Решение по Гражданско дело 23/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Разград, 10.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на 27.03.2019 г. в състав:

председател: Атанас Х.,

при секретаря М. Н., като разгледа гр.д. № 23/2019 г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр.1 ЗЗД вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „***” АД със седалище и адрес на управление: ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ***, представлявано от Р. Л. Х. - изпълнителен директор, чрез адвокат - пълномощник: И. Ц. Ц. с ЕГН: **********, вписан в Адвокатска колегия - Разград, с която е предявен СРЕЩУ „***” ЕООД със седалище и адрес на управление: ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ***, представлявано от К. Й. – управител, иск с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 02.01.2018г. е сключил с ответника, договор за наем, по който е предоставил за ползване следните недвижими имоти:

1. Сграда с идентификатор № 61710.501.38.15 /шестдесет и една хиляди, седемстотин и десет, точка, петстотин и едно, точка, тридесет и осем, точка, петнадесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК- гр.София, последно изменени със Заповед № КД-14-17-57/24.02.2010г. на Началника на СГКК-Разград, находяща се и с административен адрес: ***, с предназначение: промишлена сграда, брой етажи: 1 /един/, със застроена площ от 1188 квадратни метра /хиляда сто осемдесет и осем квадратни метра/, построена в поземлен имот с идентификатор № 61710.501.38 /шестдесет и една хиляди, седемстотин и десет, точка, петстотин и едно, точка, тридесет и осем/, находящ се в град Разград, Община Разград, Област Разград, Западна промишлена зона, бул.”Княз Борис I”, целият с площ от 23100 квадратни метра /двадесет и три хиляди и сто квадратни метра/;

2. Сграда с идентификатор № 61710.501.38.33 /шестдесет и една хиляди, седемстотин и десет, точка, петстотин и едно, точка, тридесет и осем, точка, тридесет и три/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК-гр.София, последно изменени със Заповед № КД-14-17-57/24.02.2010г. на Началника на СГКК- Разград, находяща се и с административен адрес: град Разград, Община Разград, Област Разград, Западна промишлена зона, бул.”Княз Борис I”, с предназначение: промишлена сграда, брой етажи: 1 /един/, със застроена площ от 1209 квадратни метра /хиляда двеста и девет квадратни метра/, построена в поземлен имот с идентификатор № 61710.501.38 /шестдесет и една хиляди, седемстотин и десет, точка, петстотин и едно, точка, тридесет и осем/, находящ се в град Разград, Община Разград, Област Разград, Западна промишлена зона, бул.”Княз Борис I”, целият с площ от 23100 квадратни метра /двадесет и три хиляди и сто квадратни метра/;

3. Сграда с идентификатор № 61710.501.38.35 /шестдесет и една хиляди, седемстотин и десет, точка, петстотин и едно, точка, тридесет и осем, точка, тридесет и пет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК-гр.София, последно изменени със Заповед № КД-14-17-57/24.02.2010 г. на Началника на СГКК- Разград, находяща се и с административен адрес: град Разград, Община Разград, Област Разград, Западна промишлена зона, бул.”Княз Борис I”, с предназначение: складова база, склад, брой етажи: 1 /един/, със застроена площ от 449 квадратни метра /четиристотин четиридесет и девет квадратни метра/, построена в поземлен имот с идентификатор № 61710.501.38 /шестдесет и една хиляди, седемстотин и десет, точка, петстотин и едно, точка, тридесет и осем/, находящ се в град Разград, Община Разград, Област Разград, Западна промишлена зона, бул.”Княз Борис I”, целият с площ от 23100 квадратни метра /двадесет и три хиляди и сто квадратни метра/.

Ответникът е поел задължението да плаща ежемесечна наемна цена в размер общо на 2 361,35 лева, без ДДС, като наемът за всеки съответен текущ месец следваше да бъде заплащан авансово - не по-късно от 5-то число на съответния месец. С включен ДДС ответникът е дължал ежемесечна наемна цена в размер на 2 833,62 лева.

В договора бил уговорен краен срок за неговото действие, съответно - за ползването на описаните по-горе имоти, а именно: от 02.01.2018г. до 31.12.2018г.

Поради забава и неплащане от страна на ответника на няколко месечни наемни вноски и консумативни разходи в значителен размер, ищецът прекратил едностранно действието на договора за наем, считано от 01.09.2018г., с изтичане на едномесечно предизвестие - отправено до ответника съгласно писмо от 01.08.2018г.

Освен това, към настоящия момент е изтекъл срокът на действие на сключения между страните договор за наем - 31.12.2018г.

Към настоящия момент ответникът държал без никакво правно основание описаните по-горе недвижими имоти и отказвал да ги освободи и да ги предаде на ищеца.

Иска се ответникът да бъде осъден да опразни и предаде процесните имоти. Излага подробни съображения. Представя писмени доказателства, претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца се явява пълномощника му адв. И. Ц. от АК – Разград. Поддържа исковите претенции и излага подробни съображения

Ответникът при редовно връчени книжа по смисъла на чл. 44, ал.1, изр. in fine ГПК /л.31/, не депозира отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника се явява управителя му К. Й., заедно с пълномощника му адвокат М. Р. М. ***, като и двамата молят за отхвърляне на исковите претенции. Управителят твърди, че е сключил процесния договор, но бил изправна страна по същия. Сочи, че с насрещната страна имали устна уговорка, че разходите, които наемателят е направил за ремонт, ще бъдат приспаднати от дължимите суми по процесния договор. Направените разходи за ремонт на наетите помещения били напълно достатъчни за покриване на задълженията му по договора за наем. Ето защо, от негова страна не е налице неизпълнение на процесния договор. Сочи, че действително продължава да ползва трите процесни имота, като поради голямата стокова наличност в тях не е в състояние да ги изпразни. Твърди, че между страните е постигнато споразумение ответникът да продължи да ползва процесните имоти до края на 2019г. В срока по чл. 149, ал.3 ГПК, управителя на ответното дружество К. Й., депозира писмена защита /озаглавена „Становище“/, с вх. № 1451 от 02.04.2019г. В същата отново изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа и правна страна следното:

На 02.01.2018г. между страните е сключен договор за наем, по който наемодател е ищецът, а наемател е ответника /л. 16-19/. С този договор за наем, ищецът предоставил за ползване на ответника следните недвижими имоти:

В договора бил уговорен срок за неговото действие от 02.01.2018г. до 31.12.2018г.

В своите показания свидетелят М.М. /наемател на съседни помещения/, сочи и че към момента ответникът ползва процесните имоти.

В своите показания свидетелката М.И. /касиер-отчетник при ищеца/, сочи че ответникът все още ползва процесните имоти. Имал големи задължения по договора за наем – за наем, ток и вода. Ето защо, от дружеството ищец поискали от него да освободи помещенията, но въпреки това ответникът отказвал да ги освободи.

Ищецът представя Уведомление от 01.08.2018г. отправено от ищеца до ответника. В същото се сочи, че ответникът е нарушил задълженията си по договора за заплащане на наем, поради което ако ответникът не изпълни задълженията си по Договора, настоящото уведомление ще се счита за едномесечно предизвестие и договора ще бъде развален едностранно от наемодателя /л.20/. В Уведомление са посочени двама свидетели на връчването, но не се сочи датата на връчването.

Ищецът представя и Уведомително писмо за прекратен договор за наем и покана за доброволно плащане и освобождаване на имот с изх. № 35 от 28.09.2018г. /л. 21/. В същото се сочи, че ищецът уведомява ответника, че с изтичането на едномесечното предизвестие и считано от 01.09.2018г. процесния договор е прекратен, поради което до 30.10.2018г. следва да освободи наетите имоти. В Уведомителното писмо са посочени двама свидетели на връчването, но не се сочи датата на връчването.

Правилната правна квалификация, произтичащата от фактическите твърдения и формулираният във връзка с тях петитум, е чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца по производството при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на облигационни отношения по отношение на процесния недвижим имот, а именно сключен между страните договор за наем, прекратяването на наличното облигационно отношение и продължаващото въпреки това ползване на процесния имот от ответника.

Договорът за наем е облигационен по своя характер и поради тази негова правна същност поражда само облигаторни правни последици. Искът по чл. 233 ЗЗД не е петиторен /вещен/ иск, поради което извън неговия обхват остава преценката за принадлежността на правото на собственост върху вещта, която е предмет на наемния договор. Само при осъществяване на петиторна защита ищецът е длъжен пълно и главно да установи своето право на собственост върху предмета на иска, а ответникът може да наведе като отбранително средство възражение, че той е собственик на вещта. При основана на облигационно правоотношение осъдителна претенция нито ищецът е длъжен да доказва правото си на собственост, нито ответникът може да противопоставя срещу облигационния иск възражение, че той е собственик на вещта /решение № 113 от 28.07.2009 г. по т.д. № 753/2008 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 121 от 15.10.2009 г. по т.д. № 312/2009 г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/.

Страните не спорят, че между тях е сключен процесния договор за наем, както и че ответникът и към момента ползва описаните по-горе имоти.

По въпроса дали е налице неизпълнение от ответника на договорното му задължение да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта, респективно дали е възникнало в полза на ищеца потестативното право по чл. 87 ЗЗД да развали едностранно договора.

Действително, фактът на неизпълнено от наемателя договорно задължение да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта, води до възникване в полза на наемодателя на потестативното право по чл. 87 ЗЗД да развали едностранно договора.

В настоящия случай обаче, дали ответникът – наемател е заплащал наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта, респективно дали ищецът – наемодател е имал право да развали едностранно договора, на осн. чл. 87 ЗЗД, е ирелевантен факт за изхода на делото. Това е така, тъй като дори и да се приеме, че ответникът е бил изправна страна по договора, респективно в полза на ищеца не е възникнало потестативното право по чл. 87 ЗЗД да развали едностранно договора, то още преди депозиране на процесната искова молба /22.01.2019г./, договорът вече е бил прекратен поради изтичане на договорения срок – 31.12.2018г. При тази хипотеза на прекратен договор за наем влиза в сила клаузата на точка 13 от раздел „Права и задължения на страните“ от договора, според която след изтичане на наемния срок наемателят е длъжен да върне обратно наетия обект на наемодателя. Същото задължение наемателят има и съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ответникът не е изпълнил задължението си да върне обратно наетия обект на наемодателя, факт по който страните всъщност не спорят, и това е достатъчно основание, за да бъде прието че все още държи процесните недвижими имоти, като това държане при прекратен наемен договор е без правно основание.

В срока по чл. 312, ал.2 ГПК, ответникът не ангажира доказателства за доказване на твърдението си, че между страните е постигнато споразумение ответникът да продължи да ползва процесните имоти до края на 2019г. Ето защо, това твърдение на ответната страна остана недоказано.

По възражението на пълномощника на ответника, че съдът е следвало да назначи преводач от/на френски език на управителя на ответника, тъй като същият не владее български език, а владее френски език, на осн. чл. 4, ал.2 ГПК.

Видно от представения препис от паспорт /л.47-54/, К. Й. - управител на дружеството ответник, е гражданин на Република Италия /а не на Република Франция/. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че същият комуникира на турски език. В откритото съдебно заседание, управителят се яви заедно със свой служител – Д. Н. Б., която извършваше превод от/на турски/български език /а не на сочения от пълномощника френски език/. Тя е служител в "***" ЕООД, ЕИК ***, чийто управител и едноличен собственик на капитала е отново К. Й..

Подадената лично от управителя на дружеството ответник писмена защита /озаглавена „Становище“/ с вх. 1451 от 02.04.2019г., подписана от него е на български език. Пълномощното, с което е упълномощен адв. М.М. за процесуален представител и Договора за правна защита и съдействие /л.55/, също са изготвени и написани на български език и са подписани от управителя на дружеството ответник. Видно от представените от ответника писмени материали, е че управителят на ответното дружество е отправял писма до ищеца на турски и на български език, а не на френски език, за който пълномощника на ответника твърди, че се владее от управителя ответното дружество. Ето защо, съдът намира възражението на ответната страна за допуснато нарушение на чл. 4, ал.2 ГПК за неоснователно. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че поради невладеене български език от страна на управителя на ответника е препятствано участието му в първоинстанционното производство, същият има процесуалната възможност при полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса във въззивното производство, да уведоми съда за наличието на езикова бариера, да поиска назначаване на преводач или да упълномощи адвокат, владеещ и родния му език. В горния смисъл вж. Решение № 18 от 10.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2012 г., III г. о., ГК.

По разноските.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2 910.16 лв. – съдебно – деловодни разноски, включващи държавна такса в размер на 1 360.16 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 550 лв.

На основание изложеното, съдът,

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „***” ЕООД със седалище и адрес на управление: ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ***, представлявано от К. Й. – управител, ДА ПРЕДАДЕ на „***” АД със седалище и адрес на управление: ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ***, представлявано от Р. Л. Х. - изпълнителен директор, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, държането на следните недвижими имоти:

ОСЪЖДА „***” ЕООД със седалище и адрес на управление: ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ***, представлявано от К. Й. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД със седалище и адрес на управление: ***, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ***, представлявано от Р. Л. Х. - изпълнителен директор, сумата 2 910.16 лв. /две хиляди деветстотин и десет лева и шестнадесет стотинки/ – съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд от страните в двуседмичен срок, считано от 10.04.2019 г., на осн. чл. 315, ал.2 ГПК.

съдия: