РЕШЕНИЕ

Разград

25.І.2019г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

17.ХІІ.

2018

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в следния състав:

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

Председател:

Членове:

Мариан Найденов

Секретар

№ 302

2018

В. гражданско

като разгледа докладваното от съдия Йончева

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производство по чл.257 и сл. ГПК.

С Решение №334/15.Х.2018г. по гр.д.№1040 по описа му за 2018г., състав на РРС е уважил предявения от Й.Х.С. против „ЕНЕРГО ПРО Продажби”АД, ЕИК ********** гр.Варна отрицателен установителен иск, като е приел за установено, че същата не дължи на ответника сумата от 2 6781,05лв., начислена й като корекция цена на потребена в периода 16.ІІІ.2017-14.ІІ.2018г. ел. енергия.

Недоволно от така постановеното решение, ответното „ЕНЕРГО ПРО Продажби”АД обжалва същото като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На посочените основания моли за отмяната му и за постановяване на ново такова, с което предявеният срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира направени пред двете инстанции разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа възведените с жалбата основания за незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди, че в резултат на неправомерна намеса в СТИ не е отчетена реално консумираната от ищцата ел. енергия и претендира процесната сума като правилно начислена за същата цена, след редовно извършена на осн.чл.50 ПИКЕЕ корекционна процедура.

В предоставеният й по реда на чл.263 ГПК срок, ответната по жалбата страна е депозирала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда, да потвърди решението на РРС като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдене акт. При редовност в призоваването, същата не се явява в насроченото по жалбата с.з.

Като подадена в срок, от легитимиращо интерес от обжалването лице и при съответствие с формалните изисквания за редовността й, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционният съд е валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен, по реда на чл.124 ГПК, иск за установяване недължимост на парично задължение по договор за доставка на ел. енергия.

Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.

Пред тази инстанция не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва за установено нещо различно от възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Която, като такава се споделя напълно от настоящия състав.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.

За да уважи предявеният срещу жалбоподателя установителен иск, изводимо от приложените доказателства, в мотиви към решението си и съобразявайки се с вл. в сила Решение №1500/6.ІІ.2017 по адв.д №23852016 на ВАС, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че вменяваната в отговорност на въззиваемата сума е начислена от въззивника при неказоносъобразно проведена, при липса на приета за това методика, корекционна процедура и че, съответно на вменената му в процеса тежест на доказване, по отношение на твърдяната противоправна намеса в СТИ, същият не е доказал виновно поведение на потребителя Й.С..

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, е приел от фактическа страна, че от представения по делото Констативен протокол № 1801087/14.ІІ.2018г се установява, че на 14.ІІ.2018г. длъжностни лица на "Енерго-Про Мрежи" АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на ищцата, при която са отчетени показанията на СТИ в регистри, както следва: тарифа 15.8.1 – 002805 кВТч, тарифа 15.8.2 – 010612кВТч, тарифа 15.8.3 – 015385 кВТч, тарифа 15.8.4 – 000000 кВТч и тарифа 15.8.0 – 028975 кВТч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов изправен и изпратен за проверка в БИМ. Приел е, че от Констативен протокол на метрологична експертиза на средство за измерване № 318/28.ІІІ.2018г., на ГД "Мерки и измервателни уреди", РО – Русе. е видно, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, както и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея.

Установено е, че от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия, за периода 16.ІІІ.2017г. –14.ІІ.2018г. на осн. чл. 50 ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, " Енерго-Про Продажби" АД е начислило допълнително количество електроенергия за кл. № 1800006150 в размер на 015385 кВТч., , като на ищцата е издадена фактура за сумата от 2 681,05лв., представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия, за периода 16.ІІІ.2017г. до 14.ІІ.20178 г.

Приел е за установено от заключението на назначената СТЕ, че СТИ е от одобрен тип, като в случая процесното количество ел. енергия е начислено след прочит на т. нар. «скрит» регистър, в който се съхранява информация за количества ел. енергия, неотразено във видимите регистри - 1.8.1 и 1.8.2 на електромера; начисленото количество ел. енергия е реално доставимо, като извършеното изчисление е математически точно. В открито заседание вещото лице е посочило, че това количество ел. енергия след като се съдържа в сумарния регистър, вероятно е доставено и потребено. Електромерът е от такъв тип, че не може да бъде установена евентуална софтуерна манипулация върху него, както и кога е била извършена тя. В същото време БИМ-Р. дава становище, че СТИ е метрологично изправно, но не отговарящо на изискуемите се технически характеристики.

При тези фактически данни първоинстанционният съд е приел от правна страна, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима според ответника за доставена и консумирана от ищеца ел. енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м. ноември 2013 г. ПИКЕЕ, в които е предвидена възможност за извършване на корекции на сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите ел. енергия.

Съдът е приел, че с оглед постановеното решение № 1500 от 6.ІІ.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати съществени нарушения на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 - чл. 51.

Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която съобразно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ има правомощия по приемане на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

В случая Комисията не е приела нови Правила на мястото на отменените норми, поради което тя не е изпълнила вмененото й с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт и липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват проверките на СТИ.

Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Съдът изрично е посочил, че съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия, което в случая не е сторено.

Съдът е приел, с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС, че към момента на проверката на средството за търговско измерване - 14.ІІ.2018 г., не е съществувал приложим материален закон за извършването й. Следователно правото на ответника да начисли исковата сума въз основа на констатациите от проверката, извършена на тази дата, следва да бъде отречено.

Независимо от това обаче съдът е приел, че дори да се приеме, че според действащото към процесния период законодателство, на енерго- снабдителното предприятие е предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минало време, при наличие на предвидените в чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" ЗЕ предпоставки и в съответствие с чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, изготвени на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, искът също се явява основателен. Тъй като според цитираните разпоредби, представляващи одобрена методика за коригиране на сметки за минало време, условията и предпоставките, при които въззивникът може да пристъпи към корекция на консумираната за минало време ел. енергия са следните: в случай на констатирано по правилата на КЕВР не измерване и/или неточно измерване на ел. енергия в резултат на осъществено от потребителя неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към разпределителната система. Т. е., към датата на извършване на процесната проверка на СТИ на ищцата, принципно е съществувало законово основание ответното дружество да извърши едностранна корекция на количеството начислена ел. енергия на потребителя при неизправно СТИ или при грешка в началните данни.

В случая обаче съдът е приел, че не е доказана законосъобразността на самата корекционна процедура, съгласно изискванията на ПИКЕЕ, имащи характер на нормативен акт.

При действието на разгледаната нормативна уредба е създадена задължителна практика на ВКС, но само по повод случаите на неточно отчитане на действително потребената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса или отстраняване на СТИ от страна на потребителя. Тази практика държи сметка за липсата на нормативна уредба, която да дава възможност и методика за едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период, затова се приема, че клауза в общите условия, която допуска подобна корекция, без да се установи периодът на грешното измерване и без да се отчете реалното потребление, е неравноправна и не обвързва потребителите - решение № 97/ 28.VІІ.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, I ТО и цитираната в него практика на ВКС. Същевременно се приема, че при неправомерна намеса върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената ел. енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. В същия смисъл е и решение № 115 от 20.V.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, IV ГО, в което се добавя и изискването да се докаже, че неправомерната намеса е извършена от потребителя.

При това положение, отговорността на потребителя към доставчика следва да бъде  изключена, а иска за установяване недължимост на вземането –уважен. Постановеното в идентичен смисъл решение на РС – Разград следва да бъде потвърдено с препратка към изложените към него мотиви.

Водим от горното и при хипотезата на чл.272 ГПК, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 334/15.Х..2018г. по гр..д.№ 1040/2018 год. по описа на Разградски районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР