РЕШЕНИЕ

№ гр. Разград, 15.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 253 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 226/12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 3011/2017 г. по описа на Районен съд Разград е уважен частично предявеният от И.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.108 ЗС, против Х.М.Н., ЕГН **********,***4, като е прието за установено, че ищцата е собственик по договор за покупко-продажба и на тази част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38830.502.127 /тридесет и осем хиляди осемстотин и тридесет, точка, петстотин и две, точка, сто двадесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-21/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с. Костанденец, п.к.7273, ул. „Иван Вазов“, № 9 с площ 527 кв.м. /петстотин двадесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, представляваща част от дворното място, заключена в триъгълника, разположен югоизточно от сградата, оцветена в жълто между югоизточната граница на имот 38830.502.127, отразена в кадастралната карта и съществуващата на място граница между двата имота, преминаваща по червената линия и по стената на съществуващата сграда в имот 38830.502.127 на комбинираната скица, приложена по делото, представляваща неразделна част от съдебното решение, като Х.М.Н. е осъдена да предаде на И.П.И. владението на тази горепосочената част от поземления имот.

Предявеният иск е отхвърлен в частта, с която И.П.И. иска да бъде установено, че тя е собственик на стая с площ 40 кв.м., находяща се в източната част на жилищната сграда в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38830.502.127 с лице към кръстовището между улици „Иван Вазов“ и „Гоце Делчев“ и за осъждане на Х.М.Н. да й предаде владението върху тази част.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, Х.М.Н. е осъдена да заплати на И.П.И. сумата от 344,41 /триста четиридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/ лева разноски по делото с оглед уважената част от предявения иск.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответничката сумата от 200 /двеста лева/ лева разноски по делото съразмерно на отхвърлената част на предявения иск.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259 ГПК, е постъпила въззивна жалба от И.П.И. – ищец в първоинстанционното производство, със съдебен адрес:***, чрез процесуалния и представител – адвокат Жоро Чобанов, АК Разград, с която първоинстанционното решение се обжалва само в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, като незаконосъобразно и необосновано и моли съдът да го отмени и да постанови ново решение, с което да бъде уважен иска и в тази част с всички законови последици. Излагат се подробни съображения.

В законоустановения по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Х.М.Н..

В срока за обжалване на първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Х.М.Н., чрез процесуалните й представители – адвокат Александър Илиев Маринов и адвокат Невена Митева, в която процесното решение се обжалва в частта, в която предявеният иск е уважен, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано постановено и моли съда да го отмени в тази част. Излагат се подробни съображения.

В законоустановения по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от И.П.И..

В съдебно заседание за въззивната страна - И.П.И. при редовност на призоваването се явява адвокат Чобанов, който иска от съда да постанови решение, с което да остави без уважение депозираната въззивна жалба от насрещната страна и да отмени обжалваното решение в отхвърлителната за тях част.

Не се въвеждат доказателствени искания. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание за въззивната страна - Х.М.Н., при редовност на призоваването се явяват адвокати Александър Маринов и Невена Митева. Процесуалните представители молят съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, а в уважената част да бъде отменено и исковата претенция отхвърлена.

В съдебното заседание е направено доказателствено искане за извършване на оглед на процесния недвижим имот, но същото е оставено без уважения, тъй като фактическата обстановка е изяснена, чрез назначената пред настоящата съдебна инстанция повторна съдебно-техническа експертиза, както и от другите събрани доказателства.

Други доказателствени искания не се въвеждат. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Разград е бил сезиран с иск с правно основание чл.108 ЗС.

За да постанови решението си, Районен съд Разград е приел, че в процеса на доказване ищцата, на която принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), е доказала по несъмнен и безспорен начин правнорелевантното обстоятелство, че е собственик по договор за покупко-продажба на част от поземлен имот с идентификатор 38830.502.127 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-21/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с. Костанденец, п.к.7273, ул. „Иван Вазов“, № 9 с площ 527 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, представляваща част от дворното място, заключена в триъгълника, разположен югоизточно от сградата, оцветена в жълто между югоизточната граница на имот 38830.502.127, отразена в кадастралната карта и съществуващата на място граница между двата имота, преминаваща по червената линия и по стената на съществуващата сграда в имот 38830.502.127 на комбинираната скица, приложена по делото, представляваща неразделна част от съдебното решение, както и, че ответницата Х.М.Н. осъществява фактическо владение върху тази част от поземления имот, поради което е осъдена да предаде владението върху нея.

По отношение на отхвърлителната част на решението, районният съд е приел, че ищцата не е доказала правнорелевантното обстоятелство, че е собственик на стая с площ 40 кв.м., находяща се в източната част на жилищната сграда в поземлен имот с идентификатор 38830.502.127 с лице към кръстовището между улици „Иван Вазов“ и „Гоце Делчев“.

От приложения по делото като писмено доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 03.08.2016 г., № 15, том 5, рег. № 5569, н.д. № 727/2016 г. на нотариус Роска И.,*** действие съдебния район на Районен съд Разград, се установява, че Й.Н.Г., М.Г.М., Н.Г.М.и П.Г.Х.в качеството си на продавачи, продават на ищцата И.П.И., поземлен имот с площ 527 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, който по кадастралната карта и кадастралните регистри съставлява имот с идентификатор 38830.502.127, с номер по предходен план 523, квартал 62, парцел 3,5, заедно с построената в него сграда с идентификатор 38830.502.127.1 със застроена площ 97 кв.м. с предназначение жилищна сграда – едноетажна, полумасивна и всички подобрения в имота. При изповядване на сделката, праводателите на ищцата се легитимирали като собственици на посочения имот, посредством нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.08.2000 г., № 156, том 2, рег. № 1989, дело № 292 от 2000 г., на нотариус Роска И., от който се установява, че Георги Маринов Георгиев – техният наследодател, починал на 22.08.2004 г., в качеството си на купувач, е придобил собствеността на дворно място от 375 кв. м. неурегулирано от 500 кв.м., представляващо неурегулиран парцел V-523 от кв.62 по плана на селото заедно с построените в същото дворно място жилищна сграда - полумасивна на един етаж, построена върху 50 кв.м. площ през 1961 г. и навес – паянтов до три оградни стени, построен през 1940 г. върху 32 кв.м. площ от лицето Т.Д.Т.. Последната при изповядването на сделката се легитимирала пред нотариуса като собственик на дворно място от 375 кв.м., съставляващо урегулиран парцел № V-523 от квартал № 62, по плана на с. Костанденец, обл. Разград, заедно с построените в мястото паянтова жилищна сграда от 24 кв.м. и сайвант, въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка от 17.10.1988 г., № 107, том 2, дело 955/1988 г. на нотариус Ив. И., с който е призната за собственик по наследство, давностно владение и делба.

С отговора на исковата молба е приложено като писмено доказателство, касаещо имота на ответницата, който е съседен на този на ищцата, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.03.1960 г., № 98, том 1, дело № 218/1960 г., от който се установява, че Ц.Т.К. продава на М. А. К. и М. Н. А., следния недвижим имот - дворно място, цялото 1047 кв.м. с построените в него къща, дюкян, плевня, сайвант и хамбар, находящо се в с. Костанденец, за който имот е отреден парцел V-579 в кв.36 по плана на селото само 3/5 идеални части с три стаи и коридор на втория етаж на къщата за живеене заедно с обора под тях и един хамбар. Останалите 2/5 идеални части от дворното място и от построената в него къща в северната част на същата  - реално само трите стаи на горния етаж  и две стаи и кухня в беча и средния дюкян са придобити от М.А.К. въз основа покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от 08.10.1963 г., № 16, том №, дело № 832/1963 г. от М. Х. М. и Г. Т.. Посоченият недвижим имот в извадка от емлячния регистър, приложена по делото, е записан на името на М.А.К.

По делото е приложен договор в писмена форма, наименован покупко-продажба на недвижим имот от 25.09.2002 г., представляващ – дюкян, с площ 15 кв.м., заедно с избено помещение под него. Страни по него са Б. И. И. – продавач и М. А. К. купувач. Договорът е сключен в присъствието на свидетели – П.К.Г. и К. В. К.. Доколкото същият не е сключен в законоустановената форма – във формата на нотариален акт, с него не се придобива право на собственост.

За изясняване на фактическата обстановка пред районния съд са разпитани свидетелите – М. Н. Х. дъщеря на ответницата и П.К.Г.. От показанията на първия свидетел се установява, че процесната стая, всъщност представлява дюкян, от който една част е закупена от нейния дядо през 1963 г., а останалата през 2002 г., а спорната част от дворното място е била пилчарник, който е бил на родителите й. Споделя, че в процесния дюкян, за който твърди, че е на родителите на ответницата, преди 1989 г. се е помещавало кафене, а дядо й е получавал наем от държавата за това. След като възникнал спора с ищцата свидетелката и нейната майка – ответницата разбрали, че кадастралната карта е оставила процесния дюкян в имота на ищцата. От показанията на свидетеля П.Г. се установява, че до момента, в който ищцата е закупила имота, никой от предишните собственици на нейния имот не е заявявал претенции за дюкяна, както и потвърждава, че е бил свидетел при сключването на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 25.09.2002 г., представляващ – дюкян, с площ 15 кв.м., заедно с избено помещение под него, както и че положеният подпис на място свидетел – П.Г. е негов. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели в цялост, тъй като същите са логични, последователни и вътрешнонепротиворечиви. Същите кореспондират с приложените по делото доказателства, както и със заключението по изготвената съдебно – техническа експертиза.

Първоинстанционният съд е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза. Същата не е оспорена от страните и приета от съда. Независимо от това, пред настоящата инстанция бе назначена повторна СТЕ, тъй като по първата, вещото лице не беше отговорило в пълнота на поставените задачи. От заключението на вещото лице по повторната СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира, като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи и кореспондиращо с останалите доказателства по делото, се установява, че претендираните части от недвижимият имот са в размер на 43.38 кв. м., от които застроена площ 24.92 кв. м. Дворното място е част от имот с идентификатор 38830.502.126. Достъпът до него се осъществява само и единствено през имот с идентификатор 38830.502.126. По отношение на посочената застроена площ, съдебният състав намира, че същата не е отразена правилно от вещото лице, тъй като от нея е следвало да извади площта от от самостоятелен обект 1 – 1.64 кв., като към разлика е следвало да прибави площта на дюкян № 3, която е в размер на 21.02 кв.м., т.е. претендираната застроена площ е в размер от 44,30 кв.м., така както беше заявено от ищцовата страна в съдебното заседание.

Вещото лице е посочило, че застроената част е част от сграда, която сграда попада в имоти с идентификатори 38830.502.126 и 38830.502.127. Достъпът до този имот се осъществява от към улицата и посредством стълби от мазата под помещение № 1, в която маза се влиза само и единствено през имот с идентификатор 38830.502.126.. Посочило е, че и двата имота 38830.502.126 и 38830.502.127 са оградени. Имотните граници не съвпадат с действащата кадастрална карта и план за регулация. Претендираната част от дворното място е оградена от север със зид на сграда – жилищна построена в имот с идентификатор 38830.502.126 - т. В – т. А, масивна ограда - т. А – т. Б , зид на сграда изградена в имот с идентификатор 38830.502.127 – т. Б -т. Г (всички показани в Приложение № 2). От заключението на вещото лице се установи, че по първия регулационен план от 1930 г. имотът, който представлява част от териториите на процесните имоти идентифицирани в кадастралната карта на с. Костанденец с номера 38830.502.126 и 38830.502.127 е идентифициран с кадастрален № 579 и е с площ 1934 кв. м. За имота в плана за регулация одобрен през 1930 г. е отреден парцел V-579 в квартал № 36. Площта на парцела е 1667 кв. м., като по отношение на него предвижданията на плана за регулация са реализирани.

По регулационния план от 1986 г., при действието на който, общия имот посочен в плана от 1930 г. е разделен на две, на имот с идентификатор 38830.502.126, съответства имот с кадастрален № 524, за който по плана за регулация, одобрен през 1986 г. е отреден парцел № VI-524 в квартал № 62. Площта на този имот е определена от вещото лице по плана от 1986 г. – 1182 кв. м, на парцел - VI-524 – 1012 кв. м., като дворищната регулация не е приложена по отношение на парцел VII-595, към който е предвидено да се придадат 162 кв. м. от имот с кадастрален № 524.

При съпоставяне на резултатите от геодезичните измервания и плана от 1986 г. експертизата стига до извода, че предвижданията на плана за регулация от 1986 г. не са реализирани и по отношение парцел V-523 в участъка между т. А и т. Б показани в Приложение № 3. Показаната в този участък имотна граница в плана от 1986 г . не е материализирана на терена. Съществуващата на терена ограда – тухлена (т. А -т. В), зид на сграда изградена в имот с кадастрален № 523 (т. В – т. Г), зидове на сгради (т. В -т. Г) е представлява разделителната линия или границата на реалното ползване на имотите. Показаната граница между т. Д – т. Е към момента не е материализирана. Същата съвпада с показаната върху плана от 1930 г. граница между двете сгради изградени в имот с кадастрален № 579 (1930 г.) Твърдението е онагледено върху комбинирана скица – кадастрален и регулационен план 1930 г., 1986 г. кадастрална карта и геодезична снимка – Приложение № 5.

По отношение на имота на ищцата - имот с идентификатор 38830.502.127, по плана от 1986 г., съответства имот с кадастрален № 523, за който по плана за регулация, одобрен през 1986 г. е отреден парцел № V-523 в квартал № 62. Площта на имот № 523 определена от вещото лице по плана от 1986 г. е – 514 кв. м, на парцел - V-523 – 371 кв. м. Плана за регулация от 1986 г. не е реализиран и по отношение на дворищната регулация между парцел V-523 и парцел III – 523, 525.

В съдебното заседание, вещото лице заяви, че поддържа изцяло представеното в срок заключение, като допълни следното: Посочи, че между помещение №2 и помещение №3, отразени на приложение 6, не съществува материализирана граница, която да ги отделя двете помещения и те са едно цяло, като то представлява самостоятелен обект, но не жилищен. Входът към него е от към имот с № 126, т.е. на ответницата и от към улицата. Твърди, че част от обединения обект, т.е. тази, която е отбелязана с № 3, попада в сграда 1 на имот с № 127, а другата отбелязана с №2 попада в имот с № 126.

По приложената към исковата молба скица изготвена въз основа на действащата кадастрална карта на с. Костанденец, вещото лице посочи, че по кадастралната карта помещенията с № 2 и № 3 попадат изцяло в имот с № 127, в сграда с идентификатор 38830.502.127.1. Вещото лице изрично посочи, че материализираната граница, която е налична към момента, подробно описана в заключението, като единствено не е материализирана частта посочена с пунктир в приложение 6, не съответства на граница нанесена в кадастралната карта и потвърждава посоченото в експертизата си, че е налице грешка при попълване, изработване на кадастралния план от 1986 г., като реално съществуваща граница и материализирана на място е тази описана в т.А, В, Г, Д, от Д до Е не е материализирана /приложение № 3/, както и, че в същото приложение линията от т.А до т.Б. е границата по кадастралната карта. Излага подробни съображения относно разминаването на площта на двата имота

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:

Въззивните жалба са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни, поради което са процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и писмена форма и допустимо.

Районен съд Разград е бил сезиран с иск с правно основание чл.108 ЗС, с предмет част от дворното място и помещение, т.н. дюкян.

Чрез петиторния осъдителен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на собственика. Следователно фактическият състав за уважаване на иска предвижда кумулативно наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) ищцата, сега въззивница по едната въззивна жалба да е собственик на вещта предмет на иска; 2) ответникът – въззивник по втората въззивна жалба, да владее тази вещ и 3) това владение да е без правно основание /в този смисъл Решение № 551 от 13.09.2010 г. по гр.д. № 669/2009 г. на Първо гр.о., ВКС/. По силата на чл.154, ал.1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, наличието на посочените предпоставки, като това доказване следва да бъде пълно и главно.

По делото е прието за безспорно, а това се признава и от ответницата, че последната владее процесната част от дворното място и дюкяна.

Първата материална предпоставка за уважаването на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС е ищецът да докаже, че е собственик на процесната част от дворното място, както и на претендирания дюкян, т.е. в случая спорните въпроси, които подлежат да се изследват са: дали ищецът е собственик на претендираните части, който според него попадат в неговия недвижим имот с идентификатор № 38830.502.127, респективно по възражението във въззивната жалба на ответницата, както и в отговора на исковата молба, че е налице грешка в кадастралната карта и процесната част от дворното място и дюкяна, попадат в нейния имот с идентификатор № 38830.502.126.

За да се даде отговор на посочените въпроси, настоящият съдебен състав намира, че е необходимо да се изследва правото на собственост на двете страни съобразно действащите регулационни планове, както и съобразно представените нотариални актове, с който се легитимират като собственици на процесната част от дворното място и процесния дюкян.

Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от 2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 41 от 2005 г.), отм. с Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (обн. ДВ. бр.4 от 13.01.2017г.). Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2, ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.

При произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. Такова действие нямат и плановете, одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон принцип за ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти.

Съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.

В настоящия случай са налице два одобрени предходни регулационни плана. Единият изготвен през 1930 г., а другият през 1986 по реда на ЗТСУ /отм./, но за нито един от тях не се твърди, че е бил приложен по отношение на имотните граници между двата съседни имота на страните в спора, което се установява и от заключението на вещото лице, поради което не ангажират задължителното им инкорпориране в приетата КК и не са произвели вещнопрехвърлителен ефект. След отмяната на ЗТСУ през 2001г, с § 8, ал. 1 ЗУТ се въвежда правилото, че с изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ се прекратява отчуждителното действие на приетите, но неприложени дворищнорегулационни планове, какъвто е настоящият случай.

Безспорно се установи от заключението на повторната СТЕ, че по отношение на имотите на страните по спора не е приложена дворищната регулация, т.е. планът не е произвел вещно-отчуждителното си действие, в това число и, че предвижданията на плана за регулация от 1986 г. не са реализирани по отношение парцел V-523, т.е този на ищцата, в участъка между т. А и т. Б показани в Приложение № 3, това е точно тази граница, която е възприета и при сега действащата Кадастрална карта одобрена със заповед № РД-18-21/23.03.2016 г., по действието на която е и издаденият в полза на ищцата нотариален акт от 2016 г., както и че в кадастралната карта границите на имотите са неправилно отразени. Установи се и, че всички разлики са над допустимите 30 см. посочени в чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 / 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Поради изложеното въззивният съд приема, че е налице грешка в кадастралната карта на с. Костанденец по см. на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г./, тъй като неправилно е заснета границата между двата имота, а правилната граница между тях следва да е тази посочена от вещото лице на скица /приложение 3/ от повторната СТЕ, а именно материализирана на място е тази описана в т.А, В, Г, Д, от Д до Е не е материализирана, т.е. процесната част от дворното място, се намира в имот с идентификатор 38830.502.126, който е собственост на ответницата, легитимираща се с приложените по делото нотариални актове - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.03.1960 г., № 98, том 1, дело № 218/1960 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 08.10.1963 г., № 16, том №, дело № 832/1963 г..

Във връзка с всичко изложено по-горе, въззивният съд намира, че ищцовата страна не доказа, че е собственик на спорната реална част от дворното място с площ 24.92 кв.. Следва да бъде посочено и, че в представените от нейна страна нотариални актове, с които се легитимира като собственик, както тя, така и нейните праводатели, се наблюдава увеличаване в площта на имота предмет на сделките, както и на построените в него сгради. В първия нотариален акт от 17.10.1988 г., е посочено дворно място от 375 кв.м., заедно с построените в мястото паянтова жилищна сграда от 24 кв.м. и сайвант. При последващата сделка с този имот, обективирана в нотариален акт от 15.08.2000 г. е посочено - дворно място от 375 кв. м. неурегулирано от 500 кв.м., заедно с построените в същото дворно място жилищна сграда - полумасивна на един етаж, построена върху 50 кв.м. площ през 1961 г. и навес – паянтов до три оградни стени, построен през 1940 г. върху 32 кв.м. площ. В нотариалния акт от 03.08.2016 г., № 15, том 5, рег. № 5569, н.д. № 727/2016 г., с който ищцата се легитимира като собственик и въз основа, на който претендира, че процесната част от дворното място и дюкяна се намират в нейния имот е посочено, че тя е придобила правото на собственост върху поземлен имот с площ 527 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор 38830.502.127.1 със застроена площ 97 кв.м. с предназначение жилищна сграда – едноетажна, полумасивна и всички подобрения в имота. От изложеното и доколкото по отношение на имотите на двете страни не е приложена дворищната регулация, е видно, че ищцата не би могла да е придобила повече права, отколкото нейните праводатели са притежавали.

По отношение на спорния дюкян, който е отбелязан от вещото лице на приложение № 6 от експертизата като дюкян № 2 и № 3, съответно с площ от по 23,28 кв.м. и 21.02. кв.м. или с обща площ от 44,30 кв.м., съдебният състав намира, че ищцата също не успя да докаже, че е собственик. Видно от посочените по-горе нотариални актове, с които тя се легитимира като собственик, никъде в тях не е посочено, че както тя, така и нейните праводатели са притежавали правото на собственост върху процесния дюкян. Напротив от представените доказателства от ответницата, с които се легитимира като единствен наследник на нейния наследодател и единствен собственик на имот с идентификатор № 38830.502.126, се установява, че тя по силата на наследствено правоприемство е придобила правото на собственост върху т.н. среден дюкян, т.е. този посочен от вещото лице като дюкян № 2 – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.03.1960 г., № 98, том 1, дело № 218/1960 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 08.10.1963 г., № 16, том №, дело № 832/1963 г.. Вещото лице при изслушването си изрично посочи, че процесният дюкян е самостоятелен обект, както й, че е разделен от имота на ищцата посредством калканна стена и единственият вход към него е само от имота на ответницата и от към улицата. От това следва изводът, че останалата част от дюкяна, посочена от вещото лице като дюкян № 3 е функционално свързана с тази част от дюкяна, която е собственост на ответницата и не може да се приеме като подобрение, което по силата на чл.92 ЗС да се счита, че е собственост на ищцата. Поради изложеното е неоснователно и възражението на ищцата, че районният съд неправилно е приел, че процесният дюкян има самостоятелно правно съществуване.

По отношение възражението на ищцовата страна, че в нотариалния акт от 2016 г., с който се легитимира като собственик, площта на имота е посочена в размер на 527 кв.м. и тя съответства на действителната площ по КК, настоящият съдебен състав намира, че след като се установи в настоящото производство, че е налице грешка в КК, на с. Костанденец, то площта на имота ще е по-малка от посочената в него.

Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице грешка в кадастралната карта на с. Костанденец по см. на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г. /, поради което решението в частта, с която е уважен предявеният иск от ищцата следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен. В останалата част поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция съдебни разноски в общ размер на 475 лева, от който 200 лева съдебни разноски пред Районен съд Разград – неприсъдени с оглед уважената част на предявения иск и 275 лева съдебни разноски пред въззивния съд, от които - 25 лева държавна такса и 250 лева депозит за вещото лице. По отношение на възнаграждението на вещото лице, което му се дължи за изготвената във въззивното производство СТЕ, настоящият съдебен състав намира, че същото следва да бъде определено в размер на 662 лева, което съответства и на сумата посочена от него в приложената справка – декларация. Видно от приложените по делото платежни нареждания, внесеният депозит за изготвянето й е в общ размер от 500 лева /по 250 лева от всяка страна/, т.е. разликата от внесения депозит до дължимото възнаграждение на вещото лице – 162 лева, с оглед изхода на делото следва да бъде заплатено от ищцовата страна – въззивник И.П.И. ***.

Воден от горното, Разградският окръжен съд

РЕШИ

ОТМЕНЯ Решение № 226/12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 3011/2017 г. по описа на Районен съд Разград, в частта, с която е признато за установено по отношение на Х.М.Н., ЕГН **********,***4, че И.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: *** е собственик по договор за покупко-продажба и на тази част от поземлен имот с идентификатор 38830.502.127 /тридесет и осем хиляди осемстотин и тридесет, точка, петстотин и две, точка, сто двадесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-21/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с. Костанденец, п.к.7273, ул. „Иван Вазов“, № 9 с площ 527 кв.м. /петстотин двадесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, представляваща част от дворното място, заключена в триъгълника, разположен югоизточно от сградата, оцветена в жълто между югоизточната граница на имот 38830.502.127, отразена в кадастралната карта и съществуващата на място граница между двата имота, преминаваща по червената линия и по стената на съществуващата сграда в имот 38830.502.127 на комбинираната скица, приложена по делото, представляваща неразделна част от съдебното решение и в частта, с която Х.М.Н., ЕГН ********** е осъдена да предаде на И.П.И., ЕГН ********** владението на горепосочената част от поземлен имот с идентификатор 38830.502.127, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.108 ЗС, против Х.М.Н., ЕГН **********,***4, да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик по силата на договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт от 03.08.2016 г., № 15, том 5, рег. № 5569, н.д. № 727/2016 г. и на тази част от поземлен имот с идентификатор 38830.502.127 /тридесет и осем хиляди осемстотин и тридесет, точка, петстотин и две, точка, сто двадесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-21/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 527 кв.м. /петстотин двадесет и седем квадратни метра/, с адрес на имота с. Костанденец, п.к.7273, ул.“Иван Вазов“, №9, представляваща част от дворното място заключена в триъгълника, разположен югоизточно от сградата, оцветена в жълто между югоизточната граница на имот 38830.502.127, отразена в кадастралната карта и съществуващата на място граница между двата имота, преминаваща по червената линия и по стената на съществуващата сграда в имот 38830.502.127 на комбинираната скица, приложена по първоинстанционното дело на л.101, с площ около 40 кв.м. /по заключението на вещото лице по повторната СТЕ с площ от 24.92 кв.м/ и тя да бъде осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението върху тази част на ищцата.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 226/12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 3011/2017 г. по описа на Районен съд Разград в останалата част, с която е отхвърлен предявеният И.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.108 ЗС, против Х.М.Н., ЕГН **********,***4, да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик по силата на договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт от 03.08.2016 г., № 15, том 5, рег. № 5569, н.д. № 727/2016 г. на стая, представляваща дюкян, с площ 40 кв.м. /по заключението на вещото лице по повторната СТЕ с площ 44,30 кв.м./, находящ се в източната част на жилищната сграда в поземлен имот с идентификатор 38830.502.127 с лице към кръстовището между улици „Иван Вазов“ и „Гоце Делчев“ и за осъждане на Х.М.Н. да отстъпи собствеността и предаде владението върху този дюкян на ищцата, както и в частта, с която И.П.И., ЕГН **********, е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.Н., ЕГН **********, сумата от 200 лева /двеста лева / разноски по делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.Н., ЕГН **********,***4, направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 475 лева, от който 200 лева съдебни разноски пред Районен съд Разград – неприсъдени от първоинстанционния съд с оглед уважената част на предявения иск и 275 лева съдебни разноски пред Окръжен съд Разград, от който 25 лева държавна такса и 250 лева депозит за вещото лице.

ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд Разград сумата в размер на 162 лева, представляваща разликата от внесения депозит до дължимото възнаграждение на вещото лице по изготвената и приета повторна съдебно-техническа експертиза.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните на основание чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

ДГ 2.