Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

11. ІІ.2019г.

Разградски окръжен

година Град

2019

съд

11.ІІ.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:Н. Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ

Прокурор:. Емил Енчев ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2018

№317

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С Решение №462/10.ХІІ.2018г. по гр.д.№2144 по описа му за 2018г., състав на РРС е уважил предявения М.А.М. *** ,иск за промяна на личното й име от М. на Б. и отхвърлил иска й за промяна на фамилното й име по реда и в условията на чл.19 ЗГР от М. на П.а.

Недоволна от така постановеното решение, ищцата обжалва същото в отхвърлителната му част като неправилно и необосновано. На релевираните снования моли за отмяната му и за постановяване на решение, с което съдът да уважи искът й за промяна на фамилното име.

В с.з., лично и чрез процесуално представляващият я по пълномощие адв. Маринов, въззивницата заявява, че поддържа жалбата си. В подкрепа на искането си ангажира гласни доказателства, допуснати от съда. В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна – Община Разград , не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност . При редовност в призоваването, не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по същество на жалбата с.з. В заключения, в с.з. РОП поддържа становище за основателност на жалбата. Като подадена в срок, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от легитимиращи интерес от обжалването страни, жалбите са допустими. Разгледани по същество, жалбата е неоснователна. противно Въз основа на всестранно изяснената по делото фактическа обстановка, съответно на закона и на установените по делото обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че по отношение на молителката не са налице визираните в разпоредбата на чл.19, предл.V във вр. с чл.14 ЗГР предпоставки, позволяващи и предполагащи необходимостта от промяна на фамилното й име. В мотиви към решението си първоинстанционният съд е обективирал подробни съждения досежно значимостта на личното право на име, както и досежно формирането на фамилното такова. Принципно, съжденията са правилни и обосновани от конкретно, и безпротиворечиво установените по делото факти. Които в съвкупността си, относимо към заявената с исковете защита, не сочат наличие на визираните в чл.19 ЗГР предпоставки. Депозираните пред тази инстанция гласни доказателства не дават основание на съда да приеме за установена фактическа обстановка, различна от установената такава пред първоинстанционния съд.

В настоящото въззивно производство е спорен въпроса относно наличието на важни обстоятелства, обуславящи промяна на фамилното име на молителката от М. на П.а. Интересът си от исканата промяна във фамилното й име, жалбоподателката мотивира с желанието да продължи фамилията - П.и, с която приживе са били известни нейните дядо и прадядо.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал.1 от ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащино име на бащата с наставка –ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. В случая, в съвкупността си доказателствата сочат на това, че фамилното име на въззивницата – М., е формирано при спазване на тези императивни правила - от фамилното име на нейния баща А.К.М.. С това фамилно име е записан и нейният по голям брат. Фактът, че последният е подал към дата на настоящото въззивно производство молба за промяна на фамилното си име, е ирелевантен, доколкото по този въпрос няма постановен и влязъл в сила, респ. ползващо със сила на пресъдено нещо съдебен акт. Т.е., по делото не се следва за установено като важна причина, налагаща промяна във фамилното име на жалбоподателката, различието на същото с фамилията на останалите членове на семейството й по произход.

Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал.1 от ЗГР за допускане на исканата промяна се обуславя от наличието на поне една от предпоставките, предвидени в тази норма – името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, което не се твърди в настоящия случай, или важни обстоятелства да налагат това.

В закона няма легално определение кои обстоятелства са важни, като в съдебната практика е прието, че преценката относно тяхното наличие във всеки отделен случай е конкретна. По смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР, важни са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като преценката следва да бъде обвързана с нормативните изисквания за образуване на имената на физическите лица, предвидени в чл. 9, чл. 13 и чл. 14 от ЗГР. Наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР може да се обсъжда само и единствено, ако става въпрос за промяна на име по смисъла на посочената правна норма. Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗГР е императивна и тя рефлектира върху останалите норми на закона. Действията на съда в производство по глава ХV ГПК са изцяло обвързани от нея. Това означава, че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem, т.е. съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл. 9, ал. 1 от същия закон.

Правото на име е нематериално, абсолютно, лично право, то носи информация за произхода на лицето и е един от основните индивидуализиращи белези на всяко физическо лице, включително е и част от правния ред и правната сигурност. Допускането на исканата промяна в конкретният случай, би довела до промяна на информацията за произхода на лицето, каквато съгласно закона дава фамилното име, и то при наличието на известен баща – обстоятелство, което се установява по безспорен и категоричен начин от представеното удостоверение за раждане. Допускането на промяната би довело и до неяснота и объркване по отношение произхода й , доколкото имената й няма да съответстват на родителя й по баща.

Що се касае до изразеното желание на молителката да носи фамилното име на дядо си по бащина линия, то следва да бъде отбелязано, че колкото и хуманни да са тези съображения и същите да се основават на моралната й преценка за родова принадлежност, промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Изложените съображения, че прародителите по бащина линия са били известни в обществото с фамилията П.и не представляват важни обстоятелства, обуславящи промяната на фамилното име на въззивницата.

Съобразно изложените правни аргументи, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предвидените от законодателя обективни предпоставки за промяна на фамилното име на молителя, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Първоинстнационният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, в обжалваната част, поради което същият следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора, разноски на жалбоподателят не се дължат.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №462/10.ХІІ.2018г. по гр.д.№2144/2018 по описа на РРС в обжалваната част, с която предявеният М.А.М. *** иск за промяна на фамилното й име от М. на П.а, отхвърлен като неоснователен.

В останалата част, като необжалавано решението на РРС е влязло в сила.

Решението е окончателно и и по арг. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР