РЕШЕНИЕ

№ …….. / 22.02.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На четвърти февруари, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 1 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпили са въззивни жалби от И.Д.С. и Н.Д.С., подадени чрез пълномощник, против решение № 307 / 11.10.2018г., постановено по гр.д. № 797/2018г. по описа на РС Разград, с което всяка от жалбоподателките е осъдена да заплати на „Делта кредит“АДСИЦ гр.София сума от по 784,15лв., представляваща главница по задължение, поето от техния наследодател към „Делта кредит“АДСИЦ по споразумение от 8.10.2013г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумите, както и обезщетение за забава в размер по 200,34лв. за периода 8.05.2015г. – 10.11.2017г. В двете жалби е изложено възражение за недължимост на сумите поради липса на изричен акт от кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Всяка от жалбоподателките моли съда да отмени решението в частите, с която е осъдена да заплати горните суми. В съдебно заседание жалбите се поддържат от упълномощения процесуален представител.

Постъпили са писмени отговори от „Делта кредит“АДСИЦ по всяка от жалбите, подадени чрез пълномощник, в които заявява становище за тяхната неоснователност. Въззиваемият моли съда да потвърди решението на РРС.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следната фактическа обстановка, идентична с тази, установена от районния съд: на 8.10.2013г. Д.С.И.е сключил споразумение с ищеца „Делта кредит“АДСИЦ (предишно наименование „Алфа кредит“АДСИЦ), с което е направил признание за съществуването на задължение в размер 1 759,82лв. От текста на споразумението се установява, че съгласно сключен на 5.09.2008г. договор за продажба на вземания със страни „Бългериън ритейл сървисиз“АД и „Алфа кредит“АДСИЦ, ищецът в настоящото производство е придобил вземане срещу Димитър Илиев, представляващо неплатени суми по договор от 27.02.2006г. за потребителски кредит, първоначално договорен с „Юробанк И Еф Джи България“АД. Страните по споразумението са се договорили, че длъжникът ще изплати заздължението си на 32 броя ежемесечни вноски от по 55лв., считано от м.октомври, 2013г. Крайният срок на погасяване на задължението е фиксиран на 27.06.2016г. Договорено е, че при неизпълнение на някое от условията за погасяване на дълга от страна на длъжника, кредиторът има право без покана и без предизвестие да обяви за изискуема цялата неизплатена сума.

От представеното извлечение от кредитната сметка на Д.И.при „Бългериън ритейл сървисиз“АД се установява, че към 5.09.2008г. задълженията на кредитополучателия възлизат в общ размер 1 759,82лв., от които 1 462,60лв. главница и 297,22лв. лихви.

Д.С.И.е починал на 10.11.2017г. и е оставил за свои наследници дъщерите си И.Д.С. и Н. Д.В. – ответници в съдебното производство.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи, съобразени с изложеното във въззивната жалба оплакване: С ТР 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че когато по силата на чл.60 ал.2 ЗКИ банката-кредитор е поискала издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК в хипотеза на предсрочно изискуем кредит поради неплащане на една или повече вноски, предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С тълкувателното решение се приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Трайна и последователна е съдебната практика и по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост и в случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред, извън заповедното производство.

Независимо от обстоятелството, че ищецът не е банка, а кредитор, чиито права са възникнали в резултат на цедиране на вземането по банковия кредит, даденото в ТР разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит, който по същността си е договор за заем, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочено парично задължение по споразумение, сключено след цедиране на банковия кредит. Ако се приеме противното, всяко дружество-цесионер, различно от банкова институция, би било поставено в привилегировано положение спрямо банката, а кредитополучателите биха били поставени в по-неблагоприятно положение спрямо това, което са имали по договора за банков кредит.

Предвид изложените съображения, предсрочната изискуемост в случая не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия, че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в споразумението предварителна уговорка, че при неизпълнение на договорените условия за изплащане на дълга съобразно определените вноски кредитът става изискуем и без кредиторът да уведомява длъжника, не поражда действие. Необходимо е кредиторът изрично да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да достигне до длъжника.

По делото не се оспорват обективните предпоставки за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо. Спори се относно наличието на надлежно изявление на кредитора, доведено до знанието на длъжника. По делото липсват доказателства, установяващи отправянето на такова волеизявление от „Делта кредит“АДСИЦ до Димитър Илиев, както и до ответниците по делото. С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът не е установил по реда на главното и пълно доказване надлежно и предхождащо предявената искова молба връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

В общото исково производство обаче съдът е длъжен да съобрази всички новонастъпили факти от значение за спорното право, съгл. чл.235 ал.3 ГПК. Предявената искова молба обективира нарочното волеизявление на кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост на цялото непогасено вземане. Изявлението е предшествано от неизпълнение на кредитополучателя и неговите наследници, за което по делото няма спор. При това положение следва да се приеме, че предсрочната изискуемост като форма на изменение на договорната връзка е надлежно възникнала в хода на висящия процес. Отделно от горното следва да се посочи, че предвид настъпването на уговорения краен срок за погасяване на задължението, е настъпила и редовната изискуемост на цялото вземане.

Ответниците по силата на наследственото правоприемство дължат заплащането на цялото задължение, съобразно наследствените си части, за размера на които страните не въвеждат спор.

Като е достигнал до същия правен извод, макар и въз основа на различни основания, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Въззиваемият претендира присъждане на деловодните разноски, направени в производството пред окръжния съд. Същият е заплатил за процесуално представителство пред въззивния съд сумата 447,96лв., установено с анекс за договореното възнаграждение с приложение към него, фактура и платежно нареждане. Жалбоподателите правят възражение за прекомерност. Съобразно цената на отделните искове, предявени срещу всеки от двамата ответници, дължимото адв.възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.1 в.в. с чл.2 ал.5 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения е в размер по 300лв. за всеки от тях или в общ размер от 600лв. Изплатеното такова е под минималния размер, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава решение № 307 / 11.10.2018г., постановено по гр.д. № 797/2018г. по описа на РС Разград.

Осъжда И.Д.С. и Н.Д.В. да заплатят на „Делта кредит“АДСИЦ сумата 447,96лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

НР

2.