РЕШЕНИЕ

№ …….. / 22.02.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На четвърти февруари, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 318 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.С.И. и С.Г.С., подадена чрез пълномощник, против решение № 190 / 23.11.2018г., постановено по гр.д. № 206 / 2018г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлен предявеният от тях ревандикационен иск за признаването им за собственици и осъждане на М.Д.И., Н.С.Т. и Т.С.Т. да отстъпят собствеността и предадат владението на изба №1 в блок „Малина“, вх.А, находящ се в гр.Кубрат, ул.“Юрий Гагарин“ №5, с полезна площ 7,87кв.м., разположена вляво от стълбището на входа, в дъното на коридора на избените помещения, при граници: ляво – калкан на съществуващата сграда, дясно – изба №1, пред избената врата – площадка, като принадлежност към собствения на ищците апартамент №1, находящ се в същия блок. В жалбата е изложено възражение за необоснованост на съдебното решение поради несъобразяването на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. Молят съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание поддържат въззивната жалба.

Постъпил е писмен отговор от М.Д.И., Н.С.Т. и Т.С.Т., подаден чрез пълномощник, в който заявяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Молят съда да потвърди решението на КРС. В съдебно заседание поддържат изразеното становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: на 1.10.1984г. ищците М.И. и С.С. закупили от Общински народен съвет гр.Кубрат апартамент №1 с площ 85,55кв.м., находящ се в гр.Кубрат, ул.“Гагарин“ №5, жилищен блок „Малина“, вх.А, ет.1, заедно с избено помещение № 1 с полезна площ 7,82кв.м. За продажбата е съставен договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, в който за съседи на избеното помещение отляво не е отразен обект, а от дясно е посочено избено помещение № 1, собственост на държавата. В оценителния протокол, приложен към заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, избеното помещение също е отразено с площ 7,82кв.м. и с тази площ е извършено ценообразуването на апартамента, избата и процента общи части от сградата, послужило за сключване на договора за продажба. Вещото лице е направило измерване на ползваното към настоящия момент избено помещение от ищците и е установило, че реалната му площ е 7,73кв.м., т.е. с 0,09кв.м. разлика, която е в границите на допустимата грешка предвид неравните мазилки по стените на помещенията.

На 29.11.1984г. ответницата М.И. и съпругът й С. И. закупили от Общински народен съвет гр.Кубрат апартамент №5 с площ 85,55кв.м., находящ се в гр.Кубрат, ул.“Гагарин“ №5, жилищен блок „Малина“, вх.А, ет.3, заедно с избени помещения № 1 и 2 с полезна площ 14,18кв.м. За продажбата е съставен договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, в който за съседи на процесното избено помещение № 1 са посочени: ляво – изба №1, собственост на ищеца С.С., а отдясно не е посочен съсед. В оценителния протокол, приложен към заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, двете избени помещения са отразени с площ 14,18кв.м. без посочване на граници и съседи и с тази площ е извършено ценообразуването на апартамента, избата и процента общи части от сградата, послужило за сключване на договора за продажба. Вещото лице е направило измерване на ползваните към настоящия момент две избени помещения от ответниците и е установило, че реалната площ на спорното избено помещение е 7,52кв.м., а на другото – 6,94кв.м., като по този начин общата площ на владените от ответниците избени помещения е 14,46кв.м., т.е. с 0,28кв.м. разлика, която е в границите на допустимата грешка предвид неравните мазилки по стените на помещенията.

С допълнително заключение вещото лице установява съответствието на останалите избени помещения в жилищния блок към прилежащите им апартаменти, които са били прехвърлени от ОНС на физически лица чрез договори за покупко-продажба (приложени към заключението).

Спорът е относно фактите по делото и по-конкретно относно обстоятелството към кой апартамент е принадлежащо избеното помещение, обозначено на скицата на вещото лице като помещение Е, находящо се вляво от стълбището на входа, в дъното на коридора на избените помещения, при граници: ляво – калкан на съществуващата жилищна сграда, дясно – изба №1. Породен е от факта, че в продажбените договори на двете страни в съдебния спор се повтаря избено помещение №1, в оценителните протоколи за ценообразуване на жилищата и прилежащите им помещения липсват граници на избените помещения, както и че номерацията на вратите на част от избените помещения в жилищния блок не съответства на номерацията на апартаментите.

Жалбоподателите правят възражение, че районният съд не е отчел правилно описаните граници на избите в двата договора за продажба, за които считат, че са доказателство за тяхното твърдение. Въззивният съд не споделя направеното оплакване. В договора от 1.10.1984г. за продажба на държавен имот на ищците избеното помещение е описано с граници: дясно - №1, собственост на държавата, ляво – няма описание. В следващия договор от 29.11.1984г. за продажба на държавен имот на ответниците границите на избено помещение № 1 са описани, както следва: ляво – изба №1, собственост на ищеца С.С., а отдясно не е посочен съсед. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че границите и съседите на даден обект се описват с посоки, заставайки с лице пред него. При това положение се налага извод, че продаденото на ищците избено помещение се намира от лявата страна на придобитата от ответниците изба. Дясната граница на описаната в договора на ищците изба е отразена като държавна собственост, което кореспондира с обстоятелството, че ап.№5 на ответниците, заедно с прилежащите му части, все още е бил държавен (ведомствен) към 1.10.1984г. В договора на ответниците от 29.11.1984г. лявата граница на избено помещение №1 е описана като избено помещение на С.С., което кореспондира с факта, че ищците вече са били закупили ап.№1 с прилежащото избено помещение. Така, макар и непълно, описанието на избените помещения в двата договора за продажба е индиция относно това коя от страните какво мазе е придобила, а именно – описаното в договора на ищците избено помещение е отбелязаното като помещение Ж от скицата на вещото лице, а описаното в договора на ответниците избено помещение е това, отбелязано като помещение Е на същата скица и което е предмет на съдебния спор.

В подкрепа на горния извод вещото лице е дало заключение за идентичност на придобитата от ищците изба с помещение Ж от скицата с позоваването на съответствието в площта на реално измерената квадратура на избата на ищците и описаната в техния договор и предшестващия го оценителен протокол, като разликата е в границите на допустимата грешка. Реално измерената обща площ на двете ползвани от ответниците изби също съответстват с незначителна разлика на площта, описана в договора от 29.11.1984г. и оценителния протокол за продажбата на тяхното жилище. С допълнителното заключение не се правят изводи, различни от направените с основаното заключение, поради което възражението в жалбата за неговото незачитане е неоснователно.

Фактът, че св.Рейхан Ахмедов като наемател на апартамент №1 преди продажбата му на ищците е ползвал спорното избено помещение в края на избения коридор, не опровергава горните изводи. Фактическото ползване на едно избено помещение не може да бъде доказателство за принадлежността му към определен апартамент. Липсва представен договор за наем, от който да се установи коя е предоставената му изба, а е възможно самият свидетел да е ползвал изба, различна от предадената му за ползване. Показанията на св.Т. И. не са надеждни, доколкото същата преразказва събития, които е чула от ищцата М.И.. Св.П. Д. обяснява, че процесното избено помещение първоначално е ползвано от св.Рейхан Ахмедов, а по-късно е закупено от ответниците, които го ползват и до настоящия момент. От нейните показания се установява още, че ищците ползват съседното на спорното помещение.

Съпругът на М.И. – С. И., е починал на 21.03.2006г. и негови наследници са М.И. и двете им деца Н.Т. и Т.Т. – ответници по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Оплакванията в нея се отнасят до фактите, които въззивният съд намира за правилно установени от първостепенния съд. Принадлежността на процесното избено помещение, обозначено на скицата на вещото лице като помещение Е, находящо се вляво от стълбището на входа, в дъното на коридора на избените помещения, при граници: ляво – калкан на съществуващата жилищна сграда, дясно – изба №1, се установява към апартамент №5, собственост на ответниците от момента на закупуването му – 29.11.1984г. След смъртта на С. И., собствеността на неговия дял от закупения имот с прилежащото избено помещение е преминала по силата на наследственото правоприемство на неговата съпруга и децата му. Първата ответница осъществява владението за себе си и за втория и третия ответник.

След като ищците не са собственици на процесното помещение и ответниците го владеят на годно правно основание, предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски във въззивното производство. С оглед изхода от правния спор такива се дължат на М.И., която е представила доказателство за изплатено адвокатско възнаграждение в размер 300лв. за процесуално представителство във въззивното производство. М.И. и С.С. следва да бъдат осъдени да й заплатят тази сума.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 190 / 23.11.2018г., постановено по гр.д. № 206 / 2018г. по описа на РС Кубрат.

Осъжда М.С.И. и С.Г.С. да заплатят на М.Д.И. сумата 300лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР