РЕШЕНИЕ
№ ……….. / 7.06.2019г.,
гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
М.Н.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Гражданско дело № 234 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.74
и сл. ЗОПДНПИ (отм.) в.в. с §5 ал.1 ПЗР на ЗПКОНПИ.
Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес: ***,
представлявана от Пл.Г. – председател, е предявила иск против М.А.М. за
отнемане на имущество на обща стойност 146 872,96лв., включващо недвижим
имот в с.Б. и парични суми. Ищецът твърди, че комисията е образувала
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Разград за
привличане в качеството на обвиняем на М.М. за престъпления по чл.255 ал.3 в.в.
с ал.1 и чл.212 ал.1 в.в. с чл.26 ал.1 НК: за това, че в периода от 1.01.2011г.
до 30.04.2017г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като
не е подала годишни данъчни декларации и за това, че за времето от 7.01.2015г.
до 29.02.2016г. в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
документи с невярно съдържание е получила без правно основание чуждо движимо
имущество с намерение да го присвои. В обстоятелствената част на исковата молба
се съдържа икономически анализ на доходите и разходите на ответника в периода
23.03.2009г. – 21.07.2017г., при което комисията е изложила твърдение за
наличието на несъответствие между нетния доход на проверяваното лице и
имуществото му в размер на 199 332,80лв.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК
ответникът М.А.М. не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание
упълномощеният адвокат оспорва основателността на предявения иск, като излага
твърдение, че липсва несъответствие между имуществото и нетния доход на
ответника, както и че несъответствието не е значително по смисъла на закона,
като счита, че законът следва да бъде приложен в редакцията му, определяща
значителното несъответствие в размер над 250 000лв. Твърди още, че
получените от чужбина от трети лица суми следва да се отнесат към доходите,
защото са приети за такива по развилото се наказателно производство, по което е
осъдена. За част от имуществото, по отношение на което се иска отнемане,
твърди, че не съществува към момента, поради което претенцията за отнемане е
неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа
обстановка: Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е образувала
проверка срещу ответника М.А.М. по реда на чл.21 ЗОПДНПИ (отм.) с протокол №
ТД04ВА/УВ-10078/21.07.2017г., обхващаща периода от 23.03.2009г. до 21.07.2017г.
В хода на проверката са извършени справки в Национална база данни
"Население", Търговския регистър, Апис-регистър, ИКАР и ИС на
ГД"Морска администрация". Изпратени са запитвания до ОД на МВР,
сектор КАТ "Пътна полиция" по постоянен адрес на проверяваното лице,
ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", ЦРОЗ, ТД на НАП и до
Дирекция "Местни данъци и такси" към общината по постоянния адрес на
лицето. След приключване на проверката е постановено решение № 362/20.06.2018г.
на КПКОНПИ за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество и в ОС Разград е внесена молба за обезпечение на
бъдещ иск по чл.74 ЗОПДНПИ (отм.). По внесената молба е образувано ч.гр.д. №
161/2018г., в хода на което с определение № 530/26.06.2018г. е допуснато
поисканото обезпечение. С последващо решение № 705/5.09.2018г. КПКОНПИ е решила
да се внесе искане в ОС Разград за отнемане в полза на държавата от М.М. на подробно
описано имущество, за придобиването на което не е установен законен източник.
От значение
при изясняване на фактическата страна на спора в неговата съдебна фаза е да се
установи на първо място, дали ответницата М.М. е привлечена като обвиняем в
извършване на някое от престъпленията, изброени в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) На
второ място, следва да бъде установен размерът на доходите на ответницата в
проверявания период и извършените от нея разходи за същото време, което ще
доведе до изясняване на размера на нетния доход. На трето място, проверката на
фактите следва да даде отговор за размера и вида на придобитото от М. в същия
период имущество. Разликата в тези две величини ще бъде в основата на правния
анализ относно наличието или липсата на значително несъответствие по смисъла на
§ 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), а конкретиката на имуществото ще изясни и въпроса
относно основателността на предявения иск за отнемането му в полза на държавата.
Във
връзка с изясняване на първия правнозначим въпрос се установява от приложеното
писмо вх. № УВ-1136/18.07.2017г. на ОП Разград, че комисията е уведомена за повдигнато
обвинение срещу М.М. за престъпление по чл.255 ал.3 в.в. с ал.1 т.1 в.в. с
чл.26 ал.1 НК. Видно от материалите по приложеното НОХД № 365/2017г. по описа
на ОС Разград, ответницата е осъдена с влязла в сила присъда №62/3.11.2017г. за
това, че в периода
30.04.2011г. – 30.04.2017г. в гр.Разград в условията на продължавано
престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери, като не подала в срок годишни данъчни декларации, изискуеми по
чл.50, ал.1, т.1 ЗДДФЛ: за 2010 година – в размер на 1 349,52лв., за 2011
година – в размер на 950,23лв., за 2012 година - в размер на 1 765,19лв., за 2013 година - в размер
на 2 949,13лв., за 2014 година – в размер на 2 638,62лв., за 2015
година – в размер на 3 939,44лв. и за 2016 година – в размер на 125,96лв.,
при общ размер на данъчните задължения 13 618,12 лева – престъпление по чл.255 ал.3 в.в. с ал.1 т.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК
и е наложил съответното наказание. Със същата присъда ответницата е осъдена и
за това, че през периода 07.01.2015 г. - 16.03.2016 г. в гр.
Кубрат, гр. Завет и с.Б., в
условията на продължавано
престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание, получила без правно основание чуждо движимо имущество
– парична сума в общ размер на 2135 лева, собственост на „Агенция за социално
подпомагане“ гр.София, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212 ал.1
в.в. с чл.26 ал. 1 НК.
На
второ място, във връзка с изясняване на доходите на ответницата в проверявания
период, по делото е изготвено заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза. Съдът приема заключението в частите, в които вещото лице е изяснило
отделните стойности на доходи, разходи и имущество в посочените от страните варианти
като чисти величини с уточнението, че при прилагането на закона ще бъдат
отчетени съответните особености, водещи до различен правнозначим краен резултат.
Освен това, за да получи отрицателен резултат на констатираното несъответствие
във всичките му варианти, поискани от ищеца и ответника, вещото лице е извадило
имуществото от нетния доход, вместо обратното – от установеното имущество да
бъде изваден нетният доход. При наличието на данни за размерите на нетния доход
и провереното имущество, изваждането на нетния доход от имуществото е проста
аритметична операция, изводи за която ще бъдат изложени по-нататък в
изложението на фактите.
Установява
се от заключението, че ответницата М.М. е получила доходи в проверявания период,
представляващи следващи й се плащания от ДСП и НОИ, в размер на 3 002,23лв.,
сумата 200лв., представляваща стойността на бракуван автомобил, лихви в размер
3,60лв., приход от фондова борса в размер 29,52лв. или доходите, за които е
установен законен източник, са в общ размер 3 235,35лв.
Вещото
лице е установило също така получени от ответницата от НОИ суми в размер 1 509,40лв.
и 625,60лв.(общо 2 135лв.), за които е била осъдена с присъдата по НОХД №
365/2017г. по описа на РОС, че ги е получила чрез използване на документи с
невярно съдържание. При наличието на изискване доходите да са със законен
произход, сумата 2 135лв. следва да бъде изключена от доходите на М.М. като
придобита от престъпление.
В
заключението е установено получаването от ответницата в проверявания период на
суми от трети лица от чужбина в размер 148 022,96лв. Основният спор в
процеса е дали тези суми следва да се отнесат като доходи с установен законен
източник по смисъла на §1 т.4 ДР на ЗОПДНПИ (отм.), или да бъдат изключени като
такива. Ответницата не посочва източник на тези средства в настоящото
гражданско производство, а се позовава на влязлата в сила присъда на
наказателния съд, твърдейки, че по този съдебен акт сумите са признати като
доходи от други източници по смисъла на данъчния закон – ЗДДФЛ, поради което е
осъдена за избягване и неплащане на данъчни задължения. Съдът приема, че
твърдението за наличие на установен законен източник на тези средства е останало
недоказано в гражданския процес за конфискация. Ирелевантно за гражданското
производство е обстоятелството, че във воденото наказателно производство е било
прието, че паричните средства в общ размер 148 022,96лв. следва да бъдат
обложени с данък по ЗДДФЛ, както и е ангажирана наказателна отговорност на М.М.
за неплащането му – в този смисъл решение по в.гр.д. № 277/2016г. на АС Варна,
в което се приема, че именно в гражданския процес подлежи на изследване
произходът на средствата и ако такъв не бъде установен, средствата не могат да
бъдат приети като доход с установен законен източник. Решението не е допуснато
до касационно обжалване с определение № 499/12.06.2017г. по гр.д. № 5467/2016г.
на ВКС, ІІІ г.о. В акта на ВКС е направен изводът, че ЗОПДНПИ (отм.) е
специален закон. Същият е приет с определена цел – да уреди условията и реда за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, която цел налага
необходимостта от влагане на точно определено съдържание на използваните в закона
понятия, които е възможно да са различни от тези, употребени и легално
определени в други закони. Все в горния смисъл са и решение № 26 от 24.02.2017
г. на АС Варна по в.гр.д. № 629/2016г. и определение № 1136/6.12.2017г. по
гр.д. № 2639/2017г. на ВКС, ІV г.о., с което решението не е допуснато до
касационно обжалване.
В
случая, в развилото се наказателно производство по НОХД № 365/2017г. на РОС произходът
на средствата (т.е. правното основание за придобиването им) не е бил изследван,
защото за целите на данъчното облагане законът в чл.35 т.6 ЗДДФЛ изисква да се установи
само наличието на източници на средства – в разглеждания случай това са парични
преводи от лица от чужбина. От друга страна, предмет на производството по
ЗОПДНПИ (отм.) е установяването на конкретното правно основание за придобиване
на средствата. В тежест на ответницата е да установи произхода на тези
средства. Ако не стори това в гражданския процес, средствата с неустановен
източник не могат да бъдат включени в доходите й като придобити от законен източник,
каквото е изискването на §1 т.4 ДР на ЗОПДНПИ (отм.), но ще бъдат отчетени като
имущество по т.1 на същия параграф, защото е установено наличието им в нейния патримониум.
Цитираното от ответницата решение по гр.д. № 3224/2017г. на ВКС, ІV г.о., не прави
различно тълкуване: в него е посочено, че доходите могат да бъдат законни и
незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е
забранена със закон или незабранена и че само доходите от забранена със закон
дейност са незаконни. Именно затова в производството по гражданска конфискация
в тежест на ответника е вменено да установи произхода на средствата. Само при
установен произход съдът може да направи извод за законността на източника на
средствата. След като ответницата не доказва произхода на средствата, не може
да се направи преценка за съответствието им с някой от начините на придобиване,
посочени в §1 т.4 ДР на ЗОПДНПИ (отм.), който параграф поставя условие за
отчитане само на тези доходи, приходи и източници на финансиране, за които е установен
законен произход. В случая основанието за получаването на парите в общ размер
148 022,96лв. е неустановено, поради което не могат да бъдат отчетени като
доходи на ответницата по смисъла на § 1 т.4 ДР на ЗОПДНПИ.
През
проверявания период домакинството на ответницата се е състояло само от нея в
периода 2009-2013г., в периода 2014г.- 22.01.2017г. – от две лица, а в периода
от 23.01.2017г. до края – от три лица. Във връзка с това съдът приема заключението
на вещото лице, което е ползвало данните от НСИ за всеки от тези периоди в
зависимост от броя лица в домакинството и е определило, че общият размер на
обичайните разходи е 48 124лв. Допълнително са установени разходи за
данъци, такси и глоби в общ размер 1 102,13лв. Така се формира сбор от
всички разходи на ответницата в проверявания период в размер 49 226,13лв.
При
това положение, нетният доход на ответницата в проверявания период, изчислен
съобразно изискването на § 1 т.5 ДР ЗОПДНПИ (отм.), се явява с отрицателен
резултат: от доходите с установен източник в размер 3 235,35лв. се
изваждат разходите в размер на 49 226,13лв. и се получава стойност на
нетния доход минус 45 990,78лв.
Третият
въпрос, който е от значение за решаването на спора, е установяването на
имуществото на ответницата. В хода на проверката, извършена от КПКОНПИ, са
предоставени данни за придобит недвижим имот през 2015г. и две МПС, съответно
през 2013г. и 2016г. АВ е предоставила на проверяващия орган препис на нотариален
акт № 32/ 7.09.2015г., т.V, рег. №4395, дело № 599/2015г. на нотариус с район
на действие РС Кубрат. От съдържанието на същия се установява, че М.М. е
придобила чрез договор за покупко-продажба недвижим имот в с.Б., представляващ УПИ
№ ІХ-836 от кв.35, с площ 1 115кв.м., ведно с построените в имота жилищна
сграда с декларирана застроена площ 80кв.м., лятна кухня с декларирана
застроена площ 20кв.м., подобрения и трайни насаждения, за сумата 5 500лв.
Представено е заключение по назначената експертиза за оценка на имота, което съдът
приема изцяло, като изготвено от лице в кръга на неговите компетенции, след
запознаване с материалите по делото, оглед на недвижимия имот и прилагане на
метода на сравнителната стойност (пазарния аналог). Съгласно това заключение,
пазарната стойност на имота към датата на придобиването му – 7.09.2015г., е 12
000лв.
От
представеното писмо вх. № 13405/24.10.2017г. на началник сектор ПП при ОДМВР
Разград, справка в централна база данни на КАТ за настояща и бивша собственост,
договори за покупко-продажба, както и от заключението на назначената съдебна
автотехническа оценителна експертиза, която съдът приема изцяло, като изготвена
от вещото лице след запознаване с материалите по делото и използване на
методите на средната пазарна цена на аналозите, се установява, че през
проверявания период ответницата М.М. е придобила по възмезден начин два леки
автомобила. Л.а. Алфа Ромео 166 с рег. № *** е придобит на 7.06.2013г. с
посочена в договора цена от 987лв., впоследствие с прекратена регистрация на
9.02.2017г. Пазарната стойност на
автомобила към датата на придобиване е 2 630лв., а към датата на прекратяване
на регистрацията – 1 880лв., установено от заключението на автотехническата
експертиза. Л.а. Опел Вектра с рег. № *** е придобит на 27.12.2016г. с посочена
в договора цена 580лв. Пазарната му стойност към датата на придобиване е 2 600лв.
Ищецът е установил при извършване на проверката, че автомобилът е отчужден в
полза на трето лице на 2.11.2017г., фактът не е оспорен от ответника. Пазарната
стойност към момента на отчуждаването според заключението на вещото лице е 1 900лв.
Във връзка с приложението
на чл.69 ЗОПДНПИ (отм.) съдът намира следното: ал.1 въвежда принципа, че
имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване.
Систематическото място на ал.1, сравнена с ал.2, налага извод за нейния
приоритет. Формулировката в ал.2 за установяване на недействителност на цената,
посочена в документа за собственост следва да се тълкува в посока липса на
действителна цена в документа за собственост, тъй като за целите на
производството законът определя да се ползва именно действителната пазарната
стойност на имуществото (по аргумент от ал.1). При определяне на
несъответствието между имуществото и нетния доход на проверяваните лица от
значение е пазарната стойност на имотите към момента на тяхното придобиване.
Това се налага, тъй като 10-годишният период на проверка е продължителен и е
необходима реалност на съотношението между доход и имущество. Предвид
изложеното, съдът приема, че с придобиването на имота и л.а. Алфа Ромео, имуществото
на ответницата се е увеличило с тяхната пазарна стойност към момента на
придобиването им. Придобивната пазарна стойност на л.а. Алфа Ромео следва да се
вземе в размера, посочен от вещото лице – 2 630лв., а не посоченият такъв
в исковата молба. Ищецът се обосновава с извършен паричен превод от 2 850лв.
от купувача на продавача, но доказателства в тази насока не се откриват в
делото. Направеният извод относно тълкуването на чл.69 ал.1 ЗОПДНПИ е приложим
и за придобития л.а. Опел Вектра с тази разлика, че за отчужденото МПС следва
да се приложи пазарната стойност 1 900лв. към момента на отчуждаването,
защото имуществото на ответницата се е увеличило след продажбата му с неговата действителна
стойност. За недвижимия имот вещото лице, оценило недвижимия имот, е определило
по-висока пазарна стойност от 12 000лв. в сравнение с твърдяната от ищеца
стойност в размер 9 500лв. Съдът приема за доказана стойността от
9 500лв., посочена в исковата молба, без да излиза извън твърденията на
ищеца и съответно извън рамките на предмета на доказване. Така, общият размер
на имуществото, състоящо се от пазарните стойности на двете МПС, е 4 530лв.,
а не посоченият от вещото лице в т.8 на съдебно-икономическата експертиза
размер от 5 150лв., в който са включени стойностите по твърденията в
исковата молба.
За получените
от М.М. парични преводи от чужбина вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза е направило констатация за техния размер от 148 022,96лв. Към
тези пари не следва да се прибавят стойностите на придобитите недвижим имот и
две МПС, както и сумата 23 762,91лв., която ответницата е внесла по
банковите си сметки. Установява се от заключението, а и твърдението както на ищеца,
така и на ответницата е, че средствата за закупуване на имуществото и внесените
в банковите сметки пари са с произход именно получените от чужбина от трети
лица парични средства, т.е. налице е частично преобразуване на средствата от
чужбина. Ако стойността на недвижимия имот, моторните превозни средства и
внесените пари в банкови сметки бъдат прибавени към получените от чужбина пари,
ще се получи тяхното двойно отчитане, което няма да бъде правилно. Предвид
горното следва да се приеме, че общият размер на имуществото на М.М. е в размер
148 022,96лв. и включва придобитите от нея недвижим имот на стойност
9 500лв., две МПС на обща стойност 4 530лв., внесени пари по банкови
сметки в общ размер 23 762,91лв. и останалите й суми от получените от
чужбина парични преводи в размер 110 230,05лв., след приспадане на
средствата, с които е придобила имущество и които е внесла по банкови сметки.
При това
положение, несъответствието по смисъла на § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ се равнява на 194 013,74лв.
и представлява разликата между имуществото на стойност 148 022,96лв. и
нетния доход с отрицателна стойност: -45 990,78лв.
Въз основа на
горното, по несъмнен начин в съдебното производство се установява, че: ответницата
М.М. е осъдена за престъпление по чл.255 НК, имуществото й възлиза на 148 022,96лв.,
нетният й доход е в отрицателен размер – -45 990,78лв. и несъответствието между имуществото
и нетния доход се определя на стойност 194 013,74лв.
При
така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният
иск е допустим, внесен след прието решение № 705/5.09.2018г. на КПКОНПИ,
постановено по реда на чл.61 ал.2 т.2 ЗОПДНПИ (отм.), след приключване на
проверка, инициирана с протокол № ТД04ВА/УВ-10078/21.07.2017г. и взето решение
№ 362/20.06.2018г. на същата комисия за образуване на производство против М.М.
по реда на ЗОПДНПИ (отм.) в едногодишния срок по чл.27 ал.1 от с.з.
По същество съдът
приема следното: по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, действал в периода от 19.11.2012г. до 23.01.2018г., на
доказване от КПКОНПИ подлежи кумулативното наличие на две предпоставки,
съгласно разпоредбата на чл.77 ал.4 т.2 и 3: установяването на
наказателноправната предпоставка по чл.22 от с.з., като е достатъчно ответницата
да е била привлечена като обвиняем за престъпление по изрично изброените в
разпоредбата текстове от НК, както и констатиране на значително несъответствие
в имуществото на проверяваното лице. Ищецът е провел успешно доказване на
твърдените от него факти. В тежест на М.М. е да установи произхода на
средствата, което същата не е сторила по отношение на получените от нея пари от
трети лица от чужбина. Съображения за това бяха изложени по-горе при анализ на обстоятелствата
кои средства следва да бъдат отчетени като доходи по §1 т.4 ДР на ЗОПДНПИ
(отм.), поради което не е необходимо повторното им възпроизвеждане.
По отношение
на първата предпоставка, съдържаща се в чл.77 ал.4 т.2 ЗОПДНПИ
(отм.), се
установява, че срещу М.М. е било образувано наказателно производство, завършило
с влязла в сила присъда, по силата на която същата е осъдена за извършено
престъпление по чл.255 НК, което попада в хипотезата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ
(отм.). За ответницата е изпълнена
наказателноправната предпоставка, изискуема съгласно чл.77 ал.4 т.2 от с.з.
Доказано е и
наличието на значително несъответствие в имуществото на М.М., съгласно
изискването на чл.77 ал.4 т.3 ЗОПДНПИ (отм.). За такова се приема
несъответствието между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000лв.
за целия проверяван период, по смисъла на §
1 т.7 ДР ЗОПДНПИ. Ответницата прави възражение, че не е
налице значително несъответствие, защото разликата между имуществото и нетния
доход не надвишава 250 000лв., която стойност според нея е релевантна предвид
действалата в този вид разпоредба на закона за част от проверявания период. Съдът
не споделя направеното възражение. Изменението на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ, с което
размерът на несъответствието е намален от 250 000лв. на 150 000лв., е
обнародвано в ДВ бр.103/27.12.2016г., в сила от 31.12.2016г. Проверката пред
комисията е започнала на 21.07.2017г., т.е. по време на действие на новата
редакция на закона, регламентираща, че несъответствието е значително, ако
надвишава 150 000лв. Ето защо, както в административната фаза, така и в
съдебната, следва да се приложи редактираната разпоредба на §1 т.7 ДР на
ЗОПДНПИ, определяща минимален размер на несъответствието от 150 000лв.
В разглеждания случай, констатираното несъответствие е в размер на 194 013,74лв., с което е
изпълнена и втората предпоставка, обуславяща основателност на искането за отнемане
на имуществото на ответницата.
След установяване на горните две условия, в съдебния процес следва да
се изясни видът и стойността на придобитото имущество през проверявания период,
който в случая е от 23.03.2009г. до 21.07.2017г. Незаконно по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.)
е имуществото, за което не е установен законен източник (чл.1, ал.2 от закона),
като законни са конституционно признатите и законово регламентирани източници.
В съответствие
с чл.62 ЗОПДНПИ (отм.), в настоящото производство подлежи на установяване
законният източник на всяко отделно имущество, претендирано от държавата за
отнемане и преценката за отнемане следва да бъде направена конкретно.
Доходи със законно установен източник, съгласно СИЕ, са получените от М.М.
средства в общ
размер 3 235,35лв. Тази сума е недостатъчна да покрие обичайните
разходи за периода на проверката, които са в значително по-висок размер 49 226,13лв.,
поради което и нетният доход се явява отрицателна величина. От това следва, че
за притежаваното от ответницата имущество – недвижим имот, моторни превозни
средства и пари в банкови сметки, липсва законно установен източник,
представляващ основание за придобиване. След
като не са открити законни източници за придобиване на имуществото, същото
подлежи на отнемане.
Незаконно
придобито имущество са непреобразуваните пари, получени от М.М. от трети лица в
чужбина, установени в съдебния процес на 110 230,05лв. До този размер
искът следва да бъде уважен, а над него до претендирания такъв от 113 760,05лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Парите,
внесени от М.М. по банкови сметки в размер 23 762,91лв., са част от
получените от трети лица пари от чужбина. Претенцията на ищеца е за отнемане на
пари в по-малък размер – 17 110,91лв. от разплащателна сметка в „Банка
ДСК“ЕАД и 3 802лв. от спестовен влог в същата банка. Искът е основателен и
следва да бъде уважен в размера, в който е предявена претенцията.
Съгласно чл.70
ЗОПДНПИ (отм.) в случаите, когато незаконно придобитото имущество е било
частично или изцяло преобразувано в друго имущество, на отнемане подлежи
преобразуваното имущество. С паричните средства, придобити от трети лица от
чужбина, М.М. е закупила недвижимия имот и двете моторни превозни средства. На
отнемане подлежи придобитият имот в с.Б..
По отношение на двете МПС, едното от които е бракувано и с прекратена
регистрация, а другото – отчуждено на трето лице, приложение намира
разпоредбата на чл.72 от закона, съгласно която в случай че имуществото липсва
или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност. Съдът не споделя
възражението на ответницата, че искът е неоснователен в частта за отнемане на вече
несъществуващи обекти – претенцията на ищеца е за отнемане на паричната им
равностойност и намира основание в цитираната разпоредба на закона. Съгласно
заключението по автотехническата оценителна експертиза, стойността на л.а. Опел
Вектра към датата на отчуждаването е 1900лв. До този размер искът за отнемане
от ответницата на паричната равностойност на автомобила е основателен и следва
да бъде уважен, а над нея до претендирания такъв от 2 000лв. подлежи на
отхвърляне поради неговата неоснователност. По отношение на претендираната сума
от 200лв. за стойността на бракувания автомобил Алфа Ромео искът се явява
основателен, предвид установената от в.л. стойност дори в по-висок размер от
1 880лв.
Ответницата
прави същото възражение относно неоснователност на иска по отношение на
отнемане на парите от преводи от трети лица от чужбина и внесените пари в банковите
й сметки, тъй като част от тях не съществуват към настоящия момент. Посочена бе
по-горе разпоредбата на чл.72 ЗОПДНПИ (отм.), съгласно която в случай че
имуществото липсва, се отнема паричната му равностойност. Ето защо исковата
претенция е основателна и сумите в посочената по-горе стойност следва да бъдат
отнети от ответницата.
Предвид изхода
от правния спор М.М. следва да заплати на основание чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ (отм.) по сметка на ОС Разград държавна
такса в размер на 5 709,72лв., съобразно уважената част от исковете, която
е 142 742,96лв.
Всяка от страните претендира присъждане на
направените в процеса деловодни разноски. Ищецът е внесъл такса за обнародване
на съобщение в ДВ в размер на 40лв.,
депозити за вещи лица по съдебно-техническата експертиза за оценка на
имот в размер на 200лв., по съдебната автотехническа експертиза за оценка на
МПС в размер на 200лв. и по съдебно-икономическата експертиза в размер на 500лв.
Бил е представляван в процеса от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78
ал.8 ГПК в.в. с чл.25 ал.1 НЗПП му се следва възнаграждение в размер 200лв. (средният
такъв, установен в Наредбата). Общият размер на извършените от ищеца деловодни
разноски е 1 140лв. С оглед уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 и 8
ГПК в.в. с чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 1 107,94лв.
Ответницата
е представлявана от адвокат, за когото е направила разход за възнаграждение в
размер 1 500лв. Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78
ал.3 ГПК в.в. с чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата направените от нея разноски
в размер на 42,18лв.
Водим от горното, съдът
Отнема
в полза на държавата, представлявана от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление ***, с адрес за призоваване ***, представлявана
от председателя Пламен Д., следното имущество от М.А.М. ЕГН **********,***:
- недвижим
имот, находящ се в с.Б., ***, представляващ УПИ № ІХ-836 от кв.35, с площ
1 115кв.м., при граници: ***УПИ Х-837, УПИ ХІ-837, УПИ ХІІ-838, УПИ
VІ-840, УПИ VІІ-835 и УПИ VІІІ-835, ведно с построените в имота полумасивна
жилищна сграда с декларирана застроена площ 80кв.м., лятна кухня с декларирана
застроена площ 20кв.м.;
- сумата 17 110,91лв.,
постъпила по разплащателна сметка в лева № 20853105 в „Банка ДСК“ЕАД с титуляр М.А.М.,
представляваща парични средства, нетрансферирани по други банкови сметки и
непреобразувани в друго имущество;
- сумата 3 802лв.,
постъпила по спестовен влог в лева № 19319623 в „Банка ДСК“ЕАД с титуляр М.А.М.,
представляваща парични средства, нетрансферирани по други банкови сметки и
непреобразувани в друго имущество;
- сумата 110 230,05лв.,
представляваща получени парични преводи от трети лица с неустановен законен
източник и непреобразувани в друго имущество, като отхвърля иска над този
размер до претендирания такъв от 113 760,05лв. като неоснователен;
- сумата
200лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил Алфа Ромео 166
с рег.№ ***, дата на първа регистрация 29.10.1999г.;
- сумата 1 900лв.,
представляваща паричната равностойност на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ ***,
дата на първа регистрация 28.08.2003г., като отхвърля иска над този размер до
първоначално претендирания такъв от 2 000лв.;
Осъжда М.А.М. да заплати по
сметка на ОС Разград държавна такса съобразно уважената част от исковете в
размер на 5 709,72лв.
Осъжда М.А.М. да заплати на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
сумата 1 107,94лв. за направените деловодни разноски.
Осъжда Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да
заплати на М.А.М. сумата 42,18лв. за направените деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.115 ал.2 ЗС
ищецът следва да впише решението в СВ при РС Кубрат в шестмесечен срок от
влизането му в сила.
СЪДИЯ:
MH