Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

31.V.2019г.

Разградски окръжен

година Град

2019

съд

1. ІV.

На Година

ПУБЛИЧНО

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар :Небенур Реджебова ПРЕДСЕДАТЕЛ:=

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

2019

В. гражданско

№73

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

дело по описа за

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 294(1)ГПК във вр. с чл.258 и сл.ГПК.

С Решение №32/ 27. ІІ.2019г., постановено по гр.д.№1181 по описа му за 2018г., в производство по чл.290ГПК ВКС отменя Решение №111/12.ХІІ.2017г. по в.гр.д.№259/2017г. по описа на РОС , с което е било обезсилено Р.№201/20.VІІ.2017г. по гр.д.№2264/2016г. на РРС, и връща делото за новото му разглеждане по същество от друг състав на РОС .

Въззивното производство пред РОС е образувано по жалба на И.М.И. и Г.М.И., подадена чрез процесуално представляващият ги по пълномощие –адв.К. М.. подадена срещу Решение №201/20.VІІ.2017г. по гр.д.№2264/2016г. на РРС, с което съдът е уважил предявените срещу тях обективно и субективно съединени искове, като:

- на осн.чл.124 ГПК приел за установено по отношение на жалбоподателите, че въззиваемата Н.М.Х. е собственик по наследство и давностно владение на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 1300 кв.метра от поземлен имот №000217 в землището на с.Дянково, в местността „Пунарлък” с начин на трайно ползване-нива, целия с площ от 7,067 дка, категория трета, при граници на имота: ПИ №000090, ПИ №000218, ПИ №000316, която е разположена на 25 метра от северната му граница, при граници на реалната част: на север останалата реална част от имот №000217, на изток-имот №000218, на юг-останалата реална част от имот №000217 и на запад-имот №000316;

- на осн.чл.124 ГПК приел за установено по отношение на жалбоподателите, че въззиваемите Я.И. Я., М.И. Я. и Ш.И. Я.а са съсобственици при равни права по наследство и давностно владение на РЕАЛНА ЧАСТ с площ 2000 кв.метра от поземлен имот №000217 в землището на с.Дянково в местността „Пунарлък”, с начин на трайно ползване-нива, целия с площ от 7,067 дка, трета категория, при граници на имота: ПИ №000090, ПИ №000218, ПИ №000316, която е разположена на 49 метра от северната му граница, при граници на реалната част:на север останалата реална част от имот №000217, на изток-имот №000218, на юг-останалата реална част от имота и на запад-имот №000316.

В реквизит от диспозитива на решението си РРС е посочил, че реалните части са индивидуализирани съгласно експертно изготвена по делото скица, считана за неразделна част от решението.

-На осн.чл.357 ГПК е постановил отмяна на Нотариален акт №31/22.VІ.2016 по нот. дело №567/ 2016г. на нотариус Р.Иванова за собственост на недвижим имот, индивидуализиран като реална част с площ от 3300 кв.метра, находяща се в средата на поземлен имот с №000217 в землището на с.Дянково, община Разград, в местността „Пунарлъка”, с начин на трайно ползване-нива, целия с площ 7,067 дка, при граници на имота: имоти с №000090, №000218 и №000316.

Недоволни от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв.М., ответниците И.М.И. и Г.М.И. обжалват същото в частта, с която по отношение на тях е прието за установено, че ищците са придобили по давност собствеността върху подробно индивидулазираните по горе реални части от имота и е постановена отмяна на издадения по обстоятелствена проверка Нотариален акт №31/22.VІ.2016 по нот. дело №567/ 2016г. на нотариус Р.Иванова, легитимиращ ги като собственици по давност на оспорваните реални части от имота. Позовано на незаконосъобразност, необоснованост и неправилност, молят за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли предявените срещу тях искове като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание поддържат въззивната жалба като излагат аргументи за несъответствие на оспорваните реални част от имота с техническите изисквания за обособавянето им като самостоятелен имот, а от там и за невъзможност за придобиването им по давност от страна на въззиваемите.

Съгласно депозирана в срока на чл.265 ал.1 ГПК молба, ответното „Агромаксинвест“ЕАД е конституирано като присъединил се в производството жалбоподател. В с.з.,чрез представляващият го по пълномощие –адв. М. Маринов, дружеството заявява, че поддържа жалбата си и моли за отмяна на решението, респ. за отхвърляне на предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани. Счита, че спорните по иска реални части от имот не отговарят на изискванията на чл.72ЗТ и на действащите териториално-устроиствени изисквания за обособяването им в самостоятелни имоти.

В законоустановения и предоставен им за това срок, насрещните по жалбата страни са се възползвали от правото си на отговор. С депозирането му оспорват основателност на жалбите и молят за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. В съдебно заседание, чрез представляващата ги по пълномощие –адв.В. поддържат изразеното становище.

Като подадени в срок, при редовност от формална страна и от легитимиращи интерес от обжалването страни, жалбите са допустими. Атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено, по същество на предявени по чл.124 и чл.537ГПК искове.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Делото пред РРС е образувано по обективно и субективно съединени искове за установяване правото на собственост на ищците върху реални части от земеделски имот – нива в землището на с.Дянково, цялата с площ от 7,067дка и отмяна на издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка до размера на реалните части от имота – предмет на установителните искове. За да обосноват своите права, ищците се позовават на наследствено правоприемство от починалия през 1981г. М. Я. И. и давностно владение, установено върху реална част от 1 300кв.м. за първата ищца и върху реална част от 2 000кв.м. съвместно за останалите трима ищци. Претендираните в собственост реални части са надлежно индивидуализирани с граници, графично изобразени в експертно изготвени по делото скици.

Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявените искове защита. Въз основа на допустимо събраните в производството доказателства, РРС е установил фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция, но при дължими в допълнение мотиви относно установени от доказателства и релевантни за изхода на делото факти.

В основание на иска си, въззиваемите са заявили, че от 1984г. до днес, техните наследодатели, а след смъртта им и техните наследници-страни по делото, са непрекъснато във фактическа власт на процесните 4000,00кв.м. От които, въззиваемата Н. Х. е владяла като реална част 1 300кв.м., въззиваемите М.М., Ш.М. и Я.М. са владели съвместно като реална част 2000кв.м., а разликата до 4000кв.м. е владяна като реална част от въззивника И.И..

С подаден в срока по чл.131 ГПК отговор, И.И. е оспорил иска и е противопоставил твърдението, че от 2004 до 2016г. фактическата власт върху имот №000217, целият от 7067дка се осъществявала необезпокоявано и непрекъснато от него, и семейството му.

Проследени в хронология, доказателствата сочат на следното: В съдържание на приложена в цялост преписка по нот.д.№567/2016(вж.л.л.69-100), на л.83 се намери нот. акт №91/30.VІІ.1957 по нот.д.№544/1957, сделка на разпореждане, съгласно която П.Л.продава на дъщеря си Ц.П.дворно място от 2000кв.м. и построени в същото паянтова ж.сграда и хамбар, за който в кв. 157 по действащия от 1927г. план на с.Дянково са били отредени парцели VІІІ-217, ІХ-217 и Х-217. Съгласно даденото му в акта описание, като съседен/граничещ на този е посочен имот на К.Т.П..

На л.88 като доказателство е приложен предварителен договор от 23.ІІІ.1958г., съгласно който К.Т.П., продава на М. Я. И. имота си, описан като съседен на упоменатата по горе Ц.П.- дворно място от 2 дка ведно с построените в него масивна ж.сграда, сайвант и плевня.

От приложените като доказателства удостоверения(вж. на л.10 и л.11) се следва за установено, че след смъртта си, починалият на 9.ІV.1981г. М. Я. И. е оставил за свои преки законни наследници - съпруга Ш., починала на 4.І.2004г. и три, родени от брака им деца-син И.М. Я. и две дъщери- ищцата Н.М.Х. и А. М.М., майка на ответника И.М.И.. Останалите трима ищци –М.М., Ш.М. и Я.М. са деца и единствени законни наследници на починалия на 6.ІХ.2009г. И. Я., съответно внуци на М. Я..

Видно от приложен на л.84 Нот.акт №120/1964 по нот.д.№../1964г., на 12.ІІІ.1964 Ц.П.продава на М.И. Д.празно дворно място от 1020кв.м. , съставляващо парцел ХІ-217 от кв.157 по плана на с.Дянково. При описанието на имота в акта е посочено, че от две страни същият граничи с имоти на продавача по сделката-Ц.П.. Като доказателство на л.99 е приложено У-ние изх.№281/7.VІ.2016 на Община Разград, от което е видно, че М. Д.е починал на 17.ХІ.2008г. и е оставил за свои преки законни наследници - А. М., негова съпруга и дъщеря на поч. на 9.ІV.1981г. М. Я., както и двамата, родени от брака им синове-Ферад И. и жалбоподателят И.И.. Последният от 1980г. е в граждански брак с жалбоподателката Г.М.И.(вж.декларация на л.100).

Като доказателство на л.86 е приложен нот.акт №58/2.VІ.1999 по нот.д.№868/1999г., от който е видно, че на посочената в него дата М. Д.и съпругата му А. Д.са прехвърлили на сина си И.М.И., срещу задължение за гледане и издръжка, правото си на собственост върху недвижим имот, индивидуализиран като дворно място, урегулирано от 990кв.м. и неурегулирано за 905кв.м. с построената в него жилищна сграда , за който имот в кв.3 по плана на селото от 1969г. е отреден с парцел І-1269. Съгласно даденото му в акта описание, като съседни/граничещи на този имот са посочени- намиращият се от северната му страна парцел ІІ-1270, а от юг – „имоти извън регулация“.

По иск, предявен на осн.чл.14 ЗСПЗЗ на производство пред РРС е било образувано грд №407/1999г. С постановеното и вл. в сила на 15.Х.2001г. Решение №236/25.ІХ.2001г. е прието за установено, че ищците по това дело - М. Д., съпругата му А. Д., починалият на 6.ІХ.2009г. И. Я. и въззиваемата Н.Х. са съсобственици на 4000кв.м. от зем. имот, целият от 7 067кв.м, за който в местност "Пунарлък“ на с.Дянково е отреден имот с ЕКНМ24289. Въведените в спор по това дело 4000кв.м. са част от имот извън регулация, който е описан като съседен на застроения имот по нот. акт №58/1999г.

Като доказателство на л.80 е приложена подадената по чл.14ЗСПЗЗ искова молба, носеща подписите на изброените лица. В съдържание, на която се установява признание на въззиваемата Х. и наследодателите на страните в настоящото производство, за съвместно установена от тях фактическа власт върху 4000кв. м от имот в местност Пунарлък, целият от 7069кв.м. и за принадлежност на възмездно придобити от наследодателя М. Я. по частен договор от 1958г. 2дка, към процесните 4000кв.м. от имота. С предявяване на иска си по чл.14 ЗСПЗЗ същите изрично са заявили, че процесните дка никога не са били отчуждавани от техния и на наследодателите им патримониум, не са били включвани в блок на ТКЗС, поради което и не предприели действия за реституирането им по ЗСПЗЗ.

На 22.VІ.2016г., в инициирано от него производство по обстоятелствена проверка, въззивникът И.И. се сдобива с Нот.акт №31/22.VІ.2016г. по нот.д.№567/2016 на нотариус с рег.№378 и р-н на действие при РРС, легитимиращ го като собственик по давност и наследство на Поземлен имот с начин на трайно ползване-нива, с площ от 7 067кв.м., находящ се в землището на с.Дянково, местност Пунарлък и съставляващ имот №000217 по картата на възстановената в землището собственост(вж.л.8 от делото). На 26.VІІ.2016г. И.И. и съпругата му-въззивницата Г.М.И. продават така описания имот на „Агромаксинвест“ЕАД, с договор за покупко-продажба, сключен с приложения като доказателство на л.13 Нот.акт №156/26.VІІ.2016 по нот.д.№677/2016 по опис на нотариус с рег. №378НК и р-н на действие при РРС.

По аргумент на чл.297 и чл.292, ал.2 ГПК, Р. №236/25.ІХ.2001г. по грд №407/1999 на РРС е задължително за съда в настоящото производство, както и за страните, доказано наследници на ищците по чл.14 ЗСПЗЗ. Като, съгл. това решение, за съда в настоящото производство се следва за безспорно доказана идентичността на установените в съсобственост на М. Д., А. Д., И. Я. и Н.Х. 4000кв.м. от отреден по зем. план на с.Дянково имот №000217 с реалните, въведени в предмет на настоящото производство части от този имот. Извод, който се следва и от заключенията на назначените по делото СТЕ(вж.л.64 и л.125) . Проследявайки движението им вещите лица установяват, че съгласно първият кадастрален и рег. план на селото, в сила от 1927 до 1969г. процесните реални части са попадали в имот пл. сн. №271 при отредени им в кв.157 урегулирани парцели - ІХ-217 и VІІІ-217

Според действащия и към момента план на селото от 1969г., парцели ІХ-217 и VІІІ-217 на кв.157 и парцели І-217, ІІ-217, ІІІ-217, V-217 и част от ІV-217 на кв.158 са изключени от регулация и от тях е бил образуван имот пл. сн.№1268, целият от 7069кв.м. (вж. на л.77 извлечение от плана на селото).Този имот е идентифициран с план за земеразделяне под №000217.

От съвкуността на доказателствата се следва за безспорно установено, че възмездно придобитият от въззивниците застроен имот, съставляващ парцел І-1269 от кв.3 по плана на селото от 1969г., не е идентичен на процесния №000217. Същият е установен от експертите като северна граница на процесния №000217 като спорните реални части са част от разположените в посока север-юг 4000кв.м. , които с вл. в сила на 15.Х.2001г. Решение №236/25.ІХ.2001г са били признати в съсобственост на страните, респ. на техните наследодатели.

Относимо към 13.ІV.2017г. - дата на извършения от него оглед на място, инж.Панайотов установява, че процесните реални части от имота са били обособени с материализирани на место граници: северната и западна граници на имот № с положена по протежението им телена ограда с бетонни колчета, а източна и южна граници - с обсобен по протежението им синор. По протежение на западна граница на имота, в посока север-юг установява две плодни дръвчета- слива и череша, отстоящи съответно на 25,80м и на 50,10м от северната му граница . Разстоянието между двете дръвчета е от 24,30м, а обособеното между тях място е от 1300кв.м. В северозападна част на процесния имот, непосредствено до границата с жилищния имот на въззивниците, установява построеният от тях гараж. По синора на източната граница и срещуположно на плодните дръвчета констатира затревени купчинки пръст с височина от около 40,50 см. При огледа установява, че 4 000кв.м. от имот №000217 са обособени в посока север –юг на три, реално ползвани части - 1000кв.м., намиращи се между северната граница на имота и сливата с осигурен от имота на въззивниците достъп; около 1000кв.м. от сливата до черешата, с осигурен достъп към тях от намерената на място портичка и 2000кв.м. южно от черешата. В изготвена към заключението скица(л.66) с червени линии е разграничил ползваните от страните реални части от имот №000217 индивидуализираните в предмет на спора реални части

Второто вещо лице инж.Д Табакова депозира заключение(л.125 от делото), съгласно което сливата отстои на 25 метра от северната граница на имота, а черешата на 49 метра. Територията между северната граница и сливата е 1300 кв.метра, между сливата и черешата също 1300 кв.метра и от черешата на юг 2 000 кв.метра Жилищният имот на въззвниците е обозначен като северна граница на въведените в спор реални части от имот №000217 като в последния попада застроения от тях гараж(защриховано в целено на скица л.127) . Към момента на извършения от нея оглед на място, инж.Табакова не установява материализирани между частите граници. Намира мястото изцяло изорано.

Различието в експертните заключения относно състоянието на процесния имот към днешна дата е обяснимо с времето, през което съответният експерт е извършил огледа му на място и не ги противопоставя.

В подкрепа на твърденията си, страните са ангажирали гласни доказателства. В показанията си и двете групи свидетели твърдят, че познават имота и описват същия като поляна –„ясак“, намиращ се в близост до селския гробищен парк.

Ищцовите свидетели Ф.О. и С. А.заявяват, че страните по делото притежават процесните декари по наследство. Видно от показанията им, най северната част от имота граничи със собствения на жалбоподателите жилищен имот, индивидуализиран като парцел І-1269 по плана на селото и се ползва от същите до намиращото се на западната граница на имота плодно дръвче-слива; Въззиваемата Х. обработвала –засявала ежегодно с лук, картофи и боб около декар от имота, който свидетелите идентифицират като разположен между съществуващите в имота слива и череша; Около 2 дка от мястото под черешата, се обработвали-засявали с царевица, люцерна от починалия на 6.ІХ.2009г. И. Я., а след неговата смърт от сина му - Я. М., като един от неговите наследници. Обработваните от тях части от имота били очертани с бразди.

Ответниковият свидетел Р. П. депозира в показанията си твърдение, че имот №000217, целият от 7067дка е бил продаден от неговия дядо П. на бащата на жалбоподателите, който обработвал земята до смъртта си, а след кончината му имотът се обработвал и владеел единствено от жалбоподателите. Същият завява, че от 30-40 години не е ходил в имота. В идентичен смисъл са показанията и на св.Б.Сабри.

Обсъдени в съвкупността на останалите доказателства, показанията на ответниковите свидетели са в противоречие със същите и по конкретно на писмените такива, материализиращи придобитите от страните права върху въведените в спор реални части, за които назначените по делото СТЕ установяват, че попадат в границите на процесния имот №000217. В този си състав, идентично на приетото в мотиви и от първоинстанционния РРС, съдът кредитира депозираното в показанията на ищцовите свидетели като относими към писмените доказателства и установеното от двете, назначени по делото СТЕ.

В обобщение на изложеното до тук, в този си състав съдът приема за установено от фактическа и правна страна, че процесните реални части попадат в имот №000217, който от 1969 е извън регулационния план на селото, върху него не е упражнявано кооперативно земеползване, не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и не включван в държавен поземлен фонд. Въпреки изключването им от регулация, същите са запазили селищния си характер и не са били отнети юридически и фактически от лицата, които са ги владели като дворни места. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ (отм.) е съществувала само при действието на ЗСГ (отм.); - чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на закона. След отмяната на закона обаче, няма пречка за придобиването им по давност, доколкото за тези имоти не се прилага чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ по изложените по-горе съображения (в този смисъл решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, ГК).

Изводимо от доказателствата по делото, от правна страна съдът приема, че до 2001г. 4000,00кв.м. от процесния имот №000217, са били придобити по давност в съсобственост от въззиваемата Н.Х., А. Д., М. Д.и И. Я. . Правото им на съсобственост върху тези 4000 дка е съдебно установено с вл.в сила на 15.Х.2001г. и задължително за съда и страните Решение №236/25.ІХ.2001г. грд №407/1999 на РРС. От 2001г. и до смъртта на М. Д.и И. Я., починали съответно на 17.ХІ.2008 и 6.ІХ.2009г. завладените от тях части от имот №000217, целият от 7069кв.м., са били реално обособени в установените от СТЕ размери и граници. По делото не се установява наследодателят на въззивниците да е оспорвал приживе със свои фактически и правни действия правата на въззиваемата Х. и на наследниците на починалия на 6.ІХ.2009г. наследодател на въззиваемите Я., М. и Ш. Махмудови. Такива действия, оспорващи правата на въззиваемите по отношение на завладените от тях реални части от имота, не се установява да са предприемани и от въззивниците считано до 22.VІ.2016г., когато последните се сдобиват по обстоятелствена проверка с нот.акт за собственост върху целия имот №000217. Следва да бъде посочено, че от откриване на останалото след смъртта на баща им- М. Д.наследство, до дата на издадения по обстоятелствена проверка нот.акт , въззивниците не доказват установено върху имота владение за срока на десет годишната придобивна давност.

По изложените съображения съдът счита, че възвиниците не са изпълнили доказателствената си тежест да установят фактическия състав на удостоверено от нотариуса придобивно основание - давностно владение. Този извод следва от анализа на всички ангажирани по делото доказателства, след преценка на ангажираните свидетелски показания и при ползване на опитните правила на логиката. В съответствие с нормата на чл. 537, ал.2 ГПК и съобразно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК, правилно с обжалваното решение е отменен съставеният констативен нотариален акт, с който неправилно е удостоверено правото на собственост на ответниците върху процесния имот №000217, в частност и по отношение на въведените в спор реални части от същия. Същевременно ищците доказват, че са придобили правото на собственост върху процесните реални части по силата наследствено правоприемство и давностно владение.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №201/20.VІІ.2017г. по гр.д.№2264/2016г. на РРС.

Решението на РОС може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.