№ 97
гр. Разград, 05.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично
заседание на 05.11.2018 г. в състав:
председател: Рая Йончева
членове: Атанас Христов
Ангел Ташев
при секретаря С. Л., като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов
гражданско дело № 255 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 и чл. 274-278 ГПК.
С Решение № 23 от 06.02.2018г. по гр.д № 751/2015 по описа
на Районен съд - Разград, съдът е постановил следното:
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 61710.612.4256 /шестдесет и
една хиляди седемстотин и десет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, четири
хиляди двеста петдесет и шест/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ 1273 кв.м.
/хиляда двеста седемдесет и три квадратни метра/ с адрес местност”Обзор”, № по
предходен план 124256, кв.0. ведно с построените в него сграда с идентификатор
61710.612.4256.1 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
шестстотин и дванадесет, точка, четири хиляди двеста петдесет и шест, точка,
едно/ със застроена площ 27 кв.м. /двадесет и седем квадтратни метра/, брой
етажи 2 /два/ , предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда 61710.612.4256.2/шестдесет
и една хиляди седемстотин и десет, точка, шестстотин и дванадесет, точка,
четири хиляди двеста петдесет и шест, точка, две/ със застроена площ 11 кв.м. /единадесет
квадратни метра/, брой етажи 1 /един/, предназначение вилна сграда – еднофамилна,
и сграда 61710.612.4256.3 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
шестстотин и дванадесет, точка, четири хиляди двеста петдесет и шест, точка,
три/ със застроена площ 83 кв.м. /осемдесет и три квадратни метра/, брой етажи
1 /един/, предназначение селскостопанска сграда при граници имоти с
идентификатори 61710.612.4259,
61710.612.4255,
61710.612.5322 и 61710.612.4257,
като
получената при публичната продан цена да бъде разпределена както следва:
за М.И.С., ЕГН **********
***– 5/24 /пет
двадесет и четвърти/ части,
за С. М. А., ЕГН ********** с адрес ***»Меден рудник»,
бл.192, вх.1, ап.2– 7/24 /седем двадесет и четвърти / части,
за Н.И.Т., ЕГН **********
***- 4/24
/четири двадесет и четвърти/ части,
за Н.А.А., ЕГН ********** с постоянен адрес *** - 4/24
/четири двадесет и четвърти/ части
за С.А.А., ЕГН ********** *** - 4/24
/четири двадесет и четвърти/ части
Пазарната цена на допуснатия до делба недвижим имот е
13 195,51 лв.
ОСЪЖДА С.
М. А., ЕГН ********** с адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ
на М.И.С., ЕГН ********** *** сумата 538,93 лв. /петстотин тридесет и осем лева
и деветдесет и три стотинки/ за извършени подобрения в съсобствения имот и
сумата 16,10 лв. /шестнадесет лева и десет стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.И.Т.,
ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на М.И.С., ЕГН ********** *** сумата 307,96 лв.
/триста и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ за извършени подобрения в
съсобствения имот и сумата 9,24 лв. /девет лева и двадесет и четири стотинки/
разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на М.И.С., ЕГН ********** *** сумата 307,96 лв. /триста и
седем лева и деветдесет и шест стотинки/ за извършени подобрения в съсобствения
имот и сумата 9,24 лв. /девет лева и двадесет и четири стотинки/ разноски по
делото.
ОСЪЖДА С.А.А.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.С.,
ЕГН ********** *** сумата 307,96 лв. /триста и седем лева и деветдесет и шест
стотинки/ за извършени подобрения в съсобствения имот и сумата 9,24 лв. /девет
лева и двадесет и четири стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С. М. А., ЕГН **********
с адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2 сумата 614,58 лв. /шестстотин и
четиринадесет лева и петдесет и осем стотинки/ за извършени подобрения в
съсобствения имот и сумата 27,30 лв. /двадесет и седем лева и тридесет
стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С. М. А., ЕГН **********
с адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2 сумата 491,68 лв. /четиристотин деветдесет и един
лева и шестдесет и осем стотинки/ за извършени подобрения в съсобствения имот и
сумата 21,86 лв. /двадесет и един лева и
осемдесет и шест стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С. М. А., ЕГН ********** с
адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2 сумата 491,68 лв. /четиристотин деветдесет и един
лева и шестдесет и осем стотинки/ за извършени подобрения в съсобствения имот и
сумата 21,86 лв. /двадесет и един лева и
осемдесет и шест стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С. М. А., ЕГН ********** с
адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2 сумата 491,68 лв. /четиристотин деветдесет и един
лева и шестдесет и осем стотинки/ за извършени подобрения в съсобствения имот и
сумата 21,86 лв. /двадесет и един лева и
осемдесет и шест стотинки/ разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.И.С., ЕГН ********** *** и С. М. А., ЕГН ********** с адрес ***»Меден
рудник», бл.192, вх.1, ап.2 претенции по сметки за подобрения в останалата им
част като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН ********** с адрес ***»Меден рудник»,
бл.192, вх.1, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ на М.И.С., ЕГН ********** *** сумата 208,75 лв. /двеста и осем лева и седемдесет и
пет стотинки/ като обезщетение за ползата, от която е била лишена за периода
23.12.2015 г. – 20.09.2017 г. ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на съдебното решение и ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за заплащане на обезщетение в останалата му част като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН ********** ***,
Н.А.А., ЕГН **********
с постоянен адрес *** и С.А.А., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.И.С., ЕГН **********
*** сумата 800 лв. /осемстотин лева/ за направените по делото разноски за
възнаграждение на особен представител.
ОСЪЖДА М.И.С.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 109,96 лв. /сто и
девет лева и деветдесет и шест стотинки/ държавна такса върху стойността на
дела си и сумата 50 лв. /петдесет лева/ д.т. за уважения иск по сметки.
ОСЪЖДА С. М. А.,
ЕГН ********** с адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата
153,95 лв. /сто петдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ държавна такса
върху стойността на дела си и сумата 100 лв.
/сто лева/ д.т. за уважените искове по сметки.
ОСЪЖДА Н.И.Т.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 87,97 лв.
/осемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ държавна такса върху
стойността на дела си и сумата 50 лв. /петдесет лева/ д.т. за уважения иск по
сметки.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
Разград сумата 87,97 лв. /осемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/
държавна такса върху стойността на дела си и сумата 50 лв. /петдесет лева/ д.т.
за уважения иск по сметки.
ОСЪЖДА С.А.А.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РС Разград сумата 87,97 лв. /осемдесет и седем лева и деветдесет и седем
стотинки/ държавна такса върху стойността на дела си и сумата 50 лв. /петдесет
лева/ д.т. за уважения иск по сметки.
Недоволен от това решение В ЧАСТТА МУ ПО СМЕТКИТЕ останал
жалбоподателят М.И.С., и го обжалва чрез пълномощника си адвокат Милена
Найденова от АК - Разград. Моли
решението да се отмени в ЧАСТТА, с която претенциите по сметки на жалбоподателя
са отхвърлени, както и в частта с която претенциите по сметки на съделителя С. М. А. са уважени спрямо жалбоподателя. Моли се претенциите по
сметки на жалбоподателя да бъдат уважени изцяло, а на другия съделител – претенциите
по сметки да бъдат отхвърлени изцяло.
Жалбоподателят се позовава на необоснованост и незаконосъобразност. Излага
подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, при
редовност в призоваването, жалбоподателят не се явява. Явява се пълномощникът
му адв. Милена Найденова от АК – Разград, който поддържа жалбата и излага
подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна –
С. М. А., чрез пълномощника си адвокат Десислава Ангелова от АК - Бургас,
депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В
открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, жалбоподателят не се
явява и не се представлява. Пълномощникът му адвокат Десислава Ангелова от АК –
Бургас, депозира писмена молба с която моли да се даде ход на делото в тяхно
отсъствие, като поддържат депозираните отговори на жалбите.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата страна
– С.А.А., Н.И.Т. и Н.А.А., чрез
пълномощника си адвокат В.С.Н. ***, депозира отговор на жалбата. Намират
жалбата за неоснователна. Излагат подробни съображения. Претендират разноски. В
открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, жалбоподателите не се
явяват. Явява се пълномощникът им адвокат В.С.Н. ***, който поддържа подадените
жалби и отговори. Излага допълнителни съображения по същите.
Недоволни от решението останали и С.А.А., Н.И.Т. и Н.А.А.,
които чрез пълномощника си адвокат В.С.Н.
***, депозират насрещна жалба срещу решението в ЧАСТТА относно изнасянето на имота публична продан и в ЧАСТТА по
сметките – относно присъдените суми в полза на М.И.С.. Считат че процесния
имот може да бъде реално поделен. Излагат се подробни доводи, че претенциите по
сметките на М.И.С. са изцяло неоснователни. Моли се да се постанови решение с
което обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните му части и бъде постановено решение с което да се
извърши делбата при реални дялове, както и да се отхвърлят претенциите по
сметки М.И.С..
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна –
М.И.С., чрез пълномощника си адвокат Милена Найденова от АК – Разград депозира
отговор на насрещната жалба. Намира жалбата за неоснователна, като излага
подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването, М.И.С. не се явява. Явява се пълномощникът й адв. Милена
Найденова от АК – Разград, който поддържа отговора на жалбата и излага подробни
съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна –
С. М. А. не депозира отговор на насрещната жалба. В открито съдебно заседание,
при редовност в призоваването, С. М. А. не се явява и не се представлява.
Пълномощникът му адвокат Десислава Ангелова от АК – Бургас, депозира писмена
молба с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие Сочи, че оспорва
насрещната жалба, само в частта относно реалната поделяемост на имота.
Депозирана е и Частна
жалба от М.И.С., чрез пълномощника си адвокат Милена Найденова от АК –
Разград срещу Определение № 2367 от 26.06.2018г. по гр.д. № 751/2015г. по описа
на РС - Разград. С това определение съдът
на осн. чл. 344, ал.2 ГПК, е постановил следното:
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на М.И.С., ЕГН ********** ***
сумата 2 лв. /два лева/ ежемесечно за
ползване на поземлен имот с идентификатор 61710.612.4256 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
шестстотин и дванадесет, точка, четири хиляди двеста петдесет и шест/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК с площ 1273 кв.м. /хиляда двеста седемдесет и три квадратни метра/ с
адрес местност”Обзор”, № по предходен план 124256, кв.0. ведно с построените в
него сграда с идентификатор 61710.612.4256.1 /шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, четири хиляди двеста
петдесет и шест, точка, едно/ със застроена площ 27 кв.м. /двадесет и седем
квадтратни метра/, брой етажи 2 /два/, предназначение: вилна сграда –
еднофамилна, сграда 61710.612.4256.2/шестдесет и една хиляди седемстотин и
десет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, четири хиляди двеста петдесет и
шест, точка, две/ със застроена площ 11
кв.м. /единадесет квадратни метра/, брой етажи 1 /един/, предназначение вилна
сграда – еднофамилна, и сграда 61710.612.4256.3 /шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, четири хиляди
двеста петдесет и шест, точка, три/ със застроена площ 83 кв.м. /осемдесет и
три квадратни метра/, брой етажи 1 /един/, предназначение селскостопанска
сграда при граници имоти с идентификатори 61710.612.4259, 61710.612.4255, 61710.612.5322 и 61710.612.4257, считано от 21.09.2017 г. до
датата на окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН **********, Н.А.А., ЕГН ********** и С.А.А.,
ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес *** да ЗАПЛАЩАТ на М.И.С., ЕГН ********** *** по 1 лв. /един лев/ всеки от тях ежемесечно
за ползване на поземлен имот с идентификатор 61710.612.4256 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
шестстотин и дванадесет, точка, четири хиляди двеста петдесет и шест/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ 1273 кв.м.
/хиляда двеста седемдесет и три квадратни метра/ с адрес местност”Обзор”, № по
предходен план 124256, кв.0. ведно с построените в него сграда с идентификатор
61710.612.4256.1 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
шестстотин и дванадесет, точка, четири хиляди двеста петдесет и шест, точка,
едно/ със застроена площ 27 кв.м. /двадесет и седем квадтратни метра/, брой
етажи 2 /два/ , предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда
61710.612.4256.2/шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, шестстотин
и дванадесет, точка, четири хиляди двеста петдесет и шест, точка, две/ със застроена площ 11 кв.м. /единадесет
квадратни метра/, брой етажи 1 /един/, предназначение вилна сграда – еднофамилна,
и сграда 61710.612.4256.3 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
шестстотин и дванадесет, точка, четири хиляди двеста петдесет и шест, точка,
три/ със застроена площ 83 кв.м. /осемдесет и три квадратни метра/, брой етажи
1 /един/, предназначение селскостопанска сграда при граници имоти с
идентификатори 61710.612.4259,
61710.612.4255,
61710.612.5322 и 61710.612.4257,
считано от 21.09.2017 г. до датата на окончателното извършване на делбата.
Частният жалбоподател намира обжалваното определение за
неправилно и моли същото да бъде
отменено и да бъде уважено искането му за реално ползване на имота направено в
о.с.з. от 23.12.2015г. Претендира разноски.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна –
С. М. А., чрез пълномощника си адвокат Десислава Ангелова от АК - Бургас,
депозира отговор на частната жалба. Намира същата за неоснователна и моли съда
да я остави без уважение. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, при
редовност в призоваването, С. М. А. не се явява и не се представлява.
Пълномощникът му адвокат Десислава Ангелова от АК – Бургас, депозира писмена
молба с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, като поддържа
отговора си на частната жалба.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, съделителите С.А.А., Н.И.Т. и Н.А.А.,
не депозират отговор на частната жалба. В последствие пълномощникът им адвокат В.С.Н.
от АК - Разград, депозира писмена молба, с която моли частната жалба да бъде
оставена без уважение. В открито съдебно заседание, пълномощникът излага
допълнителни съображения в подкрепа на неоснователността на частната жалба.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените
в жалбите пороци на атакуваните съдебни актове и възраженията, изложени в
отговорите на насрещните по жалбите страни жалби, намира за установено следното:
С решение № 23 от 06.02.2018г. по гр.д. № 751/20015г.
по описа на РС Разград, частично отменено и частично потвърдено с Решение № 57
от 15.06.2016г. по в.гр.д. № 103/2016г.
по описа на ОС - Разград, недопуснато до касационна обжалване с Определение №
415 от 07.07.2018г. по гр.д. № 536182017г. на ВКС, I г.о., ГК, поземлен имот с идентификатор
61710.612.4256 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
площ 1273 кв.м.с адрес м.”Обзор”, № по предходен план 124256, кв.0. ведно с
построените в него сграда с идентификатор 61710.612.4256.1 със застроена площ
27 кв.м., брой етажи 2, предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда
61710.612.4256.2 със застроена площ 11 кв.м., брой етажи 1, предназначение
вилна сграда – еднофамилна, и сграда 61710.612.4256.3 със застроена площ 83
кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда при граници имоти с
идентификатори 61710.612.4259, 61710.612.4255, 61710.612.5322 61710.612.42567 е допуснат до делба между М.И.С., ЕГН ********** ***, С. М. А., ЕГН
********** с адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2 , Н.И.Т., ЕГН **********
***, Н.А.А., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и С.А.А., ЕГН ********** ***
при права 5/24 идеални части за първата,7/24
идеални части за втория и по 4/24
идеални части за последните трима съделители.
В първото по делото съдебно
заседание след допускане на делбата – на 20.09.2017 г. ищцата М.И.С. е
предявила срещу четиримата ответници С. М.
А., Н.И.Т., Н.А.А. и С.А.А. претенции по сметки, стойността на които е изменила
в о.с.з. на 24.01.2018 г. Конкретно
сочи, че тя и ответника С. М. А., след като са придобили част от имота с договор за доброволна делба от
30.12.1994 г. са увеличили стойността на същия, като са изградили:
по една стая на първия и втория етаж на жилищната
сграда, теракот на пода в двете стаи на първия етаж, както и кожена закачалка,
монтиране метална врата, лята мивка, кухненски шкафове долен и горен ред,
монтирани шкафове в новопостроената стая, които подобрения увеличили стойността
на допуснатия до делба недвижим имот с 10 000 лв.,
маза под двете стаи с метална врата, с което увеличили
стойността на имота с 1000 лв.,
нова баня и тоалетна – с тухла, цимент, напълно
завършена с мозайка на пода и фаянс по стените, тоал. чиния, порцеланова мивка
и душ, с което увеличили стойността с 6000 лв.,
циментови стъпала от 22 бр. стълбчета, с което
увеличили стойността с 800 лв.,
тухлена ограда, изградили барбекю с тухли и цимент,
поставили масивна маса, отлята с цимент и мозаечен плот, с което увеличили
стойността с 3000 лв.,
лята мивка в двора, с което увеличили стойността с 600
лв.
циментови пътеки от входната врата до лозовите
насаждения, с което увеличили стойността с 500
и създали следните трайни насаждения:
асмалък 5/4 м. над масата отвън , с което увеличили
стойността на имота с 1392 лв.,
ябълки нискостеблени – 20-25 бр., с което увеличили
стойността на имота с 9340,20 лв.,
праскови – 4-5
бр., с което увеличили стойността с 330 лв.,
дюли – 2бр., с което увеличили стойността със 100 лв.,
вишни – 2 бр., с което увеличили стойността със 70 лв.
и
сливи – 3 бр., с което увеличили стойността с 50 лв.
или общо в размер на 25 085 лв.
По отношение на всички подобрения твърди, че същите са
извършени в имота със знанието и съгласието на ответниците Н.И.Т., Н.А.А. и С.А.А., поради което иска останалите съсобственици да й
заплатят половината от вложената от нея и бившия й съпруг сума в имота.
Ищцата М.И.С., също в срока по
чл.346 от ГПК като претенция по сметки е предявила и искове срещу четиримата
ответници, за сумата 5400 лв. ведно със законната лихва от датата на
постановяване на съдебното решение за това, че е била лишена от възможността да
ползва своя дял от имота за период от 3 години – от 20.09.2014 г. до 20.09.2017
г. Сочи, че в с.з. на 23.12.2015 г. е заявила, че желае да й бъде предоставена
част от имота, съответстваща на нейния дял.
Ответникът С. М. А. твърди, че сам е извършил подобрения в имота
през 2014 и 2015 г. на стойност 9500 лв. И иска да бъдат осъдени останалите
съделители да му заплатят съответната част от тази сума съобразно идеалните си
части, стойността на които е изменил в о.с.з. на 24.01.2018 г. . Конкретно сочи, че подобренията се
изразяват в:
подмяна на ел. инсталация,
шпакловка и вътрешно боадисване на вилна сграда на стойност 1985,25 лв.,
изграждане на тухлени стени и
керемиден покрив на втори етаж и поставяне
на дървена ламперия от вътрешната страна на покрива на стойност 600 лв.,
подмяна на ВиК инсталация и
изграждане на санитарен възел – баня-тоалетна на стойност 323,68 лв.
полагане на вътрешна изолация и
мазилка на санитарния възел и изолация и шпакловка на новоизградената стая на
стойност 1997,38 лв.
подмяна на дограма на втори етаж
– на стойност 1220 лв.
поставяне на ламинат на пода на
стойност 350 лв.
изкопаване на изба и вътрешно
укрепване с дъски – 300 лв.
Въз основа на събраните по делото
доказазателства, съдът установи следните обстоятелства:
Според заключението на
назначената по делото строително-техническа и оценъчна експертиза / вкл. и
допълнителното заключение – л.178 и сл. и л.184 и сл. от дело РС /, които съдът
приема като пълни, ясни,
обосновани и правилни, допуснатият до делба недвижим имот представлява лозе с площ
1 237 кв.м. с подход откъм главен път
Русе-Варна, като пътят е разположен по-високо от терена с около 2,5 м. и е
достъпен чрез стъпала, попадащи извън територията /оградата/ на имота, в
сервитута на пътя. В този имот са построени:
-сграда за сезонно ползване
/вила/ със стр. разрешение от 1977 г.
със застроена площ 27 кв.м. на два етажа с идентификатор 61710.612.4256.1.
Разделена е по дължина на две огледални части, всяка от които с по една стая на
етаж, с външно метално стълбище за втория етаж. Като отделна сграда неправилно
в кадастралната карта е отбелязана конзолната тераса на втория етаж. Част от
терасата /тази която ползва ответника С.А./
е обособена като стая пред съществуващата и е изграден покрив върху нея.
На първия етаж е изградено малко входно антре пред стаята, на което е монтирана
метална врата.
-стопанска сграда на един етаж с
площ 83 кв.м. с идентификатор
61710.612.4256.3, разположена на североизточната граница на имота
-сграда с размери 2,90/1,80 м., разположена на север
от вилната сграда, която не е отбелязана на кадастралната карта.
Този имот според вещото лице не е
реално поделяем съобразно частите на
съделителите, тъй като реалните дялове от лозето не могат да бъдат по-малки от
1 дка. Конфигурацията
на имота, наличието само на един вход откъм улицата и размера на дяловете не
позволява и обособяване на напълно самостоятелни части с независимо ползване,
които да представляват самостоятелни обекти по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗУТ.
Цената на имота според заключението е 10 700 лв.
По отношение на строителните работи, в заключението е
посочено, че:
1.На втория етаж е оградена част от терасата и
обособена стая пред съществуващата такава, изграден допълнителен покрив над нея
с дървена обшивка, изолация, шпакловка и боядисване и е поставена ПВЦ дограма
Стойността на строителните работи е 2800 лв., а увеличава стойността на имота с
1 800 лв.
2. На първи етаж – обособено входно антре от 6 кв.м. с
метална външна врата и вход за стаята. Строителната стойност е 600 лв., а
увеличава стойността на имота с 350 лв.
3.Изкопана маза с площ
около 6 кв.м., достъпна чрез много стръмни стъпала, която се
покрива с двоен ламаринен капан с
дървена врата. Вложените средства са 300 лв. Не увеличава стойността на имота.
4.В имота няма баня-тоалетна. Има сграда
/горепосочената без идентификатор/, която отвън е завършена с мазилка, шпакловка,
боя и топлоизолация, но вътре не е оборудвана – дори без плочки и настилка.
Стойността е 750 лв., същата не увеличава стойността на имота.
5.Изградени са стъпала от бетонни улични бордюри без
основа и парапет. Строителната им
стойност е 200 лв., увеличават стойността на имота със 100 лв.
6.Изградени тухлени огради с височина 1,80-2,00 м. и
дължина 20-22 м. Според вещото лице вероятно са изградени по времето на строежа
на вилата, /1978-79 г./, тъй като тухлите са износени и обрушени, барбекю и
масивна маса, чиято строителна стойност е 25 лв. и увеличават стойността на
имота със 150 лв.
7.Износена чугунена мивка със строителна стойност 100
лв. Увеличава цената с 50 лв.
8.Направени бетонови пътеки и площадки с обща площ 85
кв.м.и дебелина 10 см. Строителната им стойност е 640 лв., увеличават
стойността на имота с 350 лв.
9.Подмяна на ел. инсталация, шпакловка и вътрешно
боядисване на вилната сграда – строителна стойност 650 лв., увеличава
стойността на имота с 450 лв.
10.Външна изолация и мазилка на „санитарен възел“ –
строителна стойност 350 лв., не увеличава стойността на имота,
11.Подмяна на дограма на втори етаж – строителна
стойност 1220 лв. Увуличава стойността с 500 лв.
12.Поставяне на ламинат на пода – строителна стойност
200 лв., увеличава стойността на имота с 200 лв.
13.Кухненска мивка с долен и горен ред СКШ, теракот на
пода около мивката и фаянсови плочки на стената зад мивката – строителна
стойност 350 лв., увеличава стойността на имота с 200 лв.
Според заключението на същото в.л. месечният наем за
ползване на сградите и мястото /без трайните насаждения/ за периода от
20.09.2014 г. – 20.09.2017 г. е по 20 лв. на месец, респ. 720 лв. за период от
три години.
Според заключението на агротехническата и оценъчна експертиза в допуснатия до делба
недвижим имот са засадени следните овошки с цена за създаване и отглеждане
съответно:
4 праскови на възраст 20 години – 283,68 лв.
3 сливи на възраст 20 години – 599,10 лв.
1 дюля 17-годишна – 50,94 лв.
36 бр. ябълки – 2 бр. на 15 г., 1 бр. на 20 г. и 33
бр. на 8 години – 9340,20 лв. /съответно по 259,45 лв. за всяка, респ.
6 486,25 лв. за 25 бр./
1 бр. орех, 25 годишен – 501,80 лв. /не се претендира/
3 бр. круши 10 годишни – 309,84 лв. /не е предмет на
претенцията по сметки/
24 бр. лозови асми – 9-10 годишни с цена 1392 лв.
Цената на всички овощни насаждения в имота е
12 477,56 лв. 20% от тази сума –
2 495,51 лв. следва да се прибави към стойността на земята и постройката,
тъй като това е увеличената стойност на целия имот с насажденията. Чистият доход, който може да се добие при
добро стопанисване на овощните дръвчета е 334,41 лв. за година.
След съпоставянето на двете заключения пазарната цена
на имота е 13 195,51 лв. /стойността на земята и сградите 10 700 лв.
плюс сумата 2 495,51 лв. за това, че в имота са засети овошки и лози/.
Във връзка с извършването на претендираните подобрения
и времето на извършването им, както и за установяване обитаването на имота, пред
РС са разпитани свидетелите Веселка Атанасова, И. М., Драгни Драгнев и Величка
Неделчева. Първата свидетелката в показанията си сочи, че е посетила вилата
един път през 2009 г. Тогава е имало отделно помещение – баня с тоалетна като
отделна постройка, с фаянсови плочки и мозайка на пода, но нямало бойлер. В
двора имало плодни дръвчета, повече от тях ябълки. Според свид.М., баща на
ищцата по време на брака между ищцата и
ответника С.А. двамата изградили мазето, предверието пред кухнята, допълнителната
стая на втория етаж чрез усвояване на терасата, баня и тоалетна извън сградата,
стълбите от пътя, бетонни пътеки. Според показанията на свид.Драгнев
постройката, която е планирана за баня е изградена от него през 2014 – 2015 г.
върху стените на съществуваща такава, като работата му е била възложена от
ответника С.А., а за заплащането на материалите се е грижела майка му. След извършването на грубия строеж работата
на тази постройка е била спряна. По същото време според този свидетел на верандата
правили дограма и покрив, а електротехник правил инсталацията. Според
свид.Неделчева всичко в имота е направено от ответника С.А., а ищцата много
рядко посещавала лозето. Според тази свидетелка след развода с ищцата е засадил
ябълките и направил подобренията на втория етаж, както и нова ел. инсталация.
За оградите съобщава, че са изградени от бащата на ответника А.. Свидетелите са
категорични, че ищцата и ответника С.А. са ползвали само част от вилата, респ.,
че след раздялата им ответникът С.А. е продължил да ползва тази част.
След като съпостави тези показания с отразеното в
заключенията на вещите лица, съдът счита, че по време на брака между ищцата и
ответника С.А. са изградени
подобренията, посочени в т.2,5,6,7,8 и т.13 от описанието на заключенията на
строително-техническата експертиза /тези в първоначалното и в допълнителното
заключение се разминават с описанието на съда, тъй като вещото лице е повторило
някои от тях, претендирани от двете страни, а в допълнителното заключение е
започнало нова номерация/, както и тези, посочени в агротехническата: входното
антре на първия етаж, стъпалата към пътя, оградата, барбекюто и масата,
чугунената мивка, бетонните пътеки и кухненската мивка. След прекратяване на
брака ответника С.А. е изградил допълнителната стая на втория етаж, подмяната
на ел. инсталация, шпакловка и вътрешно боядисване, подмяната на дограмата на
втория етаж и поставянето на ламинат. При съпоставяне на противоречията в
показанията съдът взе предвид, че тези на свид. Драгнев са най-точни. Той,
както и свидетелките Атанасова и Неделчева са незаинтересовани от изхода на
делото, но първата от двете е възприела имота за много кратък период и
показанията й са фрагментарни, а наблюденията на другата касаят прекалено дълъг
период, за да може да се прецени какво е направено преди развода между ищцата и
ответника А. и какво след това. Съдът намира за правилен извода на РС, че
показанията на свид.М., който е баща на ищцата, следва да се ценят по реда на
чл. 172 ГПК. Тъй като останалите подобрения според вещото лице не увеличават
стойността на имота, съдът намира че не е необходимо да ги отнася в периодите
преди или след прекратяването на брака.
Не се спори между страните и от показанията на
свидетелите, както и от вещото лице по назначената строително-техническа
експертиза се установява, че ползването е било разпределено между
съсобствениците по начин, че ответниците Н.Т., Н.А. и С.А. са ползвали част от
имота. До раздялата между ищцата и ответника С.А. двамата са ползвали другата
част от имота, а след това последният е ползвал тази част от имота сам и чрез
майка си.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въззивните жалби – първоначалната и
насрещната, както и частната жалба, са допустими, с изключение на жалбата на С.А.А.,
Н.И.Т. и Н.А.А., в частта й срещу решението в осъдителната му част относно
приложението на чл. 31, ал.2 ЗС във вр. с чл. 346 ГПК. Разгледани по същество жалбите
са неоснователни.
По жалбата на С.А.А., Н.И.Т. и Н.А.А. срещу решението относно способа за извършването
на делбата.
В тази част решението е правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. При положение, че е установено, че
процесния имот е неподеляем и при липсата на предпоставките на чл. 349, ал.1 или ал.2 ГПК, единственият възможен
способ за извършване на делбата е този по чл. 348 ГПК – публична продан.
По жалбата на С.А.А., Н.И.Т. и Н.А.А. срещу решението в осъдителната му част
относно приложението на чл. 31, ал.2 ЗС във вр. с чл. 346 ГПК.
С тази част от решението съдът е осъдил,
не горепосочените трима жалбоподатели, а друг съделител - С. М. А. /който не е подал жалба срещу решението/, да заплати на М.И.С., сумата 208,75 лв. като обезщетение за ползата, от
която е била лишена за периода 23.12.2015 г. – 20.09.2017 г. ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Както се посочи,
единствения съделител който е осъден да заплати обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС във вр. с
чл. 346 ГПК е С. М. А.. Ето защо, горецитираните трима жалбоподатели
нямат правен интерес от обжалване на решението в частта му по чл. 31, ал.2 ЗС във вр. с
чл. 346 ГПК. Поради това в тази й част жалбата им следва да се остави без
разглеждане, като процесуално недопустима.
По жалбата на С.А.А., Н.И.Т. и Н.А.А., срещу решението в частта му с която
са уважени претенциите по сметките на М.И.С. за извършени подобрения на осн.
чл. 346 ГПК.
Относно сумите които тези жалбоподатели са
осъдени да заплатят на М.И.С. за подобренията, на осн. чл. 346 ГПК, жалбата е
допустима, въпреки че в тази й част не се излагат конкретни съображения. Въззивният съд изцяло споделя подробните
мотиви на първостепенния такъв досежно основателността на така предявените
искови претенции срещу жалбоподателите, поради което не намира за необходимо да
ги преповтаря, а на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Следователно решението и в тази му част следва да бъде потвърдено.
Относно жалбата на М.И.С. срещу отхвърлителната част на решението по
чл. 31, ал.2 ЗС във вр. чл. 346 ГПК, с която е отхвърлена исковата
й претенция за разликата над 208.75 лв. до пълния претендиран размер от 5 400 лв..
Фактическият състав на обезщетението по
чл. 31, ал.2 ЗС включва следните кумулативни предпоставки: 1) съсобственост
върху вещта, 2) ползване на вещта лично от друг съсобственик, вкл. и чрез
допуснати от него лица на безвъзмездно основание – такова е всяко поведение,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата
вещ съобразно правата им, и 3) писмена покана за заплащане на подобно
обезщетение от друг съсобственик – така ТР № 7/2.11.2012 г. на ОСГК – ВКС,
решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение
№ 80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др. Неползващият
вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението,
като е достатъчно да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да
възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия съсобственик – така
решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о. Съобразно
константната съдебна практика обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи само ако
съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този,
който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в
съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое право,
а последния откаже или не се отзове – така и ТР № 7 от 2.11.2012 г. по тълк.д.
№ 7/2012г. на ОСГК – ВКС. В този смисъл вж. и мотивите на II, 3 от Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.,
ОСГК. Така за
да се освободи от отговорност, ползващият съсобственик следва да докаже, че е
предложил на неползващия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в
съсобствеността и му е осигури възможността реално да упражнява това свое
право. Вж. и Определение №
544 от 5.11.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1115/2018 г., II г.о. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от
ЗС
обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само
от единия съсобственик ползуване на цялата вещ, без да е необходимо
неползващият съсобственик да доказва, че не е допускан до същата. Така и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 269 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2012 г., IV г. о., ГК.
В случая жалбоподателката М.И.С., не оспорва определения от РС размер на
месечното обезщетение за претендирания период /съответстващо на пазарната месечна наемна цена/ - за целия имот 47.87 лв., респективно не оспорва, и
съответния си дял от тази сума. Тя оспорва само периода за който е присъдено това
обезщетението, респективно размера на общата сума. Оспорва както първоначалната
дата /23.12.2015г. – датата когато в
о.с.з. ищцата е отправила покана да ползва процесния имот/, така и крайната дата на периода за който й е
присъдено обезщетението /л. 20.09.2017г.
– датата на първото заседание след
допускане на делбата, в която е
предявено искането за заплащане на обезщетение - л. 121 гръб и л. 139 РС/.
Относно датата от която е станало дължимо обезщетението по чл. 31, ал.2 ЗС във вр. с чл. 346 ГПК.
В о.с.з. на 23.12.2015 г. пред РС ищцата
е поискала да й бъде предоставена за ползване част от имота. Това е станало в
присъствието на ответника С.А. и на процесуалния представител на другите трима
ответници и е отразено в съдебния протокол /л.97 от дело РС/, поради което
съдът счита, че изискването за писмена форма, записано в чл.31, ал.2 от ЗС е
спазено. Така и
Определение № 50 от 6.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 55/2014 г., II г. о., ГК. По естеството
си това писмено поискване, обективирано в съдебния протокол, е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, равнозначно е на поканата по чл. 81, ал.2 от
ЗЗД
и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна
погасителна давност. В този смисъл вж. постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 8 от 6.07.2018 г. на ВКС по к. гр. д. №
1086/2017 г., II г.о.
Ето защо, правилно РС е приел датата
23.12.2015 г. /когато в о.с.з. ищцата е
поискала да й бъде предоставена за ползване част от имота/ за начало на
периода за който се дължи обезщетението по чл. 31, ал.2 ЗС. По делото
ищцата не е представила доказателства за по-ранна дата на отправяне на поканата
по чл. 31, ал.2 ЗС.
Жалбоподателката М.И.С.
сочи, че след прекратяване на брака й с ответника С.А. през 2010г. било
водено гр.д. № 509/2012г. по описа на
РРС, в което е поискала включване в делбената маса и на процесния имот. С решение от 16.07.2012г. съдът бил прекратил
производството в тази част поради недопустимост. На 24.04.2015г. сезирала съда
с процесния иск, въз основа на който е образувано настоящото дело.
Горепосочените
твърдение на жалбоподателката са неотносми за определяне на дадата от която се
дължи обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС, тъй като нито едно от тях не сочи, че
жалбоподателката е отправила писмена покана за заплащане на обезщетение от другите
съсобственици. Искането за включване на процесния имот в делбената маса по
друго делбено производство не може да се
приеме за писмена покана по см. на чл. 31, ал.2 ЗС. Депозирането на 24.04.2015г. на исковата молба въз основа на която е
образувано настоящото производство, няма значение за дължимостта на обезщетение
по чл. 31, ал.2 ЗС, тъй като исковата молба за делба на процесния имот не
съдържа покана за заплащане на обезщетение. Безспорно се установява, че покана
по см. на чл. 31, ал.2 ЗС, е била отправена от жалбоподателката едва на 23.12.2015г. когато в о.с.з. ищцата е отправила искане да ползва процесния имот, съобразно
дела й. Ето защо, правилно РС е приел за начало на периода за който се дължи
обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС именно 23.12.2015г.
Относно датата до която се дължи обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС във вр. с
чл. 346 ГПК.
Обезщетението по чл. 31, ал.2 ЗС е вземане,
което произтича от принципа за забрана на неоснователно обогатяване в
отношенията между съсобственици. Искът не е за наем, но обезщетението се
изчислява на база на пазарната наемна цена. За да може да бъде успешно
предявено пред съд вземането, е нужно да е изискуемо т.е. падежът му да е
настъпил. Затова обикновено крайният
срок на периода на обезщетението е момента на предявяването му във
втората фаза на делбата. Възможността да бъде получено обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствения имот и след тази дата до приключване на
делбата, е по реда на чл. 344, ал.2
ГПК
чрез определяне на т.нар. привременни мерки. Вж.и Определение № 292 от 4.06.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 147/2018 г. II г.о.
Относно
претенцията на ищцата по чл. 344, ал.2 ГПК, е постановено определение, което се
обжалва с частна жалба в настоящото производство /която се разглежда по-долу/.
Съдът присъжда обезщетение за предходен
период, считано от отправянето на писмената покана до съдебното предявяване на претенцията. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 48 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2572/2017 г., I г. о., ГК.
Срокът, в който съделителите могат да
предявят претенции по сметки помежду си е преклузивен и е недопустимо да се предявяват в делбата свързани с вътрешните
отношения между съсобствениците осъдителни искове след изтичането на този срок,
както и да се претендират суми за
времето след първото заседание във втората фаза на делбеното производство.
Възникване на вземане между съсобствениците след този момент е извън предмета
на делото по обективно съединения в делбата осъдителен иск, приет за разглеждане
в срока по чл. 346 ГПК. Така и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 182 от 26.01.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 2067/2016 г., II г. о., ГК
В настоящия случай съдът е присъдил
обезщетението за предходен период - до 20.09.2017г.
– датата на първото
заседание след допускане на делбата, в която е
предявено искането за заплащане на обезщетение. Ето защо, така
посочената крайна дата на обезщетението за предходен период е правилно
определена.
По
въпроса за претендираните лихви: След като жалбоподателката е отправила
покана по чл. 31, ал. 2 ЗС още на 23.12.2015г., като от този момент са започнали да
текат мораторни лихви върху вземането за обезщетение и те се дължат до
предявяване на претенцията в съдебния процес в о.с.з. на 20.09.2017г. След тази
дата текат законни лихви, които съдът присъжда общо, без да изчислява техния
размер. Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 48 от 26.03.2018
г. на ВКС по гр. д. № 2572/2017 г., I г. о., ГК и Решение № 269 от 18.10.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1282/2012 г., IV г. о., ГК. Ищцата е претендирала
законната лихва, считано от датата на присъждане на обезщетението, а
с решението е присъдена законна лихва считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение. Относно присъдената лихва, обаче липсва надлежна жалба /ищцата обжалва само периода за който е
присъдено обезщетението – претендира че периода е 3години назад считано от
20.09.2017г., когато е направено искането по чл. 346 ГПК/, поради което в
тази му част решението е влязло в сила, като необжалвано. Относно присъдената
главница решението също е влязло в сила като необжалвано.
По
жалбата на М.И.С. срещу решението в частта му, с която са отхвърлени
претенциите й по сметки относно обезщетение за извършени подобрения /СМР и трайни насаждения/, както и в частта
му с която е осъдена да заплати на С. М. А. обезщетение за извършени
подобрения, на осн. чл. 346 ГПК.
Решението на
районния съд в обжалваната му част е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно
да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК във вр. с чл. 235 от ГПК.
Правилно и първостепенният съд е
изградил своите правни изводи съобразно доказателствата по делото, като е
приел, че в случая отношенията между страните по делото по повод заявената от
ищеца претенция по чл. 346 от ГПК следва да се
уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 и сл. от
ЗЗД.
В допълнение към
тях и в отговор на доводите на жалбоподателя във въззивната жалба, настоящият
съд намира за необходимо да изложи само следното:
Основният спорен въпрос е дали на
жалбоподателката следва да се възстановят направените за подобренията разноски /която е по- голямата сума/ или да се
присъди увеличената стойност на имота /която
е по-малката сума/.
Съгласно практиката ВКС, претенцията по
отношение на останалите съсобственици намират правно основание в чл. 30, ал. 3
ЗС, ако са направени с тяхно съгласие и без противопоставянето им или по
правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако са направени въпреки
противопоставянето им /решение №127/06.07.2016г. по гр.д.№5847/2015г. на Първо
ГО на ВКС/. В този смисъл е приетото в ТР № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на
ВС.
Обстоятелството, че процесните
подобрения са били извършвани „пред очите“ на останалите съсобственици сочи на извод, че подобренията
са извършвани без противопоставянето на съсобствениците. Това обаче не
означава, че същите са дали съгласие за това. Ето защо, за извършените
подобрения отношенията между съсобствениците следва да се уредят по правилата
на член 61, алинея
2 от ЗЗД,
тоест на възстановяване подлежи по-малката сума между направените от
подобрителя разноски и увеличената стойност на имота, както е сторил РС. Недоказано
остана и възражението на жалбоподателя, че при извършването на подобренията е
действал със съзнание на собственик.
От събраните по делото доказателства, се
установяват, и подобренията, които ответникът С.А. сам е извършил в имота са
увеличили стойността на същия със сумата 2 950 лв. /с 1800 лв. стаята на
втория етаж, с 450 лв. инсталации и боядисване, с 500 лв. подмяна на дограмата
на втория етаж и с 200 лв. поставянето на ламинат/. Ето защо правилно ищцата е осъдена да заплати на ответника С.А. сумата
614,58 лв. за тези подобрения.
Следователно решението и в тази му част
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на М.И.С. срещу Определение № 2367 от 26.06.2018г. по
гр.д. № 751/2015г. по описа на РС – Разград.
Съдът намира частната жалба за процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения.
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови
кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното
извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между
съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на
делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани
между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им
по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и
имат характер на привременна мярка досежно ползуването.
С обжалваното определение съдът е присъдил
на ищцата обезщетение по чл. 344, ал.2 ГПК в размер на бъде 5 лв.
месечно, което съответно да се заплаща от С. М. А. в размер на 2 лв. и от
останалите трима съделители в размер на по 1 лв., считано от 21.09.2017г.
Квотата на ищцата от процесния имот е в
размер на 5/24 ид.ч. Видно от горепосочената съдебно-техническа експертиза,
функционалното разпределение на
жилищната сграда не позволява създаването на отделни жилища и имота е
неподеляем. Вещото лице е дало заключение и средния пазарен наем на процесната
жилищна сграда е 20 лв. на месец.
Самата ищца, сега
жалбоподател, сочи че от 2010г. не е посещавала имота. Безспорно е и че
останалите съделители са си разпредели ползването, като С. М., го ползва чрез
майка си /бивша свекърва на ищцата/, допусната от него в имота на безвъзмездно
основание. Не е доказано наличието на реална възможност за разпределението на
ползването в което да участва и жалбоподателката, без да се създадат съществени
неудобства. При конкретното състоянието на имота няма технически възможности за
обособяването му за ползване в отделни помещения без съвместно ползване на
сервизни помещения /баня, тоалетна, кухня/, а само една самостоятелна стая
евентуално за ползване от ищцата. Ето защо следва да се приеме, че имота не би
могло едновременно да се ползва от всички съделители, в т.ч. и
жалбоподателката. В този смисъл вж. Определение № 8164 от 17.03.2015 г. на СГС по
в. гр. д. № 19048/2014 г. С оглед дългогодишното утвърдено разпределение
на ползването между останалите четирима съделители, съдът намира, че не е
уместно да се извършва и преразпределяне на ползваните за оставащия кратък
период от време до окончателно приключване на делбеното производство. С оглед на това искането на жалбоподателката
– ищца за разпределение на ползването на делбения имот до окончателното
извършване на делбата е неоснователно. В този смисъл вж. Решение № 45 от 16.02.2015 г. на ОС - Добрич
по в. гр. д. № 12/2015 г.
С оглед и на невъзможността да бъде
извършено разпределение на ползването, поради неподеляемостта на имота, както и
поради реално осъществяваната фактическа власт върху него от страна на
останалите четирима съделители, то последните следва да заплащат на ищцата
обезщетение. А предвид определения от експертното заключение размер на средния
месечен пазарен наем от 20 лв. на месец и съобразно квотата на ищцата в
съсобствеността, то правилно РС е присъдил на жалбоподателката паричното
обезщетение в размер на 5 лв. месечно, разпределено между останалите съделители,
както следва С. М. – 2 лв., Н.Т., Н.А. и С.А. – по 1 лв. на месец.
Относно момента от който е присъдено обезщетението по чл. 344, ал.2 ГПК.
Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и
значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред
във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.
Един от съделителите може да бъде осъден
да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота,
следователно, винаги и само занапред във времето, т. е. - от момента на
влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила. Така и постановеното в
производството по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК Определение № 308 от
24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК, както и
определение № 1009/26.10.2010 год. по гр.дело № 666/2010 год., ІІ ГО на ВКС
С обжалваното определение постановено на 26.06.2018г. РС е присъдил обезщетенията считано от 21.09.2017г., а не от
момента на влизане в сила на определението, но в тази му част липсва надлежна жалба от страна с правен
интерес да го обжалва, поради което в тази му част определението е влязло в
сила, като необжалвано. В този смисъл вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение №82/09.08.2013 по дело №848/2012 на ВКС, ТК, I т.о.
По разноските.
Въззиваемата страна–С. М. А. има право на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство –
600 лв. С оглед изхода на спора, всеки от останалите 4 – ма съделители следва да
му заплати по 150 лв.
Така мотивиран съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23 от 06.02.2018г. по гр.д №
751/2015 по описа на Районен съд - Разград, обжалваната му част, в която съдът
е постановил следното:
ИЗНЕСЪЛ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 61710.612.4256
/шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, шестстотин и дванадесет,
точка, четири хиляди двеста петдесет и шест/
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ 1273 кв.м.
/хиляда двеста седемдесет и три квадратни метра/ с адрес местност”Обзор”, № по
предходен план 124256, кв.0. ведно с построените в него сграда с идентификатор
61710.612.4256.1 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
шестстотин и дванадесет, точка, четири хиляди двеста петдесет и шест, точка,
едно/ със застроена площ 27 кв.м. /двадесет и седем квадтратни метра/, брой
етажи 2 /два/ , предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда 61710.612.4256.2/шестдесет
и една хиляди седемстотин и десет, точка, шестстотин и дванадесет, точка,
четири хиляди двеста петдесет и шест, точка, две/ със застроена площ 11 кв.м. /единадесет
квадратни метра/, брой етажи 1 /един/, предназначение вилна сграда – еднофамилна,
и сграда 61710.612.4256.3 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
шестстотин и дванадесет, точка, четири хиляди двеста петдесет и шест, точка,
три/ със застроена площ 83 кв.м. /осемдесет и три квадратни метра/, брой етажи
1 /един/, предназначение селскостопанска сграда при граници имоти с
идентификатори 61710.612.4259,
61710.612.4255,
61710.612.5322 и 61710.612.4257,
като получената при публичната продан цена да бъде
разпределена както следва:
за М.И.С., ЕГН ********** ***– 5/24 /пет двадесет и четвърти/ части,
за С. М. А., ЕГН **********
с адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2– 7/24 /седем двадесет и четвърти / части,
за Н.И.Т., ЕГН ********** ***- 4/24 /четири двадесет и четвърти/ части,
за Н.А.А.,
ЕГН ********** с постоянен адрес *** - 4/24 /четири двадесет и четвърти/ части
за С.А.А., ЕГН **********
*** - 4/24 /четири двадесет и четвърти/ части
Пазарната цена на допуснатия до делба недвижим имот е 13 195,51 лв.
ОСЪДИЛ Н.И.Т.,
ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на М.И.С., ЕГН ********** *** сумата 307,96 лв.
/триста и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ за извършени подобрения в
съсобствения имот.
ОСЪДИЛ Н.А.А., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.С., ЕГН ********** ***
сумата 307,96 лв. /триста и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ за
извършени подобрения в съсобствения имот.
ОСЪДИЛ С.А.А., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.С., ЕГН ********** *** сумата 307,96 лв. /триста и седем лева и
деветдесет и шест стотинки/ за извършени подобрения в съсобствения имот.
ОТХВЪРЛИЛ предявените от М.И.С., ЕГН ********** ***
претенции по сметки за подобрения в останалата им част като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛИЛ иска, с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС във
вр. чл. 346 ГПК, на М.И.С., ЕГН ********** *** против С. М. А., ЕГН **********
с адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2 за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е била лишена относно гореописания имот за разликата над присъдената сума от 208,75
лв. до пълния претендиран размер от 5 400 лв., като в като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
В останалите му части Решение № 23 от 06.02.2018г. по гр.д № 751/2015 по
описа на Районен съд - Разград е влязло в сила, като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима поради липса на правен
интерес, насрещната въззивна жалба на С.А.А., Н.И.Т. и Н.А.А., в ЧАСТТА й срещу Решение № 23 от 06.02.2018г. по гр.д № 751/2015 по описа на Районен съд –
Разград, в ЧАСТТА му, с която съдът е постановил следното:
ОСЪДИЛ С. М. А., ЕГН **********
с адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ на М.И.С., ЕГН **********
*** сумата 208,75 лв. /двеста и осем
лева и седемдесет и пет стотинки/ като обезщетение за ползата, от която е била
лишена за периода 23.12.2015 г. – 20.09.2017 г. ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на съдебното решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.И.С.,
ЕГН ********** *** подадена срещу определение
Определение № 2367 от 26.06.2018г. по гр.д. № 751/2015г. по описа на РС –
Разград, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С. М. А., ЕГН
********** с адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2 сумата 150.00 лв. /сто и
петдесет лева/ представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********
с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С. М.
А., ЕГН ********** с адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2 сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С. М. А., ЕГН ********** с
адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2
сумата 150.00 лв. /сто и петдесет
лева/ представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на С. М. А., ЕГН **********
с адрес ***»Меден рудник», бл.192, вх.1, ап.2 сумата 150.00 лв. /сто и
петдесет лева/ представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ДГ ЧЛЕНОВЕ:1.
2.