Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 19. 04. 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на първи април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Ангел Ташев
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 67 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ чрез
пълномощник против Решение № 400/ 12. 12. 2018 г. по
гр. д. № 686/ 2018 г. по описа на РС Разград,
с което е отхвърлен, като неоснователен предявения иск срещу П.М.Т. да бъде признато за
установено, че дължи сумата в размер на 5 596, 21 лв. от които 2985, 06 лв. главница
по договор за потребителски кредит, сключен на 08. 08. 2016 г., 2 338, 09
лв. възнаградителна
лихва и 273, 06 лв. законна лихва
за забава за периода 20. 03. 17 г. до 11. 02. 18 г. и
е отхвърлен частично предявения осъдителен иск до първоначално предявения размер за разликата
от 2167, 75 лв. до
5 596, 21 лв.
Изложени са доводи,
че решението е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е обсъдил събраните по делото
доказателства в нарушение на закона и е достигнал
до необосновани правни изводи, че договора за
потребителски кредит и договора за застраховка
към него са
нищожни.
Въззиваемият
П.М.Т. чрез пълномощник е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба, като я оспорва като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
По силата на настъпилото
универсално правоприемство,
"БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания
в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България", при което надлежна
страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец
От събраните
пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че на
23.02.2018 г. на
основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№354/2018 г. по описа на РРС, ищецът - въззиваем се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата 2 985, 06 лева главница, ведно със законна лихва,
считано от 22. 02. 2018 г.; 2 338, 09 лева договорена възнаградителна
лихва за периода от 20. 02. 2017 г. до 20. 08 .2020 г. и 273, 06 лева изтекла мораторна лихва за забава за периода от 20. 03.2017 г. до
11. 02. 2018г. Със заповедта за изпълнение са присъдени и разноските по
ч.гр.дело в размер на 11,92 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника Т. на 14.03.2018г., която в срока чл.414 от
ГПК е възразила писмено, че не дължи изпълнение на вземането, заради което в
дадения срок на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Видно от представения с исковата молба договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №PLUS-13643817 на 08. 08. 2016 г. между ищеца и ответника е
сключен Договор за потребителски кредит
и приложен към него Сертификат за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“. Договора за кредит е за 3000 лева, по силата на който ответникът
се е задължил да върне заемната сума на
48 равни месечни вноски с оскъпяване, с краен падеж 20. 08. 2020 г. Договорен е
ГПР - 46,77% , лихвен процент 36,68%, удържана е такса ангажимент 105 лева и е
закупена застрахователна премия от 806, 40 лева. По искане на съда и предвид
направените от ответницата възражения, ищецът представил в оригинал сключения
договор за потребителски кредит-л.54 от делото; условия по договора-л.55-л.57;
сертификат за сключване на застраховка „ Защита на плащания“ и Общи условия към
нея-л.58-л.61 от делото, както и декларация за предоставяне на лични данни.
По
делото пред районния съд е назначена съдебно- счетоводна експертиза, вещото
лице по която е дало заключение, че: ищецът е превел по сметка на ответницата
сума в размер на 2 895 лева, след удържане на еднократна такса ангажимент в
размер на 105 лева; сумата по закупената застраховка защита на плащанията в размер на 806,40 лева и заедно с таксата
ангажимент е прибавена към главницата. При определяне размера на месечната
погасителна вноска от 138,25 лева, съгласно погасителния план към договора е
прибавена и договорната възнаградителна лихва от
36,38 %. По този, начин съгласно допълнителното заключение на вещото лице, ГПР
нараства на 48,98% вместо договорените 46,77 % или при главница 3 000 лева
по договора допълнително заложени са още 3 777 лева.
Няма
спор, а видно и от заключението на вещото лице ответницата има извършени четири
плащания по кредита в общ размер от 727, 25 лева, като последната погасителна
вноска е с дата 24.01.2017 г.
Въпреки
направеното от ответницата възражение, ищецът не е представил доказателства, че
е уведомил кредитополучателката, че упражнява правото
си да обяви договора за предсрочно изискуем. Няма доказателства, че представената
с исковата молба покана - л. 32 от делото, е връчена на ответницата.
Въз основа на тази фактическа обстановка, която се
споделя изцяло от въззивната инстанция, районният съд
е отхвърлил като неоснователен предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск за
съществуване на вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№354/2018 г., тъй като не са представени доказателства
за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението преди подаване на
заявлението. Според т. 1 от ТР № 8/ 2017 г. на ОСГТК / от 02. 04. 2019 г./, допустимо е предявеният
по реда на
чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по
реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417
ГПК.
Предвид
това разрешение на въпроса за значението на обявяването на предсрочната
изискуемост на дълга преди завеждане на заповедното производство, районният съд
е следвало да уважи иска, относно размера на дълга само за вноските с настъпил
падеж до приключване на съдебното дирене, тъй като не е спорно между страните,
че длъжника е погасил само четири вноски. До 20. 10. 2018 г. общият размер на падежиралите вноски е 1 924, 45 лв. След приспадане на
заплатените от длъжника вноски общо в размер на 727, 25 лв. , размерът на
главния дълг е 1197, 20 лв. Районният съд е отхвърлил като неоснователен този установителен иск по чл. 422 ГПК и е разгледал предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск за същото вземане. Тъй като въззивното производство е образувано само по жалба на
ищеца, положението му не може да бъде влошавано, поради което въззивната инстанция също следва да разгледа този
осъдителен иск, имащ за предмет целия дълг, обявен за предсрочно изискуем. Както
е посочено в т. 11Б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г., ОСГТК,
искът по чл. 422 от ГПК се
разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите
за отклонение във връзка с предмета на делото не е изрично изключено от
законодателя. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност,
от която процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай.
Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния
съд, че по предявения осъдителен иск с подадената искова молба кредиторът е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, която искова молба
съдържа и изявление в този смисъл. Договорът
за кредит е достатъчно четлив, но по отношение на сертификата за уговорената застраховка, който е част от договора и без
техническа експертиза е ясно, че е изготвен на шрифт по-малък от 12. Изготвен е
с шрифт, който е нечетлив и неясен, което е самостоятелно основание за
недействителността на договора по чл. 22 във вр.
с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Договорът е нищожен и поради нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителния план не съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договора за заем следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
към закона начин. В процесния договор е посочен
годишен процент на разходите 46, 77% ,
но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Според допълнителното
заключение на ССЕ, ГПР е нарастнал на 48, 98 %. Несъобразяването
на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
също представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за
недействителност. В съдебната практика се приема, че уговорка за лихва
надвишаваща трикратния размер на
законната лихва е противна на добрите нрави. В процесния
договор уговорените размери на фиксиран годишен лихвен процент по заема 36, 38%
и годишен процент на разходите 46, 78 %
/станал 48, 98 %/ многократно и значително надвишават трикратния размер на законната лихва, поради което настоящият
състав на съда ги намира за нищожни на основание противоречие с добрите нрави -
чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита на осн.
чл. 55 ЗЗД. Обжалваното решение, макар и с корекция
на мотивите, като краен резултат се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК, въззиваемият следва да заплати на адв. Сияна В В от РАК сумата 439
лева адвокатско възнаграждение, определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 400/
12. 12. 2018 г. по гр. д. №
686/ 20188 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" , гр. София, ЕИК ******** да
заплати на адвокат С=
В В от АК Русе, ЕГН **********
сумата 439 лева адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР