РЕШЕНИЕ

№ гр. Разград, 15.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 50 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 451/20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1311/2018 г. по описа на Районен съд Разград е отхвърлен предявеният от И. Е. Б. против Н.Д.Б., иск с правно основание чл.59 ал.9 СК, за изменение мерките по отношение на малолетното дете Д. И.Б., ЕГН ***********, взети с решение №10/17.02.17 г. по гр.д. № 1974/16 г. на Районен съд Разград, като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца И. Е. Б.,***, чрез адвокат Емилия С. ***, с която първоинстанционното решение се оспорва като необосновано и неправилно, поради което моли съда да го отмени и постанови друго, с което да бъде уважена исковата претенция. Твърди, че районният съд е постановил своя акт в противоречие на част от доказателствата и на материалния закон и при превратно тълкуване на друга част от доказателствата. Излага аргументи.

В съдебно заседание въззивникът при редовност на призоваването не се явява, не изпраща и представител.

Не се въвеждат нови доказателствени искания в съдебно заседание. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.Д. Е., чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адвокат К.К.,***, в който въззивната жалба се счита за неоснователна, като се твърди, че районният съд с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства е постановил законосъобразно и правилно решение.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез особения си представител адвокат К. моли съда да потвърди обжалваното решение, тъй като това е в интерес на детето.

Не се въвеждат доказателствени искания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна.

Районен съд Разград е бил сезиран с искове с правно основание чл.59, ал.9 СК и чл.127а СК.

Районният съд при постановяването на обжалваното решение е подвел предявените искове под правната норма само на чл.59, ал.9 СК, като не ги е подвел и под правната норма на чл.127а СК, относно даденото разрешение – заместващо съгласие детето да пътува извън страната, както и да му се издава паспорт и други лични документи, но неговото решение не е недопустимо, тъй като не е накърнил уредения в чл.6, ал.2 ГПК основен принцип в българското гражданскопроцесуално право - диспозитивното начало. Районен съд Разград е разгледал и се е произнесъл по всички юридически факти, които са включени във фактическия състав, при чието проявление възникват предявените спорни материални права. Неточната правна квалификация в решението на обжалвания съдебен акт следва да се преодолее с изричното посочване от въззивния съд, че правната квалификация на предявените искове е по чл.59, ал.9 СК и чл.127а СК.

От представеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане серия КМР № 66355 от 19.07.2007 г., се установява, че родителите на малолетния Д. И.Б., ЕГН ********** са страните по настоящото производство – майка Н.Д.Б., след прекратяването на брака с решение № 350/19.11.2014 г., по гр. дело № 758/2014 г. по описа на Районен съд Разград с фамилно име Е. и баща И. Е. Б..

С цитираното по горе решение, бракът между страните е прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на детето Д. И.Б. са предоставени на майката, като е определен и режим на лични контакти на бащата с детето. Бащата е осъден да заплаща на детето Д. И.Б., чрез неговата майка и законен представител, издръжка в размер на 120 лева, считано от 07.05.2014 г..

С решение № 10/17.02.17 г. по гр.д. № 1947/2016 г. по описа на Районен съд Разград, постановеният режим на лични отношения спрямо бащата е изменен, като последният има право да взима детето при себе си 45 дни по време на лятната ваканция и 10 дни по време на Коледните и Новогодишните празници, независимо от факта дали майката ползва платен годишен отпуск. Местоживеенето на детето е определено по това на майката. Съдът е дал разрешение заместващо съгласието на бащата детето да пътува без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат до Кралство Великобритания, страните членки на ЕС и до Р. Турция, до навършване на пълнолетие на детето; дал е разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт и лични документи на детето.

От приложената докладна записка с рег. № 1873р-6623/02.05.2018 г. се установява, че ищецът е депозирал в РУ МВР гр. Разград жалба, в която твърди, че ответницата осуетява влязло в сила решение, относно личните контакти с детето му. В докладната е посочено, че според заявеното от ищеца, последният след развода е отишъл да работи в чужбина, като междувременно бившата му съпруга – ответницата, заедно със сина им емигрират в Кралство Великобритания и след връщането му в България, не е могъл да осъществи контакт с детето си.

По делото е приложено като доказателство съобщение от Районна прокуратура Разград, с № В 293/2018 г. от 04.06.2018 г., с което уведомяват ищеца, че е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.182, ал.2 НК, по което има качеството пострадал.

С постановление за спиране на наказателно производство от 22.08.2018 г. на Районна прокуратура Разград, е спряно ДП № 1873 ЗМ-291/2018 г., образувано за извършено престъпление по чл.182, ал.2 НК. ДП е спряно поради отсъствието на ответницата, която следвало да бъде разпитана, но не била установена на постоянния си адрес.

Пред Районен съд Разград за изясняване на фактическата обстановка е разпитан в качеството на свидетел Н. О. С., който свидетелства, че е бил съсед на ответницата Н., която живеела на квартира в къщата на баба си. Знае, че тя заминала с детето в чужбина, във Великобритания, като това го разбрал преди 3-4 месеца, т.е. лятото на 2018 г., когато ищецът И. се върнал от Германия и поискал да плати издръжката. Твърди, че И. успял на два пъти да се свърже с детето си и да разбере, че са във Великобритания. След всеки опит на бащата да се свърже с детето, Н. сменяла квартирата и телефона. По отношение местоположението на ищеца, заявява, че в момента се намирал в Троян, където работи от месец и половина, строител е и мисли да се устрои в България, като си взел вила по Дянковския път. Според свидетеля, И. умира за детето си. Пращал пари на свидетеля да му купи ховърборд и колело. Детето било свикнало и привързано към бащата. Свидетелят твърди, че е виждал Н. да удря детето пред него и в случаите, когато той давал джобни на детето, ответницата прибирала по-голямата част от тях. Според свидетеля, И. заминал за Германия след развода, за да си купи жилище. Докато И. бил в Германия говорел по телефона с детето.

От служебно изисканата и получена от Районна прокуратура Разград информация, обективирана в писмо с вх. № 911/26.02.2019 г., във връзка с установяване адреса на ответницата по образуваното ДП, се установява, че местопребиваването й не е установено.

От писмо с вх. № 10256/05.11.2018 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград се установява, че не е било възможно да бъде изготвен социален доклад на основание чл.15, ал.6 ЗЗД, тъй като ответницата и детето не са намерени на посочения адрес, а при разговор със съседи са разбрали, че ответницата живее и работи в Англия от 2017 г..

От писмо с вх. № 10442/08.11.2018 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Исперих се установява, че ищецът не е установен на посочените адреси и в проведен разговор с кмета на населеното място, са разбрали, че се е установил трайно в чужбина, където работил и живеел от много години, като поради тази причина било невъзможно да извършат социално проучване и да изготвят поискания социален доклад.

Настоящият съдебен състав е указал на Дирекция „Социално подпомагане“ Исперих и на Дирекция „Социално подпомагане“ Разград на основание чл.15, ал.6 Закон за закрила на детето да изготвят социални доклади за родителите И. Е. Б., и Н.Д. Е.. Получени са отговори от тях, в които са посочили, че ищецът не е открит на адреса си, тъй като от дълги години живее в чужбина, по данни на кмета на с. Духовец, а по отношение на ответницата е посочено, че по данни на съседи, същата от две години живее в чужбина. Поради тези причини е било невъзможно да бъдат изготвени поисканите социални доклади.

Пред въззивната инстанция, ищецът е изслушан по реда на чл.59, ал.6 СК. Заявява, че от 2018 г. вече се е завърнал в България, като мисли да живее във вила, която се състой от две стаи, баня и тоалетна, находяща се в гр. Разград, но тъй кат все още не е дал цялата сума за нея, не е могъл да я прехвърли. Твърди, че към момента на изслушването работи в гр. Бургас и можел да разшири вилата, тъй като бил строител. Споделя, че през 2016 г. се намирал в Белгия и всеки ден разговарял с детето, като в последствие разговорите се провеждали по-рядко, като към настоящия момент не контактува с него. Твърди, че не знае адреса на детето и майка му в Англия. Споделя, възможността майка му, която живее в Р. Турция, да се прибере в гр. Разград, за да му помага с отглеждането. Твърди, че плаща редовно издръжка на детето си.

При изслушването си, ищецът посочи мобилен номер, на който могат да се свържат служители от Дирекция „Социално подпомагане“. Поради тази причина, отново беше указано на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, след като осъществят контакт с него по мобилния номер да изготвят социален доклад.

Във връзка с горното е получено писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ Разград, в което е посочено, че двукратно в осъществена връзка с ищеца по телефона, който е заявил, че към момента работи в гр. Китен и щял да се върне на 08.04.2019 г., но в проведен разговор на посочената дата, ищецът заявил, че ще се върне за датата на съдебното заседание. Поради тази причина не било възможно отново да бъде изготвен социален доклад.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което е допустима, разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, при изменение на обстоятелства, съдът по молба на единия от родителите, по искане на съответната Дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени поставените по - рано мерки относно родителските права и да определи нови, ако обстоятелствата, при които са определени се изменят като при разглеждане на предявената претенция по чл.59, ал.9 СК, съдът следва да се ръководи от интереса на детето.

В Постановление № 1/12.11.1974г. по гр. д. № 3/74г, Пленум на ВС, са дадени конкретни насоки за преценка относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето, както и са изброени обстоятелства, чиято промяна може да обоснове изменение на определените мерки относно упражняване на родителските права. Промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки; когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качества на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Обстоятелства, които засягат положението на детето са: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода, напускане пределите на страната и др.; загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето; повторно встъпване в брак на единия от двамата родители с трето лице. Като промени, засягащи мерките и тяхната ефективност са посочени невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките. Изменени обстоятелства са и тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки - отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия или обратно; пречки на родителя, при когото е детето, за осъществяване на лични отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.

По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. новите обстоятелства биха могли да имат различна проявна форма, като следва да се обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, като висшият критерий за решението на съда е интересът на детето.

В случая в исковата молба като проява на изменение на обстоятелствата основно се сочи, че веднага след постановяването на Решение №10/17.02.17 г. по гр.д. № 1974/16 г. на Районен съд Разград, ответницата е извела малолетното дете в чужбина, без да го уведоми, като сменила и телефонните номера. Твърди, че от тогава всичките му опити да се види с детето си са останали без резултат и по настоящем, не знае къде се намира, както и при какви условия живее, дали учи, както и дали майка му има възможност да го гледа и издържа. Счита, че има желание и нужния родителски капацитет да упражнява родителските право спрямо непълнолетното дете Д. Б. и има условия и възможност да се грижи за него.

В тежест на ищеца беше да докаже, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е предоставено упражняването на родителските права на ответницата, както и за исканата отмяна на даденото разрешение, заместващо съгласие. Следваше да докаже и наличието на необходимия родителски капацитет, материално-битови условия и доходи. От негова страна не бяха ангажирани никакви доказателства в тази насока. Единственото твърдение е, че майката е извела малолетното дете в чужбина, без да го уведоми, като сменила телефонните номера и по този начин е препятствала контактите на детето с него.

Безспорно от показанията на свидетеля Н.О.С.се установява, че ответницата е напуснала Р. България заедно с детето си и са заминали за Кралство Великобритания, което се потвърждава и от приложените по делото писма от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Исперих. От Решение №10/17.02.17 г. по гр.д. № 1974/16 г. на Районен съд Разград, с което е определено местоживеене на малолетното дете при своята майка и с което е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата И.Б., детето да пътува без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и време, през което се провеждат до Кралство Великобритания, другите държави членки на ЕС и Р. Турция, до навършване на пълнолетие, се достига до извода, че извършените действия от страна на майката – заедно с детето да напусне пределите на Р. България и да заминат за Кралство Великобритания, въззиваемата не е предприела извършването на действия, които да бъдат в противоречие с разрешените й от съда, а напротив, тя е предприела такива, които са и разрешени, като по този начин не е засегнала интересите на детето си. Самите действия посочени по-горе, настоящият съдебен състав намира, че не водят до изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК.

По отношение на другото основание, което според ищеца е довело до изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК – че след извеждането на детето в чужбина, всичките му опити да се види с детето са останали без резултат, настоящият съдебен състав намира следното.

Константна е съдебната практика в подобни казуси, че съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност. В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства, препятстването на контактите на детето с бащата, не може да доведе до извода, че следва упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. Б. да бъдат предоставени на ищеца, както и уважени неговите претенции по отношение на личните контакти на детето с майка си, претендираната издръжка и отмяна на дадените разрешения за пътуване и издаване на лични документи. Не се сърбаха доказателства, от които може да се направи извод за това, че бащата ще може да се грижи по-добре за детето си, да му осигури по-добра среда за живот, по-добро образование и т.н, като не бяха и ангажирани от негова страна и доказателства, които да доведат до извода, че социално-битовите условия и грижата, която указва ответницата за детето Д. Б. е по-лоша от тази която той може да осигури. В този смисъл не бяха ангажирани от негова страна й доказателства във връзка с финансовите възможности, които той има и такива, от които да се установи, че тези притежавани от майката са в по-малък размер и това би довело до по-лоша грижа за малолетното дете.

По отношение материално – битовите условия за отглеждане на детето, съдът следва да отбележи, че за двамата родители не бяха изготвени социални доклади. В хода на въззивното производство са изискани социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ Исперих и Дирекция „Социално подпомагане“ Разград, но тъй като двете страни по спора, не са намерени на известните адреси, такива не бяха изготвени.

По отношение на майката Н.Д. Е., безспорно беше установено, че към момента на разглеждане на делото се намира извън пределите на Р. България заедно с малолетното дете Д. Б., като техният адрес в Кралство Великобритания не е установен. Това се потвърждава, както от изслушването на ищеца, от показанията на разпитания свидетел, така и от представените писма от Дирекция „Социално подпомагане“ Исперих и от РП Разград. Не са представени доказателства относно точното й местоживеене, което препятства събирането на информация относно условията, при които се отглежда детето от страна на майката.

Що се касае до местоживеенето на ищеца, безспорно се доказа, че последният през кратък период от време е в състояние на честа смяна на местоживеенето си. Първоначално от показанията на свидетеля Н.О.С.се установява, че ищецът се намира на територията на гр. Троян, след това в съдебно заседание ищецът заявява, че сега работи в гр. Бургас, а от изпратеното писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ Разград се установява, че ищецът се намирал на територията на гр. Китен. Въз основа горното, независимо че тази честа промяна на местоживеенето му, евентуално е свързана с работата му на строител, предвид процесуалното му поведение пред настоящата инстанция – след като е осъществен контакт от служители на Дирекция „Социално подпомагане“ Разград, за да бъде осъществена среща и да бъде изготвен социалния доклад, но такава не е осъществена и обстоятелството, че това състояние възпрепятства изясняването и установяването по делото на условията за живеене и отглеждане на детето при него към настоящия момент, то в такъв случай постановяване на решение бащата да упражнява родителските права не би охранило в достатъчна степен интереса на детето.

Във връзка с горното, не се доказа, че промяната в обстоятелствата, която се твърди от ищеца е довела до влошаване положението на детето при родителя, който упражнява родителските права – ответницата или, че би се подобрило положението му, ако родителските права се предоставят на него.

Причините, включително поведението на родителите, които са довели до промяна на обстоятелствата, имат важно, но не решаващо значение при преценката дали в конкретния случай изменението на обстоятелствата представлява основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права и на лични контакти, тъй като при тази преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. В тази насока, според настоящия състав, решение, с което да се промени фактически установеното положение за съвместно съжителство на детето с майката, където то живее към настоящия момент с оглед събраните по делото доказателства, би било свързано с негативни емоционални изживявания за детето и не е в негов интерес. Доколкото към настоящия момент липсва яснота относно условията за живеене и отглеждане на детето и при двамата родители, то въззивния съд намира, че към този момент в интерес на малолетното дете е родителските права спрямо него да се упражняват от майката, каквото е положението към настоящия момент. Съдът счита, че между майката и детето е изградена тясна социална връзка, с оглед дългия период, през който тя се грижи за неговото отглеждане.

По иска с правно основание чл.127а СК.

Въпросите, свързани в пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, са в правомощие на родителите. Разпоредбата на чл.127а СК регламентира конкретно родителско право при условията на съвместно упражняване на родителските права – по общо съгласие, като брачният статус на родителите е без значение. При нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите съдът е овластен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или определяеми държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, като се ръководи от най-добрият интерес на детето. Той се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени в Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му, както и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а , ал. 2 СК. Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.

В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че не са налице обстоятелства, които да водят до отмяна на даденото разрешение, заместващо съгласието на бащата, малолетното дете да пътува до изрично посочени държави и период, както даденото разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт за пътуване в чужбина и всички лични документи.

Именно изградената близка връзка между въззиваемата – негова майка, която упражнява родителските права и фактът, че двамата живеят на територията на Кралство Великобритания, което се установява от събраните по делото доказателства, води до извода, че на детето следва да бъде запазена осигурената възможност да пътува със своята майка до точно определените с решение № 10/17.02.17 г. по гр.д. № 1947/2016 г. по описа на Районен съд Разград държави и период, както и да му му се издават лични документи, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. По никакъв начин не бяха ангажирани доказателства от въззивника, че детето се намира в държава, която би го поставила в риск, а напротив установи се, че детето се намира на територията на Кралство Великобритания, която към настоящия момент е членка на ЕС.

По направеното от въззивника възражение, че районният съд неправилно е приел, че живее в ФР Германия, то същото е основателно, но това на свой ред не води до промяна в крайния извод на съда - да потвърди обжалваното решение с оглед изложеното по-горе.

По отношение на възражението на въззивника, че съдът не е кредитирал спряното наказателно производство образувано за извършено престъпление по чл.182, ал.2 НК, което щяло да доведе до друг правен извод, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Дори и да го е обсъдил и кредитирал районният съд, това е нямало да повлияе върху изхода на делото, тъй като видно от постановлението, основанието, на което е спряно ДП е по чл.244, ал.1, т.3 НПК, т.е. при невъзможност единственият свидетел очевидец да бъде разпитан, като този свидетел е именно ответницата. Това постановление не е акт на органите на досъдебното производство, който да обуславя ангажирането на наказателната отговорност на определено лице и в частност ответницата и акт, който е задължителен за гражданския съд по смисъла на чл.300 ГПК.

При съобразяване на изложеното, на утвърдените в съдебната практика и законово закрепени критерии и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Не са налице и основания за отмяна на даденото разрешение, заместващо съгласието на бащата, малолетното дете да пътува до изрично посочени държави и период, както даденото разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт за пътуване в чужбина и всички лични документи.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна се дължат сторените от нея съдебни разноски пред настоящата инстанция, но такива не се претендират.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд;

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451/20.12.2018 г., постановено по гр.д. №1311/2018 г. по описа на Районен съд Разград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаването му по реда на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ