Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

5. ІV.2019г.

Разградски окръжен

година Град

2019

съд

11. ІІІ.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар:Д. Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

Като разгледа докладваното от съдия Христов

В.гражданско

2019

№36

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК175074752, гр.София срещу Решение № 395 от 14.11.2018г. по гр.д.№ 723/2018г. по описа на Районен съд - Разград, в частта, с която е отхвърлен искът му за установяване на дължимо от В.А.Н., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** вземане в размер на 1 498.03 лв., за което в производство по чл.410 ГПК образувано срещу длъжника е била издадена Заповед за изпълнение 4490 от 23.11.2017г. по ч.гр.д. № 2728/2017г. по описа на РС - Разград. В останалата си част, като необжалвано решението на РРС е влязло в сила.

В жалбата се твърди, че в обжалваната си част решението е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че неправилно РРС е приел недължимост на вземането до посочения размер поради нищожност на договарянето му като цена за предоставен по споразумение с длъжника допълнителен пакет услуги. В жалбата се обосновават доводи за неправилност на процесното решение досежно изводите на съда за нищожност на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, сключено към договора за кредит, поради противоречието им с предвиденото в т.14.от ДР на ЗЗП, дефинираща „услуга“-та като правно значимо понятие. Твърди, че за параметрите на този допълнителен пакет услуги кредитополучателят е уведомен чрез Стандартния европейски формуляр. Поддържа се, че с оглед легалното определение на договора за потребителски кредит, дадено в чл. 9, ал. 1 ЗПК законодателят е изключил от неговия обхват предлаганите в допълнителния пакет услуги, което предпоставяло допустимост на изричното им договаряне. Поддържа се, че споразумението за допълнителен пакет услуги и дължимата се за същия цена са договорени с кредитополучателя в рамките на договорната свобода, при гарантирано му право на избор и равнопоставеност.

Въз основа на изложеното, въззивникът иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което съдът да приеме за установено по отношение на въззиваемия, съществуване и на вземането, дължимо като цена по споразумение за допълнителен пакет услуги. Претендира разноски за тази инстанция.

По отношение на въззиваемия В.А.Н., производството се развива по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал.5ГПК. В с.з., чрез назначеният му особен представител-адв.Г.А. ***, същият оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Идентично на заявеното в срок за отговор пред първоинстанционния съд, въззиваемият, чрез особения си представител, поддържа възражение за нищожност на споразумението, задължаващо го като длъжник по кредитния договор със заплащане и на цена за допълнителен пакет услуги.

Като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, съдът намира за установено следното:

Като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимираща интерес от обжалването страна , жалбата е допустима. При дължимата по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът установи, че решението е валидно, а в обжалваната си част и допустимо постановен съдебен акт. Като постановено по същество на предявените му по реда и в сроковете на чл.422ГПК установителни искове, същото е правилно, обосновано и законосъобразно. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при разпределена между страните тежест на доказване и в съответствие с проявена от тях активност в тази насока.

Производството пред РРС е образувано по искова молба с вх. 4093/30.04.2018г., в която ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит - Профи кредит Стандарт с № 3012175441 от 31.08.2016г. за сума в размер на 1 500,00лв. В договора са уговорени ГЛП-41.17%, ГПР-49.89%, лихвен % на ден 0.11%, брой вноски-24, месечна вноска-92.73лв., падеж-20 число от месеца, обща дължима сума по кредита- 2225.52лв.

В заключение, относимо на останалите доказателства по делото назначената по делото и приета от страните, и съда ССЕ е установила, че кредита от 1 500,00лв. е реално предоставен на кретиполучателя. Ответникът е погасил три месечни вноски, последната от които на 27.01.2017г., като е останал внесен остатък в повече от 53.93лв., която е послужила за частично погасяване на вноската по допълнителния пакет.

В изрична договорна клауза, в право на кредитора е предвидена възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем, в случай на установена по отношение на кредитополучателя неизправност при погасяване на анюитетните вноски в срок. С издадено на 05.04.2017г. „уведомително писмо“ (вж.л.44, дело РС), жалбоподателят уведомява кредитополучателя, че поради обективирана от последния неизправност е обявил кредита за предсрочно изискуем и на 04.04.2017г. го е прекратил едностранно. Ищецът-жалбоподател не е ангажирал доказателства за връчване на уведомителното писмо до адресата- кредитополучател. По делото се следва за безспорно установено, че в хода му, а именно - на 20.09.2018г. действието на кредитния договор е прекратено поради изтичане на срока. Обстоятелство, което съгл. чл.235 ГПК следва да бъде съобразено като правно значим по спорното право факт, настъпил след дата на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление-20.10.2017г., която по правилото чл.422 ГПК се съобразява като дата на подаване на иска за установяване съществуването на вземането.

В обобщение на изложеното, съдът намира за безспорно установено, че сключеният между страните ДПК е прекратен, при обективирана към дата на прекратяването му неизправност на кредитополучателя по задълженията за главница и договорна лихва. По това вземане съдът е постановил решение, с което искът е уважен.Същото като необжалвано в тази си част е влязло в сила.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че на датата, на която са сключили процесния ДПК, страните са подписали и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу дължимо от кредитополучателя възнаграждение, което „става изискуемо с подписването на споразумението“. Така, месечно дължимата от кредитополучателя анюитетна вноска е определена в общ размер на 155,23лв., от които - 92,73 за погасяване на кредита и 62,50лв. по закупения пакет допълнителни услуги. Общо дължимата по споразумението цена, установена като такава и от назначената по делото СИЕ, възлиза в размера на 1 500 лв. Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, където са посочени в стандартизирана форма основните параметри по договора и като приложение към него е предоставена и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Получаването на последните два документа на 31.08.2016г въззиваемият е удостоверил с подписа си.

Ответникът е избрал и пакет от допълнителни услуги „Бонус“ на стойност 1500лв., платими на 24 равни месечни вноски от по 62.50лв., на всяко двадесето число от месеца. Пакетът включва ползването на една или всички от петте предлагани услуги: приоритетна разглеждане и изплащане на потребителския кредит;възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж;улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Пред РС, чрез назначеният му в производството особен представител-адв. Г.А. ***, въззиваемият е оспорил иска по основание и размер, въвеждайки възражение за нищожност поради противоречие на добрите нрави по см. на чл. 26, ал.1 ЗЗД. Направила е и възражение за недействителност, поради наличие на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.

При така установените факти и обстоятелства, въззивният съд приема от правна страна следното:

Сключеният между страните ДПК намира своята правна регламентация в ЗПК(ДВ, бр. 18/2010 г., в сила от 12.V.2010г.) Според дадената в чл. 9 ЗПК легална дефиниция, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу поетото от длъжника- потребител задължение за връщане на предоставената парична сума.

Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска за дължимост на договорена по споразумение цена за доп. пакет услуги следва да бъде потвърдено поради следните съображения: Уговореното в т. VI от договора заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1500,00 лв. / т. е. в размер еднакъв с размера на предоставените за ползване парични средства/, противоречи на законовите изисквания и на добрите нрави. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в какъвто смисъл е изискването на императивните разпоредби на ЗПК. Не е посочена и цена за всяка от услугите поотделно, включително и в споразумението, каквото е изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. На следващо място следва да се отчете и факта, че заплащането на това възнаграждение е предварително, т. е. същото е дължимо само за "възможността за предоставянето" на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор, доколкото в уводната част на споразумението е посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана и една от тях. Съгласно приложения погасителен план ответникът е следвало да заплаща в продължение на 24 месеца по 62,50 лв. за нещо, което не ползва. Процесното споразумение безспорно е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. В случая споразумението не е уговорено индивидуално, доколкото е изготвено предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му евентуално. Едновременно с това споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по – слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. След като споразумението е нищожно, по него не се дължи възнаграждение, поради което първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявеният на осн.чл.422 ГПК иск до посочения размер.

Поради което, в обжалваната му част решението на РРС следва да бъде потвърдено.

В същия дух е и формираната вече съдебна практика по сходни и/или идентични казуси. В посочения по–горе смисъл са постановени Решение № 72 от 02.04.2019г. по в.гр.д. № 34/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград, Решение № 57 от 05.03.2019г. по в.гр.д. № 32/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград, Решение № 17 от 28.02.2019г. по в.т.д. № 131/2018г. по описа на Окръжен съд – Разград, Решение № 37 от 17.01.2019 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1556/2018 г., Решение № 149 от 20.04.2018 г. на ОС - София по в. гр. д. № 106/2018 г., Решение № 479 от 5.12.2018 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 677/2018 г., Решение № 492 от 13.12.2018 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 647/2018 г., Решение № 206 от 21.05.2018 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 224/2018 г.. Решение № 360 от 23.11.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 512/2018 г., Решение № 74 от 26.02.2018г. по в.гр.д. № 870/2017г. на ОС – Пазарджик.

Предвид изложеното и при хипотеза на чл.272 ГПК, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 395 от 14.11.2018г. по гр.д.№ 723/2018г. по описа на Районен съд – Разград /неправилно посочено в същото че е постановено по гр.д. № 1961 по описа за 2017г./, в частта, с която искът, предявен на осн. чл.422 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу В.А.Н., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за установяване на вземане в размер на 1498.03 лв., дължимо по Споразумение от 31.08.2016г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит - Профи кредит Стандарт с № 3012175441 от 31.08.2016г. е отхвърлен като неоснователен.

В останалата си част, като необжалвано Решение № 395 от 14.11.2018г. по гр.д.№ 723/2018г. по описа на Районен съд – Разград /неправилно посочено в същото че е постановено по гр.д. № 1961 по описа за 2017г./, е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ