Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

13.V.2019г.

година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

2019

съд

1.ІV.

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

публично

В заседание в следния състав:

Секретар:Н. Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2019

№77

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Делото е гражданко с търговски характер.

С Решение №477/11.І.2019г. по гр. д.№1826 по описа му за 2018, състав на РРС е уважил иска на „Строй електрик“ЕООД, ЕИК********, предявен на осн.чл.99 във вр. с чл.266ЗЗД като частичен в размер на 5 000,00лв. от общо дължими 24 293,50лв. по прехвърлено му с договор за цесия вземане по договор за изработка като е осъдил ответната Община Цар Калоян със заплащането им ведно с разноските по делото.

Недоволна от така постановеното решение, ответната Община Цар Калоян обжалва същото като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материални закон. На релевираните основания моли за отмяната му и за постановяване на решение, с което предявеният срещу нея иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Твърди, че процесното вземане е неотносимо към сключения с цедента договор за изработка, респ. към размера на парично поетото по същия задължение.

При редовност в призоваването, въззивникът не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по същество на жалбата му с.з.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна е депозирала отговор, с който оспорва основателността й.

В с.з. чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв.Борисов, въззиваемият заявява, че поддържа подадените в срок за отговор възражения и моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски.

Като подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жабата е допустима.

В съответствие с правомощията си по чл.269 и сл. ГПК, в този си състава съдът намира Решението на РРС за валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен иск.

Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Доказателствената тежест е разпределена съответно на търсената с иска .

Обсъдени в съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават на 3.ХІ.2015г. Р.№1732/3.ХІ.2015 по грд №2029/20915 по опис на ШРС „Н и М“ЕООД,ЕИК********, гр.Шумен е осъдено да заплати на „Строй Електрик“ЕООД,ЕИК127618770 23 233,01лв., дължими в изпълнение на поето по договор за изработка парично задължение, в това число главица, лихви и съдебни разноски. Въз основа на така постановеното решение на 6.ХІ.2015г. е издаден изпълнителен лист и срещу „Н и М“ООД е било образувано изп. д.№20158760409706 по опис на ЧСИ Златева, рег.№876КЧСИ и р-н та действие при РС-Шумен(вж.д/ва на л.23-24).

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че по сключен на 13.V.2014г. Договор за възлагане на обществена поръчка №31 „Рекултивация на общинско депо“, в качеството си на възложител Община Цар Калоян се е задължила да заплати на изпълнителя „Н и М“ ЕООД,ЕИК ********, гр.Шумен възнаграждение за възложени, извършени и приети СМР в размер на 826 043,93лв. с ДДС. В изпълнение на поетото по чл.4 от Договора задължение, с издаване на фактури №№695/6.ХІІ.2015, 672/1.VІ.2015 и 671/4.V.2015г., изпълнителят е удостоверил извършени от него и подлежащи на заплащане строителни дейности на обща стойност от 821 669,14лв. По делото не се спори, че извършените на посочената стойност СМР са били предадени от изпълнителя и приети от възложителя Община Цар Калоян.

На 30.ХІІ.2015г.Община Цар Калоян е заплатила приетите СМР до размера на 757 550,83лв. с преведени по сметката й на 23.ХІІ.2015г. средства от ПУДООС, съгласно сключен на 3.ХІ.2014г. договор №9982 за безвъзмездна финансова помощ(вж.л.46 и сл.). Според сключения от Общината ДБФ, ПУДООС предоставя договорените за финансирането на обекта средства при поискване, обосновано с приложени към същото фактури и р. разходно-оправдателни документи.

По делото не се спори, че сумата от 64 118,31лв., представляваща разлика между реално извършените, удостоверени с процесните фактури разходи на изпълнителя и заплатените му такива от общината –възложител, е останала непогасена към 27.ХІ.2015г. На която дата „Н и М“ЕООД прехвърля на въззиваемия „Строй Електрик“ЕООД с договор за цесия вземането си към Община Цар Калоян до размера на 24 293,50лв. вместо плащане на съдебно вмененото му към същия задължение. За извършеното прехвърляне цедента е уведомил Община Цар Калоян с адресирано до нея и постъпило в регистратурата й Уведомление вх.№1606/30.ХІ.2015г. Такова уведомление е било адресирано до Общината й от ищеца, в качеството му на цесионер и съгласно изрично предоставени му от цедента пълномощия в този смисъл.

С депозиран в срока на чл.131 ГПК отговор, Община Цар Калоян е възразила срещу доказаността на процесното вземане, позовавайки се на обстоятелството че на дати -9.ІІ.2015, 17.VІ.2015, 27.ХІ.2015, 1.ХІІ.2015 и 16.ХІІ.2015 била уведомена от съконтрагента си по договора за възлагане на обществена поръчка за извършени от него разпореждания с вземането му по този договор с общо девет договора за цесия, сключени с различни търговци, в това число и с ищеца в настоящото производство. Като счита, че сборът на прехвърлените по тези договори вземания надхвърля дължимото такова по обществената поръчка. Изводимо от наведените с отговора твърдения, сборът на цедираните от изпълнителя вземания, в това число и процесното такова- възлиза общо на 568 727,75лв. Т.е., значително по малко от общо дължимото за приетите по договора СМР възнаграждение от 821 669,14лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна в този си състав съдът приема иска, предявен като частичен до размера на 5 000,00лв. за доказан по основание и размер. При условията на валидно сключен по реда на чл.99 ЗЗД договор за цесия, ищецът легитимира качеството си на кредитор на предявеното срещу ответната Община вземане. Същото е каузално обусловено от съществуващата и договорно установена между Общината и цедента облигационна връзка. В предмет на цесионния договор е индивидуализирано- неизпълнено парично задължение, дължимо от общината като възложител по сключения с цедента договор за изработка, чието прехвърляне не е забранено от закона.

Спрямо Общината, договорът за цесия е породил действието си от момента, в който прехвърлянето на вземането й е било съобщено от цедента-неин кредитор по договора за възлагане на обществена поръчка за строителство. В този смисъл се следва съобразяване с незагубилото значението си на задължителна за съдилищата практика- Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК. Съответно на последователно проведената съдебна практика, съдът приема, че в случая и самата искова молба има значението на дължимото по чл.99, ал.3 ЗЗД уведомяване на Общината за извършеното към ищеца прехвърляне на задълженията й към цедента. В конкретния случай към исковата молба е приложен договора за цесия, изхождащо от цедента уведомление, както и пълномощното, с което на цесионера е делегирано съобщаването на цесията на общината-длъжник. По този начин всъщност, всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре – на носителя на вземането са изпълнени.

Както правилно е приел в мотиви и първоинстанционният съд, възражението за липса на средства, които да позволяват дължимото по договора изпълнение, не са от обективен характер и не са основание за освобождаването на длъжника от отговорността да изпълни задължението си в договорения размер и в срок.

По изложените аргументи и предвид съвпадане крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба е неоснователна. Постановеният обжалваем акт не страда от визираните пороци. Първоинстанционното Решение е постановено в пълно съответствие с доказателствената съвкупност и правилното й съотнасяне към релевантните по делото факти.

Мотивиран от изложеното, РОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №477/11.І.2019г. по гр. д.№1826/2018 по описа на РРС.

ОСЪЖДА Община Цар Калоян да заплати на „Строй електрик“ЕООД,ЕИК ********, дължими на ос.чл.78 ГПК разноски в размер на 696,00лв.

Решението е окончателно и по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР