РЕШЕНИЕ

№ 109, гр. Разград, 17.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 265 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение - I от 13.07.2018 г., постановено по гр.д. № 170/2018 г. по описа на Районен съд Разград, е уважен предявеният от Б.М.А., ЕГН **********, С.А.А., ЕГН **********, Н.А.А., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: *** и Г.А.А., ЕГН ********** ***, положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК срещу Б.М. Р., ЕГН **********,***, с което е прието за установено, че по отношение на въззивника Б.М. Р., въззиваемите Б.М.А., С.А.А., Н.А.А. и Г.А.А. са собственици на 1333/2427 ид.ч. от имот с идентификатор 70860.507.177 по КККР на с. Стражец, с административен адрес: ул. Средец № 49А, с площ от 2427 кв.м., незастроен, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници: 70860.507.613, 70860.507.615, 70860.507.180, 70860.507.178, 70860.507.136, 70860.507.306 и 70860.507.176. Допусната е и съдебна делба между двете страни, на горепосочения поземлен имот при права: 1333/2427 ид. ч. общо за въззиваемите и 1094/2427 ид. ч. за въззивника. С Решението е отменен нотариален акт за собственост №80 том 2, рег. №2088, дело № 246/2017г. на нотариус Р. Иванова, вписан в СВ при РРС вх. рег. № 1145/04.04.2017г., акт № 177 том 3 дело № 609/2017г., стр.94776 относно 1333/2427кв.м.. С Решение № 3722/12.09.0018 г. по гр.д. № 170/2018 г. по описа на Районен съд Разград, на основание чл.247 и 248 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно номера на гражданското дело. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по съдебни разноски по повод предявения установителен иск.

За да постанови решението си, Районен съд Разград е приел, че в процеса на доказване ищците, които имат процесуалното задължение (доказателствената тежест), са установили по несъмнен и безспорен начин правнорелевантното обстоятелство, че са вледели непрекъснато претендираната част от недвижимия имот повече от 10 години лично и чрез свидетеля И. А. И., като владението не е било обезпокоявано, осъществявало се е видно за ответника Б. Р., а той не се е противопоставил в нито един момент. По отношение идеалните части от процесния имот притежавани от двете страни, съдът е приел, че ищците са собственици на 1333/2427 ид.ч., а ответникът на 1094/2427 ид.ч., като между двете части на процесния имот имало ясна граница, която е неизменна от години и не се е променяла. Като е счел, че са налице всички материалноправни предпоставки, Районен съд Разград е допуснал делба на процесния имот при права 1333/2427 ид.ч. общо за ищците и 1094/2427 ид.ч. за ответника.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259 ГПК, е постъпила въззивна жалба от ответника, сега въззивник – Б.М. Р., чрез процесуалния му представител – адвокат Ивелина Игнатова с адрес на кантората: гр. Разград, ул. „Кирил и Методий: № 3, ет. 2, офис 4. С въззивната жалба решението се обжалва в частта, с която е определен броят на идеалните части и в частта, с която са определени правата /квотите/ на участниците в делбата, като моли същото да бъде изменено. Излага доводи, че при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд не е съобразил, че в имота липсва ограда, която да отделя обособените при ползването части. Твърди, че вещото лице в заключението е посочило, че към момента на изготвянето му на място в имота е съществувала граница на разпределение на ползването, която представлявала ивица необработваема земя – пътека, но счита, че граница от подобен вид не се характеризира с трайност и тя имала временен характер, като при това положение тази граница не доказва давностно владение в частта над половината от имота от страна на ищците. Т.е. не оспорва, че ищците са придобили правото на собственост върху ½ ид. части или 1213,5/2427 ид.части от процесния имот по давностно владение, а оспорва, че са собственици на разликата до 1333/2427 ид.ч., т.е. за 119,5/2427 ид.ч., в резултат, на което счита, че са определение и неправилно квотите на участниците в делбата.

В съдебно заседание, въззивната страна не се явява при редовност на призоваването. Преди даване ход на делото е постъпила молба от адвокат Ивелина Игнатова, в която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие, като изцяло поддържа въззивната жалба. Иска от съда да измени обжалваното решение, като допусне делба при права 1213,5/2427 ид.части общо за ищците и 1213,5/2427 ид. части за ответника, съответно нотариалният акт за собственост № 80, том 2, рег. № 2088, дело № 246 от 2017 г. да бъде отменен до размера на 1213,5/2427 кв.м.. Не се въвеждат нови доказателствени искания. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна - Б.М.А., С.А.А., Н.А.А. и Г.А.А., действащи в първоинстанционното производство чрез процесуалния си представител – адвокат С.К.С. ***..

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адвокат С. счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Няма доказателствени искания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, приетите за установени фактически положения от районния съд се подкрепят от събраните доказателствени материали и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, като се има предвид и следното.

Безспорно е установено по делото, че липсват писмени доказателства за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. През 1979 г., процесният имот с пл. № 117 и съседният му имот с пл. № 116, били отредени за детска площадка, като това се установява от приложената по делото скица от 31.08.1979 г.. В нея също е отбелязано, че процесният имот е записан на С.Р.а К., която е майка на наследодателя на ищцовата страна и, че съседният имот е на М. Р. К., който е баща на ответника. През същата година, С.К.се сдобила с удостоверение № 1370/26.09.79 г., в което е отразено, че имот с пл. № 177 не е актуван като държавен. Приложена е скица от 07.05.1997 г., в която процесният имот е записан на М. Р. К. и се води вече парцел VIII-177, като в съседство той има още един имот IХ-178.

Общият наследодател на ищците – А.А.А., който е син на Салиха Р.а Ирекли /С.Р.а К.а/, починал на 31.01.2005 г. видно от удостоверение за наследници с изх. № 037/08.06.2015 г., като оставил законни наследници - съпругата си Б.М.А. и трите си деца – Г.А.А., С.А.А. и Н.А.А., т.е. ищците в настоящото производство.

Наследодателят на ответника - М. Р. Х./К./, който е негов баща, починал на 12.02.1997 г. и оставил законни наследници, като един от тях е й ответникът, видно то удостоверение за наследници с изх. № 055/11.11.2016 г..

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че процесният имот е понастоящем поземлен имот с идентификатор 70860.507.177 с площ от 2427 кв.м., с адрес с. Стражец, ул. „Средец“ № 49А и ответникът се сдобил на 04.04.2017 г. с констативен нотариален акт за собственост на имота, като в него е отразено, че го е придобил по наследство и давностно владение.

Процесният имот, първоначално е ползван от наследодателите на двете страни, като всеки един от тях е обработвал своята част. А.А. обработвал югоизточната част на имота, а М. Х./К./ югозападната част на имота. Това се запазило и след тяхната смърт, като ищците и ответникът продължили лично или чрез другиго да владеят съответните части от процесния имот. В момента имотът се обработвал от свидетелите И.И. и И. И.. Първият свидетел обработвал частта на ответника, като последният е дал съгласието си за това. Другата част от процесния имот, т.е. тази на ищцовата страна, се обработвала от свидетеля И. И., без ответникът да му се противопоставял. Тази част била дадена да се обработва от ищеца Н.А.. По отношение площта на всяка една от двете части на процесния имот е назначена съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните.

Въз основа на тази фактическа обстановка, обосновано и правилно районният съд е определил идеалните части от процесния имот, които са собственост на ищците - 1333/2427 ид.ч., както и квотите при които е допуснал делбата на процесния имот.

По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, Разградският окръжен съд намира следното:

Основното и единствено възражение на въззивника е, че в процесния имот липсва ограда, която да отделя двете обособени част, а ивицата от необработваема земя /пътека/, където преминавала сега, няма как да е от повече от пет години, тъй като имала временен характер и не доказва давностното владение върху площ над половина от имота. Това възражение е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд след задълбочен и подробен анализ на всички събрани доказателства по делото е стигнал до крайния си извод, че ищците са собственици на 1333/2427 ид.ч. от процесния имот, поради което и при тези права за тях е допуснал и делбата му, а за ответника при права 1094/2427 ид.ч.. Не може да бъде споделено, че липсата на материализирана ограда между двете части на процесния имот, а само наличието на необработваема ивица /пътека/, която е констатирана и от вещото лице при извършения на място оглед, не може да се приеме като разделителна граница между тях. От показанията на всички свидетели, с изключение на показанията на свидетеля М., се установи по безспорен начин, че имотът е бил разделен на две и всяка една от страните в производството е продължила да ползва, съответно владее своята част от процесния имот, сама или чрез другиго, като тези части се обработвали първоначално от А.А.А. /наследодателят на ищците/ и от М. Р. Хюсенов, баща на ответника. Категорично двамата свидетели, които обработват съответно частта на ответника и на ищците, заявяват, че обработват именно това, което им е предоставено, като не е имало никакъв спор по между им относно това, кой, коя част да обработва и чия собственост е, като свидетелят И. И. заявява, че двете части от имота се разделят от ивица. Не са налице доказателства, които да оспорят, че именно тази ивица/пътека не е разделителната граница между двете части на имота. При определяне на идеалните части, които притежават ищците и правата им при допускането на делба, Районен съд Разград ги е преценил правилно и съобразно свидетелските показания и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, в която е посочено, че в имота на място съществува граница на разпределение на ползването на същия, която представлява ивица от необработваема земя /пътека/ с посока североизток- югозапад. Тази граница разделяла имота на две части: северозападна с площ от 1094 кв.м., т.е. тази на ответника и югоизточна, с площ от 1333 кв.м., тази на ищцовата страна.

По отношение на обжалваното решение, в частта, с която е отменен нотариален акт за собственост №80 т.2 рег.№2088 д.№246/2017г. на нотариус Р.Иванова, вписан в СВ при РРС вх.рег.№1145/04.04.2017г., акт №177 т.3 д.№609/2017г., стр.94776 относно 1333/2427 ид.ч., настоящият съдебен състав намира, че в тази част решението също следва да бъде потвърдено, с оглед правилното определяне на идеалните части, които притежават общо ищците от процесния имот.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на Районен съд Разград следва да бъде потвърдено в обжалваната част, тъй като съдът е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.

В останала част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на въззивника не се дължат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.273 ГПК такива се дължат на въззиваемия, но тъй като не е отправено искане в тази насока, разноски не следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение - I от 13.07.2018 г., постановено по гр.д. № 170/2018 г. по описа на Районен съд Разград, поправено и допълнено с Решение № 3722/12.09.0018 г. по гр.д. № 170/2018 г. по описа на Районен съд Разград, в частта, с която е прието за установено, че ищците Б.М.А., ЕГН**********, С.А.А., ЕГН **********, Н.А.А., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********, са собственици на 1333/2427 ид.ч. от имот с идентификатор 70860.507.177 по КККР на с. Стражец, с административен адрес: ул. „Средец“ №49 А, с площ от 2427 кв.м., незастроен, с трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници: 70860.507.613, 70860.507.615, 70860.507.180, 70860.507.178, 70860.507.136, 70860.507.306 и 70860.507.176, в частта, с която е допусната съдебна делба на горния имот при права: 1333/2427 ид.ч. общо за ищците Б.М.А., С.А.А., Н.А.А. и Г.А.А. и 1094/2427 ид.ч. за Б.М. Р., както и в частта, с която е отменен нотариален акт за собственост №80 т.2 рег.№2088 д.№246/2017г. на нотариус Р. Иванова, вписан в СВ при РРС вх.рег.№1145/04.04.2017г., акт №177 т.3 д.№609/2017г., стр.94776 относно 1333/2427 ид.ч. от горния имот.

В необжалваната му част Решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните на основание чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР