РЕШЕНИЕ

№ , гр. Разград, 04.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 309 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 361/17.10.2018 г. постановено по гр.д. № 898/2018 г. по описа на Районен съд Разград, е уважен частично, предявеният от М.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, срещу Община Цар Калоян, с адрес: гр. Цар Калоян, пл. „Демокрация“ № 1, представлявана от кмета Д. Н. А., с което ответникът е осъдена да заплати на ищцата сумата от 4000 /четири хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди, както й сумата 68,32 /шестдесет и осем лева и тридесет и два стотинки/ лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди до първоначално предявения размер от 5000 /пет хиляди/ лева, като неоснователен. На основание чл.78, ал.1 ГПК, община Цар Калоян е осъдена да заплати на ищцата М.Й. сумата от 906,40лв./деветстотин и шест лева и четиридесет стотинки/ - съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259 ГПК, е постъпила въззивна жалба от ответника, сега въззивник – община Цар Калоян, представлявана от кмета Д. Н. А., в която решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да остави исковата молба без уважение.

Въззивникът счита, че неправилно Районен съд Разград е приел, че кучето, което е нападнало въззиваемата е безстопанствено, като излага подробни аргументи. Твърди, че в качеството си на ответник, община Цар Калоян е предприела всички предписани от закона действия по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета. Счита, че районният съд е допуснал нарушение на чл.147, т.1 ГПК, тъй като за разкриване на обективната истина не е допуснал до разпит двама свидетели.

В съдебно заседание, въззивната страна не се явява при редовност на призоваването. След даване ход на делото е постъпило становище от Е. Х. – гл. юрисконсулт на община Цар Калоян, упълномощена от кмета на общината Д. Н. А., в което се поддържа депозираната въззивна жалба.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна – М.П.Й., представлявана пред първоинстанционния съд от адвокати Д.К. ***, със съдебен адрес:***.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адвокат Д.К. счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Представени са писмени бележки, в които се излагат подробно съображения за правилността на обжалваното решение.

Няма доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която осъдителният иск е отхвърлен до пълния му предявен размер, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемите.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Районен съд Разград е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т.3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне притезателното право на увредения от нападение от безстопанствени кучета срещу община Цар Калоян за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл.45, ал.1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от община Цар Калоян чрез своето действие или бездействие.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, обосноваващи гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната община, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд Разград, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, като се има предвид и следното.

Не е спорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че на 24.09.2017 г., около 11:00 часа, ищцата била нападната и нахапана от куче по различни части от тялото й. Това обстоятелство се установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства. Първоначално, след инцидента пострадалата била заведена в ЦСМП гр. Цар Калоян, където обработили раните й, след което била приета в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, хирургично отделение, където е изписана на 28.09.2017 г.. По време на престоя си в болничното заведение на ищцата е извършена оперативна интервенция – ексцизия на кожна лезия и са констатирани следните увреждания: рана на главата с размери 3-4 см в ляво – обработена, по двете подбедрици рани с големина 4-5 см, рана с размер 3-4 см до лявото ухо, както и кожа и видими лигавици – розови. На 26.09.2017 г. в хирургично отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски„ АД гр. Разград, ищцата била прегледана от съдебен лекар – д-р Диана Василева, която е издала и съдебно-медицинско удостоверение № 69/2017 г.. От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на удостоверените в представените по делото медицински документи правнорелевантни факти, се установява, че пострадалата е получила флегмон на двете подбедрици /натрупване на патологична микробна колекция в меките тъкани/; разкъсно-контузни рани в лява челно-теменна област на главата, лявата ушна област, лява предмишница и двете подбедрици, някои хирургично обработени; хематом на лява подбедрица; кръвонасядане в лява слепоочна област, лява млечна жлеза, дясна подбедрица; охлузване на лява челно-теменна област; драскотини върху лява горна част на предна повърхност на ушната мида, лява предмишница, дясна подбедрица; спонтанна и палпаторна болка в гръдно-поясния отдел на гръбначна област.

При изслушването на вещото лице в о. с. з., проведено пред Районен съд Разград на 09.10.2018 г., се изяснява, че уврежданията са били много, с различна локализация и тежест. Посочва, че при проведеното болнично лечение са изолирани микроорганизми, които са от раневия секрет при хирургична обработка на раните, където по безспорен начин е установен микробиологичен причинител, което е наложило антибактериално лечение на пострадалата, както в стационара, така и след хоспитализацията. Вещото лице споделя, че му направило впечатление високото ниво на кръвна захар – 14,1 което е посочено в история на заболяване, като последствие се нормализирало. Твърди, че по безспорен начин уврежданията причинени на ищцата са от кучешки зъб, като някои от уврежданията може да са причинени от съприкосновението на тялото при приземяване на терена, след събарянето на пострадалата от кучето. Споделя, че оздравителния период на ищцата може да е и по-дълъг от посочения в заключението – 2 седмици и описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата.

Основният спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали кучето, което е нападнало ищцата, е безстопанствено, респ. дали общината чрез своите поделения и служби е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху безстопанствените кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на общината – за да бъдат предотвратявани нападения на кучета над гражданите.

От показанията на свидетелката И. Н. Н., очевидец на инцидента, по несъмнен и безспорен начин се установява, че в края на месец септември 2017 г., на ул. „Гагарин“, в град Цар Калоян, се намирала пострадалата, която била сама и извикала. В този момент свидетелката забелязала, че срещу ищцата започнало да тича „едно голямо черно куче“, което „се засили към жената лаейки нападателно“. Свидетелства, че се затичала към пострадалата, защото кучето било агресивно. Избягала около 60 метра и стигайки до нея видяла, че кучето е започнало да хапе ищцата по краката. Пострадалата и свидетелката са се развикали и на помощ им се притекла П. П. Т. Двете започнали да ритат кучето, което същевременно успяло да повали пострадалата на земята и да я захапе за главата, като не може да посочи с точност в лявата или в дясната й част. Свидетелката изяснява, че кучето е било доста агресивно, като нападението е било насочено срещу пострадалата, без последната да го е провокирала. След като кучето избягало с помощта на комшийката П. и свидетелката И. , последната видяла, че по лицето на пострадалата имало дупки от зъбите на кучето, отлепена кожа, разкъсана кожа на долната част – ухо и буза, както и забелязала, че текло кръв от лицето й. Твърди, че кучето многократно е захапало пострадалата и имало опасност за живота й. Поради обстоятелството, че свидетелката трябвало да пътува за гр. Русе, помолила лицето П. да заведе пострадалата до здравната служба в Цар Калоян. Посочва, че не е виждала това куче преди нападението. Имало е доста улични кучета, от които целия квартал е изпитвал страх. Категорично заявява, че това куче за нея е „безстопанствено, защото имаше маркер на ухото, мръсно, черно огромно куче“. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, тъй като същите са дадени в резултат на преки впечатления, логични са и последователни в описанието на инцидента.

По делото липсват дори и индиции, че това куче е било със стопанин, респ. някой, който да се е грижил за него. В случай че кучето, което е проявило агресия, е имало стопанин, логично е свидетелят, а и ищцата да са могли да разпознаят животното, респ. неговия стопанин, макар и пострадалата да е била в стрес от изживяното. Напротив, изясни се, че ищцата е ухапана от безстопанствено куче, върху което общината чрез своите служби и служители е следвало да упражнява надзор.

В този смисъл по същество са и мотивите към Решение № 262/11.05.2010 г. по гр.д. № 1155/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК „Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните правила. Тъй като безстопанствените кучета нямат определена визуална характеристика, е разбираемо, че свидетелката Недялкова, очевидец на инцидента, не би могла категорично да определи кучето като безстопанствено, но фактът, че то е нападнало ищцата на улицата и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, е индиция, че кучето е безстопанствено. Показанията на свидетелката, насочват към логическия извод, че се касае за ухапване от безстопанствено куче.

В подкрепа на горното твърдение са и показанията на свидетеля М. М., който споделя, че разбрал от майка си – ищцата, че кучето, което я е нападнало било бездомно и голямо. Свидетелските му показания съдът прецени с особено внимание, с оглед роднинската връзка, между ищцата и свидетеля, който й е син, но независимо от това, счита, че следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост, като логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. По отношение на депозираната от него жалба, в която е посочил, че ищцата е ухапана от куче, за което предполага, че е собственост на П. П. Т., в показанията си изяснява причината, поради която е посочил така, а именно – че е подал жалба за случилото се на 2-ти 3-ти ден след инцидента, защото помислил, че ставало въпрос за кучето на Петрана, тъй като тя имала кучета, и инцидента бил станал близо до дома й. Поради тази причина в жалбата посочил, че кучето е нейно, но после от пострадалата разбрал, че куче било бездомно и голямо. Също твърди, че полицаите ходили и разбрали, че кучетата на П. били вързани. За наличието на депозирана жалба, съдът стигна до този извод въз основа на приложената по делото докладна записка с № 1873р-16291/24.10.2017 г., свидетелските показания на свидетеля М. и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от дата 06.11.2017 г., на прокурор П. У. - Районна прокуратура Разград. От самото постановление на РП Разград се установява противното на твърдяното от въззивника - че имало съмнение, че кучето, което е нападнало и ухапало пострадалата било на Т. П. Н.. Със своя акт, представителят на държавното обвинение е преценил, че не установяват данни за съпричастност на дадено лице към уврежданията на ищцата.

Във връзка с изложеното се явява и неоснователно твърдението на въззивника, че не е доказано по безспорен начин, че кучето, което е нападнало ищцата е безстопанствено.

По отношение на другото възражение във въззивната жалба, че община Цар Калоян е предприела възможните мерки по отношение популацията на безстопанствените кучета, разписани в нормативните актове, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно поради следното:

Съгласно чл.40, ал.3 и ал.4 Закон за защита на животните /ЗЗЖ/, Общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на съответната община, като кметовете организират изпълнението и внасят отчет до Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл.40, ал.4 и 6 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност; Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни и Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал.2 /чл.41, ал.1-3 ЗЗЖ/. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Следователно, основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. чл.41, ал.1-3 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл.47, ал.3 ЗЗЖ. Ако е било проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета, то тогава се касае до грешна преценка на общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са взети, вместо да ги настанят в приюти. Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета.

Действително по делото са представени доказателства, че общината е приела и изпълнява стратегия за овладяване на популацията на бездомни кучета на територията - програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на община Цар Калоян, приета с решение № 27 с Протокол № 4 от 10.06.2014 г. и влиза в сила от приемането й от общински съвет Цар Калоян; Договор за възлагане на дейности по общинска програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета в община Цар Калоян, сключен между общината и Сдружение „Германо-българска помощ за животните“; регистър на обработените от СГБЛЖ – Русе кучета по чл.40 от ЗЗЖ на територията на община Цар Калоян; отчет относно овладяване популацията на безстопанствените кучета в община Цар Калоян, съгласно чл.40, ал.2 ЗЗЖ. От тях се установява, че на община Цар Калоян е възложено да осъществява дейности, свързани с ограничаването, обезпаразитяването и популацията на безстопанствените кучета, като отговорността следва и от възложените със закон задължения уредени в чл.40 ЗЗЖ. От самата програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Цар Калоян и от приетата Наредба №15 в сила от 19.10.2012г., като съгласно раздел 2-ри от нея общинският съвет и кметът на община Цар Калоян следва да осигуряват настаняването на безстопанствените кучета в приютите регистрирани по чл.137 от ЗВМД, като настаняването им се извършва от Общината или организациите за защита на животните. Тяхно е и задължението да изграждат самостоятелно или съвместно приюти видно от чл.5 ал.3 от Наредба №15. Казаното по-горе кореспондира и с изброените задължения уредени в ЗЗЖ. В отчета относно овладяване популацията на безстопанствените кучета през 2017г. е посочено, че са били заловени, кастрирани, обезпаразитени, ваксинирани и с поставена маркировка над 30 броя бездомни кучета, като в Общината няма изграден приют за безстопанствени кучета, има изграден навес за временно настаняване на кучета. Това обаче не я освобождава от отговорността за вредите, нанасяни от тези кучета на гражданите, нападани и/или хапани от тях. Това е така, тъй като целта на всяка една въведена с нормативен акт правна норма е да поражда съответни полезни за обществото последици, постигайки определени цели, които в конкретния случай се изразяват в това жителите на общината да не стават жертви на агресията на популацията от бездомни кучета - арг. чл.50, т.2 ЗЗЖ. Затова и следва да се приеме, че предприетите мерки по изпълнението на планове и стратегии биха били достатъчни да освободят общината от отговорност едва тогава, когато се преустановят инцидентите с нападения на кучета върху хора. Докато целта на закона не бъде постигната и хората и обществото, чиито интереси следва да брани Общината, продължават да търпят вреди, същата следва да поеме тежестта да ги обезщетява по реда на деликтната отговорност.

Настоящата съдебна инстанция приема, че макар и общината да е създала стройна система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно, съответно на популацията от бездомни кучета, като по улиците на община Цар Калоян са останали кучета, едното от който агресивно – това, което е нападнало и нахапало пострадалата, причинявайки й телесни увреждания и психически стрес. Поради тези причини доводът, че община Цар Калоян не следва да носи отговорност за вредите от нападението, тъй като имала приети и изпълнявани план и стратегия за овладяване на популациите на бездомните кучета, не може да бъде споделен. Следователно, доказано е виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение на община Цар Калоян, чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитeлно-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата са причинени телесни увреждания, изразяващи се във флегмон на двете подбедрици/натрупване на патологична микробна колекция в меките тъкани/; разкъсно-контузни рани в лява челно-теменна област на главата, лявата ушна област, лява предмишница и двете подбедрици, някои хирургично обработени; хематом на лява подбедрица; кръвонасядане в лява слепоочна област, лява млечна жлеза, дясна подбедрица; охлузване на лява челно-теменна област; драскотини върху лява горна част на предна повърхност на ушната мида, лява предмишница, дясна подбедрица; спонтанна и палпаторна болка в гръдно-поясния отдел на гръбначна област. От назначената СМЕ се установява, че нараняванията са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Тази фактическа констатация съответства на уврежданията на здравето, които се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл.130 НК. От събраните доказателства безспорно се установява, че ищцата е изживяла изключително силни болки и страдания, била е стресирана във връзка със случилото се. Ищцата е била хоспитализирана, като е извършена хирургична интервенция. От събраните гласни доказателствени средства – чрез разпита на свидетелите С. А. Л. и М. Д. М., който съдът прецени с особено внимание, с оглед роднинските връзки, между ищцата и свидетелят Маринов, който й е син и обстоятелството, че свидетелката Лефтерова живее на семейни начала със свидетеля М., се потвърждава, че ищцата е била настанена в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград за период от 4 дена, както и за наличието на телесните увреждания. И двамата свидетели твърдят, че ищцата имала силни болки, била под стрес и плачела. Свидетелстват, че възстановяването и е продължило и след изписването й от болницата, като се налагало да приема антибиотик. Посочват, че след като била изписана и се прибрала в дома си, ищцата се страхувала от кучета, дори чувайки кучешки лай започвала да плаче, а когато при ней била свидетелката Лефтерова се вкопчвала в нея. Съдът кредита показанията на двамата свидетели като логични и последователни, подкрепящи се от другите доказателства по делото. При така установените правнорелевантни обстоятелства и въззивният съд приема, че адекватното заместващо обезщетение за болките и страданията, преживени от пострадалата, следва да бъде в размер от 4000 лева.

По делото са представени писмени доказателства от ищцата, от които се установява, че е заплатила следните суми във връзка с лечението си - възнаграждение в размер на 25,00 лева за медицински услуги съдебна медицина, видно от талон за услуги по желание и приложения към него фискален бон, 23,20 лева медицински услуги в ХО и 20,12 лева лекарствени продукти и марлени компреси или общо в размер на 68,32 лева. Сторените разноски представляват пряка и непосредствена последица от виновното поведение на служител на общинната, който чрез своето бездействие е допуснал агресивно бездомно куче, намиращо се под надзора на ответника, да причини телесни увреждания на ищцата. В този смисъл, ако служителите на ответната община бяха изпълнили своите правни задължения за улавяне и недопускане на агресивни кучета на територията на общината, ищцата не би пострадала и не би заплащала възнаграждение за извършване на медицински преглед и закупуването на медикаменти.

По отношение на възражението на въззивника за допуснато от страна на първоинстанционния съд нарушение на чл.147, т.1 ГПК, тъй като не е допуснал до разпит двама свидетели – полицейски служители, които съставили акт на Тошо Недялков, поради настъпила преклузия, настоящият съдебен състав намира следното.

Така направените възражения от ответника – в последното съдебно заседание пред първостепенния съд не е своевременно релевирани в процеса. ГПК /Обн. ДВ бл. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. /, въвежда редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от страните, включително ранна преклузия за ответника да противопоставя възражения, да посочва и оспорва доказателства. Разпоредбата на чл.131, ал.3 ГПК изисква в отговора на ответника да се посочат доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тях, както и да се представят всички писмени доказателства, с които ответникът разполага, като правната последица от неизпълнението на предвиденото в тази разпоредба води до погасяване на правото на ответника да прави това по-късно. С отговора на исковата молба се предпоставя упражняването на правото на защита на ответника по предявения иск. Изключение от приложението на тази преклузия е възможността предвидена в чл.147, ал.1 ГПК. Съгласно текста на цитираната разпоредба „до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно“, като страната, която иска допускането на доказателствата, следва да положи дължимата грижа за добро водене на делото. /в т. см. Решение № 182/19.08.2013 г. по гр. д. № 939/2012 г. на ВКС/. При направеното доказателствено искане за разпит на двамата свидетели, процесуалният представител на ответника, не въвежда и не твърди да е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК, като такова твърдение излага едва пред въззивния съд, пред който не е поискано събиране на доказателства. Поради изложеното първоинстанционният съд правилно е приложил преклузията на чл.143, ал.2 и чл. 147, т.1 ГПК и е приел, че това доказателство не е новооткрито, за да се допусне събирането му едва в последното по делото съдебно заседание и правилно съдът е приел, че така направеното искане е преклудирано

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на Районен съд Разград следва да бъде потвърдено в обжалваната част, тъй като съдът е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

В останала част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 361/17.10.2018 г. постановено по гр.д. № 898/2018 г. по описа на Районен съд Разград, в частта, с която е уважен предявеният от М.П.Й., ЕГН **********, адрес ***, осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, срещу община Цар Калоян, с адрес: гр. Цар Калоян, пл. „Демокрация“ № 1, представлявана от кмета Д. Н. А., с което ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 4000 /четири хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди, както й сумата 68,32 /шестдесет и осем лева и тридесет и два стотинки/ лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА община Цар Калоян, с адрес: гр. Цар Калоян, пл. „Демокрация“ № 1, представлявана от кмета Д. Н. А., да заплати на М.П.Й., ЕГН **********, адрес *** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева съдебни разноски пред въззивната инстанция.

В необжалваната му част Решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР