива от 16.191дка в местност Арпалък, с отреден по плана имот №306009; лозе от 5.006дка, в местност Ямач, с отреден по плана имот №364101 и нива от 12.076дка, в местност Юртлук, с отреден по плана имот №372002. Влязлото в сила решение е придружено със скица за всеки един от възстановените с план за земеразделяне имоти. Съгл. чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Решението на ПК има конститутивно действие. Имотите, по отношение на които на заявителя У. е възстановено право на собственост в нови реални граници, установени към дата на постановяването му с вл. в сила план за земеразделяне, са индивидуализирани по начин, позволяващ идентифицирането им с процесните ниви. Не е спорно по делото, че след влизане в сила на решението за реституиране на имотите в собственост на М.У., не е постановявано такова за изменението му по реда и сроковете на чл.14, ал.7ЗСПЗЗ .

В обобщение, от фактическа и правна страна съдът приема, че ответниците са придобили по реституция и наследство собствеността на процесните , възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти, върху които попадат претендираните от ищеца реални части.

Разпитаните по делото свидетели, последователно и независимо един от друг, депозират в показанията си, че в периода от 1993г. и до смъртта си през 2001г., наследодателят на въззивниците - М. е обработвал възстановените му в собственост зем. имоти-садил ги е с различни култури, прибирал е продукция, гледал е животни.

В зависимост от позицията на ангажиралата ги като гласно доказателство страна, по въпроса, извършвана ли е приживе на М. и брат му Х. „неформална делба на реституираните в собственост на първия имоти, и то в твърдените по исковата молба реални части, показанията на двете групи свидетелите са противоречиви. Отговорът на този въпрос, съответно на въведения с иска спор между страните, е значим, както във връзка с индивидуализацията на претендираните в собственост реални части, така и във връзка с основанието и момента на установяване, на твърдяната от ищеца фактическа власт върху същите.

В показанията си, ищцовият св.И.Сюлейман (л.238) твърди, че приживе, самият М. му бил споделил, за постигната с брат му Х. договорка за това, колко и от коя нива ще обработва всеки от тях. Като непосредствените му впечатления, касаят нивата от 16дка в м.Арпалък, по отношение на която бил нает и от двамата братя за извършване на механизирана услуга-оран. Твърди, че ищецът обработвал 7дка, а М.-9дка. Категоричен е, че между така определените от нивата части имало маркирана с колчета граница. Това му твърдение се явява опровергано от констатациите на назначената по делото СТЕ. В заключение, на която(вж.л.260) вещото лице е посочило, че при оглед на място не установява наличие на белези за разделяне на процесните имоти, в това число и на нивата в Арпалък, по твърдения от ищеца и заявен в показания на св.Сюлейман начин.

Ищцовият св.К.Д.(л.240) съобщава в показанията си, че е собственик на нива в местност Арпалък, намираща се в съседство със спорната нива от 16дка – имот 306009 , за която сочи, че била разделена между двамата братя, приживе на М.. Като в тази си част показанията му са вътрешно противоречиви-веднъж, нивата била разделена на 7дка за ищеца и 9дка за наследодателя на ответниците. Поледващо твърди разделянето на нивата по равно – по 6дка за всеки от братята.

В показанията си, ангажираната от ищеца свидетелка М.Х. съобщава, че е собственик на нива в местност Юртлук, намираща се в съседство със спорната нива от 12.076дка, съставляваща по зем. план на с.Мъдрево имот №372002. Сочи, че същата била разделена по равно между двамата братя, приживе на М.. Всеки от тях обработвал по 6 дка. В показанията си твърди, че съседството й с имота в Юртлук било от страната на ищеца, а съсед на този имот от страната на М. бил-св.Кязим Д.. Дадени в този смисъл, показанията на св.Х. влизат в противоречие с твърдяното от св.Д. и приложените като писмени доказателства документи за собственост. Последните, относимо и на заключението на СТЕ установяват, че нивата в местност Арпалък и нивата в местност Юртлук нямат обща граница и не са съседни. Същевременно установяват съседството на св. Д. с нивата в Арпалък, което опровергава твърдението на св. Х. за съседството му с нивата в Юртлук.

На л.115 е приложено у-ние №000132/29.ІІІ.2011г., от което е видно, че М. У. е починал на 3.V.2001г. Като негови законни наследници са посочени преживяла го съпруга - Т. У., починала на 21.І.2010г., и тримата въззивници, съответно- дъщеря-С.С. и двама сина- А.М.А. и А.М.А..

В хронологична последователност, доказателствата сочат на следните, предприети от страните действия на управление и разпореждане с процесните имоти:

1.а/Като доказателство на л.220-225 са приложени Договор № 80/17.V.2009, Договор №12/17.V.2012, Договор №9/17.ІІ.2013, Договор №7/17.VІ.2014, Договор №11/17.VІ.2015г. и Договор №13/17.VІ.2016г., последният със срок на действие до 1.Х.2017г.

Всички упоменати договори са сключени между ЕТ“МЕРО–М.С.“***, като наемател и ответника А.А. – наемодател, във връзка с възмездно предоставени за временно ползване зем. имоти, в това число и процесните три такива, подробно индивидуализирани в договорите по площ, № и разположение по местности сочещи на идентичността им с приживе реституираните в собственост на наследодателя М.У. имоти.

Тези договори не са оспорени и от съдържанието им се следва за установено, че за предоставените за ползване зем. имоти наемателят се е задължил със заплащане на наем, договарян ежегодно в цена на декар. Или, при общо предоставени по договор 33,272дка, при договорени 30лв./дка за стопанска 2009-2010г. , общо дължимия за периода наем е бил в размер на 998,16лв.; за стопанска 2012-2013г., при договорени 35лв./дка-обща наемна цена дължима за периода в размер на 1180,20лв.; За стопанска 2013-2014г , при договорени 45лв/дка- обща наемна цена в размер на 1497,24лв.; За стопанска 2014-2015г , при договорени 45лв/дка- обща наемна цена в размер на 1497,24лв.;

За стопански 2015-2016г и 2016-2017 са предоставени общо 37,782дка., съответно при договорени 45лв/дка- обща наемна цена в размер на 1700,19 лв.; За стопанска 2016-2017г , при договорени 60лв/дка- обща наемна цена в размер на 2266,92 лв.;

Приложените по делото РКО, удостоверяват плащания, извършени към наемодателя по тези договори - А.А. в размер, относим към размера на договорената за съответния период наемна цена. Относно това, че за периода 2009-2016г. ответниците са управлявали процесните ниви чрез отдаването им под наем, свидетелстват и събраните по делото гласни доказателства.

От изложеното се следва, че процесните РКО са частен документ, имащ характер на разписка за извършено плащане. С оглед правилото на чл.181, ал.2 ГПК, доколкото с депозирането им се цели доказване на осъществявана за този период фактическа власт върху имота от страна на притежаващите ги по наследство ответници, в този си състав съдът намира за доказана датата на издаването им, предвид отчетената относимост на същите към реквизити за период и цена, по неоспорените като доказателство наемни договори. Удостовереното в РКО плащане е възникнало на основание, сключен преди издаването му наемен договор.

Когато от достоверната дата се ползва страната, която е автор на частния документ, който се оспорва от насрещната страна, тя дължи и може да докаже достоверната дата с помощта на всички доказателствени средства ( чл. 181, ал. 2 ГПК). Целта на разпоредбата е да предотврати недобросъвестното използване на частен документ за прехвърляне на право чрез антидатиране, така че да се противопостави на лице, придобило по-рано същото право. Това налага по-тясно тълкуване на понятието "трети лица" като такива, които черпят права от лицето, подписало частния документ и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях важи посочената в документа дата. В този смисъл са решение № 193/04.06.2010 г., гр.д. 176/10 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 177/13.06.2012 г.,, гр.д. 1672/11 г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 207/21.01.2016 г., гр.д. 1381/15 г., ВКС, І г.о. В случая, ищецът твърди качеството си на собственик на реални части от имотите на оригинерно основани. Т.е., ищецът не черпи права от издателите на оспорените като антидатирани частни документи, поради което последните са му противопоставими като такива с достоверни дати. Датата на депозираните от ответниците РКО е релевантна към изправността на страните по наемните договори, респ. към факта на плащане/получаване на дължимата по наемните договори цена и няма отношение към въведеното в предмет на спора право на собственост върху имотите. Видно е, че в случая нормата на чл. 181, ал.1 ГПК е неприложима.

Възражението за антидатиране на разписките се опровергава и от допустимо ангажираните на основание чл. 181, ал.2 ГПК свидетелските показания.

б/ Като доказателство на л.227-232 са приложени Договор № 2019.VІ.2009, Договор №267/9.VІ.2012, Договор №251/9.VІ.2013, Договор №243/9.VІ.2014, Договор №287/9.VІ.2015г. и Договор №323/9.VІ.2016г., последният със срок на действие до 1.Х.2017г.

Тези договори са сключени между ЕТ“МЕРО–М.С.“***, като наемател и ищеца Х.И. – наемодател, във връзка с възмездно предоставени за временно ползване земеделски имот, индивидуализиран като нива с площ от 3.175дка, за която по зем. план на с. Мъдрево е отреден имот №307032. От дадената му в договорите индивидуализация е видно, че предоставяният от ищеца зем. имот не е идентичен с процесните имоти.

В това си съдържание, сключените от ищеца наемни договори не само не доказват, но и опровергават твърдението му за установена от него фактическа власт върху реални части от процесните имоти. За същия период от време се установява, че процесните имоти са били отдавани под наем от А.А. като един от тримата наследници -деца на поч. на 3.V.2001г. М. У.. Последният, доказано придобил приживе собствеността върху имотите по реституция. По делото е безспорно, че ищецът не е в кръга на наследниците на М. У..

По регл. на чл.5 ЗН, като деца на М. У., ответниците имат равни права по отношение на останалото след смъртта му имущество, включващо и процесните зем. имоти. От доказателствата по делото се следва за безспорно установени, че в качеството си на законни наследници, същите са предприели следните правни действия:

1/ На 13.ХІ.2014, позовано на наследство и изтекла придобивна давност, ответникът А.А. се снабдява по обстоятелствена проверка с констативен нот.акт №44/13.ХІ.2014 по нот.д.№705/2014 по опис на нотариус Башева, с рег.№573НК и р-н на действие при КРС, легитимиращ правото му на собственост и върху 3 500/16.190 ид.част от въведената в спор по делото нива от 16.190дка, за която в местност Арпалък на с.Мъдрево със зем. план е отреден имот №306009(вж.л.130 от делото на КРС). В граници на дължимото описание на имота не фигурира в съседство имот на ищеца;

Както бе посочено и по горе, по отношение на тази нива правата на ответниците са равни и възлизат в размер на 5.396/16. 190ид.ч. за всеки.

2/ На 24.VІІІ.2016г. ответниците С.С. и А.А. даряват на брат си А.А. 7.293/16.190ид.ч. от въведената в спор по делото нива от 16.190дка, за която в местност Арпалък на с.Мъдрево със зем. план е отреден имот №30600. Дарението е обективирано в приложения като доказателство на л.147 Нот.акт №108/24.VІІІ.2016 по нот.д.№528/2016 по опис на нотариус с рег.№573НК и р-н на действие при КРС .

Така, въз основа на извършеното към него дарение и по наследство, ответникът А.А. се легитимира като собственик на общо 12.690/16.190 ид.ч. от имот №306009. Правото му на собственост върху въпросните ид.части се явява удостоверено и с приложения като доказателство на л.177 – констативен нот.акт №112/24.VІІІ.2016г. по нот.д.№531/2016 по опис на нотариус рег.№573СК и р-н на действие при КРС.

3/ На същата дата-24.VІІІ.2016, но под №109(последващ номера на акта, удостоверяващ нотариално извършеното към отв. А.А. дарение), тримата наследници на М. У. извършват делба на останалото след смъртта му недвижимо имущество, съгласно която:

-ответницата С. получава в дял и става собственик на ПИ с начин на трайно ползване НИВА от 12.076дка, за която в местност Юртлук на с.Мъдрево с план за земеразделяне е отреден имот №372002

- ответникът А.А. получава в дял и става собственик на ПИ с начин на трайно ползване НИВА от 5.006дка, за която в местност Ямач на с.Мъдрево с план за земеразделяне е отреден имот №364101.

При изрично закрепено с подписа му волеизявление, ответникът А.А. е заявил, че за уравнение на дела си е получил имот по предхождаща делбата сделка, визирайки обсъденото по горе дарение.

Сключеният между ответниците договор за делба е нот. удостоверен под №3995/24.VІІІ.2016 по опис на нотариус Башева, рег.№573НК и р-н на действие при КРС(вж.д/во на л.160 - 161)

Относимо на така приетите писмени доказателства, след оглед на място и възложена му проверка по план за земеразделяне на с.Мъдрево, назначената по делото СТЕ констатира, че по отношение на процесните имоти, считано от дата на реституцията им до днес не са изготвяни проекти за разделянето им, така щото от същите да са обособени нови такива, с отредени им по зем. план граници и идентификационни номера. Установява, че единствените, отразени по плана на селото промени, касаят движението на нивите по собственици. Съответно, за времето на 23.ІІІ.1998 , на осн. в. в сила Р.№р№№79/21.VІІІ.1993 на ОСЗГ-гр.Кубрат в партидата на имоти с №№364101, 372002 и 306009 като собственик е вписан, починалият на 3.V.2001г. М. У.. След смъртта ми, считано до 2.ІХ.2016г. по партида на имотите като собственици са отразени неговите наследници- ответници по делото.

На 2.ІХ. по партида на имот №364101, в местност Ямач като собственик е регистриран отв.А.А.. На същата дата, по партида на имот №372002, местност Юртлук е регистрирана отв.С., а по партида на имот №306009, местност Арпалък е регистрирана съсобственост между А.А. при права от 3500/16.190ид.ч. и А.А., при права от 12.690/16.190ид.части.

В заключение, във връзка с поставена му в този смисъл задача, вещото лице посочило, че по техническите си параметри, имот №364101, в местност Ямач и имот №372002, местност Юртлук , не позволяват обособяване на реални дялове в граници, „очертани“ от ищеца в розово върху приложените към исковата му молба скици.

Правилно КРС е приел, че въпросът за реалната поделяемост на процесните имоти е неотносим към предмета на спора, но не е обсъдил експертните констатации, имащи релевантно за изхода му значение. А именно, че противно на депозираното в показанията на ищцовите свидетели, както по плана, така и на място, върху процесните имоти не се установява отбелязване на граница, за ползвани от ищеца, като трето на наследството лице, реални части от зем. имоти, които ответниците са придобили в съсобственост по наследство.

Съдът има правомощието да преценява доказателствата по делото - чл. 236, ал. 2 ГПК, тази преценка следва да почива на връзката между фактите и правилата на логиката, като по този ред се разкрива смисълът на отразеното в документите и преодоляването на външните несъответствия в тях. Без тази дейност възниква опасността от постановяване на съдебни решения, откъснати от действителността и поради това - погрешни.

В случая, в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е позовал фактическите си и правни изводи относно основателността на иска, на приложените към исковата молба скици- изготвени от ищеца по неустановения в ГПК ред и при липса на съответната техническа грамотност, и компетентност. Нещо повече, в самия диспозитив на постановеното от първоинстанционния съд решение, процесните реални части от имотите са индивидуализирани /цитирам/: " ….повдигната в розов цвят, заключена между т. 1,2,3 и 4, на Скица № к 02247/ 09.10.2017 г. – л. 49 от делото, която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението“ .

В резултат на това, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила, в нарушение на състезателното начало в гражданския процес относно правата на страната да подкрепи своите твърдения с надлежни доказателства и да участва непосредствено в събирането им. Освен това, изводът на съда за индивидуализацията на претендираните по иска реални части от имоти , не се обосновава и от съвкупността на събраните по делото доказателства.

Що се отнася до приложените като доказателство на л.14 и 15 декларации, в които ответниците А.А. и С.С., под страх от нак. отговорност са „потвърдили“, че наследодателят им М. У. е „дал на Х.А. У.“ декари земя, в размер на претендираните по иска реални части, то следва да се посочи, че в това си съдържание същите не установяват нито основанието , нито момента, в който „са дадени“ земите. Т.е., твърдението на ищеца, че въпросните декари е придобил в резултат на приживе извършена с наследодателя на ответниците делба е недоказано. Още повече, че брат му М. У. е придобил собствеността на имотите не по наследство, а на основание проведена по ЗСПЗЗ реституция на отчуждени от патримониума му имоти.

Ищецът не доказва да е установил фактическата власт върху претендираните реални части приживе на наследодателя на ответниците. От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че след смъртта на баща си, с фактически и правни действия, ответниците са приели наследството и че за времето, от откриване на наследството до дата на иска, са във фактическа власт на процесните, придобити в собственост по наследство имоти.

В съдебната практика няма колебание, че моментът на предаване на владението върху имот е фактически въпрос, който подлежи на доказване по общите правила на гражданския процес. За да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е нужно владението на чуждите реални части да е несъмнително - осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя и явно - т.е. намерението на владелелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като същото да е достигнало до собственика. Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен собственик. Т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. По делото липсват доказателства, които да са в състояние да обусловят извод за намеренията на ищеца спрямо реалните части от процесните имоти. Като от доказателствата не следва извод за доказаност на техните граници, разположение и размери. Депозираното в показанията на ангажираните от него свидетели се явява опроверган от експертното заключение, както и от писмените доказателства. Които в своята съвкупност и относимост сочат на това, че ответниците са придобили собствеността на имотите по наследство и в резултат на последващо извършени, по установения за това ред сделки на разпореждане. По делото не се твърди и не се доказва, същите да са изгубвали владението. Напротив. За претендирания от ищеца период за придобиване собствеността на частите от имотите по давност, последните са били обработвани от ответниците, управлявани са от тях, чрез отдаването им под наем, заплащали са редовно дължимите се за тях данъци.

Следователно не е безспорно при тези данни по делото, че ищецът явно е владял процесните идеални части от имота на ответниците, изключително за себе си. Съмнението, дали един твърдян правопораждащ факт се е осъществил в обективната действителност, задължава съда да приложи неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици непълно доказаният (съмнителният) факт съдът е длъжен да третира като факт, който не се е осъществил. Ищецът не доказва да е бил във фактическа власт на процесните идеални части и не разполага с права върху тях, изключващи правата на ответниците. По делото се установи, че същият е бил във фактическа власт на имот в местност Арпалък, където се намира и един от процесните имоти. Но, с представените от самия него доказателства, се установява че този имот не е идентичен с нито един от процесните и дори не се намира в съседство с някой от тях.

По така изложените мотиви, в този си състав съдът намира иска за неоснователен и недоказан. Решението на КРС следва да се отмени като неправилно и необосновано.

Поради което и на осн.чл.271ГПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ в цялост Решение №123/25.VІІ.2018г. по гр. д.№570 /2017 по описа на КРС и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на осн. чл.124 ГПК от Х.А.И. ,ЕГН**********,*** против А.М.А., ЕГН**********,***, С.М.С., ЕГН**********,*** и А.М.А., ЕГН**********,*** за установяване правото му на собственост, придобито по давност върху :

ОСЪЖДА Х.А.И. ,ЕГН**********,*** да заплати на А.М.А., ЕГН**********,*** разноски по делото в размер на 1 325,00лв.

ОСЪЖДА Х.А.И. ,ЕГН**********,*** да заплати на С.М.С., ЕГН**********,*** разноски по делото в размер на 400,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ