Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 15. 03. 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2.
Ангел Ташев
при секретаря С. Л. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 26 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „В.Л.М.-ЕНЕРДЖИ“ ООД гр. Разград чрез пълномощник
против Решение № 350/ 02. 11. 2018 г. по
гр. д. № 2828/ 17 г. по описа на РС Разград в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на Х.Н.В. сумата 4 000 лв. по договор за изработка, ведно със
законната лихва от 05. 12. 2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата 870 лв. деловодни разноски. Със същото решение е отхвърлен иска на Х.Н.В.
срещу „Проенерджи консулт“ ООД за заплащане на сумата 4 000 лв. по договор
за изработка. В жалбата се излагат
доводи, че решението е процесуално недопустимо, тъй като съдът не се е
произнесъл по предявения главен иск за солидарно осъждане на ответниците, както и поради факта, че е недопустимо
изменението на иска чрез въвеждане на нов ответник на осн. чл. 228, ал. 3 от
ГПК. Твърди се, че решението по същество е неправилно и необосновано. Моли
решението да бъде обезсилено в обжалваната част и алтернативно да бъде отменено
и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковете.
Въззиваемият
Х.Н.В. чрез
пълномощник е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като
неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Ищецът Х.Н.В. е предявил обективно съединени искове
срещу ответника „В.Л.М.-Енерджи“ЕООД за заплащане на сумата 4000 лв. по договор
за изработка, а в условията на евентуалност за заплащане на същата сума като
такава, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Изложил е твърдения, че между него и ответника е сключен неформален договор за
изработка, като ответникът е възложил на ищеца извършване на действия и
консултации във връзка с изготвяне от ответника на доклад за енергийно
обследване на системите за улично осветление в гр.Разград, че ищецът е изпълнил
възложената работа и представил Доклад за енергийно обследване и че са се
договорили ответникът да му заплати за това сумата 4 000 лв., както и че
ответникът не е заплатил същата сума. Ответникът е възразил, че не е възлагал
на ищеца извършване на дейности по одит на уличното осветление, както и че
самият ответник няма договорни отношения с Община Разград за изпълнение на
обществена поръчка с предмет обследване на енергийната ефективност, че такава
обществена поръчка е сключена между Община Разград и „Проенерджи Консулт“ООД на
14.12.2016 г. С Молба от 14.02.2018 г. ищецът е изложил нови обстоятелства, а
именно, че „Проенерджи консулт“ ООД е изпълнило възложената от Община Разград обществена
поръчка по енергийно обследване на уличното осветление в гр. Разград, че В.Р. е
управител и на двете дружества и че е договарял с нея в качеството й на
управител на второто дружество и е поискал като ответник по делото да бъде
конституиран и „Проенерджи Консулт“ООД при условията на чл.228, ал.3 от ГПК,
както и изменение на иска, като е поискал от съда да осъди
„В.Л.М-Енерджи“ЕООД и „Проенерджи консулт“ООД
солидарно да му заплатят първоначалната искова сума, а именно 4 000 лв. –
цена на изпълнени от ищеца дейности по неформален договор за изработка на
Доклад „Обследване на системите за улично осветление на територията на
гр.Разград“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба. В условията на евентуалност е претендирал същата
сума, като такава, с която ответниците са се обогатили неоснователно, респ.
също в условията на евентуалност иска разделно осъждане на двете дружества. С
Разпореждане № 667/ 14. 02. 2018 г. районният съд е конституирал на осн. чл.
228, ал. 3 от ГПК като ответник по делото „Проенерджи
консулт“ ООД. В молбата на ищеца за конституирането на втория
ответник „Проенерджи консулт“ ООД на осн. чл. 228, ал. 3 ГПК наред с първоначалния
ответник, са изложени нови фактически обстоятелства, нови правопораждащи факти,
обосноваващи това искане, както и изменение на петитума за осъждането на втория
ответник солидарно, както и отделно, с което се е стигнало до недопустимо изменение
на иска. Разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от ГПК
има предвид хипотеза, при която се привлича втори ответник наред с първия, за
да отговаря по предявения вече иск. В настоящия случай, липсва създадена от закона или уговорена от страните солидарност на
задълженията на двамата ответници, за да се приеме, че произтичат от общо за
тях основание и процесуалната възможност
за субективно пасивно съединяване на исковете срещу тях за обща отговорност, предявена по този ред. Предвид изложеното, допуснатото от първоинстанционния съд в хода на производство
субективно пасивно съединяване на искове по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК е довело и до
недопустимо произнасяне извън предмета на спора по предявения с първоначалната
искова молба иск срещу ответника „В.Л.М.-Енерджи“ЕООД. Обжалваното
решение в частта, с която е отхвърлен иска на Х.Н.В.
срещу „Проенерджи консулт“ ООД за заплащане на сумата 4 000 лв. по договор
за изработка е процесуално недопустимо, но тъй като не е обжалвано в
тази част и е извън пределите на служебната проверка, съгл. Чл. 269 от ГПК, не
може да бъде обезсилено. Но въз основа на същите съображения, въззивната
инстанция приема, че след като претенцията на ищеца за солидарното осъждане на
двамата ответници е процесуално недопустима, решението на районния съд по
съществото й би било недопустимо. В случая съдът не се е произнесъл с решението
по същество на този иск, поради което не е налице порочен акт и изложения в
този смисъл довод от въззивника е неоснователен.
Безспорно се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че страните по
делото „В.Л.М.-ЕНЕРДЖИ“ ООД гр. Разград и Х.Н.В. са сключили договор за изработка по смисъла на чл. 258 и
сл. от ЗЗД. Договорът за изработка е консенсуален,
двустранен, възмезден и неформален
договор. Наличието на облигационна връзка се установява от
множеството разменена кореспонденция между страните по имейли, предоставена по
делото на хартиен носител. От съдържанието им е видно, че ищецът е предоставил
на ответника доклад за „Обследване на системите за улично осветление на територията на Община Искър“ и
консултации във връзка с изготвяне от
ответника на доклад за енергийно обследване на системите за улично осветление в
гр. Разград. Управителят на ответното дружество В Р. не отрича тези
обстоятелства. В дадените по реда на чл.
176 ГПК обяснения признава, че се срещнали с ищеца в гр. София и се уговорили,
включително да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 4 000 лв. Въпреки,
че както твърди Р., установила, че няма
нужда от услугите му, доказателства, че е прекратила действието на договора не е
посочила, нито такива за неизпълнение на задълженията на ищеца. Напротив, без
съда да притежава специални знания, при
сравнение на докладите, отнасящи се за Община Искър и Община Разград, може да
установи, че за изготвяне на доклада за енергийното обследване на системите на
уличното осветление в гр. Разград е ползван доклада, отнасящ се за Община
Искър, като са сменени и допълнени данните с изчисления и схеми, изпратени
отделно от ищеца и отнасящи се за гр. Разград. В този смисъл районният съд е
изложил подробни мотиви, които се споделят от въззивната инстанция и на осн.
чл. 272 ГПК препраща към тях. Ето защо следва да се приеме, че възложителят е
приел изработеното от ищеца и му дължи уговореното възнаграждение, като е без
значение за правоотношението между страните по делото, кое от двете дружества
представлявани от Р. е било страна по договора за обществена поръчка, сключен с
Община Разград.
По изложените съображения, обжалваното решение в частта,
в която жалбоподателят е осъден да заплати на Х.Н.В.
сумата 4 000 лв. по договор за изработка, ведно със законната лихва от 05. 12.
2017 г. до окончателното изплащане на сумата следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 350/ 02. 11. 2018 г. по гр. д.
№ 2828/ 17 г. по описа на РС Разград в частта, с която жалбоподателят е осъден
да заплати на Х.Н.В. сумата 4 000 лв. по договор за изработка, ведно със
законната лихва от 05. 12. 2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата 870 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА „В.Л.М.-ЕНЕРДЖИ“
ООД гр. Разград, ЕИК 116587002 да заплати на Х.Н.В. ***, ЕГН **********
разноски по делото пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 510 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ