РЕШЕНИЕ

№ гр. Разград, 22.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Светлана Лазарова, като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 22 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 402/03.12.2018 г., постановено по гр.д. № 664/2018 г. по описа на Районен съд Разград е прието за установено по отношение на Община Разград, ЕИК 000505910, адрес: гр. Разград бул. „Бели лом“ № 37а, че ищецът В.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** е собственик на имот с площ от 3136 кв.м./три хиляди сто тридесет и шест квадратни метра/ отразен със зелен цвят, както и между пунктираната черна линия на комбинирана скица /л.97а/, която да се счита неразделна част от решението, находящ се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор №62089.34.41 в землището на с. Раковски в местност Стари български гроб, целият с площ 46972 кв.м., представляващ лозе пета категория, номер при предходен план 034041 при граници: 62089.34.32; 62089.34.33; 62089.34.34; 62089.34.46; 62089.34.42; 62089.34.35; 62089.34.36; 62089.34.37; 62089.34.38; 62089.34.22; 62089.34.39; 62089.34.40; 62089.34.43 и 62089.12.28., като отхвърля иска до първоначално претендирания размер за площ от 3243 кв.м. като неоснователен. Община Разград е осъдена да заплати на В.Т.Б. сумата от 315 /триста и петнадесет/ лева разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в срока по чл.259 ГПК е подадена въззивна жалба от община Разград, представлявана от д-р Валентин Стефанов Василев в качеството си на кмет, в която първоинстанционното решение се обжалва, като незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с приложимия материален закон и несъответствие с фактите по делото, поради което се иска неговата отмяна. Излагат се подробни съображения.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С.Д., поддържа въззивната жалба и моли съда да постанови акт, с който да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. В случай, че съдът намери обжалваното решение за правилно посочва, че площта, за която следва да се признае ищецът за собственик е в размер на 2620 кв.м. посочена от вещото лице в заключението си.

Не се въвеждат нови доказателствени искания. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – В.Т.Б., чрез адвокат Марина Еринг – АК гр. Разград, със съдебен адрес:***, с който се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано постановено. Счита, че съдът е обсъдил доказателствата за всички правнорелевантни факти отразени в решението. Излага подробни аргументи.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител адвокат Марина Еринг, моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно постановено.

Не се въвеждат нови доказателствени искания. Претендират се разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която установителният иск е отхвърлен до пълния му предявен размер, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемият.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Районен съд Разград е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

За да постанови решението, Районен съд Разград е приел, че в процеса на доказване ищецът, сега въззиваем, на който принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), е установил чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба оригинерно придобивно основание – давностно владение на имот с площ 3136 кв.м. /три хиляди сто тридесет и шест квадратни метра/, находящ се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор №62089.34.41 в землището на с. Раковски, в местност Стари български гроб, целият с площ 46972 кв.м., представляващ лозе пета категория, номер при предходен план 034041 при граници: 62089.34.32; 62089.34.33; 62089.34.34;62089.34.46; 62089.34.42; 62089.34.35; 62089.34.36; 62089.34.37; 62089.34.38; 62089.34.22; 62089.34.39; 62089.34.40; 62089.34.43 и 62089.15.28.. Счел е, че претендираният имот в цялост явно е владян от ищеца, което се установява от гласните доказателства, като липсват данни същият да е бил внасян в ТКЗС, да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно да се причисли като имот по чл.19 ЗСПЗЗ. При това положение е приел, че не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ и не е общинска собственост, както и, че за него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 ЗС и давността остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд Разград, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, като се има предвид и следното.

Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правни сделки, по давност или чрез друг правен способ, предвиден в закона.

Предвид това, предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим, при установен от ищеца правен интерес от търсената искова защита - спор между страните за процесното субективно материално право. Въведеното от ищеца правно основание като правопораждащ процесното право на собственост юридически факт е придобивна давност въз основа на владение.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост - способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение на правния термин владение се извличат двата основни признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и субективен - държане на вещта като своя /animus/, които следва да са осъществени едновременно. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.(ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК постановено по т.д. № 4/2012 г.).

От приетите по делото доказателства се доказва по категоричен начин, че въззиваемият е започнал да упражнява фактическа власт върху имот с площ 3136 кв.м. /три хиляди сто тридесет и шест квадратни метра/, находящ се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор №62089.34.41 в землището на с. Раковски в местност Стари български гроб, целият с площ 46965 кв.м.. Упражняването й е започвало през различен период от време – 1978 г., 1993 г. и 2007 г, по отношение на отделните части, който образуват претендираната част от имот с идентификатор №62089.34.41. Самата фактическа власт е израз на волята и разбирането, че тази част от имота е негова собственост. Намерението на въззиваемия да държи имота за себе си е изразено по ясен (несъмнен) начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Установеното по делото цялостно поведение на владелеца - ищец не изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт върху имота, осъществявайки всички правомощия на собственика в рамките на установения срок на придобивна давност. Установено е по делото, че владението на ищеца е спокойно, явно е - фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован е научил за това и не е установено по скрит начин и тайно от предишен владелец. До горния извод, настоящият съдебен състав стигна след задълбочен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Н.Н.Р., М.С.Т.и Н.Х.Н., които настоящият съдебен състав кредитира в цялост, като непосредствени, конкретни, убедителни, взаимодопълващи се и еднопосочни. От тях по безспорен начин се установява, че въззивникът е започнал да упражнява фактическа власт върху претендираната част, както и, че нейното упражняване е продължило за период по-дълъг от десет години и продължава към момента на техните разпити. И тримата свидетели посочват ориентировъчно площта на претендираната част от ищеца – повече от 2 дка, около 3 дка и неговото местоположение – извън селото до гробищата, което кореспондира и със заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза и допълнителната такава, както и със заявеното от него в съдебните заседание. От показанията на свидетелите се установява по безспорен начин, че ищецът след като е започнал да владее имота, го обработвал, засявал с култури и друга растителност в продължение на повече от 10 години. Това се потвърждава и от приложените по делото договори за продажба на земя, за които съдът следва да подчертае, че не са в изискуемата от закона форма – нотариален акт, за да може с тях да се придобие правото на собственост върху посочените в тях лозя, но доказват намерението на ищеца да придобие тези недвижими имоти и да ги обработва като свой. От показанията на свидетелите Р. и Николов се установява, че упражняването на фактическа власт от страна на въззиваемия по отношение на процесното място е била необезпокоявана.

Според заключението на вещото лице по назначените съдебно-технически експертизи имот с идентификатор №62089.34.41 по кадастрална карта на с. Раковски е извън границите на урбанизираната територия на селото. Същият е бил извън границите на предходния план за регулация на с. Раковски одобрен със заповед № 51/1932 г., и е извън границите на настоящия план за регулация на селото одобрен със заповед № 338/1974 г.. Вещото лице е отбелязало, че посоченото по-горе се отнася и за всички разположени на територията на имот идентификатор №62089.34.41 и съществуващи към настоящия момент поземлени имоти „в съществуващи реални граници“ в т.ч. и процесният имот. Посочил е, че за първи път имот с идентификатор №62089.34.41 е заснет и нанесен в картата на възстановената собственост с начин на трайно ползване „лозови насаждения“, като „земя по чл.19 ЗСПЗЗ“. Горепосоченият имот в същите размери, местоположение, начин на трайно ползване и собственост е отразен в кадастралната карта на с. Раковски, одобрена със заповед № РД-18-38 от 10.07.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК – София. В заключението си е посочил, че реалната част от територията, която се обработва от въззиваемия е в размер на 2620 кв.м.. и, че не са налице записвания за собственици; не са установени данни за одържавяване, както и, че не са установени данни за включването му в блокове на ТКЗС.

При изслушването на вещото лице пред Районен съд Разград и пред въззивния съд, се изяснява, че между поземлен имот с площ от 2620 кв.м., т.е. този който се обработва, има част от земната повърхност, т.н. откос/слог, която е стръмна и е с площ от 516 кв.м., за която вещото лице посочва, че при първоначалния си оглед не е била обработвана – имало е саморасли орехи и обрасла растителност, а при послеващия оглед вече този откос/слог бил прочистен. Посочва, че този слог се намирал и пред други два имота, който разделял полския път на долно ниво с нивите, които са на горно нива. Изяснява, че с този откос/слог площта на имота ще стане в размер на 3136 кв.м.. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключенията по експертизите като изготвени компетентно и даващи отговор на поставените въпроси. По отношение на заключенията, в частта, в която е посочено, че не са установени данни за одържавяване и не са установени данни за включването му в блокове на ТКЗС, това кореспондира и със свидетелските показания на М.Т..

Настоящият съдебен състав споделя изводите на Районен съд Разград във връзка с размера на претендираната от ищеца част от имот с идентификатор №62089.34.41.. Видно от приложените по делото договори сключени на дати 17.01.1993 г. и на 22.06.2007 г., които както беше посочено нямата вещно – прехвърлителен ефект, се установява, че граница на лозята посочени в тях е път, т.е. следва да се приеме, че площта на претендираната част е именно тази приета от районния съд и посочена от вещото лице в изслушването си, а именно 3136 кв.м.. В подкрепа на горното е заявеното от свидетелката Р., която споделя, че в мястото има засадени орехи към пътя, което е байрче, т.е. тези орехи, както посочи вещото лице, се намират именно в тази част от имота с площ от 516 кв.м. и заявеното от свидетеля Николов, който сочи, че в мястото на ищеца има засадени три ореха и поставени колчета за ограда до пътя. Констатираното от вещото лице, че при първоначалния оглед този откос/слог с площ от 516 кв.м. не е бил обработван, но при следващия оглед вече бил почистен, налага да бъде посочено, че постоянното владение не означава, че фактическата власт се осъществява във всеки един момент. Достатъчно владелецът да е в състояние във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт съобразно предназначението на вещта, без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца от владението му. Без значение е дали в действителност владелецът се е възползвал от владелческата си власт например достатъчно е да е имал възможност да обработва земеделски имот в момента, в който пожелае, а не дали в действителност го е обработвал всяка година при положение, че това не е извършено от друго лице. В този смисъл Решение № 503/02.05.2012 г. по гр.д. № 83/2011 г., I г.о.

По изложеното във въззивната жалба възражение, че имот с идентификатор №62089.34.41 по кадастрална карта на с. Раковски попада в категорията земи по чл.19 ЗСПЗЗ, поради което ищецът не може да придобие по давност претендираната от него част, Разградският окръжен съд намира същото за неоснователно по следните съображения.

От така събраните доказателства е видно, че имотът има статут на земеделска земя. Но не всички земеделски имоти, находящи се извън строителните граници на населените места, са били държавна или кооперативна собственост, и предвид това, не са попадали в обхвата на действие на забраната за придобиване по давност по чл. 86 ЗС. Освен държавна собственост и такива, върху които ТКЗС е установило право на кооперативно земеползване, е имало и земеделски земи, правото на собственост върху които е принадлежало в пълен обем на физически лица и съответно биха могли да бъдат обект на придобивна давност, какъвто е и настоящият случай. Тъй като не се установява държавата да е придобила имота, респ. имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, следва да се формира извод, че същият е запазил статута си на частна собственост и спрямо него е приложим правният способ придобивна давност за възникване на вещно право на собственост.

Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностно владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична законова разпоредба не изключва този придобивен способ. Както беше посочено, давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им. Съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1 - ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона. Спрямо земите, които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ, не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, според която изтекла придобита давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997г. Тези имоти не влизат във фонда на земеделските земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, съгласно чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, не стават общинска собственост и няма пречка да бъдат придобити по давност от трето лице в периода след изменението на чл.86 от ЗС, съгласно публикацията в ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г.. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред, какъвто е конкретния случай. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение №21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. IІ г.о.; Решение №310/10.12.2012 г. по гр. д. № 243/2012 г. І г.о.; Решение № 12/13.07.2011 г. по гр. д. №3594/2008 г. ІV г.о.; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. І г.о.; Решение №427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. І г.о.;

В конкретния случай, по делото е установено, че претендираната част от имот с идентификатор №62089.34.41 е владяна от ищеца и продължава и понастоящем да се владее от него. От заключенията на назначените експертизи и от свидетелските показания се установи, че имотът не е бил включван в ТКЗС и не е бил одържавяван. Затова от гледна точка на реституционното законодателство не може да се обоснове наличие на отнемане от държавата и съответно - основание за включване на имота в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ. Разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на процесния имот. В този случай искът по чл.124, ал.1 от ГПК е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността - допустим способ за придобиването на правото на собственост.

Във връзка с изложеното и с оглед събраните доказателства, процесният поземлен имот не попада в обхвата на ЗСПЗЗ и приложеното по делото решение № 143Р за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Раковски от 01.08.1995 г., не може да послужи като основание, което да доведе до извода, че той е общинска собственост.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на придобивната давност - изтичането на определен в закона период от време; владение с намерение за своене на вещта по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, което владението е било спокойно, необезпокоявано, без прекъсване и без да е оспорвано от когото и да било. Налице са предпоставките на чл.79, ал. 2 ЗС, чиято правна последица е придобиването на вещното право върху процесния недвижим имот.

По отношение на другото релевирано възражение, че всеки един от приложените по делото договори, за които не е спазена предвидената в закона форма, не може да се приеме като начало на давностното владение, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че приложените писмени договори не са годно придобивно основание, поради неспазване на предвидената за това форма. Независимо, че договорите нямат вещно-прехвърлително действие, между страните по тях се създават облигационни отношения, за които се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Когато страните уговорят, че от момента на сключване на договора купувачът става пълноправен собственик, какъвто е настоящият случай, то той влиза във владение на имота и това означава, че той установява владение от този момент. Началото на владението се потвърждава и от свидетелските показания.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на Районен съд Разград следва да бъде потвърдено в обжалваната част, тъй като съдът е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.

В останала част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 100 /сто/ лева, представляваща заплатен депозит за изготвяне на допълнителна съдебно-техническа експертиза.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд;

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 402/03.12.2018 г., постановено по гр.д. № 664/2018 г. по описа на Районен съд Разград в частта, с която е прието за установено по отношение на Община Разград, ЕИК 000505910, адрес: гр. Разград бул. „Бели лом“ № 37а, че ищецът В.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** е собственик на имот с площ от 3136 кв.м./три хиляди сто тридесет и шест квадратни метра/ отразен със зелен цвят, както и между пунктираната черна линия на комбинирана скица /л.97а/, която да се счита неразделна част от решението, находящ се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор №62089.34.41 в землището на с. Раковски в местност Стари български гроб, целият с площ 46972 кв.м., представляващ лозе пета категория, номер при предходен план 034041 при граници: 62089.34.32; 62089.34.33; 62089.34.34;62089.34.46; 62089.34.42; 62089.34.35; 62089.34.36; 62089.34.37; 62089.34.38; 62089.34.22; 62089.34.39; 62089.34.40; 62089.34.43 и 62089.12.28.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК 000505910, адрес гр. Разград бул. „Бели лом“ № 37а, да заплати на В.Т.Б., ЕГН **********, адрес ***0 /сто/ лева, представляваща заплатен депозит за изготвяне на допълнителна съдебно-техническа експертиза.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаването му по реда на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ