Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 14.03.2019
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 18.02.2019 г. в състав:
председател: Рая Йончева
членове: Атанас Христов
Ангел
Ташев
при секретаря Н. Р.
разгледа докладваното от съдия
Атанас Христов въззивно
гражданско дело № 29 по описа за
2019 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 – чл.
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Национална
здравноосигурителна каса, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Р.Г.Д. против Решение
№ 196 от 06.12.2018 г. по гр.д № 325/2018 г. по описа на РС – Кубрат.
С обжалваното решение съдът е осъдил жалбоподателя да
заплати на „МБАЛ – КУБРАТ“ ЕООД, ЕИК 000504032, сумата от сумата 22 823.00 лева, незаплатена надлимитна дейност - стойност на извършената болнична
медицинска дейност по клинични пътеки за месец май 2015 г. по ф-ра № 154/10.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска – 04.06.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗО
и са присъдени разноски
В жалбата се навеждат
доводи за неправилност на решението като се иска неговата отмяна и отхвърляне
на предявения иск. Твърди се, че съдът не е обсъдил факта, че правата и
задълженията на страните произтичат от подписани между тях договор. Със
сключване на този договор и допълнителни споразумения към него за определяне на
стойностите, до които НЗОК заплаща извършената дейност, ищецът е имал възможност
да съобрази дейността си с определените в тях параметри. Счита, че претърпените
от ищеца вреди са в причинна връзка с негови действия, несъобразени със
сключения между страните договор. Подържа, че не може да бъде ангажирана
отговорността на ответника като се посочва, че съгласно Закона за бюджета за
всяка дейност има разпределени суми, над които съответно не може да се заплаща.
Претендира разноски. В открито съдебно заседание горепосочения пълномощник на
жалбоподателя поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът не е подал отговор на
така постъпилата въззивна жалба, като в съдебно заседание пълномощникът му адв.
Веселин Запрянов от АК-Разград намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Счита за безспорно доказана
извършената от лечебното заведение медицинска дейност, както и че същата е
отчетена по съответния ред и приета от РЗОК Разград. Излага подробни
съображения. Претендира разноски.
С определение в закрито заседание от 28.01.2019г. Разградският
окръжен съд е приел подадената въззивна жалба за процесуално допустима.
Въззивната инстанция намира първоинстанционното решение,
преценено съобразно изискванията на чл.269 ГПК за валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд, в законен състав, по надлежно предявен иск и
редовно развило се допустимо исково производство.
Съдът като взе предвид оплакванията и исканията в жалбата,
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
законовите разпоредби, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
„МБАЛ – КУБРАТ“ ЕООД иск против Национална
здравноосигурителна каса -София, с който на основание чл.79 ЗЗД се претендира
заплащане на сумата от 22 823.00 лева незаплатена надлимитна дейност дължима
за месец май 2015г. по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
№ 170199/25.02.2015г.
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства
се установява безспорно, че между тях на основание чл.59, ал.1 ЗЗО и в
съответствие с Националния рамков договор за 2015г. през процесния период е
сключен договор № 170199/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки /л.7-43 РС/. С чл.1 от този договор ищецът в качеството на изпълнил се е
задължил да оказва болнична медицинска помощ по изброените клинични пътеки, а в
чл.19 от договора са посочени цените на клиничните пътеки. След сключване на
договора между страните са били сключени допълнителни споразумения към този
договор /л.44-49, 116-121/.
Предмет на доказване по така предявения иск е наличие на
реално изпълнение на задълженията на болницата към здравноосигурителни лица по
клинични пътеки, които се заплащат от здравната каса. По делото е установено,
че ищцовото лечебно заведение е извършило процесните надлимитни дейности по
клинични пътеки като не се оспорва стойността на предоставените медицински
услуги, както и че същите са надлежно отчетени и заявени от ищеца.
В отговора на исковата молба /л. 71 РС/ изрично ответника
признава, че за м. май 2015г. дейността подадена в ежедневните отчети по чл. 32
от горепосочения договор, от ищеца е в размер на 179 368 лв., от които
потвърдена за плащане стойност, посочена в месечното известие – 156 545
лв., отхвърлена от заплащане дейност на основание чл. 32, ал.13, т. 6 от
договора между страните – 22 823
лв. /сега претендираната сума/. Т.е.
безспорно е, че сега претендираната сума е била надлежно заявена от ищеца, но
ответникът е отказал да я заплати, позовавайки се на чл. 32, ал.13, т. 6 от
договора между страните, тъй като е приел че същата касае дейност надвишаваща
стойността на чл. 42 от договора.
Така с изпращането на съответните отчети, фактури и
спецификации за процесния месец ищецът е изпълнил договорното си задължение, а
с приемането им от страна на възложителя - ответникът по делото същият дължи
заплащането им в срока, предвиден в сключения между страните договор.
Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза,
което настоящия състав по приетото като пълно, обосновано и компетентно изготвено,
е че фактурираните дейности за месец май 2015г. са документално обосновани с
проверените документи: „История на заболяването“ и фактурите за доставени
лекарства и консумативи. За месец май 2015г. относно сумата 22 823.00 лв.
ищецът е издал фактура № 154/10.06.2015г. с получател РЗОК Разград /л. 167-168
РС/.
Действително
с процесния договор са били въведени стойности, в рамките на които е следвало
да се заплаща на изпълнителя оказаната от него медицинска помощ на
здравноосигурени лица. Наред с това, обаче, на здравноосигурените лица с чл.35
ЗЗО са предоставени права да получават медицинска помощ в обхвата на пътека
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, без въведени ограничения на
тази помощ. Това означава, че осъществената болнична помощ следва да бъде
заплатена в изпълнения обем и при наличие на сключен договор между болница и
здравната каса, то тя дължи заплащане на всички дейности по уговорените
клинични пътеки в рамките на лимитите за тези пътеки.
Между страните няма спор, а и от доказателствата се
установява, че всички извършени дейности са по клинични пътеки и са фактурирани
стойностите, уговорени между страните. Спорът, останал за разрешаване във
въззивното производство е следва ли да се възмездят и част от тези дейности,
които са над лимита като оборот на болничната помощ. Въззивният съд намира, че следва да се извърши плащане и на надлимитните дейности, тъй като в договорите не е
предвидена възможност след изчерпване на предварително определени стойности
лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора
дейности. Напротив, в чл.5 от Договора за оказване на болнична медицинска
помощ е въведено изискване въззиваемият в качеството
му на изпълнител да осигурява договорената болнична медицинска помощ на
здравноосигурени лица, да разполага по всяка време на изпълнение на договора с
медицински специалисти, да поддържа функционираща и изправна медицинска
апаратура и оборудване, да не изисква заплащане или доплащане от
здравноосигурени лица за дейност, предмет на договорите освен в изрично
предвидени случаи и пр. От така посочените основни задължения на въззиваемия се
установява, че НЗОК му е възложила изпълнението на дейностите, предмет на
договорите като не е поставено ограничение на приема на ЗОЛ съобразно лимита на
договорените средства, поради което задължение на НЗОК е да заплати стойността
на тези лечения по силата на здравното осигуряване. Затова неоснователно е
твърдението във въззивната жалба на ответника, че НЗОК отговаря само до размера
на стойностите на извършените от ищеца дейности, предвидени в сключените между
тях договори и допълнителни споразумения. Още повече, че няма спор за извършени
от ответната страна плащания по процесния договор на част от сумите за
процесния месец.
С оглед на така установените обстоятелства, въззивният съд
намира предявеният иск за основателен и правилно съдът с атакуваното решение го
е уважил като е присъдил на ищеца установения размер на незаплатените дейности.
Категорично е установено по делото наличие на изпълнение от страна на ищеца на
сключения между него и ответника индивидуален договор като ищецът в
действителност е извършил съответната медицинска дейност, която е останала
незаплатена от ответната страна и за която ищецът претендира да получи плащане
от ответника. Липсват данни за отхвърлена от заплащане дейност за процесните
месеци, което да обосновава неплащането по издадените от ищеца фактури.
Изложеното дава основание да се приеме, че решението е
постановено при обективно изяснена фактическа обстановка и обсъждане на всички
релевантни за спора доказателства във връзка с доводите на страните, поради
което при постановяването му първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
материалния и процесуалния закон. С оглед на това липсват основания за приемане
на друга от приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и за
евентуална отмяна на решението и същото следва да бъде потвърдено.
В горния смисъл е формирана и съдебна практика намерила
израз в Решение № 59 от 05.10.2018г.
по в.гр.д. № 229/2018 г. по
описа на Апелативен съд–Бургас, с което потвърдено
Решение № 32 от 25.05.2018г. по гр.д. № 41/2018г. на Сливенския окръжен
съд.
По
разноските.
На основание чл.
81 и чл.
273 във връзка с чл.
78, ал.1 ГПК въззивника следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна направените за въззивната инстанция разноски в
размер на сумата от 2 000.00 лв., представляваща платено възнаграждение за
адвокат.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 271 ГПК,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 196 от 06.12.2018 г. по гр.д № 325/2018 г. по
описа на РС - Кубрат.
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Кричим № 1 представлявана от д-р Д. П. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „МБАЛ – КУБРАТ“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Кубрат, ул. „Княз
Борис I“ № 12, представляван от д-р П.Д.М.– управител, направените за
въззивната инстанция разноски в размер на
2 000 /две хиляди/ лева, представляваща платено възнаграждение за
адвокат, на основание чл.
81 и чл.
273 във връзка с чл.
78, ал.1 ГПК
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
НР