РЕШЕНИЕ

№ 58 / 18.01.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На осемнадесети януари, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 6 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.435 ал.1 т.3 ГПК.

Образувано е по жалба на М.П.М. – взискател по изпълнително дело № 96/2007г. по описа на ДСИ при РС Разград, с която обжалва постановление от 8.11.2018г. за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на дължимата текуща издръжка в полза на жалбоподателя, поради навършване на пълнолетие. Жалбоподателят твърди, че длъжникът не е изпълнявал редовно задълженията си и има пропуснати девет вноски за минало време.

Длъжникът П.М.Т. не е депозирал писмено възражение в предоставения му от ДСИ срок.

Държавният съдебен изпълнител е представил писмени мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като прекратяването на изпълнителното производство се отнася само за текущата издръжка, която следва да се прекрати поради навършването на пълнолетие на детето, съгл. чл.150 СК, а ако има дължима издръжка за минало време, тя остава като общо задължение.

Съдът, след преценка на събраните в изпълнителното производство доказателства и извършените от съдебния изпълнител действия, констатира следната фактическа обстановка: изпълнителното производство е образувано по представен изпълнителен лист от 13.07.2007г. на РС Разград, с който длъжникът П.Т. е осъден да заплаща на малолетното си дете М.М. чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер 50лв., считано от 4.04.2007г. до настъпване на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. С нов изпълнителен лист от 8.11.2012г. на РС Разград издръжката е увеличена на 120лв., считано от 24.08.2012г.до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Междувременно, на 14.04.2009г. взискателят чрез своята майка е подал молба до кмета на Община Разград за изплащане на присъдената ежемесечна издръжка в полза на детето от държавата. Тъй като предпоставките за това са били налице, взискателят е започнал да получава дължимата ежемесечна издръжка от Община Разград по реда на Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

Впоследствие длъжникът е изпълнил част от задължението си, като е изплатил издръжка за определен период от време, за което има данни по изпълнителното дело. Действията му са наложили прекратяване на изплащането на издръжката от Община Разград, за което ДСИ е издал разпореждане от 13.12.2013г. С молба от 7.11.2014г. Община Разград е поискала ДСИ да предприеме действия за събиране на платените от общината вместо длъжника суми, като е представила справка за тях, от която се установява, че размерът им е 4 137,26лв. за периода 28.07.2008г.-6.12.2013г.

М.М. е депозирал чрез своята майка уведомление до ДСИ на 10.01.2014г. относно получена от длъжника издръжка в размер 3 499,54лв. (без посочване на периода на дължимост), и сумата 600лв. за месеците юли-ноември, 2013г. Заявил е, че за м.декември, 2013г. и за м.януари, 2014г. длъжникът не е извършил плащания. За платените суми са представени и вносни бележки от длъжника.

С обжалваното постановление от 8.11.2018г. съдебният изпълнител е констатирал, че взискателят е навършил пълнолетие – роден е на ***г. и на основание чл.150 СК е прекратил изпълнителното производство по отношение на дължимата текуща издръжка на М.М..

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи: жалбата е допустима като подадена от взискател в изпълнителното производство, в предвидения от закона срок и против акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.435 ал.1 т.3 ГПК.

По същество е основателна.

От доказателствата по изпълнителното дело се установява, че суми срещу задължението са постъпвали от длъжника, но неравномерно. Общината е изплащала в определен период от време – от 2008г. до 2013г. присъдената издръжка, като по първия изпълнителен лист е превеждала на взискателя цялата сума от 50лв., а по втория изпълнителен лист – за част от задължението – в размер на 60лв. на месец. По изпълнителното дело не се съдържат данни каква част от дължимата издръжка е изплатена и дали остава неизплатена част. Предвид горното не е възможно да се установи дали действително е останало задължение за длъжника за плащане на девет месечни вноски, каквото е твърдението в жабата на взискателя. Липсва и справка относно натрупана лихва за забава.

От горните съображения се налага извод, че не е налице никоя от хипотезите на чл.433 ал.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, или ал.2 – за неговото приключване с изпълнение на задължението и събиране на разноските за изпълнението. От една страна, задължение на съдебния изпълнител е да извърши справка дали длъжникът е изпълнил в цялост своето задължение към взискателя, каквато по делото липсва. От друга страна, по молбата на Община Разград за предприемане на действия от ДСИ за събиране на платените от нея вместо длъжника суми, такива не са предприети. Съгласно чл. 14 ал.1 и 2 Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за изплатената по реда на наредбата издръжка и длъжникът чрез съдебния изпълнител възстановява по бюджета на съответната община платената по реда на наредбата издръжка заедно със законната лихва, начислена за периода, през който е изплащана издръжката.

Взискателят е навършил пълнолетие на 14.01.2017г. и от този момент задължението на неговия баща за заплащане на издръжка на осн. чл.143 СК се прекратява, съгл. чл.150 СК. За преустановяването на нейното текущо заплащане за бъдещ период обаче не следва да се издава постановление за прекратяване, при положение, че по делото няма данни за цялостно покриване на задължението на длъжника за изминалия период и за възстановяване на платените от общината суми. В този случай констатацията, че няма да се събират суми от длъжника за издръжка след навършване на пълнолетие на взискателя, е въпрос по движението на неприключилото дело и съдебният изпълнител следва да го удостовери по реда на чл.434 ГПК, а не по чл.433, както и да предприеме необходимите действия към трети лица (работодател, банки и др.под.) за преустановяване на плащанията за бъдещия период от време до приключване на изп.производство със събиране на всички дължими суми.

Обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя постановление от 8.11.2018г., постановено по изп.д. № 96/2007г. по описа на СИС при РС Разград, за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на дължимата текуща издръжка от П.Т. в полза на М.М., поради навършване на пълнолетие на взискателя.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ГО/ЛС