Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

27.ІІІ.2019г.

Разградски окръжен

година Град

2019

съд

25.ІІІ.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар:Д.Георгиева ПРЕДСЕДАТЕЛ

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2019

№61

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №10/22. І.2019г. по гр.д.№1967 по описа му за 2018г., състав на РРС е отхвърлил като неоснователен иска , предявен по реда и в условията на чл.19 ЗГР от И.А.С. *** , за промяна на имената му, съответно на И.А.С..

Недоволен от така постановеното решение, ищецът обжалва същото като неправилно и необосновано. На релевираните снования моли за отмяната му и за постановяване на решение, с което съдът да уважи иска му за промяна на лично, бащино и фамилно имена.

В предоставен за това срок, насрещната по жалбата страна- Община Разград не е депозирала отговор и не ангажира становище по допустимостта и основателността на жалбата.

При редовност в призоваването, страните не се явяват и не изпращат свой представител за насроченото по същество на жалбата с.з.

Уведомена за с.з., Окръжна прокуратура Разград не изпраща свой представител и не ангажира становище по допустимост и основателност на жалбата.

Разгледана по същество, на посочените в нея съображения, жалбата е неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, а като постановено по същество на подадената по реда на чл.19 ЗГР молба и правилно. Въз основа на всестранно изяснената по делото фактическа обстановка, съответно на закона и на установените по делото обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че по отношение на молителя не са налице визираните в разпоредбата на чл.19 и сл.ЗГР предпоставки, позволяващи и предполагащи необходимостта от промяна в личното, бащиното и фамилното му име.

В хода на въззивното производство не се ангажират, съответни на чл.266 ГПК доказателства, при преценка на които от фактическа и правна страна да следва извод, различен обективираните в обжалвания акт фактически и правни изводи на първостепенния съд.

Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства, каквито в случая не са налице. Такава възможност, съгласно разпоредбата на чл.19 ЗГР е предоставена на “заинтересованите лица”, когато името, чиято промяна се иска е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Т.е., всички предпоставки, които законодателят е предвидил като основание за промяна на имената на едно лице, са от обективен характер и не се обуславят единствено и само от субективната преценка на титуляра им . Противното, внася несигурност в гражданския оборот. Важните обстоятелства, като предпоставка за промяна на имената, следва да съществуват обективно и да се отразяват на статуса на лицето.

Според съдебната практика, "важни" обстоятелства биха били тези, които са направили лично и обществено неудобно, и неприемливо носенето на собственото, бащиното и фамилно име на въззивника. Твърдените в молбата и въведени в жалбата обстоятелства за „разрив в отношенията“ на въззивника с рода му по майчина линия, според съда в този му състав, не могат да бъдат приети като "важни", за да обосноват търсената промяна на имената.

В подкрепа на заявените в молбата факти, молителят е ангажирал показанията на св. С. и св.Ахмед. Първият е негов баща и в съвкупността на останалите доказателства, показанията му следва да се ценят с оглед заинтересоваността му от изхода на делото. Същият твърди, че от 24 години синът му не живее в България и че отношенията им са влошени, защото при проведената през 1991г. процедура по възстановяване на имената не се съобразили с желанието му да запази българските имена.

Св.Ахмед депозира в покаянията си твърдение, че когато познатите му се обръщали към него с името И., въззивникът се сърдел и не искал да разговаря с тях.

Нормативната уредба в ЗГР предвижда, за идентифициране самоличността на българските граждани по произход, императивно три имена- лично (собствено), бащино (презиме) и фамилно име.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗГР собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. По императив на чл.13 ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. А, съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

Видно от доказателствата, имената на молителя са формирани при раждането му от неговите, законно представляващи го към този момент родители в съответствие с изискванията на чл.12, чл.13 и чл.14 ЗГР. Не се твърди и не се доказва опорочаване на волята им при дадените на въззивника имена, както към дата на раждането му, така и при предприетите през 1991г. действия по възстановяване на принудително смененените му тюркоезични имена, когато същият е бил непълнолетен.

Само по себе си, всяко от имената на молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Доказателствата по делото не налагат извод за други важни, и обективни по своя характер причини, предпоставящи основателност на исканата от жалбоподателя промяна в тези имена.

При това положение, и предвид липсата на каквото и да е обществено неудобство (неприемливост) за жалбоподателя от носенето на дадените му по рождение бащино и фамилни имена, съдът няма основание да уважи неговата молба в тази й част. Недопустимо е с промяна на бащиното и фамилното име да бъде създадена правна привидност относно произхода на лицето, когато това лице е с известно бащинство. Недопустимо е също, както според закона, така и според именните традиции, лица с един й същи произход по баща да се идентифицират под различни бащини и фамилни имена. От писмените доказателства по делото се установява че въззивникът има и сестра, чиито имена са формирани идентично на неговите бащино и фамилно имена.

Що се отнася до личното му име, в този си състав съдът намира за необходимо да посочи, че е запознат с проведената по реда на чл. 290 ГПК практика, с която приемайки, че собственото име е субективно право, определени състави на ВКС намират, че за промяна на същото поради важни причини е достатъчно несъгласието на индивида с даденото му от неговите родители собствено име. Тази практика обаче не освобождава решаващия съд от дължимата по конкретното дело преценка за важността на това, субективно по своя характер желание. Следва да се отбележи, че в противния смисъл също е налице практика на ВКС чл. 290 ГПК(вж. Решение № 200/ 14.ІV.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2009 г., IV г. о., ГК, Р. № 680/11.І..2011 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2009 г., IV г. о., ГК; Р. № 138/19.ІІІ. 2009 г. на ВКС по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о., ГК и др.) Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика, поради което не е налице основание за отмяната му.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. С оглед неизпълнението на тези си задължения тя следва да понесе неблагоприятните последици от това си поведение на недостатъчна процесуална активност, като съдът приеме наведените от нея твърдения в молбата й до първоинстанционния съд, както и в жалбата, по която е образувано настоящето въззивно производство за недоказани и не ги взема предвид при произнасянето си по молбата.

По изложените аргументи и предвид съвпадане крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба, респ. молбата относно искането за допускане промяна в имената на жалбоподателя са неоснователни. Постановеният обжалваем акт не страда от визираните пороци. Първоинстанционното Решение е постановено в пълно съответствие с доказателствената съвкупност и правилното й съотнасяне към релевантните по делото факти.

Мотивиран от изложеното, РОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №№10/22. І.2019г. по гр.д.№1967/2018 по описа на РРС.

Решението е окончателно и по аргумент на чл.280, ал.3, т.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ