РЕШЕНИЕ

№ 113 / 2.01.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На десети декември, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 294 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Еу транс лимитед“ООД, представляван от управителя Д.Н., подадена чрез пълномощник, против решение № 115 / 16.07.2018г., постановено по гр.д. № 39 / 2018г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът му за осъждане на М.Б.Б. да му заплати сума в размер 3 071 евро, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, нанесени умишлено в качеството му на работник по трудово правоотношение. Като излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови решение, с което да уважи предявения от него иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

По подадената въззивна жалба е постъпил писмен отговор от М.Б.Б., чрез пълномощник, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа становището.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и твърденията на страните, констатира следната фактическа обстановка: между „ЕУ транс лимитед“ООД и М.Б.Б. е сключен трудов договор на 16.11.2016г., по силата на който работникът е заел длъжността шофьор на товарен автомобил. Договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните на 9.05.2017г.

През периода на действие на договора, на 6.01.2017г. работодателят е издал заповед, по силата на която е командировал работника в Англия, Франция, Белгия, Холандия и други страни от ЕС за срок от 90 дни, считано от 9.01.2017г. Поверен му е товарен автомобил марка ДАФ с рег. № А 6879 МВ.

В периода на командироването и във връзка с осъществяване на възложените служебни задължения, водачът на т.а. М.Б. е бил проверен три пъти от Фламандската данъчна служба. Така от протокол за пътна такса № 177/1038/14419 от 19.01.2017 г., съставен от упълномощен служител в областта на проследяване на нарушенията на територията на Фландрия, се установява, че на 11.01.2017г. е констатирано нарушение на чл.2 раздел 4 от Фламандския данъчен кодекс, състоящо се в обстоятелството, че в момента на използване на пътната мрежа договорът за извършване на услуга, по който притежателят на превозното средство марка ДАФ, с рег. № А 6879 МВ е страна, е бил прекратен. За притежател на превозното средство е посочен „Транс лимитед“ЕООД. Определена е глоба в размер 1 000 евро.

От последващ протокол за пътна такса № 177/1038/14318 от 8.02.2017 г., съставен от упълномощен служител в областта на проследяване на нарушенията на територията на Фландрия, се установява, че на 2.02.2017г. е констатирано нарушение на чл.2 раздел 4 от Фламандския данъчен кодекс, състоящо се в обстоятелството, че в момента на използване на пътната мрежа договорът за извършване на услуга, по който притежателят на превозното средство марка ДАФ, с рег. № А 6879 МВ е страна, е бил прекратен. За притежател на превозното средство е посочен „Транс лимитед“ЕООД. Определена е глоба в размер 1 000 евро.

От трети протокол за пътна такса № 177/1039/18893 от 14.03.2017 г., съставен от упълномощен служител в областта на проследяване на нарушенията на територията на Фландрия, се установява, че на 8.03.2017г. е констатирано нарушение на чл.2 раздел 4 от Фламандския данъчен кодекс, състоящо се в обстоятелството, че в момента на използване на пътната мрежа договорът за извършване на услуга, по който притежателят на превозното средство марка ДАФ, с рег. № А 6879 МВ е страна, е бил прекратен. За притежател на превозното средство е посочен „ЕУ транс лимитед“ООД. Определена е глоба в размер 1 000 евро.

Предвидена е възможност във всеки от съставените протоколи за обжалването им пред Фламандската данъчна служба. Не са представени доказателства дружеството-ищец да се е възползвало от това свое право.

В трите протокола са отразени предписания с цел предотвратяване налагането на следващи глоби. Наказващият орган е посочил, че преди да използва пътната мрежа, притежателят на превозното средство трябва да сключи договор за извършване на услуга с доставчик на услуги и да се погрижи превозното средство да бъде оборудвано с отчетен апарат. Като второ предписание е отразено задължението на водача на превозното средство да осигури ефективно функциониране на електронния отчетен апарат при всяко използване на пътната мрежа с цел отчитане на изминатите километри.

От обобщен документ за пътна такса № 177/9012/47476 от 3.03.2017г. се установява, че за констатираните на 11.01.2017г. и 2.02.2017г. нарушения „Транс лимитед“ЕООД е платил 2000 евро и 71.40 евро разход за транзакцията. Не са представени доказателства за заплащане на глобата във връзка с констатираното на 8.03.2017г.

Пред първостепенния съд е представена кореспонденция по електронен път, от която се установява, че работникът е уведомил дружеството-доставчик на техниката, че електронният отчетен апарат в автомобила е прекъсвал работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Трите протокола за пътни такси са издадени срещу дружеството-ищец и въпреки, че в два от тях същият е изписан като „Транс лимитед“ЕООД, по делото не се спори, че същите се отнасят до ищеца. В тази насока са и доказателствата по делото, че ответникът е бил служител в дружеството-ищец и описаният в протоколите товарен автомобил му е поверен именно от ищеца. Трите протокола не са обжалвани и съответно са влезли в сила. Видно от съдържанието им, извършените нарушения са от „ЕУ транс лимитед“ЕООД за това, че в момента на използване на пътната мрежа договорът за извършване на услуга, по който притежателят на превозното средство марка ДАФ, с рег. № А 6879 МВ е страна, е бил прекратен. Възражението във въззивната жалба за непълен анализ на съдържанието на протоколите от районния съд, е неоснователно. Горното обстоятелство е единственото посочено нарушение. Дадените предписания към притежателя на ППС и към водача не могат да се тълкуват като констатирани нарушения. От една страна, в протоколите недвусмислено е посочено, че това са предписания, дадени с цел предотвратяване на налагане на бъдещи глоби. От друга страна, естеството на предписанията предполага на първо място извършване на действия от ищеца, състоящи се в сключване на договор за извършване на услуга с доставчик и оборудване на ППС с отчетен апарат и едва след изпълнението на това задължение е предписано задължение на водача да осигури ефективно функциониране на електронния отчетен апарат при използване на пътната мрежа. Горното идва да подчертае още веднъж, че констатираното нарушение се състои в липсата на сключен договор от ищеца за извършване на услуга с доставчик на електронния отчетен апарат при използване на пътната мрежа в Белгия. Именно за това нарушение на ищеца са наложени три глоби от по 1 000евро.

Съгласно чл.203 ал.2 пр.1 КТ отговорността на работника или служителя се определя от гражданския закон при умишлено причинена вреда на работодателя при или по повод изпълнението на трудовите задължения. В случая това е нормата на чл.45 ЗЗД. Посочената разпоредба на чл.203 ал.2 КТ възпроизвежда принципа на чл.45 ал.1 ЗЗД за причинна връзка между вредата и поведението (действие или бездействие) на работника. За да бъде уважен искът за заплащане на сумата 3 071,40 евро, представляваща общият размер на наложените глоби на дружеството и с който се иска ангажирането на пълната имуществена отговорност на служителя, е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта - наличието на деяние, чийто автор е ответникът, същото да е противоправно, да е причинен вредоносен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Освен това следва да се установят и специфичните елементи от фактическия състав на чл.203 ал.2 КТ – деянието да е осъществено при или по повод на възложената работа и съответно деецът да е действал виновно, но само при условията на умисъл, доколкото при форма на вината небрежност отговорността му може да бъде само ограничена и се реализира по друг ред.

При анализ на доказателствата по делото се установява, че не са налице елементите от горния фактически състав. По-специално, не се доказва извършено от ответника деяние при осъществяване на задълженията по трудовото правоотношение с ищеца, което да се определи като противоправно. Нарушенията, за които са наложени глобите, са извършени от ищеца – същият е допуснал движението на негово превозно средство по пътната мрежа в Белгия при прекратен договор за извършване на услуга с доставчик на електронния отчетен апарат. От това нарушение е последвал и вредоносния за ищеца резултат – налагане на три глоби в размер от по 1 000 евро. При това положение не може да се направи извод, че ответникът следва да носи пълна имуществена отговорност.

Твърдението на ищеца, че ответникът не е включвал електронния отчетен апарат при ползване на пътната мрежа в Белгия, остава недоказано. Дори да се приеме за установено, същото сочи на ангажиране на ограничената отговорност на служителя, която се търси по различен ред. Установява се от проведената електронна кореспонденция, че електронният отчетен апарат, монтиран в управлявания от ответника автомобил, е давал дефекти – прекъсвал е работа, за което служителят е уведомявал дружеството доставчик. Ако и да е имало случаи на ползване на белгийската пътна мрежа без включване на електронния апарат, те са настъпили вследствие на независещи от водача обстоятелства. При това положение формата на вината му би била небрежност, а не умисъл.

Предвид горното, решението на районния съд е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от правния спор, разноски се дължат в полза на ответника. Същият е заплатил по банков път възнаграждение на адвокат в размер 700лв. за процесуално представителство във въззивното производство. Ищецът следва да бъде осъден да му заплати тази сума.

Водим от горното, съдът

РЕШИ :

Потвърждава решение № 115 / 16.07.2018г., постановено по гр.д. № 39 / 2018г. по описа на РС Кубрат.

Осъжда „ЕУ транс лимитед“ООД да заплати на М.Б. Б. сумата 700лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР