Р Е Ш Е Н И Е

№

град Разград, 11.04.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 25.03.2019 г. в състав:

председател: Рая Йончева

членове: Атанас Христов

Ангел Ташев

при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 65 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Общинско предприятие „Лозстрой“, БУЛСТАТ 00005058530319, и по насрещна въззивна жалба на ищцата И.Л.Ч., ЕГН ********** срещу решението от Решение № 455 от 21.12.2018 г. по гр.д № 1731/2018 г. по описа на РС – Разград /неправилно посочено в същото, че е по описа за 2016в г./.

Жалбоподателят - ответник обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 200, ал.1 КТ сумата 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 24.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2017 г.

Жалбоподателят – ответник, чрез пълномощника си адв. Надежда Василева от АК – Разград, поддържа, че решението в обжалваната от него част е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишено, и в разрез с нормите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД. Излага подробни съображения. С оглед изложеното, моли решението на РС в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да се определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, в по-нисък размер. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока за отговор, ищецът е оспорил жалбата на ответника, като поддържа, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Жалбоподателя – ищецът И.Л.Ч., чрез пълномощника си адвокат М.Р.М. ***, в срока по чл. 263, ал.2 ГПК депозира насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска му по чл. 200, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Жалбоподателя - ищец поддържа, че решението е постановено при пълно изследване на събраните по делото доказателства и изводите на съда кореспондират на същите, но неправилно е приложен принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и като последица съдът е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не съответства на претърпените такива от ищеца. С оглед изложеното моли решението на РС да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 50 000 лв. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

В срока за отговор, ответната страна е оспорила насрещната жалбата на ищеца, като поддържа, че същата е неоснователна и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за жалбоподателя-ответник се явява пълномощника му адв. Надежда Василева от АК – Разград. Поддържа жалбата и отговора на насрещната жалба, като излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, жалбоподателят-ищец се явява лично и с пълномощника си адв. М.Р.М. ***. Пълномощникът поддържа насрещната жалба и отговора на жалба подадена от ответника, като излага подробни съображения. Въпреки направеното искане в насрещната жалба и отговора на жалбата за присъждане на разноски във въззивната инстанция, в о.с.з. пълномощникът заявява че не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията, изложени в отговорите, намира за установено следното:

Жалбите и на двете страни са подадени в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, съответно чл. 263, ал.2 ГПК, от активно легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатации. Във връзка с доводите по въззивните жалби следва да се отбележи следното:

Въззивният съд счита, че доводите, изложени във въззивните жалби и на двете страни по спора, са неоснователни по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Фактическият състав за възникване на обективната отговорност на работодателя включва следните кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между ищеца ответника, професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт, вреда – имуществена или неимуществена и причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата.

В настоящият случай горепосочения фактически състав е налице.

Въззивният съд споделя изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд относно наличието на фактическия състав на чл. 200, ал.1 КТ, а именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия и ответника; настъпване на трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, причинила вреди – неимуществени и причинна връзка между трудовата злополука и вредите.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 24.11.2017 г., през периода на действие на трудовото правоотношение с ответника, ищецът, на длъжност „шофьор спец. автомобил, МОЛ и механик“ /допълнително споразумение от 01.10.2017 г. на л.82 дело РС/, е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Спорните въпроси между страните, повдигнати с въззивните жалби, са свързани с настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с трудовата злополука, и с размера на дължимото обезщетение за тяхното репариране.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира, се установява, че в резултат на трудовата злополука ищецът е получил следните травматични увреждания: Съчетано счупване на диафизата /тялото/ на лакътната и лъчева кост на дясна предмишница. Към 21.05.2018 г. са били установени късни последици от получената травма, а именно: лека периферно-стволова увреда на сетивните влакна на н. улнарис /лакътен нерв/, лека периферно-стволова увреда на моторните влакна и тежка за сетивните на н. радиалис /лъчен нерв/, лека периферно-стволова увреда на н. аксиларис /подмишничен нерв/, лека предно-коренчева увреда на С6, С7 , С8 ТН1 коренчета в дясно, която към 14.11.2018 г. се манифестира като тежко изразена периферностволова увреда за десния н. аксиларис /подмишечен/ и н. медианус/срединен/ и дискретна за десния н.улнарис /лакътен нерв/. Според същото заключение при недислоцирани фрактури на двете кости на предмишницата мобилизацията се налага за срок от 8-12 седмици, а трудоспособността се възстановява след 4-6 месеца, като увреждането на лакътния, лъчевия и подмишничен нерви на дясната ръка при системно /медикаментозно/ лечение, физио- и балнеотерапия би следвало да търпи обратно развитие за срок около 1 година. При извършения преглед на ищеца на 14.11.2018 г. вещото лице констатирала данни за дефицит във функцията на разгъване, външно и вътрешно извиване за дясна лакътна става и намалена мускулна сила за дясна ръка при добър захват и свиване на пръстите. Според същото оперативната интервенция /с налагане на метална остеосинтеза на счупените кости на дясна предмишница/ след инцидента би могла да предотврати или минимизира късните последици от преживяната травма – както по отношение на двигателната функция, така и за неврологичните усложнения, но към момента медикаментозното и физиотерапевтичното лечение би повлияло положително, но временно на болката и неврологичната недостатъчност. Изводът, който прави експертизата е, че с оглед изминалото време пълно възстановяване на двигателната и неврологичната функция не би могло да се постигне. В о.с.з. на 28.11.2018 г. пред РС в отговор на въпроси на страните по реда на чл.200, ал.2 от ГПК в.л. е пояснило, че прилагането на физиотерапевтични процедури и консервативно лечение би повлияло на оплакванията само временно и няма да доведе до пълно възстановяване и излекуване, тъй като увредите са необратими. Веднага след злополуката на ищеца е бил поставен гипс, той е направил тежка алергична реакция, което е наложило сваляне на гипса и поставяне на лонгета. Изпълнил е предписания курс по физиотерапия. Според в.л. при оперативно лечение на счупването, резултатът щеше да е по-добър, като пояснява, че при този вид операции имплантите не се заплащат от НЗОК, но заключението на ортопед в МБАЛ „Св.Анна“ е било, че операцията не е задължителна. След зарастването на костната травма според в.л. има лека деформация под формата на огъване на лакътната кост, но по-големия проблем е увредата на нервите, които движат пръстите на ръката, като пояснява, че има захват, но няма мускулна сила. Към невролог ищецът е бил насочен по-късно, с оглед оплакванията, които е имал след раздвижването – липсата на усет и непълноценното използване на крайника. Предписани са му били лекарства, чието предназначение е било да му помогнат, но не и да оправят нервите, като едно от тях – нивалин, ищецът спрял поради проблеми със стомаха. При тази съчетана травма на костите и уврежданията на меките тъкани и всичко, което е било направено, очакванията са били след една година да има възстановяване, но при ищеца такова не се е получило, тъй като всеки пациент по различен начин се повлиява от медицинско лечение.

По размера на обезщетението:

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968 г., както и практиката, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 177/27.10.2009 г. по гр.д. № 14/2009 г., II г.о., решение № 334/10.10.2012 г. по гр.д. № 1609/2011 г., IV г.о. на ВКС и др., справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психически увреждания-това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск –продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, а ако увреждането е трайно-медицинската прогноза за неговото развитие. Пострадалият не носи тежестта да доказва отделните си негативни изживявания, доколкото са доказани увреждащите действия, т.е. когато искът е установен в своето основание, съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе предвид заключението на вещото лице съгласно чл. 162 ГПК.

Въззивният съд намира, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение отговаря на изискването на чл. 52 ЗЗД за репариране на вредите по справедливост, поради което доводите на страните за завишен, респективно занижен размер на обезщетението са неоснователни.

При определяне размера на това обезщетение съдът взе предвид обстоятелства, релевантни в конкретиката на процесния случай, и установени със заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и събраните писмени и гласни доказателства /показанията на св. Д.Ч., А.Ч., ценени по реда на чл. 172 ГПК, както и водения от ответника св. П.К./: характера и тежестта на получените от ищеца травматични увреждания в съвкупност /съчетана травма на костите и уврежданията на меките тъкани/; дългия период на възстановяване на ищеца съпроводен с болки и страдания, с временна неработоспособност от почти 3 месеца; невъзможността за пълно възстановяване на нервите, които движат пръстите на дясната ръката, водещо да липса на мускулна сила на дясна ръка; емоционалния и психологически дискомфорт, в резултат на увреждането и невъзможността за пълно възстановяване, възрастта на ищеца към датата на инцидента.

Неоснователно е оплакването в жалбата на ответника, че обезщетението следва да бъде намалено, тъй като ищецът се върнал на работа 3 месеца след злополуката и изпълнявал задълженията си. Съгласно показанията на водения от ответника свидетел П.К. /л.216-217 РС/, ищецът продължил да има болки при връщането си на работа, въпреки че твърдял че се възстановява. Пред свидетеля ищецът е заявил, че се връща на работа тъй като „средствата от болничните не са му достатъчни“. Т.е. дори водения от ответника свидетел, сочи че при връщането на работа ищецът все още е изпитвал болки, като се е върнал поради желанието му да получава пълния размер на трудовото си възнаграждение, а не обезщетение за временна неработоспособност, което е в по-малък размер от трудовото възнаграждение. Обстоятелството, че ищецът е заявил на свидетеля, че се възстановява, не е равнозначно на пълно възстановяване, което както вече се посочи, съгласно СМЕ е невъзможно.

По възражението на жалбоподателя – ответник, че неправилно РС е отказал да обсъди възражението му, че трайните увреждания, изразяващи се в тежко изразена периферно-стволова увреда за десния подмишничен и срединен нерв и дискретна за лакътния нерв са причинени от неправилно проведено лечение.

Твърдението на жалбоподателя - ответник във въззивното производство, че част от болките и страданията на ответника са причинени от неправилно лечение, е несвоевременно заявено. Подобно възражение е релевирано за първи път пред районния съд след приключване на съдебното дирене, при представянето на писмена защита, и първостепенният съд е направил законосъобразен извод, че не следва да се разглежда, тъй като за неговото установяване не са събирани доказателства. Такава е и съдебната практика намерила израз в Решение № 98 от 17.11.2017 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 226/2017 г. недопуснато до касационно обжалване с Определение № 148 от 1.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 344/2018 г., III г. о., ГК.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с този на първоинстанционния съд по отношение основателността на предявения иск и определените размери на дължимите обезщетения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските.

Такива претендира само ответникът - жалбоподател, тъй като в о.с.з. пълномощникът на ищеца - жалбоподател направи изрично изявление, че не претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник представя в пред настоящата инстанция списък по чл. 80 ГПК /л.34/, в който сочи че е направил деловодни разноски в общ размер на 1 000 лв., от които 700 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Представил е документ за платена държавна такса от 700 лв. /л. 8/, но не е представил никакви доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Относно заплатената държавна такса за подаването на въззивната жалба от жалбоподателя-ответник.

Тъй като жалбата на жалбоподателя - ответник е намерена за неоснователна, то не следва да му бъде присъдена платената държавна такса за подаването й.

Относно претендираните разноски на жалбоподателя - ответник за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. пред въззивната инстанция.

Списъкът на разноските не удостоверява тяхното извършване. Така и Определение № 300 от 20.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 245/2012 г., IV г. о., ГК.

Ето защо, искането на жалбоподателя - ответник за присъждане на сумата от 1 000 лв. за сторени съдебно деловодни разноски в настоящото въззивно производство, представляващи 700 лв. за заплатена държавна такса за въззивната жалба и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение /дори и последното да е само за защита срещу насрещната жалба/, следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 ГПК.

Така мотивиран съд,на осн. чл. 272 ГПК,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 455 от 21.12.2018 г. по гр.д № 1731/2018 г. по описа на РС – Разград /неправилно посочено, че е по описа за 2016в г./ в ЧАСТТА, с която съдът е осъдил Общинско предприятие „Лозстрой“, БУЛСТАТ 00005058530319, представлявано от директор Шенол Салимов Хюсеинов, ЕГН **********, със седалище и адрес на управление обл. Разград, общ. Лозница, гр.Лозница ул.“Васил Левски“, № 6 ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумата 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука на 24.11.2017 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2017 г. до окончателното плащане и е отхвърлил иска в останалата му част до първоначално предявения размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан.

В останалата му част Решение № 455 от 21.12.2018 г. по гр.д № 1731/2018 г. по описа на РС – Разград /неправилно посочено, че е по описа за 2016в г./ е влязло в сила като необжалвано.

ОТХВЪРЛЯ искането на Общинско предприятие „Лозстрой“, БУЛСТАТ 00005058530319, представлявано от директор Шенол Салимов Хюсеинов, ЕГН **********, със седалище и адрес на управление обл. Разград, общ. Лозница, гр.Лозница ул.“Васил Левски“, № 6 за присъждане на сумата от 1 000 лева представляващи съдебно деловодни разноски направени по в.гр.д. № 65/2019г. по описа на Окръжен съд - Разград, като неоснователно, на осн. на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 или ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ