РЕШЕНИЕ
№ ……….. / 26.07.2019г.,
гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
шестнадесети юли, две хиляди и деветнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Св.Лазарова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Гражданско дело № 256 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.74
и сл. ЗОПДНПИ (отм.) в.в. с §5 ал.1 ПЗР на ЗПКОНПИ.
Предявен
е иск от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество с адрес: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ №112,
и съдебен адрес:***, против Р.И.А.
и Ф.Х.И. за отнемане на имущество на обща стойност
127 428,86лв., включващо три леки автомобила и парични суми, като претендираното за отнемане имущество от Р.А.
е на обща стойност 63 506,84лв., а от Ф.И. –
63 922,02лв. Ищецът твърди, че Комисията е образувала производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на
постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Разград за привличане в качеството
на обвиняем на Р.А. за престъпление по чл.255 в.в. с чл.26 ал.1 НК. В обстоятелствената част на исковата
молба се съдържа икономически анализ на доходите и разходите на двамата
ответници в периода 15.01.2008г. – 15.01.2018г., въз основа на който Комисията
е изложила твърдение за наличието на несъответствие между нетния доход на
проверяваните лица и имуществото им в отрицателен размер на 205 117,58лв. В
съдебно заседание искът се поддържа от явилия се процесуален представител.
В
срока по чл.131 ал.1 ГПК ответниците Р.И.А. и Ф.Х.И. са депозирали писмен отговор чрез пълномощник, в
който изразяват становище за неоснователност на исковата молба. Оспорват
наличието на значително несъответствие между нетния доход и имуществото, в т.ч.
размера на разходите за издръжка на домакинството, както и отнемането на
паричните средства във връзка с постановената от наказателния съд присъда.
Твърдят, че движимите вещи са предадени на трети лица и не съществуват към
настоящия момент, както и че парите по банкови сметки са изразходвани или
трансформирани. В съдебно заседание становището се поддържа от упълномощения
адвокат. По реда на чл.193 ГПК ответниците са оспорили истинността на съдържащите
се в приложеното наказателно дело платежни разписки, съдържащи данни за
получени от Р.А. суми от трети лица в чужбина, чрез
системата „Уестърн юниън“.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа
обстановка: Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е образувала
проверка срещу ответника Р.А. по реда на чл.21
ЗОПДНПИ (отм.) с протокол № ТД04ВА/УВ-452/15.01.2018г., обхващаща периода от 15.01.2008г.
до 15.01.2018г. В хода на проверката са извършени справки в Национална база
данни "Население", Търговския регистър, Апис-регистър,
ИКАР и ИС на ГД"Морска администрация". Изпратени са запитвания до ОД
на МВР, сектор КАТ "Пътна полиция" по постоянен адрес на
проверяваното лице, ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", ЦРОЗ,
ТД на НАП и до Дирекция "Местни данъци и такси" към общината по
постоянния адрес на лицето. След приключване на проверката е постановено
решение № 548/25.07.2018г. на КПКОНПИ за образуване на производство за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С последващо решение № 766/26.09.2018г.
КПКОНПИ е решила да се внесе искане в ОС Разград за отнемане в полза на
държавата от Р.А. и Ф.И. на
подробно описано имущество, за придобиването на което не е установен законен
източник.
От значение
при изясняване на фактическата страна на спора в неговата съдебна фаза е да се
установи на първо място, дали ответникът Р.А. е
привлечен като обвиняем в извършване на някое от престъпленията, изброени в чл.22
ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) и съответно качеството на Ф.И.
като проверявано лице. На второ място, следва да бъде установен размерът на
доходите на двамата ответници в проверявания период и извършените от тях
разходи за същото време, което ще доведе до изясняване на размера на нетния
доход. На трето място, проверката на фактите следва да даде отговор за размера и
вида на придобитото от ответниците в същия период имущество. Разликата в тези
две величини ще бъде в основата на правния анализ относно наличието или липсата
на значително несъответствие по смисъла на § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), а
конкретиката на имуществото ще изясни и въпроса относно основателността на
предявения иск за отнемането му в полза на държавата.
Във
връзка с изясняване на първия правнозначим въпрос се установява от приложеното
писмо вх. № УВ-29/9.01.2018г. на ОП Разград, че комисията е уведомена за повдигнато
обвинение срещу Р.А. за престъпление по чл.255 ал.1
т.1 в.в. с чл.26 ал.1 НК. Видно от материалите по
приложеното НОХД № 5/2018г. по описа на ОС Разград, първият ответник е осъден с
влязла в сила присъда № 6/13.02.2018г. за това, че в периода 1.01.2012г.-30.04.2017г. в
гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 ЗДДФЛ е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е
подал годишни данъчни декларации, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от
ЗДДФЛ, за времето от 01.01.2012 г. до 30.04.2012 г. -
за придобиване на доходи през 2011 г. в размер на 1 329, 96 лв.; за времето от 01.01.2013 г. до 30.04.2013 г. - за придобиване на доходи
през 2012 г. в размер на 410, 72 лв.; за времето от 01.01.2014
г. до 30.04.2014 г. - за придобиване на доходи през 2013 г. в размер на 3 000
лв.; за времето от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. -
за придобиване на доходи през 2014 г. в размер на 20 379, 75 лв.; за времето от
01.01.2016 г. до 30.04.2016 г. - за придобиване на
доходи през 2015 г. в размер на 8 234, 05 лв.; за времето от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. - за придобиване на доходи
през 2016 г. в размер на 10 268, 11 лв., в срока по чл. 53, ал. 1 от
ЗДДФЛ, за облагаемите си доходи на основание чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ и чл. 36 от
ЗДДФЛ, както следва: за данъчен период от 01.01.2011
г. до 31.12.2011 г. за данък в размер на 122, 36 лв., за данъчен период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. за данък в размер на 37, 79
лв., за данъчен период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. за данък в размер на 276 лв., за данъчен период от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. за данък в размер на 1 874, 94 лв., за данъчен период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за данък в размер на 757, 53
лв., за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. за данък в размер на
944, 67 лв., като данъчните задължения са в големи размери – 4 013, 28лв. и до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и
неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите на 12.02.2018
г., с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 255, ал. 4 НК във вр. с чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК. Ответникът е освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78а НК и му е наложено административно наказание. Присъдата е влязла в сила
на 1.03.2018г.
По отношение на Ф.И. се установява, че е с
регистрация на постоянен и настоящ адрес, съвпадаща с тази на Р.А.. Двамата ответници са родители на децата Емрах И. и Кенан И.. Горните
обстоятелства се установяват от приложените в преписката на КПКОНПИ справки от
НБД Население. Твърдението в исковата молба, че Ф.И.
е фактически съжител на Р.И., се подкрепя от посочения
доказателствен материал, а и не е оспорено с конкретни контрааргументи от
ответниците. Предвид горното, съдът приема за установен факта на фактическо съжителство
между ответниците и в този смисъл качеството на проверявано лице на Ф.И., съгласно чл.63 ал.2 т.5 ЗОПДНПИ (отм.).
На
второ място, във връзка с изясняване на доходите на ответниците в проверявания
период, по делото е изготвено заключение (първоначално и допълнително такова) на
назначената съдебно-икономическа експертиза. Съдът приема допълнителното заключение,
тъй като същото отразява в пълнота установените по делото факти – преобразуване
на част от придобитите парични средства във връзка със закупуването на
автомобил и прехвърляне на част от паричните средства между банкови сметки на Ф.И.. Следва също така да се уточни, че заключението ще се
ползва в частите, в които вещото лице е изяснило отделните стойности на доходи,
разходи и имущество, като при установяването на фактите и обстоятелствата ще бъдат отчетени съответните законови
изисквания относно установяване на размера на несъответствието в имуществото и
доходите на ответниците. Освен това, за да получи отрицателен резултат на
констатираното несъответствие, вещото лице е извадило имуществото от нетния
доход, вместо обратното – от установеното имущество да бъде изваден нетният
доход. При наличието на данни за размерите на нетния доход и провереното имущество,
изваждането на нетния доход от имуществото е проста аритметична операция,
изводи за която ще бъдат наведени по-нататък в изложението на фактите.
Установява
се от заключението, че общият размер на получените в проверявания период доходи
на двамата ответници, представляващи следващи им се плащания за социални
помощи, пенсии и от стопанска дейност, е 7 346,74лв. За тази сума се
приема, че има установен законен източник.
През
проверявания период домакинството на ответника се е състояло от четири лица
през 2008г., три лица през 2009г. и от две лица в периода 2010г.-2018г. Във
връзка с това съдът приема заключението на вещото лице, което е ползвало
данните от НСИ за всеки от тези периоди в зависимост от броя лица в
домакинството и е определило, че общият размер на обичайните разходи е 79 023лв.
Допълнително са установени разходи за такси в общ размер 416,53лв., неоспорени
от страните. Така се формира сбор от всички разходи на домакинството на
ответниците в проверявания период в размер 79 439,53лв. Свидетелите И. и И.
посочват, че ответниците се живели и с други лица – родителите си, като взаимно
са си помагали. Съгл. §1 т.6 ДР на ЗОПДНПИ (отм.), обичайни разходи са
разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му, съобразно
данните на НСИ, а съгл. т.3 от същия параграф, членове на семейството са съпруг/фактически
съжител и ненавършилите пълнолетие деца. Обичайните и други разходи са
изчислени от вещото лице при съобразяване точно с тези членове на семейството. От
друга страна, свидетелите не посочват конкретни размери на средства, които
трети лица са давали в помощ на домакинството на ответниците. Предвид горното,
експертизата в частта за разходите на семейството се явява обоснована и
неопровергана от останалите доказателства по делото.
При
това положение, нетният им доход в проверявания период, изчислен съобразно
изискването на § 1 т.5 ДР ЗОПДНПИ (отм.), се явява с отрицателен резултат: от
доходите с установен източник в размер 7 346,74лв. се изваждат разходите в
размер на 79 439,53лв. и се получава стойност на нетния доход минус 71 040,65лв.
Третият
въпрос, който е от значение за решаването на спора, е установяването на
имуществото на ответниците.
От
представеното писмо вх. № 2321/21.02.2018г. на началник отдел ОП при ОДМВР
Разград, справка в централна база данни на КАТ за собственост, договори за покупко-продажба, както и от заключението на назначената съдебна
автотехническа оценителна експертиза, която съдът приема изцяло, като изготвена
от вещото лице след запознаване с материалите по делото и използване на пазарния
подход с прилагане на сравнителния метод, се установява, че през проверявания
период ответникът Р.А. е придобил по възмезден начин три
леки автомобила. Л.а. Рено Еспейс с рег. № РР 9338 АМ е придобит на 4.03.2010г.
с посочена в договора цена от 1 000лв.
Пазарната стойност
на автомобила към датата на придобиване е 1 414лв., установена от
заключението на автотехническата експертиза. Л.а. Фиат Пунто
с рег. № РР 0543 АР е придобит на 19.03.2011г. с посочена в договора цена 400лв.
Пазарната му стойност към датата на придобиване е 1 574лв. Л.а. Рено Еспейс с
рег. № РР 1894 АТ е придобит на 12.03.2011г. с посочена в договора цена от 2 000
евро. Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е 4 968лв.,
установена от вещото лице.
Във връзка с
приложението на чл.69 ЗОПДНПИ (отм.) съдът намира следното: ал.1 въвежда
принципа, че имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или
отчуждаване. Систематическото място на ал.1, сравнена с ал.2, налага извод за
нейния приоритет. Формулировката в ал.2 за установяване на недействителност на
цената, посочена в документа за собственост, следва да се тълкува в посока
липса на действителна цена в документа за собственост, тъй като за целите на
производството законът определя да се ползва именно действителната пазарната
стойност на имуществото (по аргумент от ал.1). При определяне на
несъответствието между имуществото и нетния доход на проверяваните лица, от
значение е пазарната стойност на имуществото към момента на тяхното
придобиване. Това се налага, тъй като 10-годишният период на проверка е
продължителен и е необходима реалност на съотношението между доход и имущество.
Предвид изложеното, съдът приема, че с придобиването на автомобилите, имуществото
на ответника А. се е увеличило с тяхната пазарна стойност към момента на
придобиването. Придобивната пазарна стойност на двата леки автомобила Рено
Еспейс следва да се приеме в размер съответно 1 000лв. и 3 911,66лв.,
съобразно твърдението в исковата молба за техния размер, а не в стойността,
дадена от вещото лице, която е по-висока и би довела до по-голямо
несъответствие между имуществото и доходите от твърдяното в исковата молба. Посочената
в исковата молба пазарна стойност на л.а. Фиат Пунто
е 1 600лв. във връзка с установено преобразуване на парични средства от
банкова сметка *** Ф.И. и
следва да се отчете по този начин, съображения за което ще бъдат изложени
по-нататък.
За паричните
преводи от чужбина в полза на Р.А. са налице платежни
документи за получаването им от този ответник чрез системата Уестърн Юниън,
както и влязла в сила присъда по НОХД № 5/2018г. по описа на ОС Разград.
Ответникът е оспорил по реда на чл.193 ал.1 ГПК истинността на приложените в
наказателното дело платежни документи, а ищецът в съдебно заседание е заявил,
че няма да се ползва от тях, поради което процедурата по доказване на
истинността им не е развита. Като резултат съдът изключва платежните документи
от доказателствения материал по гражданското дело.
Налице е обаче
влязла в сила присъда, с която Р.А. е осъден за
извършено престъпление по чл.255 ал.4 в.в. с ал.1 НК.
Елементите й, които са задължителни за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК,
обхващат извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Деянието, съгласно чл.255 ал.1 т.1 НК, за което е осъден Р.А., се състои в избягване на установяването и плащането
на данъчни задължения в големи размери – конкретно посочени, като не е подал
годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.50 ал.1 т.1 пр.1 ЗДДФЛ за
придобиване на доходи: през 2011 г. в размер на 1 329, 96 лв.; през 2012 г. в
размер на 410, 72 лв.; през 2013 г. в размер на 3 000 лв.; през 2014 г. в
размер на 20 379, 75 лв.; през 2015 г. в размер на 8 234, 05 лв. и през 2016 г.
в размер на 10 268, 11 лв. Общият размер на установените с присъдата
облагаеми средства е 43 622,59лв. Определянето на данъчната основа за изчисляване
на дължимия данък е част от данъчното правоотношение. Това обстоятелство
съставлява елемент от изпълнителното деяние, свързан с подаването на
декларацията, в която ответникът дължи посочване на всички свои облагаеми
средства. Наказателният съд е установил, че ответникът не е подал данъчни
декларации за средствата си в размер на всяка от горепосочените стойности,
поради което по силата на чл.300 ГПК в гражданското производство присъдата се
ползва със задължителна сила относно обстоятелството, че в периода 2011-2016г. Р.А. е получил парични средства в общ размер 43 622,59лв.
Освен това, с присъдата е приложен чл.255 ал.4 НК, защото същият е заплатил
данъците върху облагаемите средства преди произнасянето й. След като А. е
изпълнил данъчното си задължение във връзка с установените парични средства, това
обстоятелство е аргумент, че същият е бил наясно и с тяхното получаване.
Обобщавайки
изложеното, съдът приема въз основа на влязлата в сила присъда, че в
проверявания период Р.А. е придобил в имуществото си
парични средства в общ размер 43 622,59лв.
Посочената
сума е с неустановен законен източник по смисъла на §1 т.4 ДР на ЗОПДНПИ
(отм.). Ответниците не посочват източник на тези средства в настоящото
гражданско производство. В присъдата наказателният съд изрично е мотивирал
извод, че не изследва и не установява произхода на средствата в.в. с установяване на данъчното правоотношение. Настоящият
съдебен състав счита, че за целите на данъчното облагане законът в чл.35 т.6
ЗДДФЛ изисква да се установи само наличието на източници на средства, което е
сторено. От друга страна, предмет на производството по ЗОПДНПИ (отм.) е
установяването на конкретното правно основание за придобиване на средствата. В
тежест на ответника А. е да установи произхода на тези средства. Ако не стори
това в гражданския процес, средствата с неустановен източник не могат да бъдат
включени в доходите като придобити от законен източник, каквото е изискването
на §1 т.4 ДР на ЗОПДНПИ (отм.), но следва да бъдат отчетени като имущество по
т.1 на същия параграф, защото е установено наличието им в патримониума на ответника.
Констатирано е
с приетото допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, че вноските
по банковите сметки на всеки от ответниците, които са правили лично, са:
16 478,50лв. по сметки на Р.А. и
66 022,04лв. по сметки на Ф.И.. Отделно от това,
по банкови сметки на Р.А. е постъпила сумата
756,86лв. от трети лица. Така общата стойност на паричните средства по банкови
сметки на двамата ответници е в размер 83 257,74лв. (сборът от втората и
третата колона по т.14 от заключението). Вещото лице е съобразило преобразуване
на две суми от 3 000лв. и 200лв., които Ф.И. е
прехвърлила между свои сметки и съответно тези суми са приспаднати от общия
сбор на имуществото, находящо се по банкови сметки на ответниците. Ищецът обаче
претендира стойности в по-малък размер: вноски по банкови сметки
81 747,84лв. и суми от трети лица по банкови сметки на Ф.И.
627,95лв., или парични средства по банкови сметки в общ размер
82 375,79лв. Съдът е обвързан с твърденията и исканията в исковата молба,
поради което размерът 82 375,79лв. следва да се приеме за установен като
имущество в банковите сметки на ответниците.
Що се отнася
до леките автомобили, стойността им в петата колона на т.14 от заключението
също следва да се коригира, като за размер следва да се отчете посочения такъв
от ищеца, който е по-малък от констатирания от вещото лице по САТЕ. Така за
имуществото, формирано от двата леки автомобила Рено Еспейс, следва да се
приемат стойностите 1 000лв. и 3 911,66лв., или общ
размер от 4 911,66лв. Стойността на третия автомобил Фиат Пунто не следва да се прибавя към общата стойност на имуществото
при икономическия анализ, тъй като е закупен с вече отчетените парични средства
с неустановен законен източник от банкова сметка *** Ф.И..
Предвид
горното следва да се приеме за доказан твърденият в исковата молба общ размер
на имуществото на Р.А. и Ф.И.
130 910,04лв.
При това
положение, несъответствието по смисъла на § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ (отм.) се равнява
на 201 950,69лв. и представлява разликата между имуществото на стойност 130 910,04лв.
и нетния доход с отрицателна стойност минус 71 040,65лв.
Въз основа на
горното, по несъмнен начин в съдебното производство се установява, че: ответникът
Р.А. е осъден за престъпление по чл.255 НК, несъответствието
между имуществото и нетния доход на двамата ответници е на стойност 201 950,69лв.,
а тяхното имущество възлиза на 130 910,04лв.
При
така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният
иск е допустим, внесен след прието решение № 766/26.09.2018г. на КПКОНПИ,
постановено по реда на чл.61 ал.2 т.2 ЗОПДНПИ (отм.), след приключване на
проверка, инициирана с протокол № ТД04ВА/УВ-452/15.01.2018г. и взето решение № 548/25.07.2018г.
на същата комисия за образуване на производство против Р.А.
по реда на ЗОПДНПИ (отм.) в едногодишния срок по чл.27 ал.1 от с.з.
По същество съдът
приема следното: по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, действал в периода от 19.11.2012г. до 23.01.2018г., на доказване от
КПКОНПИ подлежи кумулативното наличие на две предпоставки, съгласно
разпоредбата на чл.77 ал.4 т.2 и 3: установяването на наказателноправната
предпоставка по чл.22 от с.з., че ответникът да е бил привлечен като обвиняем
за престъпление по изрично изброените в разпоредбата текстове от НК, както и
констатиране на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица. Ищецът
е провел успешно доказване на твърдените от него факти. В тежест на Р.А. и Ф.И. е да установят
произхода на средствата на придобитото от тях имущество, което не са сторили.
По отношение
на първата предпоставка, съдържаща се в чл.77 ал.4 т.2 ЗОПДНПИ
(отм.), се
установява, че срещу Р.А. е било образувано
наказателно производство, завършило с влязла в сила присъда, по силата на която
същият признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255 НК, което
попада в хипотезата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ (отм.). За Ф.И.
се доказва фактическо съжителство с Р.А., поради
което е установено качеството й на проверявано лице по смисъла на чл.63 ал.2 т.5
от с.з.
Доказано е и
наличието на значително несъответствие в имуществото на двамата ответници,
съгласно изискването на чл.77 ал.4 т.3 ЗОПДНПИ (отм.). За такова се приема
несъответствието между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000лв.
за целия проверяван период, по смисъла на §
1 т.7 ДР ЗОПДНПИ. В случая несъответствието е установено в по-висок
размер 201 950,69лв. Изпълнена
е и втората предпоставка, обуславяща основателност на искането за отнемане на
имуществото на ответниците.
След установяване на горните две условия, в съдебния процес следва да
се изясни видът и стойността на придобитото имущество през проверявания период,
който в случая е от 15.01.2008г. до 15.01.2018г. Незаконно по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.)
е имуществото, за което не е установен законен източник (чл.1, ал.2 от закона),
като законни са конституционно признатите и законово регламентирани източници.
В съответствие
с чл.62 ЗОПДНПИ (отм.), в настоящото производство подлежи на установяване
законният източник на всяко отделно имущество, претендирано от държавата за
отнемане и преценката за отнемане следва да бъде направена конкретно.
Доходи със законно установен източник, съгласно СИЕ, са получените от Р.А. и Ф.И. средства в общ размер 7 346,74лв. Тази
сума е недостатъчна да покрие обичайните и други установени разходи за периода
на проверката, които са в значително по-висок размер 79 439,53лв., поради
което и нетният доход се явява отрицателна величина. От горното следва, че за
притежаваното от ответниците имущество – моторни превозни средства, пари в
банкови сметки и парите,
получени от Р.А. от трети лица от чужбина, установени
с присъдата по НОХД № 5/2018г. на ОС Разград, липсва законно
установен източник, представляващ основание за придобиване. След като не са открити законни
източници за придобиване на имуществото, същото подлежи на отнемане.
Парите в
размер 43 622,59лв., установени с присъдата по НОХД № 5/2018г. на ОС
Разград като получени от Р.А. от трети лица от
чужбина, подлежат на отнемане. Искът е основателен и следва да бъде уважен в
размера, в който е предявена претенцията.
Двата леки
автомобила Рено Еспейс следва да бъдат отнети от собственика Р.А.. По отношение на л.а.Фиат Пунто
следва да се отбележи следното: съгласно чл.70 ЗОПДНПИ (отм.) в случаите,
когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано
в друго имущество, на отнемане подлежи преобразуваното имущество. Лекият
автомобил Фиат Пунто е закупен с парични средства,
изтеглени от банкова сметка *** Ф.И.
в размер 1 600лв. Автомобилът подлежи на отнемане, а сумата 1 600лв. се
изключва от подлежащите на отнемане парични средства от банковата сметка на Ф.И.., което е съобразено при изготвянето на допълнителното
заключение на СИЕ. За размер на преобразуваното имущество следва да се приеме
посочения в исковата молба такъв от 1 600лв., а не установения от
заключението на съдебната автотехническа оценителна експертиза по-малък размер
1 574лв., защото в противен случай подлежащото на отнемане непреобразувано
имущество би се увеличило с още 26лв., за което няма иск.
Парите,
внесени по банкови сметки на двамата ответници лично от тях и от трети лица,
също подлежат на отнемане, като се съобрази установеното от вещото лице
прехвърляне на парични средства между сметките на Ф.И.
от 3 000лв. и от 200лв. и същите бъдат отчетени само веднъж в размера на имуществото.
Ответниците са
изложили възражение, че леките автомобили са предадени на трети лица и към
настоящия момент не съществуват, а парите по банкови сметки са изразходвани и
също не съществуват. В изпълнение на тежестта за доказване на налично имущество
ищецът е ангажирал доказателства за наличието на трите леки автомобила в
патримониума на първия ответник. Същият не ги е опровергал посредством други
доказателства – последващи договори за прехвърляне на МПС на трети лица,
протоколи за бракуване и др.под., поради което възражението се явява
недоказано. По отношение на възражението за липса на парични средства по
банковите сметки на двамата ответници, приложение намира разпоредбата на чл.72
ЗОПДНПИ (отм.), съгласно която в случай че имуществото липсва или е отчуждено,
се отнема паричната му равностойност. Ето защо исковата претенция е основателна
и сумите в посочената по-горе стойност следва да бъдат отнети от двамата
ответници.
Ответниците
правят възражение за нередовност на исковата молба, като твърдят несъответствие
между сумите, за които са изложени отделни претенции за отнемане в петитума и
посочения техен общ сбор от 127 428,86лв. Съдът не открива такова
несъответствие – общият сбор от посочените за отнемане парични средства и
стойностите на автомобилите е този. Разлика има в размера на имуществото от
икономическия анализ 130 910,04лв. и стойността на подлежащото на отнемане
имущество към настоящия момент, но този факт не води до нередовност на исковата
молба. Разликата идва от момента на оценяване на пазарната стойност на
автомобилите – в икономическия анализ от значение е тяхната стойност към
момента на придобиването, а при постановяване на решение за отнемането им се
посочва стойността им към настоящия момент, която е по-ниска и която не е
оспорена от страните в процеса.
Предвид изхода
от правния спор Р.А. и Ф.И.
следва да заплатят на основание чл.78 ал.2
ЗОПДНПИ (отм.) по
сметка на ОС Разград държавна такса. Същата се определя като 4% от цената на
исковете спрямо всеки от тях. Общият размер на имуществото, подлежащо на
отнемане от Р.А., е 63 506,84лв. и дължимата от
него държавна такса е в размер на 2 540,27лв. Общият размер на
имуществото, подлежащо на отнемане от Ф.И., е 63 922,02лв.
и дължимата от нея държавна такса е в размер 2 556,88лв.
Всяка от страните претендира присъждане на
направените в процеса деловодни разноски. Предвид изхода от правния спор,
такива се следват само в полза на ищеца. Същият е внесъл такса за обнародване
на съобщение в ДВ в размер на 80лв., депозити
за вещи лица по съдебната автотехническа експертиза за оценка на МПС в размер
на 200лв. и по съдебно-икономическата експертиза в размер на 800лв. Претендира
и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер 450лв., на основание
чл.78 ал.8 ГПК. Съдът констатира обаче, че процесуалното представителство е
осъществено от държавен инспектор, а не от юрисконсулт, поради което не е
налице хипотезата на горната разпоредба и такова възнаграждение не се следва. Общият
размер на извършените от ищеца деловодни разноски е 1 080лв. С оглед уважаването
на исковата претенция в цялост и на основание чл.78 ал.1 ГПК в.в. с чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ
(отм.), ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от
него деловодни разноски в посочения размер.
Водим от горното, съдът
Отнема
в полза на държавата, представлявана от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 129010997, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, с адрес за
призоваване гр.Варна, ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1, следното имущество от
Р.И.А. ЕГН **********, адрес ***:
- сума в
размер на 43 622,59 лв., представляваща получени парични средства, установени с
присъда № 6/13.02.2018 г., постановена по НОХД №5/2018г. на ОС Разград;
- лек
автомобил Рено Еспейс с рег. № РР 9338 АМ, рама VF8J636150R115212, двигател
J7R3768F362728, с пазарна стойност към настоящия момент – 300 лв.;
- лек
автомобил Фиат Пунто с рег. № РР 0543 АР, рама
ZFA17600002381506, двигател 176B20006922696, с пазарна стойност към настоящия
момент – 300 лв.;
- лек
автомобил Рено Еспейс с рег. № РР 1894 АТ, рама VF1JK0HA629720651, двигател
G9TJ742C037401, с пазарна стойност към настоящия момент – 3 000 лв.
- сума в
размер на 4 916,30 лв., представляваща извършени вноски след 26.09.2008 г. по
разплащателна сметка № 15156655 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в
размер на 627,95 лв., представляваща постъпили суми от трети лица по разплащателна
сметка № 15156655 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в
размер на 40 лв., постъпила по разплащателна сметка № 15156655 в „Банка ДСК”
ЕАД след 26.09.2008 г.;
- сума в
размер на 10 700 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в
лева № BG91 CECB 9790 10G3 5527 00 в „Централна кооперативна банка” АД;
Отнема в полза
на държавата, представлявана от Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 129010997, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, с адрес за призоваване
гр.Варна, ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1, следното имущество от Ф.Х.И. ЕГН **********, адрес ***:
- сума в
размер на 50 305,53 лв., представляваща извършени вноски след 26.09.2008г. по спестовен
влог № 15486784 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в
размер на 500 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по
срочен депозит № 18403654 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в
размер на 1 500 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски
по срочен депозит № 18553341 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в
размер на 1 300 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски
по срочен депозит № 18560444 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в размер
на 5 843,02 лв., представляваща извършени вноски по срочен депозит № 18572808 в
„Банка ДСК” ЕАД;
- сума в
размер на 2,27 лв., представляваща платени лихви по срочен депозит № 18572808 в
„Банка ДСК” ЕАД;
- сума в
размер на 2 500 лв., представляваща извършени вноски по срочен депозит №
25014180 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сума в
размер на 1 961,20 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка
в лева № BG98 CECB 9790 1028 8166 00 в „Централна кооперативна банка” АД;
- сума в
размер на 10 лв., представляваща извършени вноски по банкова сметка *** № 800231011358430 в „Обединена българска банка” АД.
Осъжда Р.И.И. да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса в
размер на 2 540,27лв.
Осъжда Ф.Х.И. да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса в
размер на 2 556,88лв.
Осъжда Р.И.И. и Ф.Х.И. да заплатят на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество сумата 1080лв. за
направените деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: