Р Е Ш Е Н И Е № 112
Гр. Разград, 20. 12. 2018 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на десети декември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2.
Ангел Ташев
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 296 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Х.Ш.Х. чрез пълномощник против Решение № 208/
21.
06.
2018 г. по гр. д. № 2823/ 2017 г. по
описа на РС Разград в частта,
с което е уважен предявения срещу жалбоподателя иск като е признато за установено, че А.Х.А. *** е собственик на основание изтекла
в негова полза придобивна давност върху поземлен имот с № 0001644 в землището на с. Дянково, находящ се в м. „Келчаллък“ с площ от 6, 985 дка. С
Решение № 4409/ 24. 10. 18 г. е допусната поправка на ОФГ в горното решение, като вместо „номер 0001644“ следва да се
чете „ номер 000146“.
Изложени са доводи,
че решението в обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е обсъдил събраните по делото
доказателства в нарушение на закона и е достигнал
до необосновани правни изводи.
Въззиваемите А.А.
*** не са депозирали писмен отговор на въззивната
жалба. В съдебно
заседание се явява А. с повереника си адв. Чобанов. Заявява становище, че оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло
споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като
се има предвид и следното:
Въззиваемият А. твърди, че е собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот - поземлен имот с номер
000146 в землището на с. Дянково, находящ се в м. „Келчаллък“ с площ от
6, 985 дка.
Според заключението на назначената и изслушана пред
районния съд СТЕ, в кадастралния план от 1927 г. имота е заснет и нанесен с пл.
№ 146 и в разписния лист като собственик на имота е записан М.Ю.О.. По силата
на ПМС № 216/ 1961 г. по-голямата,
западна част от имота е изключена от
границите на населеното място. В следващия кадастрален план на селото, послужил
за основа на действащия план за регулация от 1969 г., имота е заснет и нанесен
с пл. № 944. Като първоначален собственик на имота е записан М.М.Ю..Имота не е бил включван в блок на ТКЗС, не са издавани
актове за държавна и общинска собственост и е ползван във вида преди да бъде
изключен от границите на населеното място с ПМС № 216/ 61 г. За източната част
от имот с пл. № 944, оставащ в границите на населеното място са отредени
парцели с №№ I-1255, II-1255, III-1255 и с нот. акт №
73/ 23. 05. 2014 г., том 2, рег. № 1667, дело № 199/ 2014 г. А. е признат за
техен собственик. За процесния имот с № 000146 е
съставен акт за частна общинска собственост № 1460/ 14. 11. 2012 г. С Договор за отдаване под наем
№ 446/ 15. 12. 2010 г. Община Разград е предоставила ползването на имота на М.Б.М.,
а с Договор № 294/ 27. 06. 2014 г. за покупко-продажба му
е прехвърлила правото на собственост. С
нотариален акт № 163, т. 3, рег. № 3831, дело № 480/ 08. 06. 2017 г. , сключен
между М. и жалбоподателя Х., имотът е продаден на последния.
Видно
от приложените удостоверения за наследници, въззиваемият
А. е наследник на М.Ю.О., факт, който не се оспорва по делото.
Въз
основа на изложеното, съдът приема следното:
Не всички земи,
които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски
характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с
жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават
извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г .
Такъв е и настоящият случай, което се установява от заключението на СТЕ и от
гласните доказателства, според които процесният имот
се е обработвал от дядото на въззиваемия, след това
от въззиваемия до 2011 г. , когато бил отдаден под
наем от общината на М.Б.. Имота не е бил включван в блок на ТКЗС. По въпроса за статута на имот,
намиращ се извън регулационния план на населеното място, съдебната практика /Р № 100 от 23.07.10 г. по гр. д. № 3426/08
г. IV г. о., Р № 249 от 4.07.11 г.
по гр. д. № 621/10 г. I г. о., Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 2412/2016 г., II г. о., ГК и др. / приема, че не всички земи, които се
намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.
Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок
на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и
фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на
собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са били членове на
ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук
следва, че относно тях не се прилага чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ,
нито чл. 19 ЗСПЗЗ. За
тях не съществува забраната по чл. 86 ЗС за
придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90
г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. С оглед на това, процесният имот, който по силата ПМС
№ 216/ 1961 г. е бил изключен от границите на населеното място, не попада в приложното поле на
чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй
като не е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, не е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Безспорно е бил владян от дядото,
а след смъртта му от въззиваемия А. до 2011 г.,
когато бил предоставен за ползване под наем с Договор за отдаване под наем № 446/
15. 12. 2010 г. от Община Разград на М.Б.М., праводател
на жалбоподателя Х.Х.. Настоящият състав, предвид
изложеното, намира за доказани предпоставките на придобивната
давност, които легитимират въззиваемия като собственик на процесния имот. Продажбата на този имот от Община Разград
на М.Б.М. с Договор № 294/ 27. 06. 2014 г. за покупко-продажба на имот – частна
общинска собственост, както и последващата сделка, обективирана с нотариален акт № 163, т. 3, рег. № 3831,
дело № 480/ 08. 06. 2017 г. между М. и жалбоподателя Х. нямат вещно-прехвърлителен ефект, тъй като Община Разград не е
била собственик на имота.
Не могат да бъдат възприети и
доводите на Жалбоподателят Х., че владее имота на годно правно основание, нито
пък на основание придобивна давност. Община Разград е
установила фактическа власт върху имота чрез отдаването му под наем на М.Б.М. с
Договор за отдаване под наем № 446/ 15. 12. 2010 г. Владението е
недобросъвестно, тъй като не е налице
правно основание за упражняването му и е продължило до 27. 06. 2014 г., когато
е сключен Договор № 294 за покупко-продажба. От този момент върху имота е
установена фактическа власт от М.Б.М., продължила до 08. 06. 2017 г., когато е
сключен нотариален акт № 163, т. 3, рег. № 3831, дело № 480/ 08. 06. 2017 г. за
покупко-продажба на имота между М. и жалбоподателя Х.. Ако купувачът е придобил
имота от несобственик, както и ако е бил добросъвестен към момента на
сключване на сделката- чл. 70, ал. 1 ЗС, в
качеството си на добросъвестен владелец може да придобие имота с изтичането на
кратката петгодишна давност, съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС. В
случая презумпцията за добросъвестност не е опровергана в производството по
делото, но от 27. 06. 2014 г., когато е установена фактическа власт от праводателя на жалбоподателя до завеждането на иска 04. 12.
2017 г. не е изтекъл 5-годишния давностен срок по чл.
79, ал. 2 от ЗС за придобиването правото на собственост по давност от
жалбоподателя чрез присъединяване на владението на праводателя
му.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка
на доказателствата,
което според въззивника е довело районния съд до неправилен
извод, че предявения
иск е основателен, е необосновано,
поради което в това отношение не е налице порок
на обжалваното решение. Районният съд е извършил
подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни
правни изводи. С оглед на това, решението
на районния съд, като обосновано и
законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 208/ 21. 06.
2018 г. по гр. д. № 2823/ 2017 г. по
описа на РС Разград в частта,
с което е уважен предявения от А.Х.А. срещу Х.Ш.Х.
иск като е признато за установено,
че А.Х.А. *** е собственик на основание изтекла
в негова полза придобивна давност върху поземлен имот с № 000146 в землището
на с. Дянково, находящ се в м. „Келчаллък“ с площ от 6, 985 дка.
В
останалата част решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР