РЕШЕНИЕ

№ гр. Разград, 16.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 285 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 227/23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1058/2017 г. по описа на Районен съд Исперих е отхвърлен предявеният от А.М.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Т.М.А., ЕГН ********** и А.Ю.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по силата на давностно владение на 254/ 2200 ид.части в северната част от Поземлен имот с начин на трайно ползване Пасище, мера, находяща се в землището на село К., с площ от 2,200 дка, трета категория, съставляваща имот № 000056, като неоснователен и недоказан. Признал е за установено по отношение на ответниците, че ищцата Т.Ф.И., ЕГН ********** с адрес: *** е собственик по давностно владение на 885/2200 ид.части в средата от горепосочения поземлен имот, че ищецът С.С.М., ЕГН ********** с адрес: *** е собственик по давностно владение на 810/ 2200 ид.части в южната част от горепосочения поземлен имот. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменил Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 109, том III, рег.№ 3470, дело № 433 от 2017 г. на нотариус П. А., с рег.№ 688 на НК район на действие РС – Исперих, до размер от 1695/2200 ид. части от ПИ № 000056, целият с площ от 2200 кв.м.. На основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил Т.М.А. и А.Ю.А., да заплатят на Т.Ф.И. и С.С.М. сумата в размер на 266,66 /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева разноски по делото.

На основание чл.78, ал.3 ГПК във връзка с чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ищцата, сега въззивник А.М.Ф. е осъдена да заплати на Т.М.А. и А.Ю.А. сумата в размер на 300.00 /триста/ лева разноски по делото.

Неразделна част от решението е изготвената от вещото лице скица на имотите на л.82 от делото.

Срещу така постановеното решение в срока по чл.259 ГПК е подадена въззивна жалба от А.М.Ф., чрез процесуалните си представители – адвокат Н.В. и адвокат Н.Х. ***, в която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилен анализ на доказателствата по делото. Моли настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск като основателен и доказан.

Сочат подробни съображения, че изложеното в исковата молба се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Твърдят, че неправилно Районен съд Исперих е интерпретирал доказателствата по делото и е достигнал до погрешен извод, поради което не е уважил предявения иск.

Не се въвеждат нови доказателствени искания.

Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Х., моли съда да постанови акт, с който да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

Ищците Т.Ф.И. и С.С.М., уведомени за проведеното съдебно заседание, не се явяват. Чрез процесуалния си представител адвокат Х. заявяват, че не желаят да се присъединят към въззивната жалба.

В законоустановения срок по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В съдебно заседание при редовност на призоваването не се явяват въззиваемите и не изпращат представител.

Не се претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Исперих е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

За да постанови решението в обжалваната част, Районен съд Исперих е приел, че в процеса на доказване ищцата – въззивница в настоящото производство, на която принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), не е установила чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото й на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба оригинерно придобивно основание – давностно владение на 254/ 2200 ид.части от поземлен имот с начин на трайно ползване Пасище, мера, находяща се в землището на село К., с площ от 2,200 дка, трета категория, съставляваща имот № 000056. Счел е, че въпросната квадратура касае ясак разположен под имота на лице с името Ш., който е съсед на Ф.. Единственият свидетел, който твърди че ищцата и въпросното лице са се разбрали А.Ф. и съпругът й да обработват ясака под къщата на Ш. е именно съпругът на ищцата. Съдът е приел, че засвидетелствуваното от него не се подкрепя от останалите доказателства в процеса и в случая въпросните 237 кв.м. /по експертиза/ се намират под имота на Ш., а не на ищцата и до толкова, до колкото липсват показания, които да подкрепят твърдението на заинтересования свидетел – съпруга й Е. Ф. за наличие на договореност между тях и Ш. за ползване на ясака под неговия имот, то съдът е отхвърлил иска като недоказан.

От приложения по делото като писмено доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот № 109, том III, рег. № 3470, дело № 433 от 2017 г.. се установява, че на 17.08.2017 г. П. А. – нотариус, с район на действие Районен съд Исперих, на основание постановление от 17.08.2017 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариалното дело и съгласно чл.587, ал.2 ГПК, е признал въззиваемия Т.М.А. за собственик по давностно владение на следния недвижим имот - Поземлен имот с начин на трайно ползване пасище, мера, находяща се в землището на село К., ЕКАТТЕ 40899, община Исперих, област Разград, с площ от 2,200дка, трета категория, съставляваща имот № 000056, по плана за земеразделяне, при граници и съседи, съгласно скица: имот № 000575 – полски пътна община Исперих, имот № 010046 – нива на Ю. Е. Ю., имот № 000020 – нива на А. Т. М., имот № 000020 – жилищна територия на с. К.. От поземления имот с № 000056 са и претендираните от въззивницата идеални части..

По делото е приложено като писмено доказателство удостоверение с № 931-00-572-001/31.07.2017 г. издадено от Областния управител на област Разград, от което се установява, че поземлен имот с № 000056 – нива, по КВС на землището на с. К., община Исперих, не е държавна собственост.

От приложеното по делото удостоверение, на Общинска администрация – Управление „Общинска собственост“ при община Исперих, се установява, че поземлен имот № 000056 в землището на с. К. не е общинска собственост.

В приложената по делото скица с № К00417/06.07.2017 г. е отразено, че имот с № 000056, в землището на с. К. с ЕКАТТЕ 40899 е частна собственост.

За изясняване на фактическата обстановка пред районния съд са разпитани свидетели.

От показанията на свидетеля Ю. З. Ш. се установява, че ясакът представлява къшла – градина зад къщата. Посочва, че всеки един от ищците, включително и А. си работи ясака от 1995 г. – 1996 г.. Споделя, че площта на ясака на А. е около 200-300 кв.м.. Твърди, че въззиваемият Т. не е обработвал местата на ищците. Според свидетеля въззивницата си ползва своето място, като не знае към момента на разпита с какво е бил засят. Посочва, че тези места са били собственост на човек от с. С., но бил починал преди две-три години и всеки един от ищците е владял своя ясак без някой да им е прекъсвал владението. След като му е предоставена скица съдържаща се по делото, свидетелят е посочил, че ясаците на всички ищци, в т.ч и на въззивницата се намират в имот с № 56.

В показанията си свидетелят Х. О. К. споделя, че се познава с ищците, в това число и въззивницата, като знае къде се намират къщите на всеки един от тях. Дава сведение относно площта на ясака на А. – около 200 кв.м. и на другите ищци. Посочва, че местата се ползват от ищците от 1995 г., като не е имало моменти през този период, в които местата им да бъдат изцяло засети с тютюн. Твърди, че знае за ясаците, тъй като е ходил да работи мястото на А., като през 2017 г. в него е имало засадени домати.

От показанията на свидетеля Е. Ю. Ф. – съпруг на въззивницата се установява, че през 90-те години са закупили къща в с. К., като от едната й страна съсед е Ш., който живеел преимуществено в Р. Турция. Споделя, че площта на процесното място е около 200 кв.м. Твърди, че през 2018 г. в техния ясак са засели домати, като се е случвало да садят и тютюн. Споделя, че през 2017 г. за първи път майката на ответника Т.А. – свидетелката Р. М. е имала претенции по отношение на техния ясак, като е казала, че е имала нотариален акт и поради тази причина са забили колове, които да посочват мястото им. Твърди, че този ясак го владеят от 1996 г., като никой не се е карал с тях и всеки си е ползвал своята част от поземления имот. Посочва, че процесния ясак, се намира зад къщата на Ш., като той не е имал ясак. След като му е представена приложената по делото скица намираща в кориците на делото на стр.6А, посочва, че имот с № 46 е тяхна собственост, както и че с въззивницата работят имот с № 118, т.е. претендираната от въззивницата част от имот с № 000056, като са се разбрали с Ш. местата зад неговата къща да бъдат работени от тях. Излага подробна информация за разположението на къщите на всеки един от ищците, ответника Т. и лице с името Ш..

В показанията си свидетелката Р. С. К. – леля на ответника Т.А. посочва, че зад къщите на всички ищци имало ясаци. Споделя, че имот с № 000056 много отдавна е бил сметище, което е изчистено от хората, които ползват местата. Твърди, че въззивницата А. също имала място там и обработва зад къщата си, като посочва, че не знае дали обработва мястото зад къщата на Бай Ш..

Свидетелката Р. С. М. – майка на въззиваемия Т.А., дава информация относно разположението на къщите на страните по спора. Споделя, че до мястото ползвано от единия ищец Т. имало друго, което било ползвано от въззивницата А.. След като и е представената скица находяща се на стр.6А от делото, свидетелката посочва, че място с номер 118 сега се ползвало от въззивницата, както и, че това място тя не го е ползвала и не знае от кога А. го ползва.

Първоинстанционният съд е назначил и приел по делото Съдебно-техническа експертиза по искане на ищците. В своето заключение вещото лице е посочило, че въззивницата А.М.Ф. владее част от имот № 000056 по КВС на селото, означена с № 01 /оцветена в жълто/ на приложение № 2 към експертизата, в северозападната страна на имота, с площ 237 кв.м., като мястото не е оградено и няма постройки, засяти са домати, които не са окопани и буренясали. Посочва и границите на тази част от имота. Също е посочило, че лицето Ш. владее част от имот с №000056 по КВС на селото, означена с № 02 /оцветена в зелено/ на приложение № 2 към експертизата, в северната страна на имота, с площ 18 кв.м., като това място е оградено и е включено към дворно място, в което е построена неговата къща. В хода на съдебното заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е изслушано, като е посочило, че поддържа заключението и дава допълнителни разяснения относно процесния имот.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно в обжалваната му част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и писмена форма и допустимо.

Предявен е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

За уважаване на иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба оригинерно придобивно основание – давностно владение. Предмет на властническо установяване в производство е съществуването на абсолютно субективно право на собственост, породено за ищеца, което има за материален обект 254/2200 ид.части от Поземлен имот с начин на трайно ползване пасище, мера, находяща се в землището на село К., ЕКАТТЕ 40899, община Исперих, област Разград, с площ от 2,200дка, трета категория, съставляваща имот № 000056, по плана за земеразделяне, при граници и съседи, съгласно скица: имот № 000575 – полски пътна община Исперих, имот № 010046 – нива на Ю. Е. Ю., имот № 000020 – нива на А. Т. М., имот № 000020 – жилищна територия на с. К..

Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правни сделки, по давност или чрез друг правен способ, предвиден в закона.

Предвид това, предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим, при установен от ищеца правен интерес от търсената искова защита - спор между страните за процесното субективно материално право. Въведеното от ищцата правно основание като правопораждащ процесното право на собственост юридически факт е придобивна давност въз основа на владение.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост - способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение на правния термин владение се извличат двата основни признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и субективен - държане на вещта като своя /animus/, които следва да са осъществени едновременно. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.(ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК постановено по т.д. № 4/2012 г.).

Безспорно от приетите по делото доказателства се доказва по категоричен начин, че въззивницата е започнала да упражнява фактическа власт върху част от имот с № 000056, през 1995-1996 г.. Самата фактическа власт е израз на волята и разбирането, че тази част от имота е нейна собственост. Намерението на въззивницата да държи имота за себе си е изразено по ясен (несъмнен) начин, начин който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Установеното по делото цялостно поведение на владелеца - ищец не изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт върху имота, осъществявайки всички правомощия на собственика в рамките на установения срок на придобивна давност. Установено е по делото, че владението на ищцата е спокойно, явно е - фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован е научил за това и не е установено по скрит начин и тайно от предишен владелец. До горния извод, настоящият съдебен състав стигна след задълбочен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Ю. З. Ш., Х. О. К., Е. Ю. Ф. и Р. С. М., които кредитира изцяло, в частта касаеща претендираните идеални части от поземлен имот с № 000056, като непосредствени, конкретни, убедителни, взаимодопълващи се и еднопосочни. От тях по безспорен начин се установява, че въззивницата е започнала да осъществява фактическа власт върху тях през 1995-1996 г., като ги е обработвала лично и с помощта на трети лица – свидетелят Х. К., който ходил да работи ясака на въззивницата А.. От показанията на последния свидетел - Р. М. се потвърждава, че въззивницата е упражнявала фактическа власт върху имот с № 118, т.е. процесния ясак, обозначен на представената й скица с този номер, като свидетелката не може да посочи началния момент на нейното упражняване. Всички свидетели с изключение на Р. М. посочват и ориентировъчно площта на претендираната част, която владее въззивницата – около 200 кв.м.. От показанията на свидетелите Ю. Ш. и Е. Ф., се установява, че от началния момент на упражняването на фактическата власт от страна на въззивницата върху претендираните идеални части, не е имало спорове по отношения на тях, както с ответната страна, така и между самите ищци.

По отношение свидетелските показания на Е. Ю. Ф. и предвид обстоятелството, че е съпруг на въззивницата, въззивният състав счита, че показанията му следва да бъдат преценени с особено внимание. При съпоставката им с другите събрани по делото доказателства, в това число и свидетелските показания на останалите свидетели, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, в частта, която касаят претендираните идеални части. Неговите показания кореспондират с показанията на свидетелите Ю. З. Ш., Х. О. К. и Р. С. М., относно началната дата, от която въззивницата е започнала да упражнява фактическата власт, както и самото й упражняване, което е били необезпокоявано. Кореспондират и с това, къде се намира процесният ясак, т.е. претендираните идеални части, както и площта му.

Настоящият съдебен състав намира за ирелевантна уговорката между въззивницата и свидетеля Е. Ф. от една страна и техния съсед Ш., по отношение, кой да обработва ясака зад неговата къща и обстоятелството, че това е споделено само от свидетеля Е. Ф. и не се потвърждава от останалите свидетели. Независимо дали имат уговорка по между си, или не, за обработването на ясак, който се намира зад къщата на Ш., то от анализираните по-горе свидетелски показания се установи, че въззивницата е упражнявала фактическа власт върху част от имот №000056 за период по –голям от 10 години.

По отношение на претендираната част от въззивницата, настоящият съдебен състав намира, че всички свидетели в своите показания, посочват че претендираните идеални части са част от имот № 000056. В показанията си свидетелят Ю. Ш. по категоричен начин посочва, че процесните ясаци, в което число попада и ясака на въззивницата се намират в имот с № 56, след като му е предоставена скица, която е приложена по кориците на делото на стр.6А. Това заявяват и свидетелите Х. К., Е. Ф. и Р. М., която посочва имота под № 118 на представената й скица, който е част от имот с № 000056. В тази насока са и показанията на свидетелката Р. К., която заявява, че въззивницата също има място там, т.е. където е било сметището. А от показанията на свидетелите се установи, че самото сметище е било в имот с № 000056. Всички свидетели сочат, че въззивницата А.М.Ф. владее част от имот № 000056 по КВС на селото, т.е. тази която е означена с № 01 /оцветена в жълто/ на приложение № 2 към експертизата, в северозападната страна на имота, с площ 237 кв.м., като мястото не е оградено и няма постройки, засяти са домати, които не са окопани и буренясали. Що се касае до заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, съдът кредита същото като компетентно изготвено, даващо отговори на поставените задачи и кореспондиращо с показанията на свидетелите. По отношение на насажденията констатирани от вещото лице, това се потвърждава и от свидетелите Х. К. и Е. Ф..

По изложеното, настоящият съдебен състав намира, че възражението във въззивната жалба за неправилен доказателствен анализ извършен от първоинстанционния съд е основателно.

По отношение на крайния период на владението, единствената несъмнена индиция за своене на спорните идеални части от имот с № 000056 е снабдяването на ответника Т.А. с констативен нотариален акт за собственост по отношение на целия имот с № 000056. Този нотариален акт за собственост на имота, придобит по давност /коментиран по-горе/ е съставен на 17.08.2017 г. Ищцата е узнала това обстоятелство, когато свидетелката Р. М. – майка на ответника Т.М. казала, че имат нотариален акт за местата и те забили коловете, като един от тях бил този в процесния ясак. При това положение дори да се приеме, че цитираният нотариален акт обозначава по явен и недвусмислен начин начало на владение за себе си от страна на ответника по отношение на имот с № 000056, доведено до знанието на ищцата и съответно начален момент на давностния срок по чл.79, ал.1 от ЗС /10 години/, то очевидно е, че законоустановения срок уреден в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС – 10 години, в който въззивницата е упражнявала фактическа власт върху процесните идеални части е изтекъл.

По отношение на размера на идеалните части от процесния имот, които се претендират от въззивницата, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 237/2200 ид.ч., поради следните съображения. Безспорно от заключението на вещото лице и от заявеното от него в съдебно заседание се установи, че площта на претендираната част от имот с № 000056 е в размер на 237 кв.м.. Установява се също и, че при извършения от него оглед на място на имот с № 000056, от техническа служба и от регулационния план, част от посочения имот с площ от 18 кв.м. е ограден и по този начин се отделя от претендираните идеални части от въззивницата. Частта от поземления имот с площ от 18 кв.м. е включено към дворното място на УПИ XVI-92 от кв. 5 по ЗРП на с. К., в което е построена жилищната сграда на Ш..

Във връзка с изложеното, следва да се приеме за неоснователно въведеното от ответната страна, в отговора на исковата молба възражение, че са придобили имота чрез давностно владение от 1992 г. до настоящия момент, тъй като по безспорен начин от събраните по делото доказателства се опроверга направеното възражение и се доказа противното твърдение, че въззивницата е владяла процесните идеални части от имот № 000056 в изискуемия от закона срок, предвиден в чл.79, ал.1 ЗС

Предвид горното, предявения положителен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен частично, като следва да се приеме за установено по отношение на въззиваемата страна, че ищцата е собственик по давност на 237/2200 идеални части от процесния имот. Поради това, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения положителен установителен иск от въззивницата до размера от 237/2200 идеални части от имот с № 000056, а в останалата си част потвърдено..

С оглед частичната основателност на предявения от ищцата установителен иск за собственост, следва обжалваното решение в частта, с която е отменен издаденият в полза на Т.М.А. констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 109, том III, рег. № 3470, дело № 433 от 2017 г., до размер от 1695/2200 ид. части от ПИ № 000056, целият с площ от 2200 кв.м., да бъде отменено и вместо него да се постанови, посоченият нотариален акт да бъде отменен за размера от 1932/2200 ид.ч. от ПИ № 000056, тъй като с оглед уважаването на исковите претенции на тримата ищци /за ищците Т.Ф.И. и С.С.М., решението е влязло в сила/, по отношение на тях е признато правото на собственост върху 1932/2200 ид.ч. от посочения по-горе поземлен имот.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

С оглед изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, в полза на въззивницата следва на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК да се присъдят сторените от нея разноски пред двете инстанции. Пред Районен съд Исперих, тримата ищци, в т.ч. и въззивницата А.Ф. са представили списък по чл.80 ГПК, в които е отразено, че са направили съдебни разноски в размер на 440,00 /четиристотин и четиридесет/ лева, като не е посочено отделно за всеки от ищците какви разноски е направил, от което следва извода, че всеки един от тях е направил разноски в размер на 146,67 /сто четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева. Пред въззивната инстанция са направени съдебни разходи в размер на 75,00 /седемдесет и пет/ лева – държавна такса. Общо направените от въззивницата разноски пред двете инстанции са в размер 221,67 /двеста двадесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ лева. С оглед уважената част от иска – 93,31% на А.Ф. се дължат разноски в размер на 206,84 /двеста и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците също се дължат разноски с оглед отхвърлената част от исковата претенция на въззивницата. Районен съд Исперих на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение е определил възнаграждение на процесуалния представител в размер на 300 /триста/ лева. С оглед отхвърлената част от претенцията в полза на Т.М.А. и А.Ю.А. се дължат разноски в размер на 20,07 /двадесет лева и седем стотинки/ лева. Пред въззивната инстанция не са претендирали разноски, поради което не следва да им се присъждат.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 227/23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1058/2017 г. по описа на Районен съд Исперих в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.М.Ф., ЕГН ********** с адрес: ***, срещу Т.М.А., ЕГН ********** и А.Ю.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата А.М.Ф. е собственик по силата на давностно владение до размера от 237/2200 ид.части от поземлен имот с начин на трайно ползване пасище, мера, находяща се в землището на село К., ЕКАТТЕ 40899, община Исперих, област Разград, с площ от 2,200дка, трета категория, съставляваща имот № 000056, по плана за земеразделяне, при граници и съседи, съгласно скица: имот № 000575 – полски пътна община Исперих, имот № 010046 – нива на Ю. Е. Ю., имот № 000020 – нива на А. Т. М., имот № 000020 – жилищна територия на с. К., и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 109, том III, рег.№ 3470, дело № 433 от 2017 г. на нотариус П. А., с рег.№ 688 на НК район на действие РС – Исперих, до размер от 1695/2200 ид. части от ПИ № 000056, целият с площ от 2200 кв.м., като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.М.А., ЕГН ********** и А.Ю.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че А.М.Ф., ЕГН ********** с адрес: *** е собственик на основание давностно владение на 237/2200 ид.части от поземлен имот с начин на трайно ползване пасище, мера, находяща се в землището на село К., ЕКАТТЕ 40899, община Исперих, област Разград, с площ от 2,200 дка, трета категория, съставляваща имот № 000056, по плана за земеразделяне, при граници и съседи, съгласно скица: имот № 000575 – полски пътна община Исперих, имот № 010046 – нива на Ю. Е. Ю., имот № 000020 – нива на А. Т. М., имот № 000020 – жилищна територия на с. К..

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227/23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1058/2017 г. по описа на Районен съд Исперих в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.М.Ф., ЕГН ********** с адрес: ***, срещу Т.М.А., ЕГН ********** и А.Ю.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата А.М.Ф. е собственик по силата на давностно владение за размера над 237/2200 ид.части от описания по-горе поземлен имот, до предявения размер от 254/2200 ид. части от него.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот № 109, том III, рег. № 3470, дело № 433 от 2017 г. на нотариус П. А., с рег. № 688 на НК, район на действие Районен съд Исперих, за размера от 1932/2200 ид. части от поземлен имот с начин на трайно ползване Пасище, мера, находяща се в землището на село К., ЕКАТТЕ 40899, община Исперих, област Разград, с площ от 2,200 дка, трета категория, съставляваща имот № 000056.

ОТМЕНЯ Решение № 227/23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1058/2017 г. по описа на Районен съд Исперих, в частта, с която А.М.Ф., ЕГН ********** с адрес: ***, е осъдена да заплати в полза на Т.М.А., ЕГН ********** и А.Ю.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, съдебни разноски за първата инстанция за разликата над 20,07 лева до присъдената сума - 300 /триста/ лева.

ОСЪЖДА Т.М.А., ЕГН ********** и А.Ю.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят в полза на А.М.Ф., ЕГН ********** с адрес: *** сумата в размер на 206,84 /двеста и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ лева – съдебни разноски пред двете инстанции.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаването по реда на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH