Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 05. 03. 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2.
Ангел Ташев
при секретаря С. Лазарова разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 32 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против
Решение № 373/ 08. 10. 2018 г. по гр. д. № 1053/ 2018 г. по описа на РС Разград в частта, с
която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения иск срещу А.М.М. и
Б.З.С. да бъде признато за установено, че дължат солидарно сумата над размера
от 3 475, 82 лв. до първоначално
предявения размер от 5350, 94 лв. Изложени
са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е
достигнал до необосновани правни изводи, че клаузата за дължимо възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги е нищожна.
Въззиваемият Б.З.С. чрез
пълномощник
е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като
неоснователна.
Въззиваемата
А.М.М. не е подала писмен отговор.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от
ГПК.
От
събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че
страните по делото са сключили на 29. 05. 2017 г. Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 3020182694, според който въззивникът
предоставил на въззиваемата А.М.М. кредит в размер
на 2500 лв. за срок от 24 месеца
при ГПР 49, 89 %, ГЛП 41, 17 %. При тези условия дължимата сума по
кредита е станала 3709, 20 лв.
Въззиваемият Б.З.С. се задължил като солидарен длъжник. В договора се съдържа клауза за дължимо от
кредитополучателя възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1875, 12 лв. с размер на вноска по този пакет в размер на 78, 13 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 5 584, 32 лв. Приложено е Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, според което допълнителните
услуги се изразяват в следното: Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност
за смяна на дата на падежа; Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
Въззивникът
е претендирал пред районния съд в производството по чл. 410 ГПК, а впоследствие
и с предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, че въззиваемите му дължаа
сумата 5350, 94 лв. Спорът между страните е, относно дължимостта на
процесната сума 1875, 12 лв. , представляваща възнаграждение за пакет
допълнителни услуги.
По
отношение на сключения между страните договор за потребителски кредит следва да
се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. Предвиденото в
договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение в размер на 1875, 12 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги не
представлява такса
или
комисиона
за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените в
споразумението към договора допълнителни услуги: Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства по естеството си са свързани
с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Клаузата
противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР
на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за
допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение
не е от тази категория. Допълнителни
услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК
са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на
различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които
въззивникът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са
във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се
дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Освен това договорената
клауза е неравноправна, което също води до нейната нищожност. Доводът на въззивника за неправилност на обжалваното
решение, поради наличието на свобода на договаряне по чл. 9 ЗЗД е
неоснователен. Обстоятелството, че няма законова забрана страните по
облигационната сделка да уговарят помежду си начини за уреждане на
взаимоотношенията си при наличие на неоснователно разместване на блага и
предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода
на договаряне не обосновават извод, че конкретната договорна клауза е действителна. Въззивникът,
чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от
въззиваемия,
следва според разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да проведе пълно доказване, че
е доставял услугите.
В случая такова доказване не е проведено. По делото няма данни въззиваемите да са
се възползвали от т. нар. допълнителна услуга. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя при
определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като
изброяването не е лимитативно. Районният съд е дал отговор на въпроса за наличието на
неравноправност на
клаузата в сключеният между страните договор за потребителски кредит по смисъла
на ЗПК, за което въззивният съд препраща към мотивите му на осн. чл. 272 ГПК.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е
довело районния съд до неправилен извод, че предявения
иск е неоснователен в частта да бъде признато за
установено, че въззиваемите дължат сумата над размера от 3 475, 82
лв. до пълния предявен размер, е
необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на решението в обжалваната част.
Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по
делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд в обжалваната част, като обосновано и законосъобразно, което
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 373/ 08. 10. 2018 г. по гр. д.
№ 1053/ 2018 г. по описа на РС Разград
в частта, с която е отхвърлен предявения от „Профи кредит България“ ЕООД иск
против А.М.М. и Б.З.С. да бъде признато за установено, че дължат солидарно
сумата над размера от 3 475, 82 лв. до
първоначално предявения размер от 5350, 94 лв. главница по сключен между
страните договор за потребителски кредит Стандарт № 3020182694/ 29. 05. 2017 г. , ведно със
законната лихва за забава, като неоснователен и недоказан
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЛ