РЕШЕЕНИЕ

№ ……… / 1.04.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 54 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ж.Р. С. / Х., подадена чрез пълномощник, против решение № 384 / 17.12.2018г. по гр.д. № 2682 / 2017г. по описа на РС Разград, с което са изменени мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето Г. П. П., постановени с решение по гр.д. № 213/2016г. на ОС Разград и упражняването им е предоставено на бащата П.М.П. със съответния режим на лични отношения между детето и майката, определено е местоживеенето на детето при бащата и Ж.Р. С.а е осъдена да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер 127,50лв., считано от влизане в сила на съдебното решение. Жалбоподателят се позовава на недопустимост на съдебния акт поради неправилно определена правна квалификация на предявения иск за изменение на мерките за упражняване на родителските права, като счита, че това може да стане по реда на чл.59 ал.9 СК, но не и по посочения от районния съд ред на чл.127 ал.2 СК. Твърди още необоснованост на решението поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Моли въззивния съд да го отмени, като постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият П.М.П. е депозирал отговор на въззивната жалба чрез упълномощения процесуален представител, в който излага становище за нейната неоснователност и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. В съдебно заседание поддържа изразеното становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Ответницата Ж.Р. С. е родила детето Г. П. П. на ***г. Първоначално в акта за раждане за баща на детето е бил записан св.Д.Г. С., с когото Ж. С.а е била в брак до прекратяването му с развод с влязло в сила решение на 4.04.2016г. по гр.д. № 513/2016г. на РРС. От този мъж ответницата има две малолетни деца Д., родена на ***г. и Р., родена на ***г. Д. живее при майката, а Р. – при бащата. Освен това същата е родила още две деца от друг мъж от предходен брак: И. и Г., които понастоящем са пълнолетни.

Детето Г. е роден на ***г. в гр.София. В материалите по делото е приложена преписка № 47121/2015г. на РП София, от която се установява, че преди раждането на детето Ж. С.а се е преместила да живее от гр.Разград в гр.София на квартира. За нейната издръжка и финансова обезпеченост са полагали грижи лица, които са взели детето при изписването му от болницата и едно от тях е възнамерявало да започне процедура по припознаването му като негов биологичен баща. Със съдействието на инспектор БППМН и служител от ОЗД – Красно село, детето е върнато на майката. С постановление от 27.10.2015г. на прокурор при СРП е постановен отказ от образуване на досъдебно производство. Горните обстоятелства се установяват и от социалното проучване, обективирано в изготвения по делото социален доклад от директора на ДСП Разград.

Ж. С.а е заживяла на семейни начала с П.П. от началото на 2014г., който факт е установен в ползващите се с доказателствена сила между страните мотиви на решение № 10/28.03.2017г. по гр.д. № 213/2016г. на ОС Разград. В същото производство е оспорен биологичният произход на Г. от Д. С.. Прието е, че последният не е баща на детето. За баща на Г. е установен П.П.. Във връзка с това е допусната промяна в бащиното и фамилното име на детето. Упражняването на родителските права е възложено на майката, при нея е определено и местоживеенето на детето. Определен е режим на лични отношения между Г. и бащата П.П. във времето от 12ч. до 18ч. всяка събота, от 9ч. до 12ч. всяка неделя и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. П.П. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер 150лв. Съдът служебно извърши проверка в деловодната програма на съда и установи, че решението е влязло в сила на 11.05.2017г.

След раждането на детето всички се завърнали в гр.Разград. От свидетелските показания се установява, че страните заживели отделно: П.П. при своята майка, а Ж. С.а на квартира, която сменяла често, според показанията на св.В.Величкова – нейна приятелка по това време. Г. живеел и бил отглеждан от Ж. С.а с помощта на нейната майка св.Г.Д., а в дните от петък до неделя грижи за него полагал П.П.. Тези отношения продължили до май-юни, 2016г., когато Ж. С.а заминала за гр.София. Грижите за отглеждането и издръжката на Г. поел П.П., който го отглеждал в съвместно обитаваното с неговата майка Ст.К. жилище, с помощта на последната. От св.показания на Г.Д. се установява, че ответницата започнала работа в гр.София и през време на обучението си била там от понеделник до сряда, връщала се в гр.Разград, след което отново заминавала за ден-два и се връщала отново в Разград в събота и неделя. През време на отсъствието й за детето се грижела нейната майка св.Г.Д..

Относно оплакванията във въззивната жалба за несъобразяване от районния съд на показанията на св.И. и Д., че П.П. злоупотребявал с алкохол, вдигал скандали и отправял заплахи към ответницата и св.Д., въззивният съд констатира, че в показанията на св.И. липсват изложени подобни факти – същата описва начина, по който детето е отглеждано от своята майка. Г. Д. свидетелства за осъществено психическо насилие от страна на ищеца спрямо нея и ответницата през 2016г., както и че за случая има съставени документи от полицията през 2016г. По делото е представена жалба от Ж. С.а от 16.09.2016г. в горния смисъл, както и последващо сведение от 19.09.2016г. от нея, че двамата с ищеца са изяснили отношенията си, които в момента са добри, и не желае П.П. да бъде предупреждаван от органите на полицията. Въпреки това на ищеца е съставен протокол за предупреждение от 16.09.2016г. Доколкото тези събития са настъпили преди постановяване на решението по гр.д. № 213/2016г. на РОС, съдът не намира за необходимо да ги обсъжда по-подробно. По тази причина счита, че случаят е неотносим за преценката дали са налице изменения в обстоятелствата, свързани с упражняването на родителските права над детето. Данни за употреба на алкохол или други упойващи вещества от ищеца по делото не са представени.

Пред въззивния съд е депозирано съдебно-медицинско удостоверение от 3.01.2019г. относно извършен преглед на Ж. С.а и констатирани травматични увреждания: мътновато синкавочервеникаво кръвонасядане в горната половина на предвата и задна повърхност на лява ушна мида и по свободния ръб на това място, палпаторна болка на меки тъкани на тялото на долна челюст от лявата страна, мътновато насиняване по гръбовата страна на поясна област отляво, палпаторна и спонтанна болезненост. Ответницата е дала предварителни данни, че бащата на детето й я ударил два пъти с пестник в лявата половина на лицето и блъскайки я, тя паднала на земята. Във връзка с описания във въззивната жалба инцидент на 29.12.2018г., в съдебно заседание са разпитани Д. С. – бивш съпруг на Ж. С.а, и С. К. – майка на П.П.. Двамата са били непосредствени наблюдатели на инцидента и от техните показания се установява, че бащата не е осъществявал контакти с детето от м.септември, 2018г. На 29.12.2018г. Ж. С.а му се обадила и му казала, че ще доведе в дома му Г.. Ответницата завела детето с автомобила на св.С.. Последният останал в автомобила, а Ж. С.а излязла с Г. на паркинга. Когато ищецът пристигнал на място, взел детето в ръцете си. Тогава ответницата му казала, че иска от него да го върне вечерта. П.П. възразил, като й казал, че няма да го върне. Ж. С.а посегнала да вземе детето от ръцете му, той я ударил няколко пъти, след това тя започнала да го дърпа за дрехите и скъсала ръкава му. Ищецът й върнал детето, след което тя си заминала с автомобила, с който дошла. Съдът отчита близките отношения на двамата свидетели с всяка от страните – св.С. е баща на две от децата на Ж. С.а, а св.К. е майка на П.П., поради което отчита, че и двамата не посочват агресивното поведение на страната, която ги е ангажирала като свидетели. В тази насока съдът не взема предвид и обясненията на св.С., че при разговор с Г. детето му казало, че баща му бие майка му - свидетелят не успя да обясни в контекста на какъв разговор детето е казало това, кога е проведен разговора.

Промяната в отношенията между родителите по повод отглеждането на детето настъпила след постановяване на решението по гр.д. № 213/2016г. на ОС Разград за установяване на произхода от бащата. В съответствие с постановените мерки за упражняване на родителските права Г. заживял при Ж. С.а. По делото са представени множество преписки на РП Разград, всички от 2017г. и 2018г., във връзка с подавани от П.П. и Ж. С.а сигнали: от страна на първия – за препятстване от Ж. С.а на контактите му с детето и отправяни закани, а от нейна страна – за нанасяне на телесни увреждания върху нея. Всички проверки са приключили с постановления за отказ от образуване на досъдебно производство по различни причини, с изключение на една от тях по жалба на П.П. за неизпълнение на съдебното решение относно режима на лични отношения. Образувано е досъдебно производство, внесен е обвинителен акт и с протоколно определение по НОХД № 280/2018г. на РС Разград е одобрено споразумение между РРП и Ж. С.а, по силата на което същата се е признала за виновна, че за времето от 13.05.2017г. до 21.01.2018г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление – на 64 конкретно посочени дати, в качеството си на родител на Г. П. П. не е изпълнила съдебно решение № 10/28.03.2017г. по гр.д. № 213/2016г. на РОС, с което на бащата П.П. се предоставя режим на лични отношения с детето – престъпление по чл.182 ал.2 в.в. с чл.26 ал.1 НК. Освен това наказателно производство, срещу Ж. С.а има висящо още едно за престъпление по чл.214 в.в. с чл.18 ал.1 НК, видно от представени данни от ОП Разград и РП Разград.

От изготвения социален доклад се установява, че след раздялата с П.П., майката е сключила брак с Х. Х.. Налице е и промяна във фамилното й име, видно от представена справка от НБД“Население“ – същото вече е Х.. Х. Х. обаче се е явил в социалната служба на 28.03.2018г. и е заявил, че двамата са се разделили и желае да се разведат. Споделил е, че между тях е възникнал конфликт и ответницата му е нанесла телесни увреждания. Към настоящия момент Ж. С.а живее в гр.Перник на квартира с двете си малолетни деца Д. и Г., за което е представила адресни карти.

В социалния доклад са удостоверени още конфликтите между страните по повод отглеждането на тяхното дете и осъществяване на режима на лични отношения между Г. и неговия баща.

По делото е назначена и изготвена съдебно-психологическа експертиза. В заключение вещото лице психолог прави извод, че към момента няма поведенчески и психосоматични данни за наличие на синдром на родителско отчуждение по отношение на детето, но съществува висок риск това да се случи в пълна степен в рамките на следващите две години, ако взаимоотношенията между родителите не се подобрят. Двамата родители и техните майки са настроени негативно всеки срещу другия родител и изразяват отношението си включително в присъствие на детето, вкл. и чрез физическа саморазправа, което води до увреждане на психоемоционалното състояние на Г.. Според вещото лице синдромът ще се прояви, ако комуникацията между родителите остане същата или се влоши още, и ще се прояви чрез регрес или задръжки в развитието, често боледуване от нетипични болести, ниска самооценка в училищния период, вътрешен конфликт на лоялност, поведенчески разстройства, социална изолация и др.

Двамата родители са изслушани от районния съд. И двамата заявяват желанието си да упражняват родителските права над Г.. Бащата посочва, че има постоянно жилище в гр.Разград и постоянна работа с редовен месечен доход от минимум 600лв. Майката е заявила, че към момента на изслушването живее при своята майка с двете си деца Г. и Д. и новия си съпруг Х. Х., с когото е сключила брак на 14.12.2017г. Съпругът й работи в чужбина. От около година и половина е във влошени отношения с П.П. и причината е в постановяване на решението за установяване на произхода от бащата, след което П.П. се е възпротивил да заплаща месечна издръжка. Според ответницата, същият не я плаща редовно. Противно на заявеното от нея, по делото са приложени платежни документи, от които се установява заплащането на ежемесечната издръжка от ищеца в полза на неговото дете.

След изготвяне на съдебно-психологическата експертиза, вещото лице е предложило на страните в с.з. на 11 юни 2018г. социална услуга, свързана с работа върху поведението им с цел ограничаването на вредните последици за детето. В присъствието на бащата неговият процесуален представител е изразил съгласие по направеното предложение. Майката е отказала, като се е мотивирала, че работи и трябва да се грижи за двете малолетни деца, поради което няма време за такава социална услуга.

Двамата родители могат да разчитат на помощ от майките си за отглеждането на Г..

Към настоящия момент Ж. С.а работи по трудово правоотношение на длъжност офис асистент в гр.София на непълен работен ден от 4 часа с месечно възнаграждение в размер 320лв. Сключила е и граждански договор за работа като офис сътрудник срещу възнаграждение от 137,50лв., платимо всеки петък от работната седмица, и бонуси.

П.П. работи като касиер-крупие в гр.Разград. Получава месечно възнаграждение в размер 600лв.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Възражението на жалбоподателя за недопустимост на предявения иск е неоснователно. След направено възражение от ответника в този смисъл, районният съд е указал на ищеца да уточни предявения иск, като посочи изменение на обстоятелства по смисъла на чл.59 ал.9 СК след влизане в сила на решението на ОС Разград по гр.д. № 213/2016г. В изпълнение на указанията ищецът е посочил такива: влошени условия за отглеждане на детето при майката поради липса на постоянно местоживеене и честа смяна на партньори и в същото време добри условия за полагане на грижи за Г. при бащата; опасност за неправилно развитие и възпитание на детето поради криминална среда, в която се движи майката; отчуждаване на детето и създаване на затруднения от страна на майката за осъществяване на режима на лични отношения между детето и бащата. Съдът е докладвал по реда на чл.140 ГПК поправеният иск и твърдените изменени обстоятелства. РРС е определил правна квалификация чл.127 ал.2 СК, без да посочи връзката с чл.59 ал.9 СК. С диспозитива на съдебното решение обаче първостепенният съд се е произнесъл именно по иск за изменение на мерките за упражняване на родителски права, а не по иск за първоначалното им определяне. Неточната правна квалификация в исковата молба и в решението не е порок, водещ до недопустимост на обжалвания съдебен акт и следва да се преодолее с изричното посочване от въззивния съд, че правната квалификация на предявения иск е по чл.127 ал.2 във връзка с чл.59 ал.9 СК.

По същество въззивната жалба е неоснователна. Съгласно чл.59 ал.4 СК, към който препраща чл.127 ал.2 СК, при преценка на кого от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права, следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Горните обстоятелства следва да бъдат съобразени от постановяване на решението по гр.д. № 213/2016г. на ОС Разград до настоящия момент с оглед преценката дали са налице изменения в тях, водещи до необходимост от промяна на мерките по реда на чл.59 ал.9 СК с цел защитата по най-добър начин на интересите на детето.

По отношение на възпитателските качества съдът преценява дефицит и у двамата родители. Установява се, че след приключване на делото за установяване на произхода на Г. от бащата П.П. и предоставянето на родителските права на майката, двамата родители са в постоянни физически и психически конфликти, проявлението на които става пред очите на собственото им дете. Видно е от заключението на съдебно-психологическата експертиза, че ако това състояние на постоянни конфликти между родителите продължи, в следващите години може да се прояви синдром на родителско отчуждение с множество негативни психически и социални проявления за детето. Докато бащата обаче проявява желание за ползване на предложената от вещото лице-психолог социална услуга за преодоляване на негативизма между двамата родители с цел ограничаване на вредните последици върху детето, майката е изразила отказ от такава услуга. Оправданието, че работи и отглежда двете си деца, не е житейски логично, при положение, че справянето с конфликтното поведение между родителите ще бъде изцяло от полза за отглеждането и правилното психоемоционално развитие на детето им.

По-нататък, следва да се отчете фактът, че на 9.10.2018г. ответницата Ж.К. е осъдена по НОХД № 280/2018г. на РРС за неизпълнение на съдебното решение за осъществяване на режим на лични отношения между детето и бащата в продължение на дълъг период от време. Осъждането я характеризира като личност, незачитаща обществените правила и норми, което се отразява отрицателно и на преценката за възпитателските й качества. В допълнение, понастоящем срещу нея се води и друго наказателно производство.

Във връзка с полаганите за Г. грижи следва да се отбележи, че от момента на присъждане на родителските права над детето майката е в състояние на честа смяна на местоживеенето и партньорите си – същата е живяла с двете малолетни деца на квартира в гр.Разград, след което е заминала в гр.Перник, където също живее на квартира. Заживяла е с нов партньор, с когото впоследствие се е разделила. От друга страна, твърденията на ответницата за честа употреба на алкохол или упойващи вещества от бащата, които да влияят на полаганите грижи за детето, не са установени в процеса.

Двамата родители желаят в еднаква степен да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Г. е привързан в еднаква степен към двамата – видно от съдебно-психологическата експертиза, между детето и всеки от родителите има изградена силна емоционална връзка.

Бащата има възможност да получи помощ от свои роднини – същият живее в жилище със своята майка и последната е ангажирана с оказване на помощ при отглеждане на детето. Майката също е получавала помощ от своите роднини, докато е живяла в гр.Разград. Понастоящем обаче същата живее в гр.Перник и видно от представените адресни карти, живее на квартира с двете си малолетни деца. В допълнение към възможностите, които дава местоживеенето при бащата, следва да се посочи, че до този момент детето е посещавало детско заведение в гр.Разград и от момента на раждането си е установило среда и емоционална връзка с това място.

Материалните възможности на двамата родители са съизмерими – работят и получават месечно възнаграждение в приблизително еднакъв размер. Налага се извод, че всеки от тях би могъл да задоволи материалните и интелектуалните потребности на детето във връзка с неговото израстване. Майката обаче не осигурява постоянно жилище, в което да отглежда Г. в стабилна и спокойна среда.

Г. е момче на 3 години. В гр.Разград е посещавал детска ясла. След преместването в гр.Перник е записан в детска градина там.

При така направения анализ на критериите, съдържащи се в чл.59 ал.4 СК, съдът приема, че е налице изменение в обстоятелствата, налагащо промяна в мерките на упражняване на родителските права над Г.. Родителят, който следва да ги упражнява, е бащата П.П.. Съпоставката между критериите, по отношение на които се проявяват разлики за всеки от родителите след постановяване на решението по гр.д. № 213/2016г. на РОС, сочи, че интересите на детето ще бъдат защитени в по-голям обем, ако бащата го отглежда и възпитава. На първо място, неустановеността в местоживеенето на майката и честата смяна на местожителството и партньорите са фактор, който би попречил на нормалното и спокойно развитие на детето. Фактът, че в от есента на 2018г. живее в гр.Перник не е достатъчен, за да се приеме трайна уседналост и създаване на постоянен дом за детето. От друга страна, от раждането си до този момент Г. ***, вкл. и в жилището на своя баща, което е предпоставка за създаване у детето на усещане за стабилност и спокойствие в познато социално обкръжение. По делото няма данни ищецът да е предприел или да има намерение да предприеме промяна на местоживеенето, което да рефлектира върху детето. Ако майката продължи да упражнява родителските права над Г., не е сигурно дали при честата смяна на местоживеене и партньори, които предприема, детето ще се чувства достатъчно добре предвид необходимостта от създаване на ново социално обкръжение и адаптация към новите места и хора.

На следващо място, въпреки постоянните конфликтни ситуации, в които двамата родители се поставят и които се отразяват изключително негативно на детето, бащата е изразил желание да работи за тяхното преодоляване, докато майката е изразила категоричния си отказ от ползване на социална услуга в този смисъл. Изразените становища на двете страни дава основание на съда да приеме, че ако детето живее при своя баща, същият в сравнение с ответницата ще прояви в по-голяма степен отговорност за преодоляване на различията между родителите с цел запазване на психическото и емоционално състояние на детето и избягване на проявлението на отчуждаването му от другия родител в следващите години. В допълнение, осъждането на ответницата по НОХД № 280/2018г. и поведението й след осъждането навежда на извод, че същата не се съобразява с установените правила и норми на поведение и няма да предприеме мерки за коригиране на поведението си: в с.з. на 29.10.2018г. същата е направила изявление, че е сключила споразумение с прокуратурата, защото явяването и пред разследващите органи й пречи на работата, на материалното й състояние и на отглеждането на децата, но не се признава за виновна.

Към настоящия момент детето вече е излязло от периода на съвсем ранната детска възраст, в която майчините грижи са незаменими, посещава детско заведение. При това положение, бащата може да осигури адекватните грижи, съответстващи на нуждите на детето в следващия период от развитието му.

Анализът на доказателствата в тяхната съвкупност сочи на извод, че интересите на детето ще бъдат защитени по-добре, ако живее в дома на своя баща, който да полага непосредствените грижи за възпитанието и отглеждането му. Съдът намира за необходимо да обърне внимание и на двамата родители, че трябва да предприемат мерки за преодоляване на негативизма помежду им и за изграждане на сътрудничество с цел осигуряването на спокойно детство нормално психоемоционално развитие на тяхното дете.

Постановеният режим на лични отношения между детето и майката, както и размера на присъдената ежемесечна издръжка, са адекватни и защитават интересите на детето във възможно най-висока степен. Липсват конкретни оплаквания в тази насока във въззивната жалба.

Решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно.

Страните претендират присъждане на направените във въззивното производство разноски. Съобразно изхода от делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК такива се следват на ищеца. Същият е заплатил възнаграждение на адвокат в размер 300лв. и ответницата следва да бъде осъдена да му ги заплати в този размер.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 384 / 17.12.2018г. по гр.д. № 2682 / 2017г. по описа на РС Разград.

Осъжда Ж.Р. С. / Х. да заплати на П.М. Петрова сумата 300лв. за направевни деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ