Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

14.ІІ.2019г.

Разградски окръжен

година Град

2019

съд

14. І.

На Година

ПУБЛИЧНО

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар :Д. Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

2018

В. гражданско

№305

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

дело по описа за

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 257 и сл. ГПК.

С Решение №282/4.Х.2018г. по гр. д.№468 по описа му за 2017г., състав на ИРС е уважил предявените от Х. и Ш.Р. искове, като:

- на осн.чл.124 ГПК приел за установено по отношение на ответниците Б.Я.Ш. и О.Я.Ш. , че са придобили по давност правото на собственост върху Поземлен имот, състоящ се от 942 дка дворно място и построени в същото сгради и подобрения, за който в кв.19 по плана на с.Тодорово, общ.Исперих, е отреден УПИ ХІ-159 .

-на осн.чл.124 ГПК приел за установено по отношение на ответника Б.Я.Ш., че са придобили по давност правото на собственост върху Поземлен имот, състоящ се от 1.008 дка дворно място и построени в същото сгради и подобрения, за който в кв.19 по плана на с.Тодорово, общ.Исперих, е отреден УПИ Х-159 .

Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв.Димитров, ответникът Б.Я.Ш. обжалва същото в частта, с която по отношение на него е прието за установено, че ищците са придобили по давност собствеността върху имот, индивидуализиран като УПИХ-159 в кв.19 по плана на с.Тодорово, общ. Исперих. Позовано на незаконосъобразност, необоснованост и неправилност, моли за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на така предявения срещу него иск. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

В изпълнение на вменените му по чл.263 ГПК задължения, ИРС е връчил препис от жалбата и предоставил възможност за отговор на насрещни по жалбата страна. В законоустановения срок същите са се възползвали от правото си на отговор. Оспорват основателността на жалбата и молят за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима. Атакуваното решение е валидно, а в обжалваната си част и допустимо постановено, по същество на предявен по чл.124 ГПК иск.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявения иск защита. Въз основа на допустимо събраните в производството доказателства, ИРС е установил фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция, но при дължими в допълнение мотиви относно установени от доказателства и релевантни за изхода на делото факти.

При анализа на допустимо събраните по делото доказателства, в този си състав съдът установи следното:

В прието от страните и съда заключение, назначената по делото СТЕ установява, че за с. Тодорово, за различни периоди са действали два регулационни плана – от 1940 до 1987 и от 1987 до днес.

Проследявайки движението на собствеността по отделните планове, експертът установява в разписния лист към плана от 1940г., че като собственик на урегулирани в кв. 35 парцели-ІІ-88, VІІ-88, VІІІ-88, ІХ-88, ХІ-88, ХІІ-88, ХІІІ-88, ХІV-88, ХVІ-88 и ХVІІ-88 е записан Ш. х.И. х.Ш.като не е посочен документ за собственост(вж. на л.82 Приложение №2 към СТЕ) . Преди регулационния план от 1940г. тези парцели са съществували като един „огромен“имот.

Между страните не се спори, а и от доказателствата се следва за установено, че Ш. .х.И. х.Ш.е имал двама сина- разпитаният като свидетел по делото Ю. Ш. Хисмаил и Я. Ш.ХИ., последният баща на ответниците Б.Ш. и О.Ш..

В показанията си св. Ю.Хисмаил сочи, че приживе баща му „дал“ по два имота на всеки от синовете си.

На л.10 като писмено доказателство е приложен Нот.акт №2/ 10.ІІІ.1975г., издаден в производство по обстоятелствена проверка и легитимиращ Я. Ш.Х.като собственик по давност на недвижим имот, индивидуализиран като дворно място от 700кв.м. с построените в него жилищна и стопански сгради, за който в кв. 35 по плана на с.Тодорово от 1940г. е бил отреден урегулиран парцел ХІV-88.

Видно от приложен като доказателство на л.9 Нот. акт №194/8.ІV.1975г., Ш. .х.И. х.Ш.дарява на внука си, въззивника Б.Ш. недвижим имот, индивидуализиран като незастроено дворно място от 810км.м., за което в кв.35 по плана на с.Тодорово от 1940г. е бил отреден урегулиран парцел ХІІ-88, намиращ се в съседство и граничещ с описания по горе парцел ХІV-88.

В заключение, вещото лице констатира, че с влезлия в сила през 1987г. регулационен план на с.Тодорово е променена, геометрията, площта и регулацията на имотите, описани в коментираните по горе документи за собственост. Като части от парцели - ХІV-88(придобит по обст. проверка от Я. Ш.), ХІІІ-88 и ХV-88 от кв.35 по плана на селото от 1940г. са включени в новообразувания в кв.19 по плана от 1987г. поземлен имот УПИ ХІ-159, състоящ се от 942 кв.м. дворно място и построени в същото едноетажна жилищна сграда и лятна кухня.

Поземлен имот УПИ-Х -159 от кв. 19 по действащия план на селото е образуван от части от парцели - ХІV-88(придобит по обст. проверка от Я. Ш.), ХІІІ-88, ХV-88 и ХІІ-88(придобит по дарение от въззивника Б.Ш.) на кв.35 по плана на селото от 1940г. Според отреждането му по действащия план, УПИ Х-159 на кв. 19 се състои от 1008кв.м. дворно място и построени в същото две едноетажни стопански сгради.

Вещото лице е категорично, че преди влизане в сила на новия рег. план, заснетите в УПИ ХІ-159 и УПИ Х-159 сгради са били прилежащи към парцел ХІV-88 на кв.35 по плана от 1940г., по отношение на който през 1975г. Я. Ш.се е снабдил с нот.акт по обстоятелствена проверка. За изграждането на сградите не се установява налична строителна документация. По данни на депозиран към заключението Протокол №12/24.ІХ.1965г. за строителна линия, в заключение вещото лице приема, че процесните сгради са застроени в парцел ХІV-88 от кв.35 по плана на селото от 1940г. през 1965г. Което съдът приема за доказано и с оглед индивидуализацията на имота в издадения през 1975г. констативен нот.акт, в който същият е описан като застроен с въпросните сгради.

И двата имота по плана от 1987г. се водят на административен адрес-ул.“Волга“№10.

В разписния лист към плана на селото от 1987г.(вж.приложение 4 на заключението, л.84), срещу дворно място с отреден в кв.19 имот 159 са записани Я. Ш.и Б.Ш., като срещу името на първия е отразен УПИ-Х, а на втория-УПИ-ХІ. В основание за собствеността са посочени процесните нот.актове.

И двете групи свидетели, независимо от позицията на ангажиралата ги като гласно доказателство страна, депозират в показанията си твърдение, че съществуващите в днешните си граници поземлени имоти се ползват като едно дворно място и не са разделени с поставена между тях ограда. Описват оставащото зад къщата дворно място като такова под формата на буквата „Г“.

При оглед вещото лице констатира, че на място няма видими следи за съществуваща между процесните парцели граница. Подходът към двата парцела се осъществява от една входна врата. Имат обща, отделяща ги от съседните им имоти ограда. Между самите парцели ограда няма и вещото лице сочи на неприложена , в смисъл на нематериализирана между тях дворищна регулация.

В изготвена към заключението си скица ( вж.Приложение №5 на л.85), в.л. инж.Кулева е маркирала с пунктирана линия намерена на място междинна ограда от опъната на стоманобетонни стълбчета мрежа. Същата е изградена успоредно на дворищно регулационната граница, на отстояние от нея в посока на УПИ Х-159.

В показанията си св.А.Р. сочи, че като съсед, познава обитавания от ищците имот като едно дворно място от около 2дка. С разрешение на ищците от години паркирал трактора си в частта, в която се намират застроените в имота стопански постройки- показвайки на предявените му скици, УПИ Х-159. Не плащал наем, тъй като се задължил с поддръжката на двора-почиствал, поддържал оградата, косял тревата. Твърди, че след като закупили имота през 2000-2001г от Б., ищците разчистили струпаните в УПИ Х-159 боклуци и през 2003-2004г.направили описаната от експерта ограда, за да обособят място, в което отглеждали домати и чушки и да ограничат достъпа на кокошки и кучета до тази част от двора.

Ищците, твърдят, че са във фактическа власт на имотите от 2001г., когато ги закупили от въззивника Б.Ш. срещу платени в брой и на ръка 4 000лв. Твърдят, че по повод сключения през м.Х.2001г. граждански брак, направили сватбеното си тържество именно в имота. Сградите в имотите били полусрутени, а жилищната сграда- почти негодна за живеене. Двамата я стегнали, извършили множество ремонтни и строителни работи, обработвали двора, плащали данъка за имотите. Така и не могли да финализират покупко-продажбата, тъй като въззивникът, който е с установено местоживеене в Турция , се завръщал рядко в страната и не предприемал действия по снабдяването им с необходимите за сделката документи.

В показанията си ищцовите свидетели – С. Х., Р. Р. и А.Р., последователно и независимо един от друг заявяват, че през 2001г. ищците закупили имотите от въззивника, и през същата година вдигнали сватба в имота. Оттогава до днес живеят в къщата, ремонтирали я, направили баня, ремонтирали сайванта, плевнята и външната тоалетна,които според експертното заключение и приложените скици, попадат в терена на УПИ Х -159. Обработвали дворното място, засадили го с десетина корена лозя, които впоследствие изкоренили. От показанията им се следва за установено, че ищците са осъществявали фактическа власт върху имот 159 до външните рег. граници на образуваните от него УПИХ-159 и УПИХІ-159. В този си състав съдът намира, че при отчетена относимост в показанията на тази група свидетели с останалите док. по делото, същите са правилно и обосновано кредитирани от първоинстанционния съд.

Св. Ю. Хисмаил, чичо на въззивника, твърди , че ищците купили къщата от Б. за 4 000марки. След като броили парите, те веднага влезли и заживели в имота. Твърди, че за съседния на къщата „празен парцел” не са правили пазарлък. В това „празно място” имало боклуци, които били изчистени, но не знае от кого. Имало лозе, което сега било изкоренено. В намиращата се в този имот плевня, ищците държали дървата си. Показанията на този свидетел са вътрешно противоречиви и с оглед родствената му връзка, следва да се ценят като заинтересовани.

Ответниковият свидетел-Я. И. заявява, че Б. и брат му О. продали на ищците само застроения имот. Съседният му незастроен имот, който бил собственост на баща им-Я. Ш., не бил продаден, сега е празен и не се обработва. Депозираното в показанията на този свидетел влиза в конфликт с писмените доказателства, които по безспорен начин установяват, че приживе, починалият на 24.VІІІ.1998г. Я. Ш.-баща и наследодател на въззивника Б. (вж.у-ние на л.23), е легитимирал право на собственост именно върху застроения парцел ХІV-88 от кв.35 по плана от 1940г., части от който са включени с регулацията от 1987г. и в двата новообразувани парцела, като в УПИ ХІ -159 попадат процесната жилищна сграда и лятната кухня, а в УПИ Х-159-двете стопански постройки. От 1975г. до 1987г, когато части от него са включени в новообразуван УПИ Х-159, незастроеният имот ХІІ-88 от кв. 35 по плана на селото от 1940г. е бил по дарение в изключителна собственост на въззивника Б.Ш..

Обсъдени в съвкупността на останалите доказателства, показанията на ответниковите свидетели са в противоречие със същите само относно основанието, на което ищците са влезли във владение и на УПИ Х – 159, твърдейки, че същият е незастроен и че не е бил пазарен за продажба между страните по делото. Същевременно, относимо и на депозираното от ищцовите свидетели, в показанията си сочат на факти, обосноваващи извод за установено от ищците владение и върху този УПИ, считано от 2001г. до днес.

В обобщение на изложеното до тук, в този си състав съдът приема за установено от фактическа и правна страна, че с влизане в сила на плана от 1987г. по отношение на притежаваните по нот. актове имоти е извършено отчуждаване и с включването на части от тях в новообразуваните в кв. 19 УПИХІ-159 и УПИ Х- 159, по отношение на последните между въззивника Б. и приживе на починалия на 24.VІІІ.1998г. Б.Ш. е била създадена съсобственост по регулация. По см. на действащия към 1987г. чл.110 от ЗТСУ/отм/., дворищно регулационният план има пряко отчуждително действие. Т.е. с влизането му в сила е настъпило отчуждаване на части от имотите и по отношение на образуваните от тези части УПИ, между „отчуждените“ собственици е възникнала съсобственост.

След смъртта на Ш., право на съсобственост върху процесните УПИ, по регулация и наследство легитимират неговите синове Б. и О.Ш.. Поради оттегляне на предявения срещу него иск за установяване собствеността на ищците върху УПИХ-159, производството срещу О.Ш. е било прекратено. От доказателствата се следва за установено, че О.Ш. е съсобственик по наследство и на процесния УПИ Х-159. В практиката не се спори, че по делата за собственост съсобствениците са обикновени, а не необходими другари, тъй като тяхното материалноправно положение не е еднакво, делата им могат да бъдат решени различно. Т.е., участието му в спора за собствеността на имота не е задължително и не е предпоставка за допустимостта на производството (вж.Решение № 135/ 29.V.2013 г. по гр.д.№ 2332/ 2013 г. на І г.о., Решение № 157/ 10.VІІ.2014 г. по гр.д.№ 7651/ 2013 г. на ІV г.о. и др.).

В частта, с която съдът е приел за установено в отношенията на страните, че ищците са придобили по давност собствеността върху застроения с жилищната сграда УПИХІ-.159, като необжалвано решението е влязло в сила.

С подаване на въззивната жалба се поддържа спора относно собствеността на УПИ Х-159 от кв.19 по плана на с.Тодорово от 1987г.

С оглед заявената по реда на чл.124 ГПК във вр. с чл.79 ЗС защита, в тежест на ищците е да установят, с всички допустими доказателствени средства, че са придобили имота в изключителна своя собственост по оригинерния способ на изтекла в тяхна полза придобивна давност, в случая твърдяна при недбросъвестост на осъществяваното върху имота владение.

От доказателствата по делото се установява, че от есента на 2001г., в резултат на неформална сделка с въззивника, ищците влизат във владение на имот 159 от кв.19 по плана на с.Тодорово от 1987г., 159 до външните рег. граници на образуваните от него УПИХ-159 и УПИХІ-159. По делото се следва за безспорно , че към момента на завладяване им и до днес, рег.граница между двата процесни имота не е материализирана с положена по протежението й ограда. Фактът на закупуването на имот не може да се доказва с гласни доказателства. Но, същите са допустими за доказване на давностно владение с начален момент извършена неформална продажба. В случая, владението се твърди като установено от лица, чужди на съществуващите по отношение на имота наследствени права и в този смисъл, попадащо в приложението на презумпцията по чл.69ЗС.

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание , то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато(вж.Решение № 262/ 29.ХІ.2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г., II г. о., ГК и др.). Презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си, какъвто е и процесния случай.

Съответно на вменената им док. тежест и с допустими по см. на ГПК доказателства и док.средства, установят субективният и обективният елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно упражнена фактическа власт върху имота в предвидения от закона срок, с изтичането на който като правна последица е предвидено придобиването на вещното право на собственост. Разпитаните по делото свидетели установяват, че в периода от 2001г. до дата на предявяване на иска, ищците са в явно и спокойно владение на целия имот 159, в това число и на образувания от него УПИ Х-159. Анимуса си за своене на този имот като свой са демонстрирали с ползване на намиращите с в него стопански постройки по предназначение(складиране на дърва за огрев), с предприети по сградите ремонтни и строителни работи, с изграждането на телена ограда за обособяване на зеленчукова градина.

Разглеждащият състав приема за доказани всички елементи на владението в общата хипотеза на чл. 79, ал.1 ЗС, предвид упражняваната фактическа власт в продължение на десет години, считано от 2001 г. До завеждане на иска по чл. 124, ал.1 ГПК, не се твърди и не се доказва спиране или прекъсване на давностния срок на посочените в чл. 115 ЗЗД и чл. 116 от ЗЗД основания.

Предявеният положителен установителен иск е основателен и доказан и трябва да бъде уважен.

В обжалваната си част, решението на районния съд следва да се потвърди поради съвпадение на крайния извод.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на жалбоподателя разноски не се дължат. Такива от страна на насрещната по жалбата страна не се претендират.

По изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №282/4.Х.2018г. по гр. д.№468/2017 по описа на ИРС В ЧАСТТА, с която в отношенията на Х. Х.Р., ЕГН**********,***, Ш.Д.Р., ЕГН**********, на с.а. и Б.Я.Ш., ЕГН**********,*** на осн.чл.124 ГПК е прието за установено, че съпрузите Х. Х.Р. и Ш.Д.Р. са придобили по давност правото на собственост върху Поземлен имот, състоящ се от 1.008 дка дворно място и построени в същото сгради и подобрения, за който в кв.19 по плана на с.Тодорово, общ.Исперих, е отреден УПИ Х-159 .

В останалата си част, като необжалвано решението на ИРС е влязло в сила.

Решението на РОС може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ