Р Е Ш Е Н И Е

№106

Разград

21.ХІІ.2018

година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

2018

26. ХІ.

публично

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар:ДГ ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2018

№286

В.гр.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение №265/11.ІХ.2018 по грд №1101по описа му за 2017г., състав на ИРС е отхвърлил иска, предявен на осн.чл.124 ГПК от Ф.Х., Е.А., М.А., Ш.Р., А.А.А. и С.И. против съпрузите З. и Й.М., за установяване правото им на собственост върху придобити по наследство 2/9 ид.части от недвижим имот - земеделска земя, индивидуализиран като Поземлен имот с идентификатор №24150.45.81, с площ 21 981кв.м., трета категория в местност „ЕСКИ БОСТАН“ нас.Духове, Община Исперих, при съседи на имота: 24150.45.82, 24150.45.115, 24150.45.80, 24150.45.114, 24150.45.83.

Недоволни от така постановеното решение, ищците обжалват същото като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В законоустановения и предоставен им от съда срок, насрещните по жалбата страни не са се възползвали от правото си на отговор и не са ангажирали становище по нейната допустимост, и основателност.

При редовност в призоваването, страните не се явяват и не изпращат свои представители в насроченото по същество на жалбата с.з. С депозирани към дата на с.з. писмени бележки, въззивниците заявяват, че поддържат жалбата си и на релевираните с подаването й основания, молят за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на решение, с което искът им бъде уважен на предявеното му основание. Оспорват противопоставеното им в срок за отговор и възприето от първоинстанционния съд възражение за придобиването на имота от ответниците в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Претендират присъждане на доказано сторени в производството разноски.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимиращи интерес от обжалването страни, жалбата е допустима. Съответно на служебно вменените му по чл.29 ГПК правомощия съдът установи, че атакуваното решение е валидно и допустимо постановен съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Като несъответно на доказателствата и на приложимия материален закон, решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявения иск защита. Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.

Пред тази инстанция не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва за установено нещо различно от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия състав, който на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ИРС в тази им част.

В съвкупността си, относимо на поддържаните от страните становища, доказателствата по делото сочат на това, че към дата на предявяване на основания на чл.124 ГПК положителен установителен иск въззивниците - А.А.А., Е.А., М.А., Ш.Р. и С.И., легитимират качеството си на правнуци, т.е. на наследници от трета степен по права линия на починалия на 23.Х.1962г. Р.Н.Ш.. Въззивницата Ф.Х. е преживяла съпруга на починалия на 28.Х.2001г. З.Х., внук на наследодателя Ш.. В този смисъл се следва съобразяване на приложените като доказателства по делото у-ния за наследници(вж. на л.л.10-13,трд 1№110117 на ИРС).

По делото не се спори, а и от доказателствата се следва за установено, че всеки от въззивниците, съответно на установената им степен на родство с наследодателя, е с право на 1/27ид.ч. от останалото след смъртта му наследство. Или общо- шестимата формират право на съсобственост по наследство върху 2/9 ид.части.

От доказателствата по делото се следва, че с Решение № 01ДУХ /1.VІ.1995г. на ПК – Исперих, по повод инициирано от тях производство по зем. реституция, на осн.чл.27 ППЗСПЗЗ и съгл. влязъл в сила зем. план, на наслединиците на Р. Ш. е била възстановена собствеността върху следните имоти: 1/имот №012009, индивидуализиран като „посевна площ“ от 17.021дка, находящ се в местност ВАРАТАР ЕКИНЛИК от землището на с.Духовец и 2/ имот №045081, индивидуализиран като „овощна градина“ от 21.981дка, находяща се в местност ЕКЩИ БОСТАН, с.Духовец, общ.Исперих.

В предмет на установимите по чл.124 ГПК права е въведена собствеността върху втория от описаните по горе имоти. По отношение на който, видно от приложените по делото доказателства, се установява, че за времето от реституирането му в наследствената маса до дата на предявения от въззивниците иск, е бил предмет на следните действия на разпореждане:

1/ С договор за покупко-продажба, сключен с приложения като доказателство на л.15 Нот.акт №2/21.ХІ.2011г. по нот.д.№1237/2011 по опис на нотариус Р.Александров с рег.№254 и р-н на действие при ИРС, легитимирайки се като единствени наследници на поч. на 23.Х.1962 Р. Ш., техен дядо, лицата А. Х., Р. Х., Х. Х. и Ю. Х. продават на З.М. реституирания в наследствената маса имот №045081; Всеки от продавачите по сделката, като наследник на Р. Ш. и негов роднина от втора степен по права линия, съгласно ЗН е с право на по 1/12 ид.ч. от наследствения имот, или общо четиримата легитимират право на съсобственост по наследство върху 3/9ид.ч. Т.е., със сключване на договора последните са се разпоредили и с непритежавани от тях части от имота.

З.М. закупува имота по време на брака си с Й.М., от което и поради възмездния характер на сделката имотът се явява придобит от тях в режим на СИО.

2/ С договор за покупко-продажба, сключен с приложения като доказателство на л.16 Нот.акт №117/18.ХІ.2013г. по нот.д.№1631/2013 по опис на нотариус Р.Александров с рег.№254 и р-н на действие при ИРС, съпрузите З. и Й.М. продават имота на Ревие Р. Хюсеин.

Считано от 21.ХІ.2011 – дата, на която закупуват имота до 18.ХІ.2013, когато продават същия на Р.Х., ответниците са били във владение на процесните идеални части за срок от една година, единадесет месеца и осемнадесет дни.

3/ На 10.VІІ.2015г. предявяват срещу Ревие Р. иск за установяване правото им на собственост по наследство върху общо 3/9 ид.части от процесния имот и за ревандикирането им в патримониума им , в качеството на наследници на поч. на 23.Х.1962 Р. Ш., техен дядо, съответно роднина от втора степен по права линия. С вл. в сила на 26.І.2016г. Решение №…/29.ХІІ.2015г. по грд №585/2015 по опис на ИРС, така предявеният иск е бил уважен и Р.Х. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението върху въпросните 3/9 (1/3) ид.ч. на братята Б. и Д.Х.. В мотиви на решението си, в основание за уважаване на ревандикационния иск, решаващият съд е приел, че до претендираните по 108ЗС 3/9ид.ч., Р. Х. е придобила права от несобственици. Т.е., че за тези идеални части извършената към нея сделка на разпореждане не е довела до целения вещно-транслативен ефект и че осъществяваната върху същите фактическа власт е без основание. Със същото решение, за това че се е ползвала от имота, Р.Х. е била осъдена да заплати на собствениците по наследство и обезщетение по чл.30 ЗС.

4/ След влизане на решението по ревандикационния иск в сила, с договор за покупко-продажба, сключен с приложения като доказателство на л.21 Нот.акт №170/5.ІІ.2016г. по нот.д.№103/2016 по опис на нотариус Р.Александров с рег.№254 и р-н на действие при ИРС, Р.Х. и братята Б. и Д. Х., легитимирайки се като съсобственици на процесния имот, продават същия на ответника З.М., по време на брака му с ответницата Й.М..

Периодът между двете сделки на разпореждане, в които Р.Х. участва, съответно като купувач и продавач, обективира установеното от нея владение върху поцесните идеални части за срок от две години, два месеца и 18 дни.

Настоящата искова молба е подадена от въззивниците на 15.ХІІ.2017г.

За времето от 5.ІІ.2016г., когато за втори път закупуват процесния имот, до дата на иска- ответниците са във владение на имота, в частност на процесните идеални части, в продължение на една година и десет месеца.

В срока по чл.131 ГПК, възползвайки се от правото си на отговор, въззиваемите З. и Й.М. са оспорили основателността на предявения срещу тях иск. Като, позовано на чл.79(2) ЗС и твърдейки присъединено по реда на чл.82 ЗС владение на праводателите по сделките на разпореждане, са въвели в предмет на спора придобиването на имота в тяхна собственост на оригинерно основание-пет годишна придобивна давност. Считат, че установеното от тях владение, както и присъединеното такова на предишните му преобретатели, е добросъвестно, тъй като сделките са валидно сключени в изискуемата се форма и при незнание на купувачите, че закупуват същия от несобственици.

Възражението им е прието от първоинстанционния съд за доказано. По същество на същото, обосновано от събраните по делото доказателства, ИРС е приел, че от 21.ХІ.2011г., когато въззивниците са закупили имота за първи път, до 21.ХІ.2016г. същите са владели добросъвестно имота и са придобили претендираните по иска 2/9ид.части в собственост на основание изтекла в тяхна полза пет годишна давност.

В подкрепа на този си извод първоинстанционният съд е изложил подробни и принципно правилни аргументи относно института на давността като способ за придобиване на собственост при добросъвестност на осъществяваното върху имота владение, респ. за възможността на последния по време приобретател на имота да присъедини към владението си това на неговите праводатели на осн.чл.82 ЗС. Въззивният съд намира, че анализът на доказателствата не обосновава така приетото от първоинстанционния съд . Незаконосъобразно и неследващо се от предвиденото в чл.82 ЗС първоинстанционният съд е приел, че към владението си, като приобретатели по последната по време сделка, въззиваемите могат и имат правото да присъединят и собственото си владение, осъществено от тях при първоначалното придобиване на имота. По см. на чл.82 ЗС праводателят е лице различно от правоприемника, присъединяващ владението му към своето. Този извод се следва и по аргумент на чл.83ЗС. Според тази разпоредба, в случай, че позоваващия се на изтекла в негова полза давност докаже, че е владял в различни времена, законът презумира, че е владял и в промеждутъка, освен ако не се докаже противното.

Владението е фактически състав с два елемента (чл. 68 ЗС) -обективен (фактическо упражняване на власт) и субективен (лицето, което държи вещта я държи като своя). С отпадането на всеки елемент - поотделно или заедно, владението се изгубва. Престане ли за миг едновременното упражняване на двата признака, владението не може да се счита повече за запазено. Веднъж придобито, владението продължава докато се изгуби. А изгубването му е винаги резултат на действия, обратни на придобиването. Каквито, видно от доказателствата по делото, по своя воля въззиваемите са предприели с извършената на 18.ХІ.2013 сделка на разпореждане.

В правната теория и утвърдената съдебна практика се приема, че за да е налице придобивното основание давност, осъществяваното владение следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно и спокойно. С извършената от тях продажба на имота, осъществяваното от въззиваемите владение върху имота е прекъснато. В периода до повторното закупуване на имота същите не са били в негово владение . Т.е., презумпцията на чл.83 ЗС е оборена с допустими по см. на ГПК доказателства. Налице е валидно сключен договор, легитимиращ трето за делото лице като собственик на имота за този промеждутък. Налице е и влязъл в сила съдебен акт, с който е прието, че легитимиращият се за този промеждутък от време собственик -Р.Х. е била и във фактическа власт на имота.

По тези съображения, поради непроведено доказване на елементите на фактическия състав на придобивната давност, което следва да е пълно, възражението за давност е неоснователно, а искът с правно основание чл. 124 ГПК, производството, по което е висящо пред въззивния съд, е основателен. Изводите на двете инстанции не съвпадат, ето защо решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.

По изложените мотиви и на осн.чл.271ГПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №265/11.ІХ.2018 по грд №1101/2017 по описа на ИРС и вместо това ПОСТАНОВИ

Приема за установено по отношение на З. Б. М.,ЕГН********** и Й.С. М., ЕГН***********, и двамата от с.Духовец, Разградска обл., ул.”Димчо Дебелянов”№16, че Ф.А.Х., ЕГН**********, Е.З.А., ЕГН**********, М.З.А., ЕГН**********, Ш.А. Р., ЕГН***********, А.А.А., ЕГН ********** и С.А.И., ЕГН********** са съсобственици по наследство на 2/9 ид.части от недвижим имот - земеделска земя, индивидуализиран като Поземлен имот с идентификатор №24150.45.81, с площ 21 981кв.м., трета категория в местност „ЕСКИ БОСТАН“ нас.Духове, Община Исперих, при съседи на имота: 24150.45.82, 24150.45.115, 24150.45.80, 24150.45.114, 24150.45.83.

На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА З. Б. М.,ЕГН********** и Й.С. М., ЕГН***********, и двамата от с.Духовец, Разградска обл., ул.”Димчо Дебелянов”№16 да заплатят на Ф.А.Х., ЕГН**********, Е.З.А., ЕГН**********, М.З.А., ЕГН**********, Ш.А. Р., ЕГН***********, А.А.А., ЕГН ********** и С.А.И., ЕГН********** разноски по делото в размер на 1 140,00лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ

.