РЕШЕНИЕ
№ ……… / 7.03.2019г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
двадесет и пети февруари, две хиляди и деветнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Св.Лазарова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 25 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД, представляван от изп.директор
М.Деспов, подадена чрез пълномощник, против решение №
310 / 9.11.2018г. по гр.д. № 34 / 2018г. по описа на РС Исперих, с което са
отхвърлени исковете с правно основание чл.422 ГПК за следните суми: главница в
размер 963лв. по договор за паричен заем № 1687869/27.09.2012г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане; договорна
лихва в размер 1 003,06лв. за периода 1.11.2012г.-25.07.2013г.;обезщетение
за забава в размер 856,37лв. за периода 2.11.2012г. до датата на подаване на
заявлението в съда и такса за разходи в размер 45лв. Жалбоподателят се позовава
на неправилно прилагане на закона при преценката на първоинстанционния съд за
ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Моли въззивния съд да
го отмени, като постанови ново такова, с което да уважи предявените искове.
Въззиваемата Р.Х.
Д., уведомена за постъпилата жалба чрез назначения й особен представител, не е
депозирала отговор. В съдебно заседание явилият се особен представител изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита,
че връчването на уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД на ответницата чрез него не може
да породи необходимото действие, ангажиращо договорната отговорност на Р.В..
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: на 27.09.2012г. Р.В. е сключила
договор за паричен заем с „Изи Асет
Мениджмънт“АД за сумата 1 000лв. Задължила се е да погасява сумата на
равни седмични вноски от 50,42лв. в срок от 43 седмици – до 25.07.2013г., като първата
вноска е следвало да бъде изплатена на 4.10.2012г. Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент 217%. Общият размер на всички плащания е фиксиран на
2 168лв. Страните са уговорили в чл.9 ал.2 от договора, че забавата при
плащането на която и да е вноска с повече от три дни прави целия заем предсрочно
изискуем, без да е необходимо заемодателят да уведомява изрично заемателя. В
чл.8 ал.5 са договорили още, че при забава на плащане на погасителна вноска
заемателят дължи на заемодателя законна лихва за всеки ден забава.
В изпълнение на задълженията си
за погасяване на паричния заем, Р.В. е извършила
плащане на 202лв., за което ищецът прави признание в исковата молба. Установява
се от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че плащанията са извършени
като четири погасителни вноски от по 50,42лв. на 8.10.2012г. и 9.10.2012г. В
счетоводството на заемодателя вноските са отнесени за погасяване на главница в
размер 37лв. и лихва в размер 165лв. От заключението се установява още, че
други погасителни вноски не са правени. Остатъкът от дължимата главница е в
размер 963лв., а от лихвата – 1 003,06лв. Вещото лице е изчислило, че
обезщетението за забава за периода от 2.11.2012г. до 25.09.2017г. в размер на
законната лихва е 479,50лв. Страните са уговорили в чл.8 ал.3 от договора, че
при забава на плащането на вноска с повече от 30 дни, заемателят ще дължи такса
за разходи за събиране на просрочените вземания в размер 9лв. за месец, но не
повече от 45лв.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и по-конкретно с приложение № 1 от
1.05.2013г. към този договор, „Изи Асет Мениджмънт“АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания“ООД (преобразуван към настоящия момент в ЕАД) вземанията си към Р.В., както следва: главница в размер 1 000лв.; обща
дължима сума по кредите 2 168,06лв.; остатък на дължима сума към
1.05.2013г. в размер 2 020,79лв., в т.ч. 9,73лв. лихва за просрочие.
С пълномощно от 9.09.2015г. цедентът „Изи Асет
Мениджмънт“АД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“АД да
уведоми по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД от името на „Изи Асет Мениджмънт“АД длъжниците по вземанията, които са
прехвърлени с договора за цесия от 16.11.2010г. Във връзка с това на
7.08.2017г. и на 14.12.2017г. са изпратени две уведомителни писма до Р.В. от „Изи Асет
Мениджмънт“АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за извършената цесия.
Писмата не са получени от длъжника поради отсъствието му от адреса.
Цесионерът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 30.08.2017г. Такава заповед е издадена на
26.09.2017г., но поради невръчването й на длъжника, „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД е предявил иск, съгласно чл.415 ал.1 т.2 ГПК за установяване на
своите вземания.
В хода на първоинстанционното
производство на Р.В. е назначен особен представител
на основание чл.47 ал.6 ГПК, който е получил препис от исковата молба с
приложените към нея книжа, вкл. двете уведомления по чл.99 ал.3 ЗЗД. В писмения
отговор особеният представител е направил правопогасителните
възражения, че липсва лично уведомяване на ответника по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД
и че вземането е погасено по давност.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично основателна.
В съдебната практика по чл.99
ал.3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването на
длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със
сключването на такъв договор вземането преминава от цедента
към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася
само до отношенията между страните по него – цедент и
цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на
плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението
(така определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.д. 867/2011г., ІV г.о.).
Подобно възражение липсва в отговора на исковата молба, а от друга страна по
делото е установено с представеното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, че след прехвърляне на вземането Р.В. не е
извършвала плащания. Ето защо възражението за неуведомяването й по реда на
чл.99 ал.3 ЗЗД е без правно значение за спора. Горният извод прави безпредметно
обсъждането на въпроса дали връчването на уведомление за извършената цесия на
особения представител на длъжника в хода на образуваното съдебно производство
поражда валидно действие спрямо последния.
Несъвпадането на правните
изводи на районния съд с тези на въззивния съд относно приложението на чл.99
ал.3 и 4 ЗЗД налага разглеждането на другото възражение на ответника, останало
неразгледано от районния съд – за погасяването на задълженията на заемателя по
давност.
Съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД при цесията
вземането преминава от цедента към цесионера с всичките
му принадлежности, което включва и започналата да тече погасителна давност.
Така се обхваща срокът на погасителната давност и срещу праводателя,
и срещу правоприемника. Длъжникът може да прави срещу
новия кредитор всички възражения, които има по отношение на стария кредитор, в
това число и за изтекла погасителна давност.
При така направеното уточнение
следва да се разграничат трите вида вземания – за главница, договорни лихви и
обезщетения за забава. Налице е различен давностен срок за погасяването им,
чиято правна уредба се съдържа съответно в чл.110 ЗЗД и чл.111 б.“б“ и „в“ ЗЗД.
Първата неплатена вноска по
заема е станала изискуема на 2.11.2012г., а последната – на 25.07.2013г. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е внесено в съда на 30.08.2017г.
Следователно, вземането за главницата не е погасено по давност, по аргумент от
чл.110 ЗЗД. Прехвърленото с договора за цесия вземане за главница е в размер 963лв.,
след извършени плащания от длъжника в размер 37лв. на 8 и 9.10.2012г. Тази сума
следва да бъде приета за установена като дължима.
Вземането за договорна лихва е
с възнаградителен характер и възниква от момента на
изискуемост на всяка от уговорените седмични вноски. Задължението за плащането
му се погасява по давност с изтичането на тригодишен срок, съобразно чл.111
б.“в“ ЗЗД. В случая срокът на плащане е уговорен от цедента
и длъжника с договора за паричен заем, поради което длъжникът изпада в забава с
изтичането му – чл.84 ал.1 ЗЗД. С исковата молба се търси установяването на договорни
лихви в размер 1 003,06лв. за периода от 1.11.2012г., когато е
преустановено плащането на погасителните вноски, до 25.07.2013г. – датата на
последната вноска, съотв. крайната дата на договора
за заем. При подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
30.08.2017г. е очевидно, че към този момент тригодишният период по чл.111 б.“в“
ЗЗД е изтекъл, поради което вземането за уговорените в договора лихви е
погасено по давност.
Обезщетението за забава също е
уговорено в договора – чл.8 ал.5, като дължимо за всеки ден забава в размер на
законната лихва. Съобразно чл.111 б.“б“ ЗЗД и като се вземе предвид датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.08.2017г., обезщетението за забава за
периода от 2.11.2012г. до 29.08.2014г. е погасено по давност. Задължението за
обезщетение за забава от 30.08.2014г. до 30.08.2017г. следва да бъде прието за
установено като дължимо. Неговият размер е 293,75лв., изчислен служебно от съда
чрез лихвен калкулатор от произволно избран интернет сайт (в случая www.balans.bg).
Извод за недължимост
на основание чл.111 б.“б“ ЗЗД се налага и за уговорените такси за разходи за
събиране на просрочени вземания. Задължението е уговорено в чл.8 ал.3 от
договора с обезщетителна функция, поради което погасяването
му настъпва с изтичането на тригодишен срок от възникването. Начисляването му е
уговорено с начален момент 30 календарни дни след настъпване на изискуемост на
погасителна вноска, т.е. последният възможен момент е 25.08.2013г. – 30 дни
след настъпване на изискуемост на последната дължима вноска. Това означава, че
и по отношение на таксата за разходи е настъпила кратката погасителна давност и
към датата на подаване на заявлението в съда вземането е погасено на осн. чл.111 б.“б“ ЗЗД.
Жалбоподателят претендира за
присъждане на направените във въззивното производство
деловодни разноски. Същият е внесъл държавна такса за въззивно
обжалване в размер 100лв. и депозит за особен представител на въззиваемия в размер 250лв. В производството е представляван
от юрисконсулт, чието възнаграждение се определя на осн.
чл.78 ал.8 ГПК в.в. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в размер 100лв. Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата 197,23лв. за направените деловодни разноски във въззивното производство.
С решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. Разходите, направени от заявителя, са за заплащане на ДТ в размер
57,35лв. и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер 50лв. Съобразно
крайния изход от спора, ответникът дължи на ищеца сумата 47,05лв. за
направените разноски в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя решение № 310 /
9.11.2018г. по гр.д. № 34 / 2018г. по описа на РС Исперих само в частта, с която
са отхвърлени исковете на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с правно
основание чл.422 ГПК за установяване, че Р.Х.В. има
задължение за главница в размер 963лв. по договор за паричен заем №
1687869/27.09.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане и за обезщетение за забава в размер 293,75лв. за
периода 30.08.2014г. до 30.08.2017г., като вместо това постановява:
Приема за установено, че Р.Х.В. има задължение към „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД за главница в размер 963лв. по договор за паричен заем №
1687869/27.09.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане и за обезщетение за забава върху главницата в размер
293,75лв. за периода 30.08.2014г. до 30.08.2017г.
Потвърждава решение № 310 /
9.11.2018г. по гр.д. № 34 / 2018г. по описа на РС Исперих в останалата част.
Осъжда Р.Х.В.
да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД сумата 197,23лв. за направените деловодни разноски във въззивното производство и сумата 47,05лв. за направените разноски в заповедното
производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.