Решение по Гражданско дело 232/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

03.10.2019 г., гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно заседание, проведено на 05.09.2019 г., в състав:

председател: Атанас Х.

при секретаря М. Н. като разгледа докладваното от съдията Атанас Х. гражданско дело № 232 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 135, ал.2 във вр. с ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, с която Г.И.Б. ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетните ищци:

- Н.В.В., ЕГН **********, роден на ***г.,

И.В.В., ЕГН **********, родена на ***г***.

е предявила ПРОТИВ ОТВЕТНИЦИТЕ:

- В.Н.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***

- К.Н.В., ЕГН *********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,

обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 135, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищците молят да бъде постановено решение, с което съдът да обяви сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от дата 23.09.2015г. с № 146, том 5, рег. № 6204, дело № 852 от 2015г. на Роска И. – нотариус с регистрационен № 378 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Разград, който нотариален акт е вписан в Служба по вписвания – Разград с вх. № 4850 от 23.09.2015г. с Акт № 22, том 16, дело 3072/2015г., които имоти съставляват 1/2 /една втора/ идеални части от следните недвижими имоти:

- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 61710.505.4312.2.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Разград, одобрени със Заповед РД -18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 61710.505.4312.2, попадаща в поземлен имот с идентификатор 61710.505.4312, с предназначение на обекта - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 136,84 кв.м., състоящо се от: две спални, хол, трапезария, кухня, сервизни помещения, брой нива на обекта: едно, с административен адрес град Разград, ул. Бели Лом № 35а, вх. А ет. 5 жилищен, а иначе 6 - ти етаж, апартамент 9, заедно с прилежащото му избено помещение № 9 с полезна площ от 13,36 кв.м., както и 5,01% идеални части от общите части на сградата и 21,01% от правото на строеж върху дворното място;

- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 61710.505.4312.2.48, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Разград, одобрени със Заповед РД -18-37/10.03.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 61710.505.4312.2, попадаща в поземлен имот с идентификатор 61710.505.4312, с предназначение на обекта: ГАРАЖ в сграда, със застроена площ 13,32 кв.м., с административен адрес град Разград, ул. Бели Лом № 35а, вх. А ет. 0 - партерен, гараж № 10, както и 0,48% идеални части от общите части на сградата и 1,82% от правото на строеж върху дворното място,

за недействителен спрямо на ищците, като сключен с при увреждане на интересите на ищците като кредитори.

Ищците твърдят, че Г.И.Б. е майка на малолетните ищци Н.В.В., роден на ***г. и И.В.В., родена на ***г., а ответникът В.Н.В. е техен баща.

От м. Май 2015г. Г.Б. и В.В. са във фактическа раздяла, а считано от 19.01.2017г. бракът им е прекратен с развод.

Със съдебно решение № 425/21.12.2016г., постановено по гр.д. 593/2016г. по описа на Районен съд - Разград, отв. В.Н.В. е осъден да заплаща в полза на децата си Н.В.В., роден на ***г. и И.В.В., родена на ***г., чрез тяхната майка и законен представител Г.И.Б. месечна издръжка в размер на 150,00 лв. за всяко дете, считано от 16.09.2015г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи.

По същото дело в полза на децата Н.В.В., роден на ***г. и И.В.В., родена на ***г. действащи чрез тяхната майка и законен представител Г.И.Б., е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2088/2017г. при СИС /Районен съд Варна/.

Задължението съгласно съдебното решение и някои частични плащания, до момента възлизало на 7 974,39 лв., както следва:

- за 2015г. - 174,39,00 лв / до 31.12.2015г./

- за цялата 2016г. - 3600,00 лв /от 01.01.2016г. до 31.12.2016г./

- за цялата 2017г. - 3600,00 лв /от 01.01.2017г. до 31.12.2017г./

- за 2018г. - 600,00 лв /от 01.01.2018г. до 28.02.2018г./

При направените справки по изпълнителното дело, се установило, че към датата на образуване на изпълнителното дело отв. В. вече не притежава недвижимо имущество, няма пари в банковите сметки, няма регистрирани трудови договори, не получава пенсии и други социални плащания.

Натрупаната и неплатена сума за издръжка на децата към февруари 2018г. е 7 974,39 лв. и тя продължавала да нараства всеки месец с по 300,00 лв, тъй като отв. В. спрял всякакви плащания на издръжка, а предварително се е освободил от цялото имущество, което е имал, за да осуети евентуално принудително изпълнение.

Три месеца след настъпването на фактическата раздяла между съпрузите, подготвяйки се за предстоящия им развод, на 23.09.2015г. В.Н.В. с цел увреда на кредиторите – ищците Н.В.В. и И.В.В. и умишленото си поставяне в невъзможност да изпълни евентуално осъдително решение в тяхна полза за заплащане на месечна издръжка, със знанието на втория ответник - сестра си К.Н.В., прехвърлил на последната правото на собственост на собствените си по ½ /една втора/ идеални части от процесните имоти.

Прехвърлителната сделка е обективирана в горепосочения нотариален акт.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.Н.В., чрез пълномощника си адвокат Т.Т.от АК – Варна, депозира отговор на исковата молба. Оспорва изцяло исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Признава факта че е баща на ищците. Оспорва твърденията, че фактическата раздяла с майката на ищците е настъпила 3 месеца преди атакуваната сделка. Твърди че към момента на сделката изобщо не е подозирал че бившата му съпруга ще подаде иск за развод, за да си постави за цел увреда на кредитора. Извършеното действие по прехвърляне на процесните ид.ч. представлявало доброволна делба по см. на чл. 34 ЗС. Направил е прехвърлянето с цел да има възможност да разполага със средства, необходими за задоволяване на нуждите му. Изтъква, че е с влошено здравословно състояние, пенсионер е по болест от края на 2009г., не може да работи и разчита само на инвалидна пенсия от 133 лв. и помощ на близките си. Има издадено решение от ТЕЛК. Поради невъзможността му да работи не е могъл да изплаща вноските по ипотечен кредит, поради което на 22.02.2017г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Към момента на прехвърлителната сделка ищецът не е имал качество на кредитор, вземането за издръжка все още не е било възникнало, ответникът не е подозирал, че срещу него ще бъде подаден иск за развод по което дело ще бъде осъден да заплаща издръжка на децата. Към момента на сделката не е бил във фактическа раздяла с ищцата и е изпълнявал задълженията си по грижи за децата. Имал е неотложна нужда от средства за лична издръжка, лечение, заплащане ипотечен кредит и за отглеждане на децата. Целта му не е била да увреди ищците. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К.Н.В. също депозира отговор на исковата молба. Намира исковите претенции за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне и присъждане на разноски. Сочи, че предвид невъзможността двамата ответници да ползват заедно процесните имоти, то те взели решение за прекратяване на съсобствеността, чрез изкупуване дела на първия ответник. Към момента на процесната сделка процесното задължение на първия ответник не е било възникнало и не е било определено като основание и размер. Възразява и срещу размера на задължението и неговото формиране. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищците не се явява законният им представител. Явява се пълномощникът им адвокат И.К. ***, който поддържа изцяло исковите претенции и претендира разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 т.2 ЗА. Депозира подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ответникът В.Н.В. не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Теодора Георгиева Тотева от АК- Варна, който моли за отхвърляне на исковите претенции и претендира разноски. Депозира подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ответникът К.Н.В. не се явява. Явява се пълномощникът адвокат Юлия Николова от АК- Русе, който моли за отхвърляне на исковите претенции. Депозира подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

От събраните по делото доказателства, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Г.И.Б. е майка на малолетните ищци Н.В.В., роден на ***г. и И.В.В., родена на ***г., а ответника В.Н.В. е техен баща /л.14-15 РС/.

На 29.06.2015г. на ответника В.Н.В. е издадено Експертно решение № 1538 от 122 от 29.06.2015г. от МБАЛ „Св. И. Рилско – Разград„ АД /л. 149 РРС/. Със същото са му определени 66% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години, с водеща диагноза фиброза и цироза на черния дроб.

По делото са приети медицински документи за здравословното състояние и извършени разходи за лечението на първия ответник /л. 222-366 РОС/.

Не се спори, че след прекратяването на трудовото му правоотношение на 15.10.2015г. до момента първия ответник не е сключвал трудов договор.

Не се спори, че двамата ответници са брат и сестра.

На 23.09.2015г. между първия ответник като продавач и втория ответник като купувач е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот /л. 10-11 РС/, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти обективиран в нотариален акт № 146, том 5, рег. № 6204, дело № 852 от 2015г. на Роска И. – нотариус с регистрационен № 378 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Разград, който нотариален акт е вписан в Служба по вписвания – Разград с вх. № 4850 от 23.09.2015г. с Акт № 22, том 16, дело 3072/2015г., които имоти съставляват 1/2 /една втора/ идеални части от следните недвижими имоти:

при условие на запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продаваните два самостоятелни обекта в полза на Неделчо В. Досев, ЕГН ********** и Николинка Петкова Досева, ЕГН **********.

Собственик на т. нар. гола собственост върху другата ½ ид.ч. от горецитираните имоти е втория ответник, въз основа на Нотариален акт за покупко продажба на Недвижим имот от 15.10.2008г. № 168, том.5, рег. № 9350, дело № 836/2008г. на Роска И.- нотариус с регистрационен № 378 на НК /л.208-209 РОС/.

На 15.01.2016г. Г.И.В. *** искова молба срещу съпруга си В.Н.В., с която предявила иск за развод, с правно основание чл. 49, ал.1 СК. Предявени били и исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата /настоящите ищци/, като е бил предявен и иск за издръжка на децата за минало време по чл. 149 СК – за една година преди предявяването на иска. Така пред РС Варна е било образувано гр.д. № 380/2016г. На 02.02.2016г. на В.Н.В. е бил връчен препис от горепосочената искова молба /л. 20 ВРС/. След възражение за местна неподсъдност производството по гр.д. № 380/2016г. е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Разград /л.47 ВРС/, където е било образувано като гр.д. № 593/2016г. по описа на Районен съд – Разград.

С решене № 425 от 21.12.206г. по гр.д. № 593/2016г. по описа на Районен съд – Разград, съдът е постановил следното:

ПРЕКРАТЯВА брака между В.Н.В. с ЕГН-********** *** и Г.И.Б. с ЕГН-********** ***, ж.к.Виница, ул.”Найден Райков” №4, ап.15, съдебен адрес:***, сключен на 19.10.2008г., за което е съставен акт за гр.брак №0062 на община Кубрат, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака имат и ДВАМАТА съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо децата: Н., роден на ***г. и И., родена на ***г. на майката Г.И.Б., с право на бащата-В.Н.В., да ги вижда и взема всяка първа и трета неделя от месеца от 10 часа до 16 часа, както и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА В.Н.В. с ЕГН-********** *** да заплаща на децата си Н., роден на ***г. и И., родена на ***г., чрез тяхната майка и законна представителка Г.И.Б. с ЕГН-**********, месечна издръжка в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ за всяко дете, считано от 16.09.2015г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА В.Н.В. с ЕГН-********** *** да заплати на районен съд-гр.Разград 432 лева държавна такса, определена върху размера на присъдената издръжка.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна ж.к.Виница, ул.”Найден Райков” 2 „В”, ет.1, ап.3 на жената Г.И.Б. с ЕГН-********** и двете деца.

ДОПУСКА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име-Б..

ОСЪЖДА В.Н.В. с ЕГН-********** *** и Г.И.Б. с ЕГН-********** ***, ж.к.Виница, ул.”Найден Райков” №4, ап.15 да заплатят на районен съд-гр.Разград, всеки поотделно, допълнителна държавна такса в размер на 20 лева.

Това решение е обжалвано от двете страна само в частта относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката.

С решение № 54 от 29.06.2017г. по в.гр.д. № 91/2017г. по описа на Окръжен съд – Разград, влязло в сила като необжалвано, съдът е постановил следното:

ОТМЕНЯ Решение № 425/ 21. 12. 2016 г. по гр. д. № 593/ 16 г. по описа на РС Разград в частта, с която на бащата В.Н.В. е определен режим на лични отношения с децата да ги вижда и взема всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 до 16. 00 ч., както и 15 дни през лятото на всяка година и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата Н., роден на *** г. и И., родена на *** г. и бащата В.Н.В., ЕГН ********** с право да вижда и взема децата с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, един месец през лятото на всяка година, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката, третия ден от коледните празници на всяка година.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 425/ 21. 12. 2016 г. по гр. д. № 593/ 16 г. по описа на РС Разград в останалата обжалвана част.

На 08.03.2017г. по гр.д. № 593/2016г. по описа на РС – Разград е издаден изпълнителен лист, с който В.Н.В. осъден да заплаща на децата си – настоящите ищци, чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 150 лв. за всяко дете, считано от 16.09.2015г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска /л. 140 РРС/.

На 12.04.2017г. майката на децата, като техен законен представител, чрез пълномощника си адвокат Деница Стойкова Ненова от АК – Варна, депозирала до Държавен изпълнител в Съдебно изпълнителна служба при Варненския районен съд молба № 10474/12.04.2017г. за образуване на изпълнително дело, въз основа на горецитирания изпълнителен лист /л. 139 РРС/. Така в съдебно изпълнителна служба при Районен съд Варна е било образувано изпълнително дело № 20173110402088 срещу В.Н.В., което и към настоящия момент е висящо.

По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свидетелите Н. П. Д. /майка на ответниците и баба по бащина линия на ищците/, Ерджан Басри Мустафа и Михаил Парашкевов Тодоров /л. 431 – 438 РОС/. Същите установяват че първия ответник се е намирал в тежко здравословно състояние, като за лечението му били необходими много средства, което довело до необходимост същия да извърши атакуваната сделка.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 135, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД). Чрез иска по чл. 135 ЗЗД се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие за относително недействително спрямо кредитора – ищец. Конститутивният иск по чл. 135 от ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си, предназначено съгласно чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране на вземанията на кредитора. Уважаването на иска предполага установяване на следния фактически състав: 1/ наличието на вземане, като без значение е неговия вид – парично или непарично; 2/ длъжникът да е извършил действие (сделка), което да е валидно (в този смисъл и решение на ВС 993-1986-II Г. О. по гр. д. 13/1986 г.); 3/ това действие (сделка) да уврежда ищеца – увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника; 4/ когато увреждащото действие е възмездно трябва и длъжникът, и третото лице, с което е договарял, да са знаели за увреждането - действие е съзнавано от длъжника и третото лице, когато те знаят, че съществуват права, които сделката уврежда. Вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение 35 от 12.04.2018г.
на ВКС по гр.д.№ 1783/2017г., III г.о. Съгласно ал.2 на чл. 135 ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо.

Представеното по делото влязло в сила, относно издръжката, решене № 425 от 21.12.206г. по гр.д. № 593/2016г. по описа на Районен съд – Разград, след потвърждаването му в тази му част с необжалваното решение № 54 от 29.06.2017г. по в.гр.д. № 91/2017г. по описа на Окръжен съд – Разград, установява съществуването на посочените в него вземания, а именно, че първия ответник дължи на всеки едни от ищците месечна издръжка в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, считано от 16.09.2015г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска. Не се твърди (а и не се установява) тези вземания да са удовлетворени. Следователно, ищците се легитимират като кредитори на първия ответник.

Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. Правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо (в този смисъл Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Напротив – в настоящия случай, вземането (вземанията) на ищците са установени с влязло в сила съдебно решение, поради което и несъмнено ищците са кредитори на първия ответник.

На следващо място, установи се по делото, че на 23.09.2015г., първия ответник се е разпоредил със свои имуществени права в полза на втория ответник –договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти обективиран в нотариален акт № 146, том 5 рег. № 6204, дело № 852 от 2015г. на Роска И. – нотариус с регистрационен № 378 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Разград, който нотариален акт е вписан в Служба по вписвания – Разград с вх. № 4850 от 23.09.2015г. с Акт № 22, том 16, дело 3072/2015г.

Проявните форми на увреждането на кредитора по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД могат да бъдат различни: или длъжникът да се е лишил изцяло от своето имущество; или да е намалил имуществото си; или с правните си действия длъжникът да затруднява удовлетворяването на кредитора (така Решение № 219 от 17.02.2010 г. по т. д. № 752/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Прехвърлянето на собствеността върху описаните недвижими имоти чрез договор от първия ответник в полза на втория ответник представлява правно действие, което уврежда ищцовата страна в качеството й на кредитор на отчуждителя, защото намалява имущество на длъжника, което съгласно чл. 133 ЗЗД служи като общо обезпечение на неговите кредитори, от което те да могат да се удовлетворят. Фактът на увреждането се преценява към момента на сключване на сделката, чиято недействителност се иска да бъде обявена, а към този момент – 23.09.2015г., ищците вече са имали качеството на кредитор на ответника.

Съгласно константната практика на ВКС, отразена в редица решения по реда на чл. 290 ГПК - решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 320 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 322 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 2761/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, "увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност. ". Освен това е прието също, че "увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. ". Ето защо, напълно без значение е и на каква точно (пазарна) стойност са отчуждените имоти. Изхождайки от основният принцип, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори – чл. 133 ЗЗД, следва да се приеме, че с продажбата на свой имот, длъжникът е извадил от патримониума си вещни права, към които ищците биха могли да насочат претенциите си.

Както е посочено и в постановеното в производството по чл. 290 ГПК Решение № 93 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2016 г., II т. о., ТК, налице е постоянна практика, обективирана в решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и в решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., съгласно която всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Вж и Определение № 683 от 31.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2782/2016 г., III г. о., ГК.

В случая с влязло в сила решение първия ответник е осъден да заплаща издръжка на ищците считано от 16.09.2015г., а разпоредителната сделка е сключена на 23.09.2015г. Т.е. разпореждането с недвижимите имоти, е след възникване на кредиторовото вземане.

Сделката намалява имуществото на длъжника и това сочи на увреждащо намерение у длъжника - ответник - по този начин намалява активите си и създава условия да не удовлетвори кредиторите – ищците по делото. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 477 от 23.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2011 г., IV г. о., ГК.

Обстоятелството, че исковата молба въз основа на която първия ответник е осъден да заплати на ищците издръжката е била депозирана едва след сделката е ирелевантно.

Безспорно е че към датата на сделката, все още не е било образувано делото по което първия ответник е бил осъден да заплаща процесната издръжка на децата си – сега ищци. Задължението на родителите за издръжка на ненавършилите им пълнолетие деца е безусловно, то произтича по силата на закона. Така съгласно чл. 143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Както е посочено и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 4 от 26.01.2011 г. по гр. дело № 551/2010 по гр. дело № 551/2010 г.: За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на увреденото лице /кредитор/ не е необходимо да е изискуемо и ликвидно /установено по размер/. Това разрешение произтича от целта на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за препятстване недобросъвестния длъжник да намали възможностите си или да се лиши от възможност за удовлетворяване на кредитора-ищец по иска /Решение № 732/12.10.2009 г. по гр. д. № 1785/2008 г., ВКС, ІІІ г. о./. Настоящия състав изцяло споделя горното становище.

Ето защо, следва да се приеме, че към деня на сключване на атакувания договор за покупко- продажба, ищците са имали качеството на кредитори спрямо баща си – първия ответник, а последният е знаел за увреждането. С извършеното отчуждаване на недвижим имот имуществото на длъжника, служещо за обезпечение на кредитора е намалено, поради което разпоредителното действие е увреждащо кредиторите. Вж и Решение № 1416 от 16.11.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1912/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 664 от 09.10.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1256/2018 г. III г.о., ГК.

По възражението на първия ответник, че е продал процесния имот не с цел да увреди ищците, а тъй като е имал нужда от средства за лечение, за изплащане на кредит, а и предвид влошеното му здравословно състояние не е могъл да реализира трудови доходи.

Увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД не следва да се разбира като умишлено действие за злепоставяне на кредиторите, а знание, че със тази сделка могат да бъдат засегнати техни имуществени интереси. Така и постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 137 от 10.03.2010г. на ВКС по гр.д.№836/2009г., ІІІ г.о. Г.К. Ето защо, е ирелевантно дали първия ответник е извършил продажбата с цел умишлено злепоставяне на кредиторите – ищци или целта му е била с продажбата да покрива разходите необходими за издръжка си. Достатъчно е, че е знаел че с тази сделка могат да бъдат засегнати имуществени интереси на кредиторите му. Както по горе се посочи, длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане.

Родствените връзки на купувача по сделката, който се явява сестра на продавача-длъжник, предполагат наличие на знание у него за увреждането на кредитора.

В тежест на ответниците е да установят липсата на знание на втория ответник за увреждащия характер на сделката.

Показанията на свидетелите Н. П. Д. /майка на ответниците и баба по бащина линия на ищците/, Е. Б. М., М. П. Т. /л. 431 – 438/ установяват че първия ответник се е намирал в тежко здравословно състояние, като за лечението му били необходими много средства, което довело до необходимост същия да извърши атакуваната сделка. Тези показания обаче не могат да обосноват извод, че вторият ответник не е знаел за задълженията на първия ответник за издръжка на децата му - ищци по делото.

Ето защо настоящият състав приема, че от ответниците не е проведено пълно обратно доказване за оборване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено по делото, че двамата ответници са знаели за увреждането.

Ето защо е налице и последната предпоставка за уважаване на исковете.

По възражението на първия ответник, че фактическата раздяла между първия ответник и майката на ищците все още не е била настъпила към датата на атакуваната сделка - 23.09.2015г., а първият ответник е изпълнявал задълженията си по грижите и отглеждане на децата си.

С влязлото в сила решене № 425 от 21.12.206г. по гр.д. № 593/2016г. по описа на Районен съд – Разград, потвърдено в частта за издръжка с необжалваното решение № 54 от 29.06.2017г. по в.гр.д. № 91/2017г. по описа на Окръжен съд – Разград, първият ответник е бил осъден да заплаща издръжка на ищците считано от 16.09.2015г. Ето защо, с оглед разпоредбата на чл. 299, ал.1 ГПК, съдът намира за неоснователно възражението, че към датата на атакуваната сделка - 23.09.2015г. първия ответник не е имал задължение да заплаща на ищците издръжката посочена в решението за развода.

По възражението на първия ответник, че атакуваната сделка не представлява продажба, а делба.

Действително, последиците при делба биха били същите – втория ответник би станал изключителен собственик на имотите, а първия ответник би получил парична сума. Видно обаче от процесния нотариален акт, в който е обективирана атакуваната сделка, е че последната е покупко-продажба, а не делба.

По възражението на втория ответник, че предвид невъзможността недвижимия имот да се ползва от двамата съсобственици едновременно, ответниците взели решение за прекратяване съсобствеността, чрез изкупуване на дела на първия ответник от втория ответник.

Двамата ответници са притежавали само т.н. „гола собственост“ върху процесния имот, тъй като при закупуването от тях на имотите още през 2008г., продавачите Н. В. Д. и Н. П. Д. /родителите на ответниците/ са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху процесните имоти /л.208-209 РРС/. Няма твърдения че това правото на ползване е погасено. Безспорно е, че лицата със запазено право на ползване са живи – Н. Д. дори е разпитана в качеството на свидетел по делото, като сочи в показанията си и че съпругът й Н. Д. е жив /л.431-435 РОС/.

Ответниците са били лишени от възможност да ползват процесните имоти, тъй като „голият собственик” не е носител на правото на ползване. Ето защо, се явява изцяло неоснователно възражението че процесната сделка е била извършена поради невъзможност двамата ответници да ползват заедно имотите – никой от тях двамата не е имал право да ползва имотите.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че се установиха всички обективни и субективни елементи от фактическия състав на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Поради изложеното, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Относно разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва да се присъдят сторените по делото разноски, а на ответниците не се дължат разноски.

Със списъка по чл. 80 ГПК ищцовата страна претендира разноски от 150 лв. за вписване искова молба, преписи и д.т., както и още 150 лв. – разходи за гориво на МПС /л. 419 гръб РОС/. Т.е. претендираните от ищцовата страна разноски са в общ размер на 300 лв.

Съдът намира за доказани сторените разноски в общ размер на 52.22 лв., от които - 17 лв. за подаване на частна жалба /л. 4 ВАпС/ и 35.22 лв. за такса за вписване на исковата молба /л. 380 РОС/.

Недоказана е и претенцията за присъждане на сумата 150 лв. – разходи за гориво за пътувания от Варна до Разград и обратно с автомобил, направени във връзка с делото. За установяване на посоченото обстоятелство по делото не са представени никакви документи. Самият факт на явяване по делото не доказва направените разноски и съдът не следва да присъди дори и обичаен размер на пътни разноски с бърз влак или автобус, тъй като това виждане не намира опора нито в закона, нито в съдебната практика - съгласно чл. 78 ГПК и т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, присъждат се само разноски, за които има представени доказателства за извършването им. Така и постановеното в производстото по чл. 274, ал.2, изр.1, вр. ал.1, т.2 ГПК Определение № 263 от 01.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2713/2015 г. I г.о., ГК.

Така на ищцовата страна следва да се присъдят разноски в размер на 52.22 лв., като искането за разликата до пълния размер от 300 лв. следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

Относно претендираното от пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т. 2 ЗА.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал.6 във вр. с ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на процесуалния представител на ищците – адв. И.Х.К. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 586.55 лв.

По държавните такси.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал.2 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от 352.18 лева – държавна такса по исковата молба.

Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:

Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК