РЕШЕНИЕ

№ …….. / 28.02.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На единадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 5 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ОП“Паркстрой“, представляван от директора В.Стоянов, против решение № 364 / 8.11.2018г., постановено по гр.д. № 1406/2018г. по описа на РС Разград, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 68/17.07.2018г. на директора на предприятието за налагане на дисциплинарно наказание забележка на И.Х.Д.. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение поради несъобразяване със събраните пред районния съд доказателства и постановяването му в противоречие с процесуалния закон поради непредставяне на доказателства от ищцата, по отношение на които носи доказателствената тежест. Жалбоподателят моли съда да отмени решението, като се произнесе по същество на спора. В съдебно заседание поддържа изложеното в жалбата становище.

Въззиваемата И.Х.Д. не е подала писмен отговор в предоставения й срок. В съдебно заседание жалбата се оспорва от упълномощения представител, който поддържа становище за правилност и законосъобразност на решението на РС Разград. Моли въззивния съд да го потвърди.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: И.Д. работела в Общинско предприятие “Паркстрой“ на длъжност „Работник озеленител“. Към 22.05.2018г. същата била зачислена в групата, чийто пряк ръководител била св.Пепа Василева.

На 22.05.2018г. групата работела на зелените площи на площад „Ларго“ в гр.Разград. Началото на работното време било в 7,30ч. в базата на предприятието и в 7,40ч. работниците се придвижили до площада с инструментите си, където започнали да работят по поставените им задачи. И.Д. дошла един час по-късно и се включила в работния процес. По тези факти няма противоречия в събраните доказателства, няма и спор между страните.

Противоречие е налице в свидетелските показания във връзка с последващите събития. Св.Василева твърди, че направила забележка на ищцата, че не плеви зелените площи, както трябва. Св.Е. К. – работник в същата група, заявява, че не е видяла пререкания между И.Д. и П. В., както и че работата, която вършела ищцата, била да събира отрязаните храсти от друг работник. Когато Ек.Кънчева отишла да поиска инструмент, който се намирал у ищцата, последната възразила и я попитала защо не са взели инструмент и за нея. По-късно на място дошъл директора на предприятието В.С. и свидетелката видяла, че И.Д. ръкомахала, докато разговаря с него, но не е чула какво говорят. Св.К. А. потвърждава фактите, посочени от св.К., като допълва, че възприела караница между ищцата и директора на предприятието, без да конкретизира какво точно е чула – била е на отдалечено място. Св.М. – ръководител на друга група работници, които същия ден извършвали дейности на площада, заявява, че видял И.Д. и по негова преценка тя била неадекватна. Казал й да изхвърли хартия от мястото на работа, а тя го попитала защо трябва тя да свърши тази работа. Говорела му на висок тон и недоволството й привлякло вниманието на минаващите граждани.

Малко по-късно същия ден И.Д. отишла на преглед при личния си лекар св.Карагьозова. За прегледа е издаден амбулаторен лист № 45662 от 22.05.2019г., в който е вписана анамнеза висока температура, остра суха кашлица. Поставена й е диагноза остър бронхит, неуточнен. Въз основа на извършения преглед е издаден болничен лист № Е 20176613916 от 22.05.2018г. с режим за лечение домашен – стаен, за периода от 22.05.2018г. до 31.05.2018г. В съдебно заседание законният представител на ответното дружество прави признание, че не е предприел процедура по обжалване на болничния лист. Болничният лист е придобил стабилитет и се ползва с доказателствена сила относно отразените в него факти.

На 23.05.2018г. св.П. В. депозирала доклад пред директора на ОП“Паркстрой“ относно трудовата дисциплина на И.Д. от предходния ден. Отразила е, че ищцата е дошла с един час закъснение с обяснението, че се е успала. Не е носела необходимите инструменти и ръкавици. В. й направила забележка, след което Д. станала агресивна, започнали разправии, заплахи, че се заяжда с нея и че ще ги съди. Конфликтът привлякъл вниманието на преминаващите граждани. И.Д. заявила, че повече няма да работи и че отива да вземе болничен лист.

С разпореждане от 28.05.2018г., поставено върху доклада на св.Василева, директорът на ответното дружество е разпоредил проверка, в хода на която са снети писмените обяснения на ищцата. Липсва изрична писмена покана от работодателя за даване на обяснения, от която да е видно с какви точно обстоятелства е запозната работничката и по повод на които е приканена да напише обяснения. В заповедта за налагане на наказание работодателят е отбелязал, че работничката е извикана да даде писмени обяснения относно изложеното в доклада на Пепа Василева. Този факт не се оспорва от ищцата. Поради това съдът приема, че И.Д. е била запозната единствено с доклада на св.Василева и е поканена да даде обяснения във връзка с изложените в него факти – закъснението за работа, разговорът между нея и Пепа Василева и отиването на ищцата на преглед за снабдяване с болничен лист.

Писмените й обяснения са регистрирани при работодателя на 10.07.2018г. Същата обяснява, че на 22.05.2018г. е пристигнала на работа в 8,10ч. и на въпроса на прекия ръководител защо е закъсняла, е отговорила, че не се чувства добре. Св.М. я обвинил, че е алкохоличка. Д. поискала да отиде на лекар, но св.Василева не я пуснала и й казала, че се преструва на болна. Работничката не я послушала и отишла на лекар. Разговорът привлякъл вниманието на преминаващите хора. По-късно дошъл и директорът, на когото св.Василева заявила, че ищцата не ставала за нищо и не може да работи. Директорът предупредил И.Д., че ако има следващ подобен случай, няма да работи повече в предприятието.

Със заповед № 68/17.07.2018г. директорът на ОП“Паркстрой“ наложил на И.Д. дисциплинарно наказание забележка. В обстоятелствената част на заповедта са изложени фактите от доклада на Пепа Василева. Посочено е още, че е извършена проверка от работодателя, в хода на която е установено, че работничката е представила болничния лист на 23.05.2018г. Снети са обясненията на други работници и служители, между които разпитаните свидетели М.М., Ек.К. и К.А.. Отразено е обяснението на М.М. относно конфликта между него и ищцата. В диспозитива на заповедта са посочени следните нарушения на трудовата дисциплина: закъснение за работа с един час – нарушение на чл.187 ал.1 т.1 пр.1 КТ; преждевременно напускане на работа – нарушение на чл.187 ал.1 т.1 пр.2 КТ; неуплътняване на работното време, водещо до некачествено изпълнение на поставените задачи – нарушение на чл.187 ал.1 т.1 пр.4 КТ; неколегиално и неетично отношение към прекия ръководител и колегите – нарушение на чл.34 от Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието; непристойно поведение на публично място спрямо пряк ръководител, с което е уронила престижа на предприятието и ръководителя си пред подчинените му и външни лица – нарушение на чл.15 ал.1 от Етичния кодекс на служителите в ОП“Паркстрой“.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Съдът не споделя възражението на работодателя относно неправилно прилагане от районния съд на чл.9 от Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно нормативното правило, залегнало в тази разпоредба, болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Медицинските документи по делото сочат, че временната неработоспособност е била установена при преглед на 22.05.2018г., когато е съставен амбулаторен лист за преглед № 45662 от същата дата. Болничен лист № Е 20176613916 е издаден също на 22.05.2018г. с посочена начална дата на временна неработоспособност 22.05.2018г.

Разпоредбите на чл.9 ал.1 изр.2-4 от същата Наредба не са относими към фактите по конкретното дело. В тях са регламентирани случаите, в които компетентните медицински органи са констатирали състоянието не в момента на настъпването на временната неработоспособност, а в по-късен момент. В тази хипотеза не се допуска издаване на болничен лист за минало време, като допустимите изключения са изрично регламентирани. В разглеждания случай временната неработоспособност е констатирана своевременно на деня на настъпването й 22.05.2018г. и болничният лист с определен домашен режим на лечение е издаден същия ден. Следва само да се добави, че ако у работодателя са възникнали съмнения относно законосъобразността при издаване на болничния лист, същият е разполагал с възможността да го оспори по съответния административен ред, което не е сторил.

През призмата на така направеното уточнение следва да се разгледат първите три нарушения на трудовата дисциплина, посочени в атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В случаите, когато работникът или служителят е възпрепятстван да се яви на работа поради заболяване, което е удостоверено с надлежен документ, издаден от компетентния здравен орган, който е разрешил ползването на отпуск поради временна неработоспособност с болничен лист и този документ е представен на работодателя преди връчването на заповедта за дисциплинарно наказание, не са осъществени съставите на дисциплинарните нарушения по чл.187 т.1 пр.1 КТ – закъснение за работа, по чл.187 ал.1 т.1 пр.2 КТ – преждевременно напускане на работа и по чл.187 ал.1 т.1 пр.4 КТ – неуплътняване на работното време. В тези случаи работникът не е длъжен да се явява на работа, тъй като има право на законоустановен отпуск поради временна неработоспособност, разрешен му от здравните органи, съгл. чл.162 КТ. Дисциплинарното наказание, наложено на работничката за посочените по-горе действия на основание чл.187 ал.1 т.1 пр.1, 2 и 4 КТ, е незаконосъобразно.

Районният съд не е разгледал останалите две нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата. Първостепенният съд е имал задължение да изложи мотиви относно всички посочени в заповедта нарушения и като не го е направил, е допуснал процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено от въззивния съд.

Посочения в доклада на св.Василева конфликт между нея и ищцата работодателят е квалифицирал като непристойно поведение на публично място спрямо прекия ръководител, с което е уронила престижа на предприятието и ръководителя пред подчинените му и външни лица – нарушение на чл.15 ал.1 от Етичния кодекс на служителите в ОП“Паркстой“. Разпоредбата вменява в задължение на служителя да следва поведение, което не уронва престижа на предприятието както при изпълнение на служебните му задължения, така и в обществения му живот. Действията на работничката не могат да се разглеждат като такива във връзка с изпълнение на служебните задължения предвид представения болничен лист. Поведението й следва да се прецени с оглед втората хипотеза на чл.15 ал.1 от Етичния кодекс – като част от обществения й живот. Посочено бе по-горе, че са налице съществени противоречия в събраните гласни доказателства относно действията на ищцата във времето от появата й на площад “Ларго“ до напускането на работната група за посещение на личния лекар. Така св.Мустафа твърди, че конфликтът, който привлякъл вниманието на минаващите граждани, бил между него и ищцата. Св.Кънчева пък посочва, че не е видяла ищцата да се кара с прекия си ръководител. Кънчева и Ариф свидетелстват, че И.Д. ръкомахала, докато разговаряла с директора на предприятието В.Стоянов. Пепа Василева заявява в с.з., че е направила забележка на ищцата относно недобре свършена работа, но не твърди, че между нея и Д. е възникнал конфликт, който да е възприет от минаващи граждани. При положение, че тежестта за пълно главно доказване на фактите относно твърдяното дисциплинарно нарушение е на работодателя, съдът приема при така събрания доказателстван материал, че не е доказано нарушение на трудовата дисциплина на чл.15 ал.1 от Етичния кодекс от ищцата спрямо прекия й ръководител Пепа Василева.

Последното нарушение в обжалваната заповед е за неколегиално и неетично отношение на работничката към прекия ръководител и колегите – нарушение на чл.34 от ПВТР на ОП „Паркстрой“. Преценката за нарушение, свързано с отношението към прекия ръководител, бе обсъдено във връзка с анализа на горното нарушение и доколкото в заповедта не се посочват различни факти за нарушение на чл.34 от ПВТР, горните изводи за липса на нарушение следва да намерят приложение и по този пункт от заповедта.

Що се отнася до констатацията на работодателя за неколегиално и неетично отношение на работничката към останалите й колеги, съдът намира следното: подобно нарушение на трудовата дисциплина не е посочено в доклада на Пепа Василева, с който е запозната работничката и който е послужил за начало на дисциплинарната процедура. С подобни факти и обстоятелства ищцата не е била запозната в хода на тази процедура и работодателят не е изискал обяснения от нея в тази насока. Съгласно императивната норма на чл.193 ал.2 КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В съдебната практика трайно е установен принципът, че дисциплинарното наказание е законно, когато е спазена процедурата по чл.193 КТ само за част или са установени само част от нарушенията, за които е наложено, стига наказанието да им съответства по тежест. Това означава, че нарушението на чл.34 от ПВТР на ОП „Паркстрой“, вменено на ищцата, не следва да се разглежда по същество, защото в тази част работодателят не е спазил процедурата на чл.193 КТ. Ако с останалата част от заповедта дисциплинарната отговорност е законосъобразно ангажирана, тогава наказанието би могло да бъде наложено съобразно тежестта само на установените нарушения. В настоящия случай обаче се установява точно обратното – заповедта относно налагане на дисциплинарното наказание забележка за останалите нарушения е незаконосъобразна.

Решението на районния съд е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено. Съдът намира за необходимо да обсъди изразеното във въззивната жалба становище на работодателя, че така постановеното решение би затвърдило усещането за безнаказаност на работниците и служителите, защото всеки от тях би могъл да извършва нарушения на трудовата дисциплина, след което да се снабди с болничен лист, с който да осуети търсенето на дисциплинарна отговорност за действията му. Работодателят не се е възползвал от вмененото му от закона право да оспори представения болничен лист в административна процедура в съответните срокове. Същият не е изпълнил и задължението си по чл.193 КТ по отношение на всички нарушения, които счита, че работничката е извършила, по-конкретно по отношение на това по чл.34 ПВТР на предприятието. Горното сочи, че ответникът е разполагал с правни средства за защита на твърдяното от него право да ангажира дисциплинарната отговорност на ищцата, които обаче не е използвал. Съдът е правораздавателен орган, който постановява актовете си въз основа на събраните пред него доказателства и не разполага с правомощия да постановява различен резултат, само за да се постигне превенция спрямо останалите работници. Подобни действия биха нарушили принципа на върховенството на закона, който е установен във висш обществен интерес и нарушаването именно на този принцип би довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт.

Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски във въззивното производство. Предвид изхода от правния спор, такива се следват в полза на ищцата. Същата е заплатила възнаграждение за адвокат в размер 500лв. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати тази сума.

Водим от горното, съдът

РЕШИ :

Потвърждава решение № 364 / 8.11.2018г., постановено по гр.д. № 1406/2018г. по описа на РС Разград.

Осъжда ОП“Паркстрой“ гр.Разград, представляван от директора В.Стоянов, да заплати на И.Х.Д. сумата 500лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР