Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 25. 04. 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на първи април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Ангел Ташев
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 76 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от М.И.М. и Б. И. Х. чрез пълномощник против Решение № I/ 24. 01.
2019 г. по гр. д. № 145/
2018 г. по описа на РС Разград в частта,
с която е допусната съдебна делба на
сгради с идентификатори
61710.502.654.2, 61710.502.654. 3 и 61710.502.654.
4, находящи се
в поземлен имот с идентификатор 61710.502.654 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград с площ
от 430 кв. м. и с молба същите имоти да бъдат
изключени от делбената маса. Алтернативно молят да бъде изключена от делбената маса
сграда с идентификатор 61710.502.654.
4 и стопанска сграда
в дъното на имота с две складови
помещения, тъй като след приключване
на делото пред районния съд
сграда е изгоряла и не съществува. Твърди се,
че сградите са незаконни строежи,
които не са в режим на
търпимост, поради което делбата им
е недопустима. Незаконосъобразно съдът е приел,
че сграда с идентификатор 61710.502.654.2 е жилищна.
В диспозитива на
решението съдът не е посочил площта
на сградите. В съдебно
заседание въззивниците чрез пълномощника си поддържат
изложените доводи.
Въззиваемите
не са депозирали
писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорват жалбата
като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен
материал и са основани на закона. Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като
се има предвид и следното:
От
събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че ищците
М.И.М.
и Б. И. Х. са поискали допускане до делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 61710.502.654 по кадастралната карта и кадастрални регистри на
гр.Разград с административен адрес: гр.Разград, ул.“Вит“ № 15 с площ от 430 кв.
метра и начин на трайно ползване-ниско застрояване, при съседи:ПИ-
61710.502.649; ПИ-61710.502.7125; ПИ-61710.502.655; ПИ-61710.502.656 и
ПИ-61710.502.653, заедно с построените в него: еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 61710.502.654.1, построена в северната част на имота на уличната
регулация със застроена площ от 76 кв.метра, състояща се от: кухня със склад с
вход от север; стая за живеене/дневна-спалня/ с вход от запад от двора и
санитарно помещение в обема на сграда с външен вход от запад; сграда
преустроена и ползвана като жилищна с идентификатор 61710.502.654.2 изградена в
южната част на имота, състояща се от: кухня, баня-тоалетна, две жилищни стаи
една след друга, достъпни през кухнята, а крайната стая с вход откъм двора;
сграда с идентификатор 61710.502.654.3, състояща се от една стая, преустроена
за живеене с вход от двора и сграда с идентификатор 61710.502.654.4, състояща
се от помещение с антре с вход от двора, ползвана за живеене, както и стопанска
сграда в дъното на имота с две складови помещения. С обжалваното решение
районният съд е допуснал до делба имота при квоти по 9/ 72 идеални части за
ищците М.И.М. и Б. И. Х. и по 27/
72 идеални части за ответниците Ю.А.М. и Х.А.Х.. По отношение на квотите, при които е допуснат до делба
имота страните не спорят.
Жалбоподателите
твърдят, че сградите с идентификатори 61710.502.654.2, 61710.502.654. 3 и 61710.502.654. 4 находящи се в
поземления имот с идентификатор 61710.502.654 са незаконни строежи,
които не са в режим на
търпимост, поради което делбата им
е недопустима, както и че сграда с идентификатор 61710.502.654. 4 и стопанска сграда
в дъното на имота с две складови
помещения
не съществува, тъй като
след приключване на делото пред
районния съд сградата е изгоряла. Направено е и оплакване, че в
диспозитива на решението съдът не е посочил площта
на сградите.
Пред районният съд
е била назначена техническа експертиза относно статута на съществуващите към
настоящия момент сгради в имота. Съгласно заключението на вещото лице, сграда с
идентификатор № 61710.502.654.1 с площ
от 76 кв.метра се намира в северната част на имота, на уличната регулация, може
да се определи като полумасивна едноетажна жилищна
сграда, състои се от: кухня със склад/вход от север/; стая за
живеене/дневна-спалня/ с вход от запад от двора и санитарно помещение в обема
на сграда с външен вход от запад. В дъното на имота/запад/ има започнато
строителство на нова сграда, която няма разрешителни книжа, на границата е със
съседен имот, което е недопустимо, изградени са основи и частично тухлени стени.
В другата, южна половина на имота има няколко постройки, обособени за
самостоятелно ползване: сграда с идентификатор № 61710.502.654.2 обозначена на
кадастралната карта като стопанска сграда, но е преустроена като жилищна сграда
и се ползва като такава, състои се от: кухня, баня-тоалетна, две жилищни
стаи-една пред друга, достъпни през кухнята, крайната стая има вход и откъм
двора. Сграда с идентификатор №61710.502.654.3 е била стопанска сграда,
преустроена е в стая за живеене с вход от двора. Сграда с идентификатор № 61710.502.654.4
на картата е отбелязана като жилищна, състои се от едно помещение с антре и
вход от двора, ползва с за живеене, застрашена е от самосрутване
и не е жилище по смисъла на чл.40 от ЗУТ. Вещото лице обяснява още, че в дъното
на южната половина от имота е имало стопанска сграда, която се съборила, частично възстановени са две
помещения с неясно предназначение, в лошо състояние, най вероятно складови, а
на границата с южните съседи има изградена външна тоалетна. За всички сгради
липсват строителни книжа и времето на изграждането им не е установено.
Въз основа на така изложеното, съдът приема следното: Безспорно
от заключението на СТЕ се установява, че всички постройки в поземления имот са
незаконно застроени, тъй като за всички сгради липсват строителни книжа и данни
за времето на изграждането им. Делба на незаконни строежи е допустима само при
наличие на посочени в закона предпоставки. В съдебната практика се приема, че
ако предмет на делба е УПИ с постройките в него, делбата е допустима, дори и да
не е доказана търпимост на постройките, тъй като съсобственикът на земята е
съсобственик по силата на приращенията и на
постройките, съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС. Доводите за търпимост на постройките по
смисъла на ЗУТ са неотносими в
производството по делба. Не може да остане неделимо построеното върху съсобствен терен, който е допуснат до делба, без значение
дали построеното има статут на законен строеж или подобрение на имота. Извършвайки
делбата на поземления имот, съдът ще извърши делба и на незаконно изградените
постройки и при оценката следва да се отчете обстоятелството дали са търпими
или подлежат на премахване, поради което
същите са годен обект на делба. Спор между страните, въведен с въззивната жалба, относно
квотите на съсобственост по отношение на поземления имот не е въведен. С
оглед на това, сградите са собственост на собствениците на терена, като негова
принадлежност и то в обем права, които същите притежават в съсобствеността на
терена - по
9/ 72 идеални части за ищците М.И.М. и Б. И. Х. и по 27/ 72 идеални части за ответниците Ю.А.М. и Х.А.Х.. Неоснователен е довода на
жалбоподателите, че сграда с идентификатор 61710.502.654. 4 и стопанска сграда в дъното на
имота с две складови помещения не съществува, тъй като след приключване на
делото пред районния съд сградата изгоряла. От обясненията на страните, дадени
в съдебното заседание пред въззивната инстанция се
установява, че сградата е била засегната от пожар, но конструктивно е запазена
и съществува.
Обстоятелството, че в диспозитива на решението съдът не е посочил площта на
сградите не е довело до неправилност на решението. С решението по допускане на
делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти и при
какви квоти ще се извърши тя - чл. 344, ал. 1 от ГПК.
Това са въпросите, по които се формира сила на пресъдено
нещо. Площта на допуснатите до делба имоти е индивидуализиращ техен белег, но
не се обхваща от силата на пресъдено нещо на
решението по допускане на делбата, ето защо няма пречка във втората фаза с
експертиза да се уточни действителната площ, която е от значение за оценката на
имота. /В този смисъл е Решение № 337/ 10. 10. 2011 г. по гр. д. № 666/ 2010 г.
на ВКС, I
г. о./
Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд е
обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № I/
24. 01. 2019 г. по гр. д. №
145/ 2018 г. по описа на РС Разград в частта,
с която е допусната съдебна делба на
сгради с идентификатори
61710.502.654.2, 61710.502.654. 3 и 61710.502.654.
4, находящи се
в поземлен имот с идентификатор 61710.502.654 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград.
В
останалата частта, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР