Р Е
Ш Е Н
И Е
№… Разград
2. ІV.2019г. Разградски
окръжен
година Град
2019
съд
25.
ІІІ.
На Година
публично РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Д.Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ::
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС ХРИСТОВ
АНГЕЛ ТАШЕВ
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В.гражданско 2019 №34
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК175074752,
гр.София срещу Решение №294/ 23.Х.2018г. по гр.д.№108/2018г. на РРС, в частта,
с която е отхвърлен искът му за установяване на дължимо от М.А.Х.
вземане в размер на 1 549,92лв., за което в производство по чл.410 ГПК, в
образувано срещу длъжника чгрд №2426/2017 е била издадена Заповед за изпълнение
№3918/18.Х.2017г. В
останалата си част, като необжалвано решението на РРС е влязло в сила.
В жалбата се твърди, че в обжалваната си част решението е незаконосъобразно и
необосновано. Поддържа се, че неправилно РРС е приел недължимост на вземането до посочения размер поради
нищожност на договарянето му като цена за предоставен по споразумение с длъжника допълнителен пакет услуги. В жалбата се
обосновават доводи за неправилност на процесното решение досежно изводите на
съда за нищожност на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, сключено към договора за кредит, поради противоречието им с
предвиденото в т.14.от
ДР на ЗЗП, дефинираща „услуга“-та като правно значимо понятие. Твърди, че за параметрите на този допълнителен пакет
услуги кредитополучателят е уведомен чрез Стандартния европейски формуляр. Поддържа
се, че с оглед легалното определение на договора за потребителски кредит,
дадено в чл. 9, ал. 1 ЗПК законодателят е изключил от неговия обхват
предлаганите в допълнителния пакет услуги, което предпоставяло допустимост на
изричното им договаряне. Поддържа се, че споразумението за допълнителен
пакет услуги и дължимата се за същия цена са договорени с кредитополучателя в
рамките на договорната свобода, при гарантирано му право на избор и
равнопоставеност.
Въз основа на изложеното,
въззивникът иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което съдът да
приеме за установено по отношение на въззиваемия, съществуване и на вземането, дължимо като цена по споразумение за допълнителен пакет услуги.
Претендира разноски за тази инстанция.
По отношение на въззиваемия
М.А.Х.,
производството се развива по реда на
чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал.5ГПК. В с.з., чрез назначеният му особен представител-адв. П. З., същият оспорва
жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението в обжалваната
му част като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Идентично
на заявеното в срок за отговор пред първоинстанционния съд, въззиваемият поддържа
възражение за нищожност на споразумението, задължаващо го като длъжник по кредитния договор със заплащане и на цена
за допълнителен пакет услуги.
Като прецени събраните по делото доказателства,
по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, съдът
намира за установено следното:
Като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и от
легитимираща интерес от обжалването страна , жалбата е допустима. При дължимата
по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът установи, че решението е валидно, а в
обжалваната си част и допустимо постановен съдебен акт. Като постановено по
същество на предявените му по реда и в сроковете на чл.422ГПК установителни искове, същото е правилно,
обосновано и законосъобразно.
Значимите за изхода на делото
факти са установени от
първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства,
при разпределена между страните тежест
на доказване и в съответствие с проявена от тях
активност в тази насока.
Производството пред РРС е образувано по искова молба с вх. 406/11.І.2018г.
, в която ищецът твърди, че е сключил с
ответника Договор за потребителски кредит - Профи кредит Стандарт с № 3014235624/15.ХІ.2016
г. за сума в размер на 1 550,00лв., която следвало да бъде погасена в
рамките на 24 месеца на равни месечни вноски месеца при договорен ГПР от 49, 89 % и ГЛП от 41, 17 %. Анюитетната вноска е договорена като месечно дължима на 25-то число
от месеца в размер на 95,82лв., от които-42,64лв. главница и
53,18лв. договорна лихва.
В заключение, относимо на
останалите доказателства по делото назначената по делото и приета от страните,
и съда ССЕ е установила, че кредита от 1 550,00лв. е реално предоставен на
кретиполучателя, който е преустановил
плащанията по договора на 25.ХІІ.2016г.
От която дата погасителни вноски по кредита не са правени. Броят на
неиздължените по договора вноски сочи на изискуеми задължения в общ размер на
2 299,68лв., от които 1 550,лв. по главница и 749,68лв. договорна
лихва.
В
изрична договорна клауза, в право на
кредитора е предвидена възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем, в
случай на установена по отношение на кредитополучателя неизправност при
погасяване на анюитетните вноски в срок. С издадено на 8.ІІІ.2017г. „уведомително
писмо“(вж.л.45,грд№108/28 на РРС), жалбоподателят уведомява кредитополучателя, че поради обективирана от
последния неизправност е обявил кредита за предсрочно изискуем и на
7.ІІІ.2017г. го е прекратил едностранно. Ищецът-жалбоподател не е ангажирал
доказателства за връчване на уведомителното писмо до адресата-
кредитополучател. По делото се следва за безспорно установено, че в хода му, а
именно - на 15.ХІ.2018г. действието на кредитния договор е прекратено поради
изтичане на срока. Обстоятелство, което съгл.
чл.235 ГПК следва да бъде съобразено като правно значим по спорното право факт,
настъпил след дата на подаденото по реда на чл.410 ГПК
заявление-17.Х.2017г., която по правилото
чл.422 ГПК се съобразява като дата на подаване на иска за установяване
съществуването на вземането.
В обобщение на изложеното, съдът
намира за безспорно установено, че сключеният между страните ДПК е прекратен, при обективирана към дата на прекратяването му
неизправност на кредитополучателя по задълженията за главница и договорна
лихва. По това вземане съдът е постановил решение, с което искът е уважен.Същото като необжалвано в тази си част е влязло в сила.
От доказателствата по делото се следва за
безспорно установено, че на датата, на която са сключили процесния ДПК, страните са подписали и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги срещу дължимо от кредитополучателя възнаграждение, което „става
изискуемо с подписването на споразумението“.
Така, месечно дължимата от кредитополучателя анюитетна вноска е определена в общ размер на 160,40лв., от които
-95,82 за погасяване на кредита и 64,58лв. по закупения пакет допълнителни
услуги. Общо дължимата по споразумението цена, установена като такава и от
назначената по делото СИЕ, възлиза в размера на 1 549,92лв. Представен е и стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредит, където са посочени в
стандартизирана форма основните параметри по договора и като приложение към
него е предоставена и допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити. Получаването на последните два документа на 15.ХІ.2016г
въззиваемият е удостоверил с подписа си.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, чрез
назначеният му в производството особен представител-адв.П.З., въззиваемият е оспорил
иска по основание и размер, въвеждайки своевременно и възражение за недействителност
на Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги поради противоречието
му със ЗЗП и с добрите нрави.
При така установените факти и
обстоятелства, въззивният съд приема от правна страна следното:
Сключеният между страните ДПК намира своята правна регламентация в
ЗПК(ДВ, бр. 18/2010 г., в сила от 12.V.2010г.)
Според дадената в чл. 9 ЗПК легална дефиниция, въз основа на договора
за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу поетото от длъжника- потребител задължение за връщане на
предоставената парична сума.
Решението на първоинстанционния
съд в частта, с която е отхвърлен иска
за дължимост на договорена по споразумение цена за доп. пакет услуги следва да
бъде потвърдено поради следните съображения: Уговореното в т. VI от договора
заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1549, 92 лв. / т. е. в размер почти еднакъв с размера на предоставените за
ползване парични средства/, противоречи на законовите изисквания и на добрите
нрави. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит, в какъвто смисъл е изискването на
императивните разпоредби на ЗПК. Не е посочена и цена за всяка от услугите
поотделно, включително и в споразумението, каквото е изискването на чл. 10а,
ал. 4 ЗПК. На следващо място следва да се отчете и факта, че заплащането на
това възнаграждение е предварително, т. е. същото е дължимо само за
"възможността за предоставянето" на услугите, като е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения
между страните договор, доколкото в уводната част на споразумението е посочено,
че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става
изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да
не е ползвана и една от тях. Съгласно приложения погасителен план ответникът е следвало да заплаща в продължение на 24
месеца по 64,58 лв. за нещо, което не ползва. Процесното споразумение безспорно
е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в
конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието на
такива клаузи съдът следи служебно. В случая споразумението не е уговорено
индивидуално, доколкото е изготвено предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му
евентуално. Едновременно с това споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит е нищожно и поради
противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по
– слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг. След като споразумението е нищожно,
по него не се дължи възнаграждение, поради което първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявеният на
осн.чл.422 ГПК иск до посочения размер.
Поради което, в обжалваната му част
решението на РРС следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и при хипотеза на
чл.272 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №294/
23.Х.2018г. по гр.д.№108/2018г. на РРС, в частта, с която искът, предявен на
осн. чл.422 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК175074752
срещу М.А.Х., ЕГН**********,*** , за
установяване на вземане в размер на 1 549,92лв., дължимо по Споразумение от
15.ХІ.2011г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към ДПК -
Профи кредит Стандарт с № 3014235624/15.ХІ.2016 г. е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В останалата си част, като
необжалвано решенето на РРС е влязло в сила.
Решението на РОК
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ